Хмм аз мога да отговоря на въпроса кога съм себе си! Като съм сам в стаята си, надул музиката на макс.
Иначе с различните групи хора се държа различно
В даскало почти на 100% им тегля майната.
В по голямата част от другите компании си падам ненормалника дето е с многото опити за самоубииство(Не онова с прерязването на вените онова от невнимание и да те блъсне кола и се подобни) от простотия
А в къщи примерното дете (Не толкова примерно но все пак миличък съм)
И останалото пред роднинит там съм ангелче дето се измъква само с няколко изцепки (годишно)
ИИИ като цяло това е моята така изчерпаема личност(многоличност)
която е нужно да бъде вързана! И беше, но се отвърза
Опа забравих това в интернет...хммм....Ми то същото като на аниме срещите и като с повечето хора демек ---> Лудо,Неграмотно, ръсещо много простотии същество

Ако искаш можеш да си себе си Аз искам и съм себе си

През повечето време не съм себе си, главно зависи от компанията, с която се нося в даденият момент. Имам само няколко познати, дето реално ме знаят на макс какъв съм, приличаме си, споделяме подобни интереси и ги приемам като един вид... роднини, понеже никой не ме разбира по-добре от тях... Въпреки, че няма много смисъл засега, сред съучениците си се мъча да съм максимално свестен, понеже без поне няколко приятеля в училище става доста тъпо. Както и да е, всъщност, аз съм пълната противоположност на това, което им показвам и понякога ми е интересно как ли биха реагирали ако някога разберат за това. Сред непознати е същата работа, никога не съм себе си, понеже по природа мн. хейтвам безпричинно и ще ме вземат за някъв ненормалник Обичам и да манипулирам хората около мен, само дето те рядко го осъзнават. От време на време изблици от истинското ми Аз се срещат, на месец по един път долу-горе. Тогава държа на разстояние всички около мене, че иначе ще си развалим отношенията. Мисля, че е прекалено късно да се променям, а и да го искам едва ли ще успея, безтва не е от голямо значение.Другоо... не знам точно какво още да напиша, ама написаното тук си остава туК. В другите теми продължавам да си лицемерствам, както си му е редът.

Не бих могъл да го кажа толкова точно с толкова малко думи! Аз съм същия

пак нищо не прочетох...окей...пак съм пияна... показвам на човек това, което ще разбере...изключваме любовните неща където пак показвам всичко, но мааалко по-късно..но просто в това отношение самоконтролът ми е...никакъв...май във всичко, но общо взето хвърча, така че като оплескам нещата лесно да се пренастройвам

Ooooooook... here we go...
[21:46:41] SayanMk каза: ти си гоределиво копеле и на такова като теб друго лице не виждам как някой мое да му сложи
[21:47:19] ShApE-san каза: абсолютно
[21:47:24] ShApE-san каза: xD
[21:47:51] ShApE-san каза: и затова дразня много хора... (mm)
[21:47:56] ShApE-san каза: but i like that
[21:48:33] SayanMk каза: страшно мн хора дразниш, наистина ма лошо няма
Като за начало, както Саян отбеляза вече има една черта в характера ми, която не се променя където и да съм Тази, която на някои от вас харесва, а други ме мразите заради нея и ви се иска да ме набиете ако ме видите, но не можете и затова ви е яд

В интернет обикновено съм с няколко нива по- отворен от обикновено и се старая да ръся изцепки постоянно, като се опитвам да покажа, че съм не сериозен човек, със значителни нотки сериозност в характера си... Искам да съм забавен, да се харесвам на другите, да обиждам повече от обикновено тези които ме дразнят много, да изглеждам по- надут от колкото съм и така нататък...
Със семейството съм си по- "аз". От време на време/Много често съм груб с брат ми, причинявам му болка(физическа главно xD ), но определено е един от най- ценните хора за мен и навън не бих казал нещо лошо за него. Така де... ако някой ще се ебава с мой близък, то нека поне това съм само аз Родителите ми са хора, които уважавам, но не им го показвам кой знае колко. Ако ме помолят за нещо незначително аз не го правя, но ако няма кой друг да го направи в момента или е нещо, което само аз съм способен да направя определено си върша работата сериозно. Понякога се опитвам да съм забавен, друг път съм ядосан, избивам на затворен характер и така нататък. Като цяло - отпуснат съм, правя и се държа по начин, по който искам без да ме интересува какво мислят за мен, защото знам че ме обичат каквото и да стане...
С приятели(в училище) - обикновено съм винаги весел и усмихнат, но се въздържам от ебавките с тях и се ядосвам когато те се ебават с мен и то без основателна причина. От време на време се държа като пълен , закръглен идиот и те ми се присмиват за това, но в същото време е очевидни, че знаят че не съм толкова тъп за колкото се представям от време на време. Често съм по- тих и съм слушател, но по някога поемам изцяло инициативата. Имам един... ъъ... май е приятел, който постоянни ми казва "Сашо,..... много си просто", поне по 3-4 пъти на ден(средно, като прибавим съботата и неделята когато не го виждам ). Не знам комплекс ли е какво е, но е единственият човек, чиите ебавки не ме дразнят даже малко xD
С приятели(извън училище) - Пак съм си весел, но вече по- свободно се ебавам с тях и не ми пука толкова като те си правят глупави шеги с мен. Почти никога не се държа глупаво, както в училище. В същото време - когато съм с един от тях съм несериозен, с друг пък се държа по-сериозно(това е когато сме само двамата)
С досадните за мен хора - Ами ако започнат да се ебават с мен понякога ги изглеждам злобно, явно достатъчно злобно за да спрат да се ебават и да се отдръпнат тактично назад, друг път просто ги игнорирам и те се утегчават, случва се да им отговоря с няколко острички думи и пак да ме оставят на мира. На някои от тях давам повече от един шанс(даже 2, 3, 4 и повече) и минават към графата "хора, които не ме дразнят", към които просто съм по- търпелив и с удоволствие се смея с тях. Като цяло хората, които наистина ме дразнят и които не мога да търпя до степен, че да не искам да ги опозная даже и поне малко по- добре, се броят на пръстите на... 2-те ми ръце и 1-я крак xD
В училище(с училищен персонал and so on) - Не ги харесвам. Не харесвам и училището. Като цяло не се опитвам даже да взимам участие в часовете. Чета книги/ броя мухите в стаята/ забавлявам се и дори понякога прекалено шумно се смея със "съседчето". До 6-ти/7-ми клас бях доста отговорен в училище, обичах бележникът ми да е пълен с 6-ци, учех по около час на ден за това... но след това осъзнах че от това, на което ме учат няма полза. Единствените предмети, в които слушам учителите/учителките са биология, защото учим интересни неща, физическо( xD ), физика, защото говори странно и е забавно, география, защото уча наистина полезни неща, които може да са ми полезни в бъдеще... и май това са... Преди време госпожата по химия ме беше попитала защо имам на едното контролно 6, а другите ми оценки са 2 4-ки и аз й отговорих "ами, защото реших да поуча малко и 4-ката е неприятна оценка". Намира се от време на време някой учител да изръси "Ти можеш да имаш високи оценки без проблем ако учиш, личи си че си умен..." и аз само питам "И после какво?", "Ще влезеш в хубав университет", "И?", "Ами ще имаш хубава работа"... "Ами,... не благодаря"
Когато тренирам спортове - Меко казано се старая да направя всичко перфектно и докато не го направя такова не съм доволен. Казват ми "Този удар/салто/кик го правиш много добре", а аз им отговарям "Но може и по- добре, затова ще го правя докато не стане перфектен/но" или пък "Бягаш бързо", "Но може и по- бързо". Като цяло не съм доволен докато не направя нещо по начин, по който не до толкова задоволявам другите, а аз си се кефя на това, което съм постигнал. А най- обичам като ми кажат "Не можеш да направиш еди-какво-си-там". Тук дразня много хора също, просто защото повтарям нещата отново и отново и в един момент се справям по- добре от тях, макар че едва до вчера те са ми показвали как да направя еди-какво-си...
Когато съм на курс по японски/английски или нещо друго с останалите курсисти - Искам да съм центъра на вниманието, да забавлявам всички, да съм най- умен, да ме хвали учителя, да им докажа, че Мога. От там идва голяма част от храната за моето доста голямо его

Има още поне 4-5 различни държания, но не ми се пише повече.


@ Тези, които казват че са "себе си"... не ви вярвам. Много е лошо да не осъзнаваш, че държанието ти с различни хора е различно, поне според мен

Можеш да си себе си в толкова много различни ситуации.
Хората не са еднопластови говеда О.о Поне не всички...
Всичко е толкова до момента, зависи от толкова много неща
и е толкова относително до събеседник, ситуация, настроение
и тн че не можеш да си един и същ винаги. Хората те познават
с лицето, което си сложил - дали ще е маска или такава няма
да има е решение на човека. Въпроса е до колко се избягва
лицемерието и доколко тези маски се свалят. Въпроса е до колко
искрено реагираш в една ситуация независимо от всичко.
Пример: Когато ти е адски кофти за нещо, но си решил че
"няма да натоварваш" околните с твоите проблеми се правиш на много
весел и доволен, ама не е така.
Зависи дали хората са ти близки за да покажеш какво чувстваш и
да споделиш, дали твоите принципи не нарушават "ненатоварването"
на околните, далиси в началото на сдуха и целия свят ти е крив
или си на етап "разкаяние". Толкова е относително, че не може
да няма дори "благородна" доза лицемерие у всеки. Проблем ще е
когато лицемерието стане отличителна черта, тогава човек не би
могъл да бъде съществото зад маската.
В крайна сметка всеки сам пред себе си е това което е, пред другите
хора слагаме маски и то най-различни. Аз гледам да не го правя
и се стремя да съм възможно най-искрена. По тоя повод често
ровичкам съзнанието си и се поправям където бъркам. Така когато
съм себе си, съм по-добър човек.

Всичко, което изброих и не изброих горе съм аз. Без изключение. Това съм АЗ. Разбираш ли? Тялото е хардуера. Няма значение къде ми е ума, било то в сърцето или мозъка. Важното е че Съм. И докато Съм всяко нещо, което правя съм Аз. Аз нямам много "Аз"-ове. Аз съм просто аз с много и сложни характеристики и части от моята личност. Просто съм изживял много. Както отвратителни и тежки моменти, така и невероятно щастливи и приятни за мен неща. Може би и затова съм си изградил многопластова личност, свикнал съм да преценям хората бързо и прецизно. Естествено, че когато ми е гадно няма да натоварвам околните с моите гадории, те са си мои, но в същото време има хора, като семейство, с които не ме е срам да споделям всичко, които са там за да споделят гадориите на моя живот, има и други хора, които обичам и ме обичат, и които биха помогнали поне малко, с моите трудности. Естествено, че на почти никого от форума няма да кажа моито тайни, моите най-искрени мисли и чувства. Те не заслужават...

Един цитат от една книга, която изобщо не е по тази тема:

"Чувствата на хората са еднакви, разликата е в начина, по който те ги осмислят"

Ти чувстваш тъга, но те е страх при мисълта да споделиш с другите и затова държиш всичко в себе си.

Аз изпитвам тъга, но ме е страх да я изпитвам цялата сам и затова се опитвам да споделя с други.
Страх и тъга, двете чувства. Но действията са напълно различни.

Просто пример.

Но както и да е... с този пост малко излязох от рамките на темата.

Едит:
За мен няма "маски', всичко е една огромна маска, аз не се крия зад много разноцветни маски, а съм си просто аз, и всяка малка част от този аз не е нова маска, а е част от огромната Маска, която е моята личност.
ПП: Но ако например кажем че има много маски... аз с моя пост махнах 60-70% от тях. Тоест ако прочете някой психолог, и то наистина опитен, би видял някъде 70% от моята личност без маска, без прикритие, голото Аз.

всеки с ролята си. Не знам кой го е казал тва, но си го бива: "Животът е като театрална сцена, колкото по-добре играеш, толкова по-голям шанс имаш да не те изритат от там". Или нещо от сорта беше. Нямаме особен избор нали... Ако не кажеш на хората това, което очакват да чуят, ти просто си преебан.
ПП: бтв много адекватно описа цялостната идея.

Днес малко хора са самите себе си ..... аз не съм от тях

.. тийнейджърите се влият най-вече от мода, от това какво правят другите и подобни, защото не са наясно със себе си и света около тях, но един около 20 годишен човек би трябвало да се познава вече много добре и да знае къде се намира и в съответствие със средата да подчертава едни свои качества и да прикрива други и то в зависимост какъв самоконтрол има и с кого комуникира, което не значи, че не си себе си


Ейбрахам Линкълн

Ооо, много хубав цитат на Линкълн. Ще го запомня, благодаря

Не съм съгласен обаче с първата част от поста ти. Недей слага всички под един общ знаменател, защото е глупаво и наивно Аз съм "едва" на 17, но това не означава, че се водя по другите. Когато бях на 13 също не се водех по другите. Никога не съм бил част от Масата-правеща-това-което-правят-другите-просто-защото-така-трябва и никога няма да бъда
Иначе е вярно, че има някои неща, които трябва да се прикриват от (почти) всички останали

Смея да твърдя, че никога не съм себе си.
Единствено, когато съм сам със това "себе си" се чувствам така.
Бих го определил като защитна реакция. Като по-малък имах някакви опити
да бъда "себе си" ... да следвам някаква структура на поведение.
Но ни-влааа ... даже за малко д аме изхвърлят от училище, хората не ме понасяха.
И определено не ме понасяха, когато бях себе си. Следователно ...
Време е да променим държанието си. Следва наблюдение, след което копиране.
С толкова много хора се държа по толкова различни начини.
Къде по се доближава до истинското ми аз, къде е противоположност.
В моя случай това не е част от мен ... това е копирано поведение.
Напасването към обстановката е жизнено важно според мен.
Колкото по-flexible може да бъде човек толкова по му е лесно.
Човек става нещо като "шперц" ... може би и да с еобезличавам ...
Съвестта ми си отиде одавна ...
Но за разлика от ключа, който винаги може да отвори една врата...
Шперцовете могат да откл'чат всяка врата, стига да са в ръцете на мошенник... ако не ,стават напълно безполезни...

Освен, че имам навика да се държа прекалено различно с хората, понякога дори съвем променям подхода и поведението си спрямо познати ... някакси си казвам ... сега ще бъде така.
Ако усетя, че някой не ме понася, а може да бъде "полезен" ... сменям тактиката.
Все още имам ексцентричната идея да пробия в живота употребявайки хора.
Звучи ми някак интересно и забавно. Може и секта да си основа като порасна xDDDD

За мен най-трудно е да бъда себе си. Хората, които ме знаят какъвто съм всъщност ... какъвто се знам само аз се броят на пръстите на едната ми ръка ... и даже остават пръсти. А предполагам аз дори не принадлежа и към тази категория.

Следователно.... винаги съм щастлив. Мога д асе забавлявам навсякъде.
Независимо дали понасям или не понасям хората.
Мога д амразя някой, но той да мисли, че съм му приятел.
Имам колосално примирение... все още не съм разбрал дали е за добро или зло...
Но времето ще покаже.

Дали ще продължа да се блъскам в сумрака със сенките на собственото си съзнание ... които вече стават толкова
..."различни" че ми е трудно да твърдя, че съм приятел на себе си.
Или някой ше ме изведе към светлината ...
Сенките ще изчезнат и ще осъзная какво жалко животно съм всъчност ...

жалко..нещо като безгръбначно...ще се плъзгаш всъщност под вратите
стига си се филмирал и вземи свърши нещо полезно

Аз съм изцяло себе си само и единствено пред папагала ми така де,пред някои хора съм много или по-малко открита но...просто не обичам да изразявам много емоции пред хора