Емии ако ми намериш фик които да ти харесва..съм съгласна да го преведа..ама аз нещо не сполучвам на добри фиковее(големи до 20(и нещо) глави)

Хах тфа за Сайура беше забавно...Сакура..Сакура..Сакура...Сакура..Сакура..Сакура...Сакура..Сакура,....Куул...

Страхотно е обаче нямали да има нещо за Neji and TenTen

Аз ще измисля. ХИХИХИХИХИ

След цял ден тренинги в гората, Гай-сенсей каза:
-Добре, ученици, стига упражнения. Можете да се прибирате.
Тен Тен погледна към Неджи. Ако можеше да останат насаме...
-Браво, Гай-сенсей! Точно в 13:00 часа. Точен сте всеки път! Вие сте най-добрият, Гай-сенсей! - Лий както винаги хвалеше учителя си.
Неджи беше гладен и тръгна към дома си, за да се нахрани.
-Тен Тен?
-Какво?
-Трябва да дойдеш до нас. Не помниш ли, в училище аз ти взех тетрадката за домашна работа и не ти я върнах.
-А, дааааааа - досети се най-после тя. -Идвам.
Двамата тръгнаха и през целия път мълчаха. 'Не трябва да си мисля за нас с Неджи, той може да прочете мислите ми.' - каза си тя и започна да мисли за кунаи, шурикени и мишени. Когато стигнаха у Неджи, той отключи и двамата влязоха.
-Седни на дивана, докато аз намеря тетрадката ти.
Тя кимна и седна. Знаеше, че Неджи е гладен и отиде до хладилника. Намери много продукти, но все пак попита:
-Ъъъ ти каза, че си гладен. Какво ще ядеш?
-Може би салата. Ей, сега идвам.
Тен Тен извади два куная и изми доматите и краставиците. Хвърли ги във въздуха и започна да размахва оръжията. Скоро всичко бе надробено. Тя сложи подправки и седна на дивана както отначало, но и салатата беше сервирана. Неджи пристигна с тетрадката и веднага забеляза салатата. Погледна удивено към момичето, сякаш тя беше ученичка, направила голяма пакост. Тя се усмихна смутено.
-ТИ! Направила си ми салата?!
-Неджи, виж знаех, че си гладен и...
-Супееер! Бях толкова гладен, че ме мързеше да си направя сам (Сигурно ша си кажете: Неджи да го мързи?! Ама кво - рано или късно всеки се разболява. )
Тен Тен се учуди, че той не й се кара, а я хвали и много се зарадва. Неджи й подаде тетрадката, взе две вилици и седна до нея, готов да яде. Той бодна с вилицата едно резенче домат и го размаха под носа на момичето.
-Хайде яж!
-Ама тя е за теб...
-ЯЖ!
Тен Тен захапа домата и започна да дъвче като гледаше, дали Неджи е доволен.
-Виж, не исках да те изплаша, просто съм ти благодарен, за салатата.
'Неджи, салатата беше за теб, а не за мен. Ти пръв трябваше да ядеш от нея сега ти взех късмета! '
-Тен Тен!
-А?
-Никой не може да ми вземе късмета, щом сега съм с теб и двамата сме сами, все още имам късмет! - той понечи да я целуне, но на вратата се звънна и се чу "Поща!"
-Голям късмет, няма що! - измърмори момичето. Неджи взе писмото и го остави на масата. Отново се насочи към устните на Тен Тен и отново се звънна. "Пица!" После пак "Вестник!" или "Ейвън козметика!"
Тен Тен се ядоса и кресна:
-НЕДЖИ, ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ КЪСМЕТ!!!
Тогава отвън се чу гръм и всичко утихна. Най-после той целуна съотборничката си. КРАЙ

Ахаххахаха....Тва ме уби... =))=))=))=))=))

Мдам това беше добро. Доста се посмях

това беше невеорятно

супер е тва

Всичките са много готини.

О нее това е страхотно
НЕДЖИ, ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ КЪСМЕТ!!!
Искам още НеджиТе

xax I like it

ops: ops: ops: ъъъ ще има ли още или ....Не ...много са готинки така че би било супер ако има

Това сигурно няма да го харесате,ама на мен ми се стори сладко...


Uchiha’s Property


„Подарък?Защо?”-попита Сакура приятеля си Сасуке(ахх мечтии ),когато той почука на вратата й с подарък в ръце.

„Защото,когато видях магазина,си помислих че ще мога да ти взема от там нещо добро.”

Сакура не разбираше какво имаше предвид Сасуке,но въпреки това го покани в апартамента си и взе пакета.

Тя започна да го отваря,когато седнаха на дивана,във всекидевната.На лицето й се уформи усмивка,когато видя сладка черна блуза с изписано името ‘Сакура’ с розови букви.

„Сасуке-кън!Толкова е сладко!Къде го намери?”

„Видях малък магазин ,където обработват дрехи.Помислих си,че ще го харесаш.”

„Обожавам го!Благодаря ти!” Розовокосото кунойчи целуна сладко приятеля си.”Отивам да я пробвам!” С това Сакура отиде в стаята си да се преоблече.

Пет минути по-късно,тя се върна облечена с блузата и усмихвайки се.

„Става ми!Наистина я обожавам!Благодаря ти,Сасуке-кън!”Тя го прегърна(качи ли ще стане някога *рони сълзи по клавиатурата* ) докато Сасуке се ухили,гледайки в огледалото гърба на блузата на Сакура.

„Изглежда,че не е видяла гърба...”Помисли си Сасуке,защото на гърба на блузата можеше ясно да се прочете „Собственост на Учиха Сасуке.BACK OFF!”

Край =)

хахаххахах супер е .....

Това беше много добро!