Темата изхожда от въпросът - истински ли сте. Наистина ли сте тези, за които се представяте. До тук, всеки незамислил се, вече ще е гласувал с "ДА, ест.". Но помислете малко за себе си... колко лица имате всъщност? Кое от тях е истинското ви? Най-редовният отговор, предполагам би бил "с приятелите ми съм най-истински". Да, ама нъцки... е, ако имате само една малка група приятели, може, но рядко е точно така...

Ето ви пример с мен и мойте лица (do NOT abuse :R)
Първо, да почнем от нет-личноста ми SayanMk. Некъвси, дет обича да се меша във всеки разговор, макар и да не е компетентен във всяка област. Има умението да разтяга локуми и общо взето му се мисли(//пуска теми като тая). Колкото хора ги кефя, сигурно повече ме мразят, нз и ми е се тая...С други думи - просто поредната интернет личност, с мнение.
Второ, семейният Марин Колев. Доброто детенце дето е надеждата на къщата, щот другите са изпуснали момента. Не псувам, възпитан съм добре, гледам некви детски, ма вече е късно да ме спират, помагам рядко вкъщи, когато сам реша, мързелив съм, съмнително е до колко уча, но вкарвам що-годе читави оценки, начи -ок. Свобода ми е дадена, личния ми живот е мн далеч от родителите ми... НО все пак, тва е +1 мое лице, нали така...
Трето, приятелите, според които съм ненормалник с добри възгледи за живота, което не прави точно човек, ма си се обичаме, тъй че нп. Гледам аниме и уча език от него, което е похвално... са не мога да преценя как ме виждат де, ама говоря най-общо. С тях вече си позволявам да псувам, говоря за сйекс и мръсотийки качели говориме за поскъпването на хляба, но в рамките на културното...
Четвърто, приятелите ми отт курса по японски(от преди 2-3 години), при които аз се чувствам в компания на супер-интелигентни хора и тъй като мога да съм там, ми е ужасно приятно, макар и малко out-of-place може би. С тях не мога да псувам и говоря простотии, просто атмосферата е друга, но я харесвам не по-малко.
Пето, познати от работа примерно... ма работа.. говориме за... хамалска работа да речем. Е там си е САМО простотия И пак ми е добре...

И така нататък, мисълта ми е -лица много. Съчетание - трудно до невъзможно. Ако съчитаеш някои групи, едните ще тръгнат да се компенсират заради другите и няма действително да бъдат себе си, от опит го казвам. И какво става тогава- кои са те, кои сме ние и кой сте Вие аджеба?
Човек се променя според средата, нормално, да... ми ако е нормално, защо шизофренията се води психично заболяване?
Не е ли нашата видоизменност и нагаждачество един ВИД шизофрения. Не казвам лицемерие и не го казвайте и вие, защото разликата е огромна. Никое от лицата, които придобиваме в различните среди не е изкуствено(поне при мен де) - всичко това сме Ние, всичко това съм Аз. Но отговор съвкупност от всичко няма да слагам, защото не е интересно ;D

Пробвайте да помилите, да ми оборите или обясните - Вие Себе си ли сте и КАК сте го определили ако да/не?
Едит: абе анкетата ще я махна, по-добре ви чуя пръстите по клавиатурата....
Вие сте винаги себе си, винаги еднакъв, независимо от средата?
Смятате ли изменянето на хората за лицемерие, или е просто нормално следствие от атмосфера/компания?
Човек не може да бъде себе си и да иска, защото няма човек, който да е само себе си?
Какво ни е докарало до там, че трябва да се нагаждаме или това е просто естеството на цивилизацията и обществото?
. . . иии някакви такива отговорчета може да дадете И обосновете :>

Обикновено тия,дето са себе си във всяка една ситуация го издухват най-бързо.
Примерите,които си дал са идеални.
Интернет,дом,работа,училище...Всичко от ситуацията,от хората и обстановката.Ако искаш да се впишеш вкарваш нечовешките усилия.Да,казват че да си себе си печели точки,ама не е точно така.Показваш тази част от себе си,която смяташ за най-подходяща.И обикновено имаш повече "лица",защото в различна среда показваш различна част от себе си.В една среда перкаш като интелектуалец,в друга като простак,в трета пък си добро дете.
Не се правя на някоя,която не съм,но съм приспособима.
Лицемерието се подценява и надценява едновременно.Лицемерни са малодушните.
Приспособяваме се,защото трябва.Човекът по дефолт има нужда от среда,а рядко се намират хра,които да пробват да намерят средата,която ще ги приеме на сто процента,затова малко изменят самите себе си.
И това ни устройва всички.И всичко си е идеално.


И макар пред родителите си да съм казвала разни по-пикантни и неглиже неща,никога не бих се държала по този фриволен начин у нас,както когато съм с компанията.Примерно.

Когато съм сред хора,които не са ми интересни или приятни се опитвам да създавам впечатление на надменно,високомерно копеленце за да не ме занимават с глупости и баналности...примерно такъв облик си създавам в университета пред колегите.Общо взето мразя общи/празни приказки и клюки,та гледам да се дистанцирам,макар и в действителност да съм много общителен и толерантен.Самия себе си съм когато съм сам,както и предполагам всички хора,защото ако всички казвахме всичко което мислим много хора около нас щяха да ни смятат за социопати.Хората..не всички,но поне в модерното общество имат навика да мислят пресметливо и леко цинично и е наложително човек да си създава някакъв фалшив облик според средата в която се намира.
Забелязвам обаче една тенденция при себе си,колкото повече харесвам някой,толкова повече се стремя да съм искрен и да бъда себе си,защото искам този човек да ме хареса също,но заради самия мен,а не защото примерно и двамата слушаме Incubus...lol,sorry за псевдо-философстването,поздрави за готината тема

Ааа тука трябва да пиша дълъг пост... I hate that! ще гледам да збия всичко в 1-2 реда

Mи аз обикновенно гледам навсякъде да съм си един и същ(онова постоянно весело, тъпо, мързеливо, съкато, копеленце, което online тестовето го изкарват, че е 100% Emo), не само, че гледам да съм такъв ами такъв съм си . Пред родителските тела съм така, пред приятели съм така, във форума съм така, докато играм шах съм така .

Май успях да го збия

Темата е №1

Та:

Това според мен е единствения възможен отговор-поне аз така го чуствам!
Да в една среда се държа по един начин,в друга коренно различно,но в същината си начина ми на мислене е еднакакъв във всяка една обстановка.Начина ми на взаимообмен и държание(външен показ) е много различен разбира се защото иначе не бих се вписал в среда която ми харесва...имам предвид ако започна да говоря с колегите по начина който говоря с приятелите в някой бар те няма да чуят това което казвам заради езика който използвам и начина по който се държа.
Но като същина възприятията,гледната ми точка,и най важното истинското ми АЗ си остава непокътнато колкото и маски да сложа,колкото и начина на изказване да използвам...
Така че макар да не мога да пиша доказателства в подкрепа на моето изказване,защото така или иначе стана объркано XD...заключението ми е че аз съм себе си днес и винаги съм бил в каквато и обстановка да попадна защото никога не съм изменял на принципите и възгледите си за да се съобразя с нещо друго!

аз никога не съм себе си, най-малкото защото не съм открил същноста си, не знам кой съм, и по тази причина съм малко затворен

но естествено имам различни лица пред хората, най вече в семейството, просто от необходимост, иначе ще си докарам белята с наще, който са толкова концервативни и не приемат никакви различни от техните възгледи за света, така че това е нещо като защитна реакция да не се провеждат скандали и т.н.

иначе нямам много различни лица навсякъде, може би защото ми е нещо като цел да открия себе си, кой съм аз и винаги да бъда себе си, независимо от ситуацията, би било много хубаво и тогава бих постигнал вътрешно равновесие, за това и толкова съм се запалил по Зен будизма на последък

от друга страна да бъдеш себе си определено не е грам практично, Особено в днешно време, където колкото повече се преструваш толкова по-лесен ще ти е живота, но аз открих че това е един отвратителен начин за щастие, и би било по-хубаво да си навличам куп неизгоди но пък веднъж за винаги да почна да се чувствам хубаво в собствената си кожа, което, май- никога не ми се е случвало истински, или поне не и за повече от минута-две

това е което искам да постигна - да се чувствам прекрасно в собственото си тяло, независимо къде, независимо от сутиацията или от живота който водя, в мир с всичко, НО изглежда точно на мене това ще ми е много по-трудно от другите хора(малко по-силни комплекси имам), обаче не се отказвам, въпреки че единствения начин да го постигна това е да се заточа в някоя планина до края на живота си, ех това би било много хубаво, но съм прекалено неопитен, неоправен и страхлив да се опитам,
дори само като си помисля как ще взема някакъв самолет и като стигна там какво ще ям? и веднага ме обзема чувството че не мога да се справя сам... само ако бях по-смел, и по-отворен

в края на краищата откривам че всички видове щастие на света водят до един и същ резултат - ти, независимо къде и кога си, да гледаш винаги към небето и да не виждаш нищо друго освен небето, да не мислиш за нищо друго освен небето, ни най-малко, за цял живот, избиха ми сълзи, извинавям се

Много хубава тема, обещавам, че днес ще напиша дълъг пост, но сега имам да довърша Наказателнопроцесуалния кодекс.

Сантиментална тема... i love it
Ся... "модерните" хора, както по-нагоре казаха, са изключително
пресметливи, завистливи, комплексирани и поради тая причина -
нападателни. От съвсем малка обаче си имам една мъъ~ничка мечта -
лицемерите да не са вече лицемери, грубите хора да не са груби
и тн... Ясно е, че това няма да стане, докато свят светува и докато
царува непокизъм. Трудно е да бъдеш себе си, особено, ако си
раним или пък се привързваш лесно, защото все се намира някой,
който да те смаже за собствен кеф и показност на "сила" и "превъзходство".
Лошото е, че такива хора има все повече... Израстнала съм
в проблемно семейство. Семейство, което е повече от консервативно
и роднините ми са повече от слабохарактерни. Винаги съм била
против тях, винаги съм действала на своя глава, никога не съм
слушала какво ми се говори и до ден днешен все още се кълна
че на своите деца такова нещо няма да причиня. Напоследък
нещата в семейството са много много зле и без да изпадам в повече
подробности ще кажа, че в семейството е изключително трудно да
бъдеш себе си, освен ако не са извадени от Рая, което е слабо
възможно. Е има и такива, но мойто е от някво ниво под Ада...
Не можеш да споделяш всекидневието си, защото те е страх,
че ще ти се накарат за най-малката простотия, която си надробил.
Лъже се за излизания, лъже се с кой, не искаш да се прибереш
защото от вратата те почват... Бе красота...
С познатите е най-лесно... Те не са ти приятели, нямаш приятелски
чувства към тях, нулева привързаност... На тях не можеш да довериш
съкровени тайни, мечти, стремежи защото не са ти никакви. Но за
сметка на това можеш да се бъзикаш и да обиждаш до насита просто
щото не ти пука как ще се почувстват.
С приятелите не можеш да си 100% искрен, но поне 90%...
Приятелите за мен лично са единствените хора, с които мога да
разговарям без да ме укоряват и да ме нагрубяват. С тях - с най-
близките, можеш да си казваш всичко. Най-близките са тези, които
си се престрашил да допуснеш до себе си и си сигурен, че няма да
те предадат никога, че ще те защитят винаги. С тях е лесно
да си искрен защото и от едната и от другата страна има привързаност
и една свобода... Обич дори! Доверие и преданост, които никъде
другаде освен у тези хора няма да намериш. Затова с тях е лесно
да общуваш. За мен приятелите са всичко и лошото ми е че твърде
бързо допускам хората до себе си, без да съм ги опознала както
трябва и когато ме предадат имам чувството, че целия свят се срива
върху мен. Така се чувствам, който и да ме нарани де^^' но от
някой, който обичаш най-боли. Затова май решението е човек да не
се разкрива докрай и да не се привързва бързо, и да не обиква по
какъвто и да е било начин. Всъщност единствената пречка да бъдеш
себе си в една ситуация е подсъзнателния страх че ще бъдеш
отхвърлен, а отхвърлят ли те такъв, умираш отвътре.
За това, когато някой е приятел, това би трябвало да значи
привързаност и преданост, за да бъде човек открит поне с тях^^
Аз съм страшно чувствителна и емоционална, адски бързо се
привързвам и обиквам. За това съм убедена, че до 20г. ще съм
в клиника за психично болни, ако продължавам така. Единствено
се радвам, че до себе си имам хора, които са прекрасни като
личности, безкрайно много ги обичам и уважавам и им имам
цялото доверие на света, колкото и лошо да е това. Радвам се,
че съм израснала против семейството си за да стана такава, каквато
съм сега. Стремя се да бъда себе си и да давам максималното
без лицемерие. И съм най-щастливия човек на Земята (то е ясно че не е
така, но така че чувствам) защото до себе си имам страхотни
хора и едничката чиста любов, от които няма да се отрека каквото и да става.

от малък съм се научил....винаги имам 2 страни...dark side and light side.

Когато съм на даскало и сред приятели аз съм Light(дръжа се прилично и не злословя,заяждам или тем подобни такива нища)

Когато съм сам вкъщи съм Dark(тогава съм наистина гаден ...)

аз съм 24/7 самия себе си ... просто друг не умея да бъда толкова добре, а мразя да правя половинчати работи, когато съм толкова добър в това да бъда себе си

SayanMk, . Никога не съм вярвал, че ще прочета нещо такова в интернет форум. Респект . Сега, по темата ...


Чувствам се истински ... защото всичко което правя е непресторено, не се опитвам да си го налагам. Усещам го по този начин, следователно така го правя. Поведението ми спрямо останалите не е изключение. "Лица" ... аз ги приемам като "нюанси в самото поведение". Да, има ги, наложително е да ги има. Приемам различните хора по различен начин ... май това е най-точно ... не мога да се отнасям със всички еднакво, те имат различна роля в живота ми и държанието ми съотвества с нея. Да не говорим, че самите те са крайно различни едни от други ...



Мога да кажа точно същото, в различните среди показвам различна част от себе си. Интересното е, че не мисля по въпроса ... получава се интуитивно. Въпреки това ми прави впечатление понякога. Интересно е, че съм забелязал промяна в стила си на изразяване - от литературно издържано ниво се стига до каруцарски стил



Незнам. Честно казано ме притесняваше в началото, но се отказах да го премислям излишно. Не смятам, че дори да се окажа шизофреник, това ще ми е най-големия проблем.



Според мен темата на дискусията няма нищо общо с лицемерие. Лицемерен си тогава, когато си изкуствен, т.е. когато се държиш по някакъв начин с определена цел и си го налагаш. Не мисля, че в случая, става въпрос за това ...


Целта не е да се нагаждаш, просто показваш това, което искаш хората да видят, тази част от теб над която искаш да падне акцента, съответно по какъвто начин искаш да те приемат ... съвсем нормално е.

1-во : Аз пиша в този форум, защото искам да стимулирам мисленето на другите, както и своето.
2-ро : Моите поздравления за тази и други "мислещи" теми, които пускаш, аз ги чета, но не винаги ми остава време да пиша в тях за съжаление.
---------------------------------------------------------------------------------

Отговори :
Понякога съм себе си, понякога не съм. Едно моga да съм сигурен, когато съм сам със себе си - не играя роли.
Когато е естествена реакция на заобикалящата ни среда е нормално следствие, а когато е насила, вследствие на някакви предубеждения - лицемерие е.
Мда, човек не може да бъде САМО себе си. Ако живееше сам на тоя свят, най-вероятно щеше да се умопобърка, защото няма да има социум, с който да контактува.
Нагаждането е не само естеството на цивилизацията и обществото човешки, но и на природата на всичко живо на тоя свЕт.
---------------------------------------------------------------------------------
Когато човек размишлява дори и за най-простичките неща в и около него, то той се опитва да си ги обясни, да ги направи по-лесни за разбиране, възприемане, контактуване с тях и прочие. Това си е своеобразна дъвчица за мозъка, която не изплюваш, след като и се загуби вкуса, защото вкуса се запазва в сивото вещество завинаги. Простите силогически изводи, дидактически умозаключения, са точно толкова важни, колкото и "сложните". Важното е ползата, която вижда всеки в и от тях. Оттам всеки решава и доколко да си прави труда да бъде освен прост консуматор на информация, да стане и извор на някакви собствени изводи. Независимо дали човекът ще ги използва за себе си, или ще прецени да ги сподели с другите хора, то той вече е направил първата крачка към своето безсмъртие. Защото именно знанието според мен прави хората безсмъртни. Знанието, с което сме допринесли на света, с което го правим по-приспособимо място за живот, по-удобно, по-красиво, но също и по-грозно, по-мръсно. Тук идва и мястото на преценката кое е ДОБРО и кое е ЗЛО. Обективната оценка на знанията е нещо, което не може да се постигне от сам човек, пък бил той и най-гениалният на света. "Обективно" е качество, което е многопластово и всеки пласт се наслагва с течение на времето, след акто знанието е станало известно. Историята, приложимостта...опитът, всяко човешко същество, което намери знанието за ДОБРО за себе си И за другите наслагват във времето стойностната оценка "обективно". Колкото повече време, повече хора, повече пъти повтарят факта, като истина, толкова повече тя се рпевръща в истина, в обективна истина. Така е и със знанието.
За мен лично времето е единствената мерна единица за ВСИЧКО. В този ред на мисли знанието се измерва във ВРЕМЕ. Колкото е по-старо, толкова е по-истинно.
Стига толкова за сега, потокът от мсили няма край, ето ви мегдан и на вас сега.

Хнм, браво браво, не съм успял да ви провокирам достатъчно, тъй че дам и една друга насока на темата, да има :Р
Точно както повечето от вас възприемат, промяната спрямо средата е на подсъзнателно ниво. Отиваш на село и за няколко часа вече говориш диалекта(едвали не), но не го правиш от подигравка или от зор да се впишеш в обстановката. Правиш го защото атмосферата те променя в тази насока, или както по-точно казахте по-нагоре "изкарва другата част" то Аз-ът.

Но, дори и да не сме лицемерни, ако бях пуснал тема "как се държите в училище/работа/приятели/дом, примерно, и просто бях изброил типовете поведение, много народ биха ме взели за лицемер, нали така. На пръв поглед, цялата тази тема, изглежда като "непринуденото лицемерие", макар и наиситна да няма нищо общо с лицемерие. Просто изглежда така, >на пръв поглед<, а нека не забравяме, колко МНОГО неща оценяваме ние, на пръв поглед ;]

И точно към този пръв поглед ще разширя темичката малкоПреди Мефисто да е постнал нещо по-дълго от наказателнопроцесуалния кодекс xD...

True. Навежда ме на един разговор с Мория, той ако иска да поства после... За това как отивайки в някоя компания, ти виждаш какво се очаква от теб, каква е атмосферата, какви са хората в нея, как се държат и съответно -> какво се очаква от теб(в известни граници) и със или без да го осъзнаваш, се опитваш да се нагодиш, за кратко или дълго - все тая. Търсиш в себе си нещо, което да съвпадне с тях. Но ако краткото се окаже дълго, в последствие, при отпускане, може да се стигне и до "Абе, не съм си мислел, че си такъв човек" ~like заявления(не непременно в лошия смисъл). Или се стига до "искаш още от Този мен -ето ти", е ето ти, но в дългия случай това "ето ти повече" става неестествено за вътрешното ни Аз и истинската ни същност и става проблем...., който Ние сме си създали.
Не е нещо, което често се случва или на всеки, но би трябвало поне веднъж да ви се е случило. Прост пример за горното - в лигаво настроение сте. Лигавите се. Запознавате се с "Х". Лигавите се заедно. "Х" е лигня. Два дни по късно "Х" все още е лигня, но вие вече не сте, защото онова е било само за смяна и разнообразие, въпреки, че си е било вашето си Аз, не сте били лицемерни или нещо от сорта...

ТА...........
Къде остава Аз-ът и как можем да определим, че човекът срещу нас е Той? Нима винаги трябва да се съмняваме в отсрещният? Или просто да се отворим за неочакваното и да дадем шанс за някое от другите лица? Познаваме ли човекът срещу нас.....
Oh, so you think you know me...? - мразя я тая фраза, честно ~__~" Всъщност, обикновенно отговарям с "ДА, естествено..."

Аз-ът си е там, дали виждаме него, обаче? Тук е по-комплексно, според мен, трябва да се постараем да придобием максимално ясна представа за отношенията ни с човека и неговите евентуални намерения. Не трябва да се изключват възможности.


Съмнение звучи някак негативно ... старая се да не се настройвам негативно. Не вреди подход с повече внимание, ако нещо изглежда неестествено ... или прекалено естествено, хах.


Ако отношенията се задълбочат повече от "здравей"-"здрасти" се стига винаги до там ... Старая се да не очаквам прекалено много, не обичам разочарованията.


Зависи от човека, но според мен е много много трудно да познаваш някой в дълбочина. Трябва много да сте преживели заедно и да си го видял в различни светлини.

Държанието много рядко се променя заради дадена среда
винаги съм гледала да бъда себе си , защото аз лично не
харесвам хора , които се правят на нещо което не са и си
мислят ,че другите не го забелязват...
Не твърдя , че не ми се случва да се държа по някога по-малко
по-различен начин от обикновенно , но това е само в случай , че
съм на някакво официялно събиране ....
От малка съм разбрала , че изкуственото дъжание не е начина
да се харесаш на хората (ако това искаш да постистигнеш) , защото
в повечето случай си абсолютно прозрачен на всичи и те започват
да те избягват . Не ми се е случвало да прейгравам , но ми се е
случвало да избягвам даден човек , защото просто прекалява с
театъра а мен това да ме докарва до истеричен пристъп
А иначе по темата , дали човек може да покаже истинското си
"АЗ" , ами то че може може , но много малко хора не се страхуват да
го направят ....
Повечето се стремят максимално да се доближат до нормите и идеалите наложени от дадени хора , което според мен е
една ОГРОМНА ГРЕШКА!!!