|
Дата и час: Чет Мар 06, 2025 3:51 pm
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 |
|
 |
|
|
Заглавие:  Публикувано на: Нед Яну 27, 2008 1:29 am |
 |
Sakura Uchiha |
|
 |
Регистриран на: Съб Дек 15, 2007 6:56 pm Мнения: 128
|
Аз ще измисля. ХИХИХИХИХИ
След цял ден тренинги в гората, Гай-сенсей каза: -Добре, ученици, стига упражнения. Можете да се прибирате. Тен Тен погледна към Неджи. Ако можеше да останат насаме... -Браво, Гай-сенсей! Точно в 13:00 часа. Точен сте всеки път! Вие сте най-добрият, Гай-сенсей! - Лий както винаги хвалеше учителя си. Неджи беше гладен и тръгна към дома си, за да се нахрани. -Тен Тен? -Какво? -Трябва да дойдеш до нас. Не помниш ли, в училище аз ти взех тетрадката за домашна работа и не ти я върнах. -А, дааааааа - досети се най-после тя. -Идвам. Двамата тръгнаха и през целия път мълчаха. 'Не трябва да си мисля за нас с Неджи, той може да прочете мислите ми.' - каза си тя и започна да мисли за кунаи, шурикени и мишени. Когато стигнаха у Неджи, той отключи и двамата влязоха. -Седни на дивана, докато аз намеря тетрадката ти. Тя кимна и седна. Знаеше, че Неджи е гладен и отиде до хладилника. Намери много продукти, но все пак попита: -Ъъъ ти каза, че си гладен. Какво ще ядеш? -Може би салата. Ей, сега идвам. Тен Тен извади два куная и изми доматите и краставиците. Хвърли ги във въздуха и започна да размахва оръжията. Скоро всичко бе надробено. Тя сложи подправки и седна на дивана както отначало, но и салатата беше сервирана. Неджи пристигна с тетрадката и веднага забеляза салатата. Погледна удивено към момичето, сякаш тя беше ученичка, направила голяма пакост. Тя се усмихна смутено. -ТИ! Направила си ми салата?! -Неджи, виж знаех, че си гладен и... -Супееер! Бях толкова гладен, че ме мързеше да си направя сам (Сигурно ша си кажете: Неджи да го мързи?! Ама кво - рано или късно всеки се разболява. ) Тен Тен се учуди, че той не й се кара, а я хвали и много се зарадва. Неджи й подаде тетрадката, взе две вилици и седна до нея, готов да яде. Той бодна с вилицата едно резенче домат и го размаха под носа на момичето. -Хайде яж! -Ама тя е за теб... -ЯЖ! Тен Тен захапа домата и започна да дъвче като гледаше, дали Неджи е доволен. -Виж, не исках да те изплаша, просто съм ти благодарен, за салатата. 'Неджи, салатата беше за теб, а не за мен. Ти пръв трябваше да ядеш от нея сега ти взех късмета! ' -Тен Тен! -А? -Никой не може да ми вземе късмета, щом сега съм с теб и двамата сме сами, все още имам късмет! - той понечи да я целуне, но на вратата се звънна и се чу "Поща!" -Голям късмет, няма що! - измърмори момичето. Неджи взе писмото и го остави на масата. Отново се насочи към устните на Тен Тен и отново се звънна. "Пица!" После пак "Вестник!" или "Ейвън козметика!" Тен Тен се ядоса и кресна: -НЕДЖИ, ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ КЪСМЕТ!!! Тогава отвън се чу гръм и всичко утихна. Най-после той целуна съотборничката си. КРАЙ
_________________
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Нед Яну 27, 2008 1:40 am |
 |
Temari-san |
|
 |
Регистриран на: Сря Яну 09, 2008 11:55 am Мнения: 149 Местоположение: The Hidden village of sand
|
Sakura Uchiha написа: Аз ще измисля. ХИХИХИХИХИ отново се звънна. "Пица!" После пак "Вестник!" или "Ейвън козметика!" Тен Тен се ядоса
Ахаххахаха....Тва ме уби... ).gif) =))=))=))=))=))
_________________
Everything is possible. Impossible just takes longer.
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Нед Фев 10, 2008 1:33 pm |
 |
_haruno_sakura_ |
|
 |
Регистриран на: Чет Дек 06, 2007 10:12 pm Мнения: 213 Местоположение: Варна
|
Това сигурно няма да го харесате,ама на мен ми се стори сладко...
Uchiha’s Property
„Подарък?Защо?”-попита Сакура приятеля си Сасуке(ахх мечтии ),когато той почука на вратата й с подарък в ръце.
„Защото,когато видях магазина,си помислих че ще мога да ти взема от там нещо добро.”
Сакура не разбираше какво имаше предвид Сасуке,но въпреки това го покани в апартамента си и взе пакета.
Тя започна да го отваря,когато седнаха на дивана,във всекидевната.На лицето й се уформи усмивка,когато видя сладка черна блуза с изписано името ‘Сакура’ с розови букви.
„Сасуке-кън!Толкова е сладко!Къде го намери?”
„Видях малък магазин ,където обработват дрехи.Помислих си,че ще го харесаш.”
„Обожавам го!Благодаря ти!” Розовокосото кунойчи целуна сладко приятеля си.”Отивам да я пробвам!” С това Сакура отиде в стаята си да се преоблече.
Пет минути по-късно,тя се върна облечена с блузата и усмихвайки се.
„Става ми!Наистина я обожавам!Благодаря ти,Сасуке-кън!”Тя го прегърна(качи ли ще стане някога *рони сълзи по клавиатурата* ) докато Сасуке се ухили,гледайки в огледалото гърба на блузата на Сакура.
„Изглежда,че не е видяла гърба...”Помисли си Сасуке,защото на гърба на блузата можеше ясно да се прочете „Собственост на Учиха Сасуке.BACK OFF!”
Край =)
_________________
I see the angels,I’ll lead them to your door.There’s no escape now,No mercy no more. No remorse cause I still remember...the smile when you tore me apart....
|
|
|
|
 |
|
|
 |
|
 |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|