То това не съм го коригирала, защото по принцип го пиша на английски и...звучи по добре (ама и аз една глупост казах ) Ако те притеснява толкова ей сега го махам XD Наистина при нас зчучи малко по грубо





Мерси много!!! Както казах по горе, следващата глава ще я пусна скоро

На английски? О браво на теб *thumbsUp* .. вярно, че там би звучало по нормално и не, не се притеснявай, това е твоят фик, остави го както си е ^__^

Вече го коригирах , просто като се зачета наистина звучи бая грубо

страхоооотна глава
лично мен тоя фик ме разбива мн ми харесва продължавай все така

аууууууу много ми харесва ....двамата са ми толкова сладки...като Ромео и Жулиета....любов която не може да съществува...не искам да те притискам но кога ще пуснеш следващата глава ???

Ами тази седмица ще бъде но точно кой ден не знам. . . 4 глава нещо дълга се оказа, че има и още да пиша

Ооооооо,нямам търпение!

4-та глава е завършена, но ще я постна вечерта Извинявам се да дългото чакане

yey ^^ ще чакаме колкото трябва историята е супер ^^

Най -накрая пускам 4-та глава, извинявам се за чакането, ама аз като пиша нещо, винаги искам да го "изпипам" За това се бавя с постването. 5-та глава едва ли ще бъде постната скоро защото още не съм седнала да я пиша

"Пикник и изненада"

Ичиго лежеше на леглото си като усмивка красеше лицето му. Очите му лъщяха независимо от тъмнината обгърнала стаята. Той никога не се беше чувствал толкова жив. . . не и откакто майка му почина. Той намръщи лице. Неговата майка. . .тя беше неговият център, тя беше единствената която можеше да го накара да се усмихне, но след като тя умря. . .той не беше същият бодър човек. Но съдбата реши да промени това. След като срещна Рукия, животът му стана по интересен. Той отново се ухили. Дребосъкът определено успяваше да се забърква в неприятности. И всичко това заради едни зайци! Кои би повярвал че такава мъжкарана е любител на зайци? Мислите му се насочиха към предния ден. . .

(спомен)

Небето имаше лек оранжев цвят, не се чуваха птичи песни, всяко създане се беше скрило, очаквайки появата на ноща. Но имаше две фигури които стояха и наблюдаваха залязващото слънце. . .
"Красиво е нали?" попита Рукия като не откъсваше поглед от красивата гледка пред нея.
"Да, наистина е." отговори Ичиго като обърна глава за да я погледне. Тя се взираше в залязващото слънце, а чудните и очи излъчваха мек виолетов блясък и черната и коса блестеше под меките слънчеви лъчи. . .
Дъхът на Ичиго спря. . . той никога не бе виждал по прелестна картина, единственото което можеше да прави е да се взира, независимо че тя седеше до него, той чувстваше че тя е далеч, някуде където той не можеше да достигне. . .
Той погледна отново към слънцето и заговори:
“Знаеш ли, като бях малък, с моето семейство отивахме до езерото близо до моя зам...къща, и когато слънцето залязваше ние се събирахме и гледахме залеза...беше толкова красиво колкото сега.” гласът му заглъхна и очите му се изгубиха в далечината. След секунди той продължи “ Аз и сестрите ми играехме в езерото, докато родителите ни ни наблюдаваха. Те винаги се усмихваха когато ние идвахме към тях мокри до кости и им се хвърляхме в ръцете търсейки топлина.” Малък смях “Обичах тези моменти, те ме караха да съм спокоен, отпуснат, безгрижен...някак си ми липсват тези моменти...”

Рукия го погледна с крайчеца на окото си и се усмихна на спомена.
“Семейството ти звучи прекрасно. Но защо ти липсват тези моменти? Нямате ли други такива? Не ходите ли на езерото вече?”
Очите на Ичиго потъмняха, раменете му се вдървиха, намръщи се повече.
“Не...не сме ходили от 11 години, не след като...” гласът му затихна и ръката му се сви на юмрук.

Рукия усети че е засегнала трогателна тема и го погледна. Той изглеждаше. . .толкова победен. Защо? Какво е станало? Но тя знаеше че сега не е момента да задава въпроси. Очите и погледнаха надолу и видаха свитата му ръка.
“Не е нужно да ми казваш нищо. Разбирам те, не се насилвай, аз мога да почакам.” Тя си сложи ръката отгоре на неговата “Когато си готов, аз ще съм тук да те изслушам.” Тя стисна нежно ръката му. “Разбра ли?”

Контактът скова Ичиго но след това се отпусна. Нейният жест, макар и малък му донесе спокойствие. Той обърна глава и беше посрешнат с една красива усмивка, на която той отвърна с една от своите. Те обърнаха главите си към вече скриващото се слънце, с ръката на Рукия все още върху неговата. . .
(Край на спомена)

Той се усмихна и се обърна като остави сънят да го погълне. . .

Сутринта

Силно почукване на вратата го събуди от спокойният му сън, той седна и потърка очите си опитвайки се да премахне сънливостта. Отново се почука на вратата.
"Влез най накрая!" той каза с раздразнен глас, той не беше от ранобудните хора...
Мъж влезе вътре и се поклани и след това се изправи се каза:
"Ваше височество иска да ви види незабано, Ваше Височество."
Ичиго се намръщи. Какво би искал стареца? И толкова рано! Пфуу, сега трябва да стане за да разбере какво иска.
"Кажи му че ще дойда. Можеш да вървиш."
Слугата се поклони и излезе оставяйки Ичиго сам да се приготви, всеки знаеше че принцът мразеше да му помагат да се облече.

---------------------------------------------------------------------------

Тронната зала беше препълнена, слуги търчаха наляво-надясно, закачаха се украси, вкарваха се маси, покрити с копринена бяла покривка, прозорците бяха с кърваво червени пердета. Венци от цветя се закачаха на стените, музикални инструменти се поставяха в ъгъла, мраморният под беше лъснат до блясък. . .
Ичиго беше безмълвен. Той се огледа за баща си и го видя да говори с слаб мъж и преценявайки го по дрехите, той беше благородник.
Ичиго се приблишо до тях като се изкашля деликатно, за да му обърнат внимание.
Двамата мъже се обърнаха и лицето на Ишин грейна. Ичиго повдигна вежда.
"Ах, Ичиго сине мой! Искам да се запознеш с един човек." той се обърна към мъжът "Херцог Калазое от Западното езеро Хасегала." мъжът се поклони и се изправи като се усмихна. Ишин се обърна към Ичиго "Принц Куросаки Ичиго, моят бъдещ наследник." Ичиго кимна като не сваляше очи от лицето на херцога. Това беше докато Ишин не го потупа силно по гърба.
"Сине мой, днес ще бъде много специален ден, и ще трябва да си тук точно в 20.00 часа! И се облечи подходящо. Не трябва да закъсняваш, иначе ще разбиеш сърцето на баща си!"
Вена се появи на челото на Ичиго. Той трябва да набие баща си затова но не може, има свидетели все пак...Той махна ръката на баща си раздразнено и каза:
"Да да, няма да закъснея." той помаха като излезе от тронната зала. . .

------------------------------------------

Рукия никога не харесваше да закусва с брат си. Винаги беше толкова тихо и депресирващо. Това се дължеше на факта че с брат си рядко ги говореха. Toй винаги се държеше толкова....студено и отчуждено. Те бяха на една маса, но сякаш бяха в различни вселени. Разбира се тя знаеше че го е грижа за нея но....той може поне да и го покаже! Тя наистина имаше нужда от брат....
След като закуси, тя се извини и отиде в стаята си. Тя коленичи надлеглото си и отдолу изкара чифт слугински дрехи. Тя се ухили и започна да се преоблича. Днес определено ще изненада Ичиго. . .
След 10 минути, Рукия излезе от стаята си като сложи забрадка на главата си. Тя се отправи към кралската кухня. След като стигна до вратата тя пое дълбоко дъх и влезе. За нейн късмет кухнята беше празна. Тя отиде до едно от чекмеджетата и изкара една кошница. Тя се огледа отново и преценявайки че няма никои започна да пълни кошницата с храна. . .

След 15 мин.

Рукия бягаше за да спаси живота си от разгневения готвач. За щастие дигизировката и проработи и никои не я позна, но за нейно нещастие готвачът я помисли за крадец и започна да я гони като хвърляше проклятия след нея. Тя беше щастливка че готвачът беше дебел и не можеше да издържи на бягането. Рукиа стисна по здраво кошницата и се отправи с все сила към конюшните.
Дишайки тежко, тя се огледа за коня си и като го видя го оследа бързо. Тя не губи и минута повече и го пришпори.

---------------------------------------------------

Ичиго не разбираше за какво беше баща му толкова ентусиазиран. Не за пъряи път правеше балове. Какво му е специалното на този? На предишните не беше толкова важно да бъде на време. Имаше нещо гнило и той не го харесваше.
Той тръсна глава и се отправи към гората. Ичиго погледна напред и видя познатата гора и се ухили. Ще разбере за какво е това тържество вечерта. . . сега е време да дразни Рукия. Интересно е че те не се уговориха дали ще се видят днес, но някак си той знаеше, че тя ще бъде там. Тц, на кого му пука? Той ще я дразни до смърт!
Когато я видя, Ичиго беше изненадан да я види да седи на поляната върху одеало, влизо до потока с . . . това кошница ли беше? И какви са тези дрехи които носи?
Той слезе от коня и се приближи до Рукия като стъпваше тихо за да я изненада. Ох, как ще хареса това! Той се приближи до нея, как тя не го усети не можа да разбере, и я сграбчи из отзад, лявата му ръка на устата и, а дясната му обгърна ръцете и кръста и. Тя започна да се боричка, ръцете и бяха обездвижени, но краката и не. Тя започна да се мята и се опита да го удари с крака си, но не успя. Той я стисна по здраво и се ухили. Той се наведе и и прошепна на ухото:
"Аз печеля този път, дребен."
Мятането спря и Рукия застина в ръцете му. Ичиго помисли че тя беше все още в шок, но беше болезнено сгрешил. Той усети остра болка в корема си, където тя го срега с лакътя с, как тя успя като я държеше толкова здраво? Заврави това, сега той беше в болка и се държеше за корема. Тя наистина удря силно! Когато болката поотихна, той погледна нагоре и беше срещнат с зловния поглед на Рукия. . . и се ухили.

--------------------------------------------

Рукия си стоеше най-спокойно на одеалото когато някой я сграбчи. Разбира се от инстинкт тя започна да се бори, но определената личност я стисна по силно. И когато и прошепна в ухото с такава лукавост, тя знаеше кой е този идиот. Нахалник! Да каже че той печели! Сякаш тя ще му позволи да се радва дълго! Затова с все сила тя заби лакът в корема му и успя да се освободи. Когато тя го погледна, той се свиваше на кълво и след време повдигна глава и с най-голямо нахалство се ухили! Нещастникът! Той ще си плати. . . но не днес. Тя искаше да направи този ден специален и няма да позволи на идиотизма му да провали това! Днес той е спасен. . . за сега.
Виждайки че няма смисъл да мълчат повече, тя каза:
"Сега ще ми кажеш ли за какво беше всичко това!? Аз знам че си тъп, но чак пък толкова? Забрави, знам отговора.
Усмивката на Ичиго падна под обидата, която получи.

Той стана и се изтърси като не пропусна да я изгледа. Тя просто се усмихна и се обърна като направи знак с ръката си да я последва. Той я последва, тъй като нямаше какво друго да прави.
Те седнаха на одеалото като Рукия започна да рови в кошницата. Тя започна да изкарва храна като плодове, зеленчуци, хляб, пушено месо и манерка с вода. След като ги нареди, тя погледна Ичиго с нежен поглед.
"Вчера ти каза, че си обичал когато с семейството ти сте ходили на пикник. Така че реших да ти устроя един. Знам че не е семейството ти. . .

Ичиго я прекъсна като повдигна ръка и и се усмихна. Тази усмивка...тя отне дъхът и. Неговите черти омекнаха, в очите му имаше нещо, което тя не разбираше, но харесваше.
Ичиго откъсна очи от нея като погледна към храната и изведнъж се намръщи.
"Рукия, къде е ножът?"
Рукия го погледна като че ли е идиот и каза:
"Ти сляп ли си!? Ето го. . .тук?"
Нямаше никакъв нож. Тя започна да рови из кошницата, но без успех. Ичиго се изсмя присмехулно.
"Забравила си го нали? Знаех си, че не можеш да правиш нещата правилно."
Рукия го изгледа и се сопна.
"Не ми се подигравай! Е, забравила съм ножа, голяма работа! На кого му е притрябвал? Ние пак можем да режем храната!"
"И как ще стане това?" попита Ичиго
Рукиа се обърна наляво и взе своя меч. Тя се ухили "С това."
Ичиго поклати глава и се ухили. Тя наистина беше уникална. Това наистина щеше да е интересен пикник.

---------------------------------------------------------------

Може да се каже, че нямаше много инцидентни. . . но едно беше сигурно, Ичиго нямаше никога повече да дава на Рукия да реже храна. Месото не изглеждаше вече на месо. . . дори не можеше да определи формата! А зеленчуците? Е те бяха навсякъде! Тя беше замахала меча си сякаш се биеше. Но той не се оплакваше, не нищо подобно. Беше забавно да я гледа как реже зеленчуците. Тя определено се направи на глупачка! Ичиго легна на тревата (тъй като одеалото беше цялото изцапано) и въздъхна доволно. След секунда, Рукия се присъедини към него.

Ичиго обърна глава към нея и се усмихна вхидно.
"Е...кога ще е следващия пикник?"
Рукия изпъшка и го погледна.
"Ако зависи от мен. . .никога. Изморена съм. Кой да знае че реженето на храна е толкова изморително."
Ичиго се ухили още повече.
"Режене или убиване на храната?"
"Млъкни!" отсече Рукия и се намръщи. Тя седна и погледна към поточето като зла усмивка се появи на лицето и. Тя стана и отиде до поточето и взе в шепите си вода и се оптрави към Ичиго, като внимаваше да не изтече вода от ръцете и. Тя беше над него и му закриваше слънцето.

Ичиго отвори едното си око, когато вода беше плесната на лицето му.
Той стана бързо и избърса лицето си като не пропусна звънкия смях на Рукия. О, тя ще си плати! Той стана бавно и я гледаше с потъмнели очи.

Рукия спря да се смее и се усмихна нервно. Когато той започна да се приближава към нея, тя изпищя и започна да бяга за живота си. . .за втори поът този ден.

За нейно нещастие, Ичиго беше по бърз и я сграбчи като я преметна през рамо. Тя започна да го удря в гърба с юмруци и да рита крака в въздуха. Той не помръдна. Той спря да върви и я повдигна и я хвърли в потока. Силно плъосване можеше да се чуе. . .и силен смях.

Рукия беше цялата мокра, да не говорим че водата беше студена, дори и да беше пролет, не беше толкова топло! Очите и погледнаха раздразнено към Ичиго, който се търкаляше на земята от смях. Очите и пламнаха с гняв. Майната му на сдържаността! Той ще си плати!
Тя се иправи като водата почна да се стича по нея на стрйки. Дрехите и бяха прогизнали, косата и се лепеше по лицето. Правейки бавни крачки, тя приличаше като тигър готов да нападне плячката си. Ичиго все още се превиваше от смях, не подозирайки наближавашата го опасност. Горкият идиот. . .

Смехът му секна като усети малки, но силни ръце около глезените си. Той погледна към Рукия с недоумение, но след това изписка като малко момиченце, когато тя го завлече до потока.
Той се опита да се отскубне от нейната хватка, но безуспешно. Той изскимтя като усети студената вода върху тялото си.
"На ти, идиот такъв!" изсмя се Рукия.

Ичиго видя арогантната и усмивка и и се ухили. Той протегна ръка и я хвана за ръката като я дръпна рязко, което я накара да загуби баланс и отново да се озове в потока.
Виолотово-синъи очи срещнаха кафеви. . .и водната война започна. . .

------------------------------------------

Ичиго лежеше на тревата като дишашв тежко. Целият беше мокър, но независимо от това беше ухилен. До него, Рукия не изглеждаше по-добре. Ичиго не можеше да повярва колко щастлив беше в момента. Топло чувство избухваше всеки път като погледнеше към Рукия. Той я разгледа и забеляза как очите и грееха щастливо, розовите и устни бяха извити в усмивка, косата и беше разпиляна на тревата. Гръдта и се повдигаше всеки път когато поемеше дъх. Очите му отново се насочиха към лицето и. Порцелановата и кожа изглеждаше толкова гладка и мека. . .толкова свежа! Ичиго знаеше, че забелязва прекалено много. . .

Той седна като погледна към слънцето, което вече залязваше. Кога стана толкова късно? Наийстина ли минаха няколко часа? Времето летеше когато е с Рукия. Той се усмихна леко, кото отново погледна към Рукия.
Той наиситина искаше да остане още, но знаеше че трябва да тръгва. Защо трябваше да има бал днес? Пак щеше да е поредното скучно тържество , в което момичетата щяха да се кикотят и да обсъждат другите, мъжете да говорят за политика, а той щеше да стои настрана и да наблюдава. Скучно наистина.

Той се изправи като се опита да изтиска колкото се може повече вода от дрехите си. След като видя че няма смисъл , свали блузата си.
Рукия отвори едното си око и погледна към Ичиго и го видя да изтисква вода то дрехите си. Тя удържа смеха си като го гледа как се мъчи да изсуши дрехите си. Тогава и другото око и се отвори като го видя да си сваля блузата. Тя усети как лицето и пламва.
Колкото и да го отричаше, той наистина е добре сложен. Няма да бъде учудена ако всички момичета им текат лигите. Очите и го изпиваха с поглед. Очите и потърмняха при вида на мускулите му.
Ръцете му изглеждаха толкова силни, готови да защитават. Стомахът му беше добре оформен, ръката и трепнеше да я плъзне по него. Неговата гръд. . .тя нямаше да има нищо против да положи главата си там и да се унесе в спокоен сън. . .

Устните и пресъхнаха, сърцето и затуптя, тя чувстваше как тялото и пламва с непознати чувста. Тя обърна глава засрамена. Защо мислеше така? Тя не трябваше да мисли по този начин! Кучики не трябва да изпитват и показват емоции!
Рукия затвори очи като се заслуша в заглъхващите птичи песни, знак че наближава ноща. Тя отново отвори очи и изпищя тъй като лицето на Ичиго беше на 2 сантиметра от нейното. Тя го видя как на лицето му се оформя ехидна усмивка и очите му засияха. Той се изправи и и подаде ръка, която тя прие.
"Изкарах ти акъла нали?" присмехулно каза той.
"Идиот! Кой нормален се вре в лицето на другите!? Какво искаш?" тя скръсти ръце на гърдите си и го изгледа раздразнено.
"Само исках да кажа, че трябва да тръгвам и също, че и ти трябва да тръгваш, освен ако не искаш да се разболееш. И двамата сме мокри, а вече наближава нощ и няма как да се изсушим."
Рукия го гледаше изпитателно и тогава въздъхна.
"Колкото и да не искам да го призная. . . си прав. Наистина трябва да тръгваме.Но първо..." тя посочи към одеалото "Трябва да изчистим боклукът, който ти направи"
"Аз? Не аз рязох храната, дребен! Ти направи боклука и ти ще си го чистиш!" той я изгледа свирепо и тя също го изгледа и най-накрая той въздъхна и отиде да и помогне.
------------------------------------------

След като успяха да изчистят, те оседлаха конете си.
"Ще се видим утре нали?" попита Ичиго.
"Разбира се, Ягодке. И по добре ми донеси дрехи които да ми стават! Искам пак да отидем в кралството ти. И без възражения! Направих ти пикник и сега трябва да ми се отплатиш!"
Ичиго беше зяпнал, не вярвайки на ушите си. След секунда той се свести и извика:
"Искаш пак да отидеш там? И не съм те молил за този пикник, ти сама го направи! Не трябва да ти се отплаштам за нищо!"

Рукия прехана устна и го погледна умолително.
"Моля те Ичиго? Само този път! За последно е, обещавам! Просто не можах да разгледам кралството миналия път! Моля те?"

Ичиго я гледаше изпитателно като се чудеше какво да отговори, някрая той се ухили.
"Добре, но този път никакви спасителни акции, разбрано?"

Очите на Рукия заблестяха и усмивка озари лицето и. Тя се хвърли в ръцете му като звънкият и смях огласи гората.
Ичиго беше изненадан, когато тя му се хвърли в ръцете, но не се оплакваше. Той позволи малка усмивка да се появи на лицето му като погледна надолу към момичето в ръцете му. Той я прегърна като уви ръцете си около раменете и, а тя нейните около кръста му.
Той зарови лице в косата и като вдиша аромата и на черешови цветчета. Ръцете му я притиснаха по силно към него като усети как сърцето му затуптява лудо.
"Знам че трябва да я пусна, но. . . .поради някаква причина. . . не мога" очите му се разшириха "Какви ги говоря? Разбира се че мога! Аз просто. . .тя е топла и аз исках да се стопля, затова я прегърнах! Няма за какво да се притеснявам!"
Той бавно се откъсна от нея като настана неловка тишина.
"Е...ъм....ще се видим утре?" попита Ичиго като се опита да наруши неловката тишина.
"Да. .. ще се видим утре. И да не закусняваш!"
Да, да. Знам"

Тя отиде до коня си се качи на него като погледна към Ичиго и се усмихна. Тя пришпори коня у се изгуби в безбройните обгръщащи дървета. . .

---------------------------------------------------------------------

Ичиго яздеше бавно към замъка, слънцето отдавна беше залязло и луната вече бе изгряла. По преценката му, трябваше да е около 19:00 часа. Той забърза темното, все пак трябва да побърза, а и замръзваше! Той кихна и се намръщи.
“Супер, ако се разболея, ще убия Рукиа!”

----

“Ваше Височество, какво е станало? Дрехите ви са влажни и мръсни!” ужасеноказа кралският шивач. Трябва да ви махнем от тези ужасни дрехи! И да се изкъпете! Слуги!” извика мъжът като изпляска с ръце. Няколко слуги се появиха след минута, чакащи заповеди.

“Ти приготви дрехите на Негово Височество, ти” той посочи друг слуга “Приготви ваната, ти там, излъскай обувките на Негово Височество. А ти помогни на Негово Височество да се изкъпе. Хайде нямаме време за губене! Раздвиже те се!”

Ичиго се намръщи и кръстоса ръце на мускулестата си гръд .
“Не ми трябва никой да ми помага да се изкъпя, не съм бебе!”
Шивачът погледна принца с широко отворени очи.
“Но Ваше Височество, благородник като вас не трябва да се къпе сам! Вие знаете етикета затова...”
“Не ми пука! Ще се изкъпя сам, само ми пригответе ваната, това е заповед!”

Мъжът преглътна при погледът който му хвърли принцът.
“Както заповядате.” успя да избоботи шивачът.

--------------------------

“Закъсняхте! Негово Величество изрично каза да не го правите.” Неудобрително каза лакеят “Негово Вечличество ви чака в тронната зала.”
Ичиго си завъртя очите.
“Да, да. Но нали съм вече тук, затова спри да се оплакваш!” го отряза Ичиго като застана пред големите махагонови врати.

“Негово кралско Височество, принц Куросаки Ичиго.” обяви един от стражите.

Тишина настана в залата, като всички обърнаха глави за да погледнат към принца. Ичиго ги игнорира, вместо това, той заогледа залата.
Тронната зала беше препълнена! Нямаше да се учуди, ако цялото кралство е беше тук. Толкова ли е важен този бал?
Залата беше добре украсена. Венци красяха стените, като тяхното ухание се усещаше в въздуха. Статуи от злато бяха наредени в всеки ъгъл, скъпи картини висяха на стените, изобразяващи величието на кралството. Масите бяха наредени в краищата на стаята за да има пространство за танци. Музикантите бяха скътани в един от ъглите, готови да засвирят своята музика.

“Тронната зала е наистина хубава, нали Ваше Височество?”
Ичиго обърна глава и беше лице в лице с Айзен Соске, генералът на войската защитаваше кралството.
За всички, той беше почтен и уважаван човек, но Ичиго никога не го харесваше. Имаше нещо странно . . . фалшиво в него. Не можеше да си обясни какво е, но едно бе сигурно – не му се доверяваше.

“Да наистина е гледка, на която да се наслаждаваш.” Каза учтиво Ичиго.
“Изглеждате добре, Ваше Височество, шивачът се е постарал” отвърна с лукава усмивка Айзен.

Ичиго носеше бяла копринена риза с златни копчета. Жакетът му бе в тъмно-синьо, почти черно. На дясната му беше избродирана финно инициалите на кралството – Полумесец с пресичащ го меч. Жакетът също имаше две златни копчета за закопчаване. Кралска лента пресичаше жакетът му, също с инициалите на кралството. Пнаталонът му беше в тон с жакета, отстрани също имаше златни копчета. Черните му ботуши бяха излъскани до блясък. Облеклото му не беше много натруфено, защото беше заплашил шивача, че ако му сложи още украси, лично ще се погрижи да не може да шие никога повече.

Ичиго остави Айзен и тръгна към трона като вдъхваше увашение и страхопочитание. Всеки знаеше неговите бойни умения и никой не смееше да се изправи в битка срещу него. Минавайки покрай хората, те се покланяха с уважение.

Ичиго погледна към баща си, който беше седнал на трона, но това което го учуди бе, че до него седеше момиче, което той не бе виждал никога през живота си. Защо тя седеше до баща му? Какво става тук?

Момичето беше с дълга тъмно оранжева коса и зеленикави очи. Тя имаше огромна усмивка на лицето си. Имаше хубава фигура и огромни . . ъм. . .беше надарена в гръдната област. Тя наистина беше хубава, но . . . нищо не трепна в него. .. Тя изглеждаше толкова детински. . . нямаше сериозността и бойният дух на Рукия, Нямаше големите синъо-виолетови очи на Рукия, както и блестящата черна като ноща коса. Тя просто . . . не беше Рукия.
Ичиго погледна надолу. Зашо отново мислеше за Рукия? Защо я сравняваше с това момиче?

Той седна до баща си от ляво като го погледна. Ишин, усетил погледа на сина си, обърна глава и го погледна.
“До колкото си спомням, ти казах да не закъсняваш! Но няма значение, тати се радва, че поне успя да дойдеш!” сериозността му изчезна и глуповата усмивка огря лицето му.

Ичиго се ухили от идиотщината на баща си.
“Защо това момиче седи до теб страче?” попита той, но изохка от болка, когато баща му го удари зад врата.
“Не трябва да ме наричаш “старче”. Имай малко увашение! Ще ме наричаш “скъпи татко” !”
“В никакъв случай! Само в мечтите ти! И не ми отговори на въпроса. Какво прави това момиче до теб?”
Ишин се усмихна отново.
“Това ще разбереш по късно синко.”

Ичиго въздъхна и се облегна на стола като отегчен поглед се четеше в очите му.
Ишин забеляза това и стана като обяви тишина в залата.

“Благодаря на всички ви, скъпи приятели, че дойдохте на този бал. Танците ще бъдат открити от принц Куросаки Ичиго и Иноуе Орихиме, дъщеря на херцог Калазое. Моля музика!”

Мизиканите засвириха бавна мелодия, разтапяша сърцето. Ичиго погледна учудено баща си и към момичето, което стана. Значи тя се каза Иноуе Орихиме? И е дъщеря на херцог Калазое? Та той дори не знаеше, че този старчок имаше деца!

Той се изправ и застана пред видимо развълнуваното момиче и се поклони и и подаде ръка. Тя направи реверанс и взе ръката му като се усмихна ослепително.
Те вървяха и спряха на центъра на залата. Ичиго държеше едната и ръка в своята като я повдигна, а другата му ръка уви около кръста и, докато тя положи нейната на рамото му.

Ичиго я водеше като те се носеха в рутъма на меката мелодия. Те се движена елегантно и грациозно. Отдалеч изглеждаха като двама влюбени. Но реалността бе съвсем друга.
Орихиме гледаше в лицето му като руменина се бе оформила на лицето и, но Ичиго не я гледаше. Очите му се бяха загубили далеч, където тя не можеше да стигне. Тя положи глава на гърдите му и усети как той се сковава, но въпреки това не спряха да танцуват.
Скоро двойки се присъединиха към тях и затанцуваха нежната мелодия.

Ичиго не се чувстваше комфортно. Когато Орихиме положи главата си на гръдта му, той се вкочени. Ръката и не се побираше в неговата както на Рукия. Нейният аромат беше прекалено сладък, дори дразнеш, не като лекото ухание на черешови цветчета. Нейната глава облегнала се на него не му донасяше покой, а по скоро неудобство. Приленото и тяло към неговото го отблъскваше, нейният допир го отблъскваше.

Мелодията утихваше докато не спря напълно. Ичиго бързо се отдели от Орихиме и се поклони, а тя направи реверанс. Ръкопляскания озвучаха залата, Ичиго се отправи бавно към мястото си като Орихиме бе плътно до него.

Танците винаги изостряха глада, което накара двойките да заемат местата си на отрупаните с храна маси.
Отличаваща беше кралската маса, която бе постлана с копринени бели покривки и бе отрупана с различни видове храна.
На нея бяха кралят, Ичиго, Карин и Юзи – сестрите на Ичиго, Иноуе и херцог Калазое.

Изведнъж Ишин стана с чаша в ръка. Настана тишина в тронната зала.
“Скъпи приятели, бих искал да съобщя една прекрасна новина.” Той направи жест на Ичиго да стане, а свободната си ръка подаде на Орихиме. Двамата станаха като зачаха Ишин да продължи.
“Всички знаем, че принц Куросаки Ичиго израстна в силен и уважаван мъж. И всички знаехме, че той ще стане крал някой ден. Мога да си позволя да кажа, че този ден ще настъпи много скоро.” той си пое дъх и продължи
“Но за да стане крал, той трябва да си намери кралица. Да управляваш сам би било самотно нали?” той се изсмя леко. Той остави чашата на масата като взе ръката на Орихиме в лявата си ръка, а ръката на Ичиго в дясната. Въздухът натежа, напрежението се усили, но никой не се осмели да издаде звук.
Ишин се усмихна гордо и с висок и ясен глас обяви:

“За мен е чест да обява годежът между принц Куросаки Ичиго и Оноуе Орихиме, дъщеря на херцог Калазое.”

това направо ме разби...оооооооо не е възможно....Ичиго няма да позволи да има сватба ..още по малко между него и това детенце...като подчертавам детенце.... той е с Рукия...макар да не са заедно официално...

Е,тя май не е много дете,ама и аз се надявам нещата между тях да не се получат!
andraq,главата отново беше невероятна,даже повече от това!!! Чакането определено си заслужава!Супер си!

Whoa . . .явно доста мразиш Орихиме Да не остана и аз по назад, и аз не я харесвам много ама какво да се прави



Мерси много Надявам се да не се бавя много с 5-та глава, но като се знам няма да я поствам скоро

Татето ще папа бой С нетърпение чакам следващата глава

Страхотна глава ^__^ Супер ти се чудя на търпението докато го напишеш всичкото това на компа xD