FanFic GaaHina : Don't cry

fantasy_16 · Публикувано на: Сря Фев 06, 2008 11:30 am

Това е новият фик който превеждам, надявам се да ви хареса, както се гареса на мен когато го прочетох. Пускам го, тъй като фюдругият е с много дълги глави и ми отнема доста време докато ги преведа. Докато тоя е лесен
Насладете се

Не плачи
Оригинално заглавие : Don't cry

Тя дъжеше острият нож в едната си ръка, докато стоеше в защитна стойка. Лек бриз повдигна индиговата й коса, докато тя се концентрираше върху мишената. Мисълта за почивка мина през главата й , но беше отхвърлена настрани. Трябваше да успее този път, тъй като трябваше да стане по-силна.. Тя беше най-голямата във фамилията и все пак наследницата, затова трябваше да бъде представителна със силата и достойнстовто си.
Куная започна да трепери от усилието й да го държи в правилна позиция. Тя стегна хватката си, увеличавайки концентрацията си, но мислите й отново се отнесоха

Тя беше бреме за отбора си през повечето време. Само нейното специално джутсу което й позволяваше да вижда на 360 градуса наоколо я задържаше, иначе отборът й не би имал полза от нея.
- Не това не е така. Само, Киба и Шино биха могли да се справят лесно и без нея, но изглежда те нямат нищо против мен - тъжно си помисли тя

Наруто работи толкова многоза да стане по-силен. Той никога не се отчайва , независимо от трудностите. Какво ли би си помислил ако ме види така?

Младата тийнейджърка се наведе и хвърли куная към белязаното дърво. Както и да е, ножът прелетя на няколко сантиметра от целта и изчезна в храстите. Няколко оплашени птици излетяха от там и изчезнаха към небето, оцветено от о ранжавите облаци.

Наследницата на Хюга ги наблюдаваше докато отлитаха, и тогава нещо в нея се прекърши,. Раменете й започнаха да треперят леко
- Трябва да бъда по-с..силна, и и все ппак не мога. - пошепна си тя
Хината падна на земята, победена. Беше тренирала цял ден, от зората до залеза, вече няколко дни, само за да задоволи Хаяши. Тяхниките й не ставаха по-добри и настроението й бавно започна да спада. Въпреки че предпочиташе да е сама, в момента й липсваше нечия компания. Изглеждаше, че никой не я подкрепяше. Малката й сестра Ханаби знаеше за болката й, виждала отношението на баща им, но не можеше да направи нищо. Също така го имаше и отбор 8 които винаги бяха зад нея окуражавайки я, винаги внимателни и загрижени за нея... но... но в нея, болката продължаваше да расте, и всичкото внимание от приятевлите й не беше достатъчно за да я потуши.

- Н..някой да ми помогне - проплака тя. Гласът й се задави в гърлото и прегръщайки се сама, я се загуби в безмълвна болка .

--------------------------------------------------------------------------------
Червенокосият тийнейджър скочи от дървото на което беше стоял, за да е по-далеч от по-голямата си сестра Темари.
Гаара прокара пръсти през челото си, докосвайки внимателно татуировката която си беше направил преди шест години. Той наблюдаваше хората около него. Темари беше седнала на щанда за рамен пред една купа говорейки с момче. Тя никога не се беше отпускала толкова в негово присъствие, както в това на Шикамару, точно като Канкуро. За разлика от него, четвъртото Казекаге не беше заключило демон в техните тела. И двамата споделяха един и същи страй ; техният малък брат беше развил вкус към кръвта. Темари и Канкуро бяха последвали съотборникът си, по навик, или по някакво братско и сестринско чувство. Докато се подчиняваха на волята му, той не би ги докоснал и със пруюъст. Пясъчната нинджа знаеше, че те не го обичат, той само се обичаше, защото кой би обичал демон ?

Разтърсвайки глава Гаара скочи от дървото, приземявайки се точно до щанда. Хората спряха да говорят и погледнаха страшният тийнейджър който се отдалечаваше грациозно. всички въздъхнаха тихо докато той се отдалечаваше. Лицето му стана гримаса на омраза. Това бяха група идиоти, затова момчето тръгна към гората.
Темари го наблюдаваше докато си тръгваше, леко притеснена. Гаара имаше такъв навик - да съсипва всичко щастливо.
--------------------------------------------------------------------------------
Когато Темари, Канкуро, Баки и той успяха да се оправят в селото скрито в листата, той вече знаеше че няма да му е лесно сред толкова много зеленина, свикнал със километрите пасък и жарко слънце, както и със студените вечери и чистото небе изпълнено със звезди.

Тялото му скоро се отпусна след кйато беше напуснал компанията на веслите деца. Той ходеше бавно, наслаждавайки се на тишината и самотата. Внезапно, уишите му засякоха звуци от излитащи птици от близкото дърво. Той постоя неподвижно, и внимаваше да не зидава звуци , докато слушаше. Според звуците които издаваше, човекът беше изтощен. Той беше разочарован от това откритие. Искаше му се странникът да го позабавлява. Тъмна усмивка све появи на устните му, вече пресмятайки изхода от битката и предвусвайки кръвта, лееща се по земята. Можеше почти да я помирише.

Червенокосият генин започна да се движи бавно от скришното си място и замръзна на място. Пред очите му беше младо момиче около неговата вързаст. Очите му обходиха поляната и се върнаха на момичето. Той забеляза синките по треперещото й тяло, както и измореното й изражение. Безцветните й очи бяха пълни с отрицание. Мисълта прелетя през главата му
- Тя е прекършена

Тогава гласът й се дочу, лек, деликатен звук в тази голяма гора.
- Някой да ми помогне - той продължи да я наблюдава докато се тресеше - Искам и аааз да съм с-с-силна .. аааз съм сссъвсем сссама - повториу тя слабо.
Гаара изчака докато тя спря да се движи, изтощена от плач, и чак тогава се показа.

--------------------------------------------------------------------------------
Тя усети присъствието му, чак когато той застана пред нея и оглеждаше тялото й безизразно. Хината беше спряла да плаче и изтри сълзите които се спускаха по червените й бузи. Тогава откри чифт обувки на земята. ПОвдигна глава и срещна очи, обкръжени от мрак. Тя отбеляза само очите му и татуировката на челото му която значеше АИ, но някак си, тя не мислеше, че любов му подхождаше.

Изплашен плач се откъсна от нея и тя пристъпи назад, сега на краката си. Тя задържа ръката си пред себе си, за да запази разстоянието между тях. Опита се да запази дишането си спокойно и да вземе контрол над тялото си. Тялото й започна да да трепери

гаара изостави позицията си и се приближи до Хината, докато не бяха на три метра един от друг. Очите му обходиха тялото й, но накрая се съсредоточиха на лицето й . Устните на Хината потрепериха; тя се опитваше да разбере какво се случва. Тогава се сети; беше го видяла неотдавна заедно с нинджите които бяха прстигнали в селото.

ХИната наклони глава, играейки с пръстите си. Непознатият не каза нито дума. Тя мразеше ситуацията само ако Шино и Киба бяха тук, тя щяха да говорят вместо нея. Може би той искаше да тренира, и тя му пречеше.

- С-с-съжалявввам , щтте тте оооставя да ттренираш на сппокойсттвие.- заекването й беше даже още по-лошо от обикновенното.

Главата на момчето се налони леко надясно
- какво те кара да си мислиш, че съм тук за да тренирам ? Жаден съм за кръв.
каза той бавно опитвайки всяка дума.

Краката на Хината я изоставиха отново и тя падна, този път изплашена с причина. Какво трябваше да направи сега ?

--------------------------------------------------------------------------------
Момичето падна на зенята отново с измъчено изражение. Той се усмихна на реакцията й, точно това беше очаквал. Но тогава усмивката му се оттегли.

Гаара коленичи до нея. Тя сеопита да избяга, но той сграбчи ръката й твърде бързо за изморените й очи. Докато леко теглеше ръцете си, той я изучи в дълбочина (искам и мен така да изследва ) Косата й беше късо подстригана над раменете. Имаше няколко синки по лицето и малко мръсотия смесена с пот. Той потърси чакрата й и отново се усмихна

На нисък глас той каза
- Ти си твърде слаба, дори и да се притеснявам да те убивам
Той се изправи и изчезна мятайки й последен поглед. Тя не се беше помръднала от мястото си, но тялото й вече не трепереше.
- Удрям на точното място- помисли си Гаара, докато се връщаше в селото.

Хината наистина беше спряла да трепери. Тя седна в индианска поза, тя допря пръсти до устните си и премисли това което беше казал той. И тогава реши, че е прав. Тя не заслужаваше дори да бъде убита.

Това е първата глава, остават само още 12

Надявам се да ви хареса