Йес!!!! Доживях и за такава тема! Страшни фикчета, браво!!!

Ще я накарам да постне "Двете кралства" за тоя фик и аз съм помагала малко,ама много мъничко
Там Рукия е Елф а Ичиго си е обикновен човек

О това ще е доста интересно ^^ ne?

Ето я и историята за "Двете кралства"...предупреждавам, че тя няма нищо общо с анимето/мангата. Приятно четене, дано да ви стане интересно (Ичиго също означава "Ягода", така че да не се чудете )

"Двете Кралства"



Преди 19 години:

Всичко започна с неспазването на древен договор между хората и елфите. Този древен ръкопис разделяше двете кралства за добро. Нито хората, ното елфите трябваше да прекрачват границата, която разделяше територията между двете земи и така нямаше да се стига до сблъсъци между двете раси. Но тогава се случи... с годините хората забравиха споразумението и започнаха да навлизат в земите на елфите, като безмилостно отсичаха дърветата. В кралсвото на елфите се събра съвет, с който те отправиха посланието си към хората.... Войната започна....

Не само елфите имаха неземни сили, но и хората, което доведе до отнемането на хиляди животи и от двете страни. Но накрая хората отстъпиха тъй като техния лидер бе ранен тежко и за да спасят живота му трябваше да бягат...
Минаха много години, но омразата между двете раси се задълбочаваше все повече и повече и не се знаеше дали някога ще има мир между тях...

След 19 години:

“Ой Рукия, слез долу! Брат ти иска да говори с теб! Ой Рукия!” извика високо червенокосо момче като гледаше нагоре към едно дърво, на което стоеше момиче с черна коса и синъо-виолетови очи.
“Какво има Ренджи? Не може ли да почака? Защо не кажеш на брат ми че не си ме намерил или нещо такова?" извика Рукиа.
“Много добре знаеш, че не мога да излъжа брат ти! Той е краля все пак!”
Въздишайки Рукия скочи от дървото и се приземи точно пред Ренджи.
“Защо ме вика пак? Не мога ли да изляза малко без да бъда необоспокоявана от някого?Хм?” отвърна раздразнено ниското момиче.
“Не се ядосвай на мен! Не съм аз този дето те вика, така че не си го изкарвай на мен.”
Въздишайки Рукия се отправи към замъка като след нея вървеше Ренджи. Замъкът беше обграден от стени, на които имаше кули с по няколко пазача. Имаше вид на трудно пробиваем замък. Той беше дървен и по стените му се забелязваше финната изработка на йероглифи представляващи древно заклинание за защита. По този начин замъкът се предпазваше от нападатели, тъй като заклинанието беше невидимо за човешкото око. Замъкът беше огромен и към него бяха прилепени още няколко посройки.

Рукия нямаше голяма свобода, понякога дори се измъкваше незабелязано от замъка за да си отдъхне и да отиде на любимото си място, но големият и брат не и позволяваше да излиза, а причината е да не и се случи нещо. Да бе, като че ли това ще стане! Тя беше войн да му се невиди и добър при това! Нейните способности са всеизвестни в цялото царство на елфите! Не разбираше защо беше всичко това, само заради някаква си война преди 19 години, която не я засяга. Всичко беше в миналото все пак! Не можеха ли всички да престанат да се държат като кралици на драмата и да се споразумеят с хората? Какво шеще да им коства? Само заради тази глупава война тя не можеше да излиза! Но едва ли щеше да има примирие между кралствата, доколкото беше дочула хората отново навлизали в земите на елфите, което може да доведе до още една война. Въздишайки отново тя продължи да върви към замъка...

----------------------------------------------

Силно почукване на вратата събуди момче с оранжева коса и кафеви очи. Той не беше никак доволен да става толкова рано. Какво им става на тия хора? Въздишайки той седна на леглото си. Вратата се отвори и вътре влезе малко момиче с кестенява коса.
“Ичи – нии време е да ставаш! Цял ден лежиш в това легло! Навън денят е хубав, трябва да излизаш понякога.” каза му Юзи.
“Остави ме на мира! Отиди да досаждаш на Карин.” отвърна Ичиго като навря главата си в възглавницата. Той беше голямо дете понякога! Сериозно на 19 години, а се държи като на 9. Юзи се обърна и остави големия си брат.

Ичиго се повъртя известно време, но накрая реши да стане.... и без това нямаше да заспи. Той седна на леглото си и се заогледа из стаята си. На стената срещу леглото му се намираше голям портрет на цялото семейство като рамката беше златна. В дясно до прозореца му се намираха два фотъойла с малка дъбова масичка на която беше сервирана закуската му, а в ляво имаше красиво изработена врата която водеше към балкон с изглед към градината на замъка. Срещу мебелите се намираше дъбов гардероб с интересна украса. На стените му също се намираха всякакви видове оръжия... Неговата стая беше пълна с декорации и богато мебилирана...
Ставайки той започна да се облича, като започна да мисли какво да прави днес. Нямаше кой знае какво за правене в замъка, Юзи беше права, навън денят е прекрасен, идеално за една разходка с любимия му кон. Естествено трябваше да вземе и Зангетцу -неговия меч, без който не излизаше. Времената не бяха никак мирни и то само заради някаква си война, която не го интерасува. Сериозно, да се стигне до война за една земя! Е, вярно че е имало споразумение, но би трябвало да се забравят старите кавги и да продължат напред за бога! Само заради това той трябваше да се оглежда на всеки две крачки да не бъде нападнат от елфите! Що за глупост, би трябвало да има мир между двете кралства както преди, така всичко щеше да бъде спокойно. Без повече да мисли той се отправи към вратата за да излезе на разходка.

-------------------------

Рукия застана пред вратата на брат си, като се пооправи и почука. След като получи отговор тя влезе.
Стаята беше богато мебилирана, в средата беше подслан красив килим с изящна изработка, а в дясно от входната врата се издигаше великолепна бибилиотека отрупана с книги и ръкописи. От ляво имаше камина над която имаше картина на една красива жена с топла усмивка и дълбоки виолетови очи като на Рукия...Не далеч от камината се намираше царското легло с копринени завивки. До един прозорец с зелени памучени пердета седеше брат и на един стол и пиеше чай...
“Добър ден Бакуя нии – сама. Искал си да говориш с мен?”
“Да, седни Рукия.”
Рукия се отправи към столът, който беше на срещуположна страна на другия на който стоеше Бакуя. След като седна тя зачака брат си, който бавно отпиваше чая си и не след дълго той се обърна и я погледна в очите.
“Рукия доколкото си спомням ти забраних да излизаш извън пределите на замъка. Знаеш в какви времена живеем, никога не знаеш кога някой от хората може да се появи и да те нападне без предупреждение.”
“Но нии – сама аз съм обучена да се бия! Мога да се защитавам, нищо няма да ми се случи! Знам че живеем в смутни времена, но аз имам нужда от малко свобода, не може ли....”
“Говорили сме по този въпрос и преди. Отговорът ми ще е все същият. Не може да излизаш извън пределите на двореца! Това е заповед, можеш да си тръгнеш.”
“Да нии – сама.” тя каза като стана и се поклони преди да излезе.


Тя не можеше да повярва! Защо не можеше да излиза? Какво толкова, но нямаше значение и без това щеше да излезе пак незабелязано. Тя не е затворничка да му се невиди!
Рукия се отправи към стаята си за да вземе Шираюки -неиният меч, след което щеше да се запъти към любимото си място, което беше далеч от замъка. Никой не можеше да я намери, дори и Ренджи, защото никой не знаеше за нейното скришно място. Измъквайки се незабелязано с своя кон, Рукия се отправи към мястото...

--------------------------------------------------------

Беше приятно местенце заобградено с дървета и поточе с малък водопад, което придаваше екзотичен вид. Мястото беше красиво и много хубаво за отдих. Водата беше толкова чиста че можеш да видиш дори най-малките камъчета.Зелената трева беше мека и тя просто те поканваше да си полегнеш... Тук тя можеше да се откъсне от света и да си почине от всичко. Не е лесно да си царска особа, нямаш никаква свобода, но по някакъв начин тя успяваше да се измъкне незабелязано. Е преди не беше така, спомни си тя, преди тя беше просто едно обикновено момиче без родители, но пък се бе запознала с Ренджи неиният детски приятел, но след като Кучики я осиновиха тя стана принцеса. Отначало беше малко объркана, но след това свикна. Поне Кучики бяха така добри да вземат и Ренджи, който беше след това обучен да стане защитник. Защитниците бяха нещо като пазачи на цялото кралство и бяха високо ценени в обществото. Ренджи стана доста добър, с което спечели голямо уважение. Рукия също се обучаваше, но при нея нещата бяха по различни, но това се състоеше от факта че тя е царска особа и имаше по голямо внимание към обучението и. Тя нямаше нищо против наистина, и без това не обичаше да бъде като някои момичета, които плачат за защита. Тя искаше сама да се защитава, така че не беше никакъв проблем с това да се обучава.

Без повече да мисли тя легна на меката трева и затвори очи, нямаше смисъл да мисли за минали неща...

-----------------------------------------------------------------------

Ичиго се отправи към конюшните и като влезе вътре изплаши един от прислугата, горкият човек бързо се поклони с почит към своя принц като след това му помогна с коня. Той не харесваше когато му се кланят и много пъти им казваше да престанат, но беше безполезно. Не след дълго конят му беше готов и той бързаше да се махне от пределите на замъка...


Ичиго се опитваше да намери поток за да напои коня, не беше взел вода много вода, защото не мислеше да язди толкова дълго, но той не предполагаше че конят ще се измори толкова бързо, 3 часа разходка конят трябваше да издържи нали? Може би не, явно другият път ще трябва да вземе повете вода. Въздишайки той пое към едно място което беше заобградено с дървета и дочуваше леко шумолене на поток, което беше добре, сега можеше да напои коня. Но когато се приближи венага спря коня. Очите ли го лъжеха или там имаше някой? Ичиго бавно слезе от коня и тихо се придвижи напред. Скривайки се зад едно от дърветата, той можеше да види, че там наистина има някой и този някой е легнал на тревата. След по голямо проучване той разбра че това е момиче, но нещото което го накара да изтръпне беше, че това не беше човек а елф! Никога през живота си не беше виждал елф!
"По- добре да се махам от тук!"
Давайки крачка назад той настъпа клонка, която се счупи и издаде звук. Очевидно звукът привлече вниманието на елфа, тъй като се изправи.
“Кой е там! Излез и се покажи веднага!”
Ичиго се стресна, но незнайно защо излезе и се показа, което никой нормален не би го направил. Сега можеше да разгледа по открито момичето. До сега не беше виждал толкова дълбоки синъо-виолетови очи, които грабваха погледа и сякаш можеше да се загубиш в тях. Нейната бледа кожа изглеждаше толкова гладка и мека и очите и изпъкваха още повече, а нейната блестяща черна коса беше до раменете ...Ичиго не бе виждал такова момиче с такива екзотични черти... Тя грабваше окото с своите големи красиви очи...

Рукия беше в шок. Не само че тя стоеше пред човек но и неговата коса беше с странен цвят. Той имаше разрошена ярко оранжева коса, която беше сигърно по ярка и от слънцето, а неговите очи бяха с дълбок кафяв цвят. Той беше много висок, и неговото мускулесто тяло му придаваше силен вид. След като Рукия го огледа добре и се съвзе от шока, тя заговори с ясен глас.
“Какво търсиш тук човеко!? Нямаш право да навлизаш в тези земи! Махай се преди да съжаляваш!”
Ичиго премигна и отговори:
“Само дойдох да напоя коня си и ще си тръгвам, пък и ти нищо не можеш да ми направиш! Виш само колко си малка! Не ме карай да се смея, ти да ме накараш да съжалявам, моля ти се.”

Сериозно за каква се мисли тя? Коя е тя да му заповядва? Мислите му бяха прекъснати от нейния студен глас.
“Глупав човек! Намираш се в територията на елфите! И никога не подценявай противника си. Напусни тази земя веднага! Искате друга война ли?”
“Кой ти говори за война? Не съм направил нищо лошо дребен, само искам да напоя коня и си тръгвам.”
Вена се появи на челото на Рукия
“Как ме нарече ти морковена главо! Ще съжаляваш че ме нарече така!”изкрещя Рукия.
“Какво? А ти как ме нарече, доколкото дочух ти ме нарече морковена глава!”извика Ичиго.
И двамата се гледаха продължително, докато Рукия не прекрати тишината.
“Тогава това ни прави равни, няма да те убивам и ще бъда така добра да те пусна да си ходиш.” Каза му тя спокойно
“Ти, да ме убиеш? Стига бе! Но няма да си тръгна преди да напоя коня си.”
“Идиот, ако не си тръгнеш веднага аз ще..”
“Казах ти няма да си тръгна и стига си ми викала разни имена! Имам си име все пак!” отвърна Ичиго раздразнено. Сериозно това момиче ще го подлуди!
“Тогава си кажи името тъпанар!”

Ичиго се приближи към нея и подаде ръката си:
“Куросаки Ичиго.”
Рукиа погледна към протегната ръка после към лицето му:
- “Кучики Рукия.”
И двамата стиснаха ръце
“Хммм интересно не знаех че има хора с имена ‘Ягодка’.” заяде се Рукия.
“Името ми означава да ‘за защитавам’ дребен!” лявата вежда на Ичиго получи тик.
“Както кажеш Ягодке!”

Те се гледаха, като и на двамата устните леко се вдигнаха нагоре. Рукия заговори.
“Ако утре пак се появиш определено ще ти сритам задника!”
“Да бе, като че ли това ще стане!”
През цялото време те не пуснаха ръцете си, а се държаха здраво, с което започваше едно приятелство между човек и елф...

Но те не знаеха на каква опасност се обричат, нито знаеха какво би довело това запознанство...

супееееееееееееер

Ааа много е добро това Има ли продължение?

Даааам има,сега ще я принудя да пусне втората глава

Еех за къде сме без теб Чакам с нетърпение

Ето и 2 глава,приятно промиване на мозъка

"Басът"




Рукия, лежеше в леглото си като мислеше за днешния ден. Мислите и бяха насочени към едно глупаво, арогантно и дразнещо момче с оранжева коса. Кой би повярвалр че тя стана приятел с човек!Б Човек за бога! А беше забранено дори да се виждат двете раси, а ето я неяр сприятелила се с човек. Какво по откачено от това? О, да брат и не знае. Ако разбере определено ще си го изпроси! Не само ще и забрани да излиза от двореца, но и от стаята си, това вече ще я прави като затворничка! Е не е казано че брат и трябва да знае нали? Той и без това не знае че тя излиза тайно, е вярно че я е хващал няколко пъти, но какво пък това ще бъде нейната тайна. Ако никой не знаеше нищо нямаше да се случи. Но тя знаеше че това което прави е неспазване на закона и най вече неподчинение към краля, независимо че и беше брат, наказанията бяха едни и същи за този който наруши закона. “В какво се забърках?”
Не след дълго очите и натежаха и се унесе в спокоен сън...


--------------------------

Ичиго не можеше да заспи колкото и да се мъчеше и той подозрително се помисли че това може би е свързано с едно момиче с синьо-виолетови очи. Той беше наистина шокиран като разбра че тя е елф. Всички разказваха че елфите били зли същества и били готови веднага да нападнат този който срещнат. Това бяха пълни измислици! Елфите бяха точно на външен вид като хората, не изглеждаха зли и определено не беше нападнат, е тя го заплаши че ще му срита задника. Ичиго се изсмя на тази мисъл. Сериозно нима тя си мислеше че ще може да го събори? Та тя беше два пъти по малка от него!
Но нещо притесняваше Ичиго и той много добре знаеше какво. Беше забранено да се прекрачва границата разделяща двете кралства, но той неволно се оказа на територията на елфите. Определено трябваше да се смята за щастливец, че никой от елфите не го видя, е освен Рукиа., това никак нямаше да им се хареса и кой знае какво щеше да стане. Но вместо това той се натъкна на едно малко злобно момиче. Поне тя не го уби...
Преди да заспи си зададе въпроса: “В какво по дяволите се забърках?”

----------------------------------

Слънцето срамежливо се показваше през прозореца на Рукия, обявявайки че е сутрин и е време за ставане. Ставайки от леглото си, тя с удоволствие откри че някой от прислугата е оставил на нощното и шкафче топли кифли и горещ чай....
Стените на стаята и бяха розови, над тесните прозорци се спускаха бледо зелени завеси, а подът бе застлан с килим в зелено и розово. До едната стена беше опрян висок махагонов гардероб, а близо до него бе поставен мраморен умивалник. На другата страна висеше огледало с позлатена рамка, а под него беше поставена изящна тоалетна масичка от полирано дърво и стол, тапициран с кадифе. Стаята беше просторна и богато мебилирана.
След като приключи с закуската си Рукия се отправи към кралската градина и без това нямаше какво да се прави....

----------------------------------------------------

Докато вървеше Рукия забеляза че повечето слуги са станали и естесвено като я видеха се покланяха почтително и някои дори бягаха като че ли са видяли призрак...
Рукия навлезе в кралската градина и пред нея се разкри красива разноцветна зеленина. В средата на градината се издигаше величествен фонтан, разпръскващ вода в три искрящи струи. В единия край растяха рози с тежък аромат, а в другия храсти с пурпурни цветчета. Тя се отправи как една пейка намираща се под черешово дърво, имаше и много други дървета и цветя, но това и беше любимо заради сянката която предлагаше... Облягайки се на пейката мислите и бяха отново насочени към определен момче, не човек с оранжева коса....
“Какво ми става? Явно вчерашния ден ме е изтощил! Защо мисля за някакъв си човек? Аз съм Кучики! Не трябва да мисля за ненужни неща!”
Но колкото и да се опитваше тя не можеше да спре да мисли за него и за тяхната среща...незнайно защо днес тя имаше огромното желание да отиде пак при любимото си място, нещо я влечеше да отиде там.....

---------------------

Някъде далеч от царството на елфите, някой не беше събуден с лъчите на слънцето....

“Добро утро Ичигоооооо!”
Сутрешният ритник беше неуспешен, тъй като нашият оранжев принц успя да го избегне и хвана баща си за глезена и го препрати в стената.
“ Какво правиш старче? Не можеш ли да се даржиш поне като нормален крал? За баща вече не ставаш, но поне се дръж като крал!” изкрещя Ичиго.
Ишин се изправи с сълзи стичащи се по лицето му:
“ Моят син е толкова студен към баща си! Не разбираш ли, че аз те уча как да се защитаваш?” Ишин падна на земята като все още плачеше..
Този акт ни най малко не впечатли Ичиго, а взе баща си и го изрита от стаята.След като затръшна вратата, той поклати глава. “Горките селяни, с такъв крал ,се чудя как все още са живи!”
“Сериозно понягока се чудя дали този лунатик е мой баща!”

Преобличайки се Ичиго си промърмори: “По добре да се махам от тук, имам нужда от чист въздух, трябва да отида. . . там.”

--------------------

Рукия седеше на меката трева затворила очи и слушаше нежната песен на птиците и нищо не можеше да спе хармонията която беше създала природата...
Тя не забеляза, че на няколко крачки до нея стои един човек наблюдаваики я...
Слънцето правеше нейната коса да блести, вятърът нежно подухваше косата и на една страна, седнала на тревата тя не знаеше колко красива гледка представлява. . .

Ичиго се приближаваше бавно, страхувайки се че ще развали хармонията, но той беше като хипнотизиран, гледката пред него беше прекрасна. . .

След като излезе от своя малък транс, Ичиго реши да каже нещо, не можеше да стои цял ден така нали?
“Ой, Рукия...” Той не можа да продължи изречението си тъй като се намери на земята а върху него беше един елф с ухилено лице...
“Казах ти, че ако доидеш пак ще ти сритам задника! Вие хората не приемате ли на сериозно заплахите или сте просто глупави?”
Ичиго беше изчервен от позицията която се намираха но червенината скоро превърна в яд...
“Какво по дяволите Рукия!? Какво си мислиш че правиш!? Нищо не съм направил, а ти ми се нахварляш отгоре!”
Рукия го погледна с насмешка и след това стана от него.
“ Не съм виновна, че ти не ме послуша вчера! Аз ти казах да не идваш иначе ще те сритам, ти си си виновен! И какво те води тук?”

Ичиго се опита да даде някакъв отговор, но той наистина не знаеше защо е тук..
“Всъщност... и аз не знам, просто исках да си взема чист въздух това е...” каза Ичиго докато си почеса косата.

Рукия ни най-малко не се впечатли от отговора му, но все пак трябваше да си признае че се радваше да го види. . .Незнаеше защо но смяташе че животът и отсега нататък ще бъде много интересен.
“Както и да е Ягодке. И стига си стоял и без това изглеждаш достатъчно тъп! Седни.” тя потупа мястото до себе си.
“Кучка” промърмори Ичиго преди да седне и определено тя го чу, защото той беше ударен право в лицето.
“За какво беше това агресивна кучко!?” оплака се Ичиго като си разтриваше носът.
“За това че си идиот!” тя му каза с ухилване.
“Хмх”

Определено нямаше да има хармония . . .

-----------------------

Кралят на елфите седеше в тронната зала на своя великолепен трон заобграден от съветници, но само един от тях беше с по – висок пост. . . Неговата къса сребърна коса и дяволита усмивка караха повечето да странят от него, но за никого не беше тайна че той е главният съветник и краля винаги се съветва с него. . .

“Гин” Бакуя каза “Мислиш ли че слухът за това че хората настъпват в земите ни е вярно? Ако е какво да правим? Още една война би довела до пълен хаос!”

Гин се обърна към своя крал като усмивката му се удължи.
“Слуховете са верни кралю мой! Но засега човеците не правят нищо лошо, така че ви съветвам да ги оставим и да видим дали идват с мир. Въпреки че, аз лично смятам, че намеренията им едва ли са добри.”

Бакуя се облегна на трона като тищината обгърна залата докато не отговори: "Ако намеренията им се окажат лоши тогава няма да имаме друг избор освен да нападнем. Но нека не прибързваме, не бива да се спускаме към необмислени действия..."
Бакуя се обърна към един от стражите: "Намерете Абарай Ренджи и му кажете че трябва да говоря с него." Стражът се поклони и излезе от залата за да намери главния защитник. . .

След около половин час уважаваният защитник се появи в залата като пристъпи напред коленичи.
"Викали сте ме кралю"

Бакуа го изгледа с спокоен и в същото време студен поглед като заповяда на съветнисите и стражите да излязат, освен Гин...
"Абарай Ренджи, заради тревожните слухове които се разпространиха из кралството ще ти възложа една задача."
Ренджи вдигна глава. Бакуя продължи "Възлагам ти задачата да наглеждаш принцеса Кучики Рукиа и да ми докладваш къде ходи и кога излиза от замъка. Безопасността на принцесата е на първо място. Не можем да си позволим хората да нападнат член на кралското семесйство. И също искам да охраната около границата да се удвои, не можем да позволим на хората да навлизат в нашата земя."

Ренджи се изправи и се поклони "Считайте го за сторено кралю"

Бакуя кимна и каза а студен глас "Можеш да си тръгнеш."

-----------------------------

"Така че ти гарантирам че аз ще сритам твоя задник!" заяви Рукия.
"Иска ми се да го видя дребен, но като гледам колко си малка дори вятарът може да те събори! Погледни се! Та ти си два пъти по малка от мен!" запротесира Ичиго
Вена се появи на челото на Рукия като се приближи до Ичиго и го срита в крака и изкрещя: "Мисля че ти казах да не подценяваш противника си, идиот такъв! Обзалагам се че ще сритам задника ти!"
Ичиго държеше наранения си крак като я изгледа и каза "Така ли? Искаш да се обзаложим? Добре! Обзалагам се че няма да ме победиш малко гномче!" Ичиго се ухили като видя как лицето и пламна от гняв
"Ще ти покажа! Но първо, какво ще спечели победителя?" Рукия потърка брадичката си като се замисли "Хмм, измислих! Победителя ще трябва да накара загубелия да направи това което победителя иска!" Рукия плесна с ръце, радостна с своето решение, но определено оранжевокосо момче не беше впечатлено
"Това ли е? Това е твоето гениално решение? Аз можех да измисля и по добро ти малко.." Ичиго извика от болка като Рукия го удари отново в вече посинелия му крак.
"Какво щеше да кажеш?" усмихна се злобно Рукия.
Ичиго промърмори няколко псувни под носа си и се подготви да заеме позиция, той взе Зангетцу от гърбът си и се подготви за атака...Рукия насочи Содено Шираюки напред и се приготви за атака...Ичиго нададе боен вик и се втурна към нея. . .

--------------------------

След по малко от 1 час Ичиго бе намерен на земята и върху него Рукия с Шираюки насечена към врата на Ичиго.
"Казах ти че ще ти сритам задника" самодоволна усмивка сее появи на лицето на Рукия
Ичиго се намръши и отвърна: "Щях да те победя ако ти не ме спъна! Това е мамене!"
Рукия се наведе като лицето и беше на сантиметри от неговото като каза с насмешлив глас:
"Ох, нима Куросаки Ичиго ме обвинява в измама? Защо не го докажеш тогава? Просто си го признай! Аз съм по добра от теб и аз печеля!" Изхили се Рукия като стана от него за да може той да се изправи. Ичиго стана и като каза с раздразнен глас: "Както и да е! Ти печелиш, но да знаеш че аз ти позволих да спечелиш!"
Усмивката на Рукия се уголеми "Както кажеш Ягодке. А сега тъй като аз съм победител ти ще направиш това което ти казвам без да се оплакваш."
Ичиго се намтръщи още повече
"Казвай по бързо! Нямам цял ден!"

Рукиа се обърна с гръб към него като тя държеше Шираюки в ръката си когато тя заговори с ясен глас. Тя се обърна към него като го погледна право в очите "Искам да ме закараш в царството на хората."

леле прочетох ги и двете наведнаж бооожествена история мн ми харесва леле се едно чета няква книга олееееееее мн ми е итересно
продалжавай в същия дух суууупер си

напълно съгласна

Нали и аз така викам дажи мисля че тя има шпвече потенциал и много и се радвам

Благодаря ви много за коментарите Направо ми идва да ви нагушкам всичките тука
Представям ви и 3-та глава, 4-та все още я пиша, но почти я свърших, така че след 2-3 дена може да я пусна...айде стига съм ви занимавала с глупости ...приятно четене


"Мисията"

Ичиго стоеше там, замръзнал. Трябваха му няколко секунди да се съвземе и да се впие информацията в главата му. Наистина ли тя го помоли да я заведе в неговото кралство? В ниакакъв случай няма да го допусне! Кой знае какво ще стане!
"Ти луда ли си? Имаш ли си представа какво току що каза!? Изобщо няма да го направя! Знаеш ли какво ще стане ако. . ."
Очевидно неговото избухване не я впечатли изобщо. Тя го гледаше, погледът и беше нечетим, по лицето и нямаше никакви емоции. С студен глас, който може да замрази ада тя каза:
"Мислех че вие хората поне пазите на думата си, но очевидно съм сбъркала. Вие мислите само за себе си! Да не те е страх или нещо подобно?"

Това беше! Тя може да го бие колкото си иска, но да го нарече страхливец!? Няма да и се размине! Той ще и го върне. . . някога.
"Кого наричаш страхливец, дребен? Това няма нищо общо с молбата ти! Искаш да отидеш в краството? Добре! Ще те заведа! Аз държа на думата си! Утре да си тук преди изгрев слънце!" Изрева Ичиго като руцете му бяха стиснати в юмруци, треперейки малко от гняв.
"Видя ли че не е толкова трудно? Знаех си че ще го видиш по моя начин." каза весело Рукия. Тя имаше огромна усмивка на лицето, а очите и блестяха с задоволство, сякаш е знаела че той ще приеме. Чакай. Той беше изигран! Тя нарочно го нарече страхливец за да може той да се ядоса и да приеме! Мамка му! Как може да е толкова тъп!? Сега няма връщане назад! Мамка му! Той не можеше да повярва на собствената си глупост!
"Ти малко...! Нарочно го направи!" каза Ичиго като сочеше пръст към нея.
"Да съм направила какво Куросаки-кун?" тя му изпя с нетипичен писклив глас. "Не разбирам за какво говориш. Може би слънцето ти е дошло в повече."
Ичиго стоеше и я гледаше сякаш я вижда за първи път. "Ка...!? От къде дойде този глас по дяволите!?” не знаеше защо, но този глас го дразнеше и определено получаваше главоболие от него.
"Куросаки-кун, стига си ме гледал, неприлично е и си затвори устата. Мисля че ти влезе муха в нея." Рукия се усмихна дяволито. Толкова е лесно да го дразни, за най-малкото и той ся нагорещява, определено нейният живот ще е по - интересен. Тя не можеше да почака до утре. . .

----------------------------------------

Ичиго не можеше да повярва че го прави! Не, не е истина. Той сънува, той наистина сънува! Защо? Защо му трябваше да се съгласява? Тя е виновна! Присвивайки очите си той продължи да язди към уреденото място.

След около 1 час яздене, най накрая стигна своята дестинация. И ето къде е тя, седнала на тревата, отново. . . Слизайки от коня Ичиго отвърза един вързоп и се насочи към Рукия. Спирайики на няколко крачки от нея, той се гледаше ту вързона ту нея, като зла усмивка се появи на лицето. С все сила той запрати вързопа срещу нея като я удари. . .право в главата.
Неочаквания удар стъписа Рукия. Какво по дяволоте стана току що? Тя обърна остро глава за да види Ичиго търкаляйки се на тревата, смеейки се. Вена се появи на челото и, ставайки тя отиде до него като го ритна в стомаха и изкрещя:
"За какво беше това идиот такъв? И за какво е този вързоп?" тя го гледаше с ядосани очи като сочеше към вързопа.
Ичиго се превиваше от болка но въпреки това се ухили. Поне и го върна. Ставайки той отиде до вързопа като изкара от там бяла риза, кафеви панталони, колан, шапка и чифт ботуши. Той ги взе и и ги подаде.
"Сложи ги. Твоите дрехи ще привличат внимание и да не говорим за ушите ти. По добре да сложиш шапката иначе никъде не отиваме!"
Рукия погледна към него после към дрехите в ръцете си и после нейните. Какво им имаше? Това бяха просто дрехи. Облеклото на елфите беше от рядък плат с зеленикъв отенък, дрехата им се състоеше от тесни панталони, блуза прилепена към тялото и ярко зелен колан. По дрехите нямаше украшения, те бяха обикновени, но коренно различни от тези на хората.Рукия погледна отново към дрехите в ръцете си. Те бяха малко големи за нея. Е, няма как, ако иска да види неговия свят ще трябва направи изключение.

Изведнъж тя замръзна. "Чакай малко, къде да се преоблека? Няма да се преобличам пред него!" вдигайки глава към него, тя го попита:
"Кажи ми гений такъв, къде да се преоблека? Освен ако не искаш пред теб разбира се."

Ичиго не знаеше какво да отговори. Той се огледа на около, но дърветата бяха прекалено тесни. Нямаше да скрият половината и тяло когато тя се съблича. Минавайики ръка през косата си той измърмори:
"Ами измисли нещо. Проблемът си е твой.”

Рукия го изгледа след което се ухили. Тя се обърна с гръб към него и започна да разкопчава блузата си...

Ичиго не можеше да повярва на очите си, тя си сваляше дрехите пред него!
"Ойй идиот, какво правиш!? Не се събличай пред мен!" той извика с малко паника в гласа.
Рукия го игнорира и позволи блузата и падне на меката трева. Нежна бяла кожа се показа пред очите на Ичиго, неговите устни се чувстваха сухи, сърцето му затуптя, бузите му пламнаха, ръцете му го сърбяха да докосне мекото и рамо. С цялата си сила, той откъсна очи от нея и се обърна с гръб.

Рукия обърна леко глава и усмивката и се уголеми още повече. Беше много забавно да го мъчи така, но ако той се обърне е мъртъв!

Ичиго се мъчеше да мисли за друго, а не за момичето кето се преоблича на няколко крачки от него. "Успокой се, това е Рукия, малкото досадно джуде! Не съм привлечен към нея, просто бях изненадан, да това е!"

"Готова съм. Да тръгваме." той чу да казва Рукия като го подмина и се насочи към коня му. Ичиго разгледа Рукия с новите дрехи. Те бяха големи за нея, те я правиха да изглежда още по малка и деликатна, поне шапката скриваше ушите и. Ичиго едва сдържаше смяха си, тя изглеждаше смешно в тези дрехи, но той нямаше да и го кажа. Не, в никакъв случай. Ичиго я наблудаваше как тя отива към неговия кон. Чакай? Защо към неговия?

"Ойй, Рукия, защо отиваш към моя кон?"

Рукия го погледна като че ли е идиот.
"Да виждаш някъде друг кон? Не взех моя, вървях до тук. Без повече въпроси. Да тръгваме, нямаме цял ден."

Мърморейки с под носът, Ичиго помогна на Рукия да се качи на коня, след което той се качи. Той усети как нейните тъничко ръце обгръшщат кръста му и главата и се опре на гърба му. Тялото му замръзна, той почувства как капки пот се стичаха ои лисето му. Това щеше да е дълго пътуване. . .

-----------------------------------------------

"Пристигнахме ли вече?" попита за 100 път Рукия.
Вена се появи на челото на Ичиго. Той я погледна през рамо и каза грубо:
"Казах ти вече не! Да му се невиди, досадна си. Не можеш ли да млъкнеш за малко?" с това той отново обърна глава напред.

Рукия гледаше с безинтерес гледката пред нея. С всеки изминал километър пищната растителност намаляваше докато някрая не беше почти пустош, което означаваше че по близо до земите на хората. След около час, пред тях се появи огромна стени с железни порти на които имаше пазачи. Рукия помисли че сега ще ги спрат, но за нейна изненада, пазачите се отдръпнаха и се поклониха.
"Защо се поклониха, а не ни спряха?" зачуди се Рукия. "Ще попитам Ичиго по -късно."

Пред Рукия гледката беше невероятна, не знаеше че един град може да бъде толкова красив. Имаше толкова много движение, имаше малки и големи къщи, гостоприемници, имаше малко фонтанчета тук и там, пътищата бяха чисти и равни, чуваха се весели детски викове. Това място беше пълно с живот. Тя беше върната към реалността от гласа на нейния приятел.
"Е, къде искаш да отидем? Ако искащ мога да ти покажа пазара, и без това искам да взема някои неща."
Рукия помисли за момент."Пазарът? Звучи добре. Хайде да тръгваме!"
Ичиго се ухили на нейния ентусиазъм "Добре, но трябва да слезем от коня, има много хора и не искам да привличам вниманието към нас с коня."

След като слязоха от коня те се отправиха към пазара, щеше да им отнеме половин час да стигнат там, затова Рукия реши да му зададе въпроса си.
"Ичиго?"
"Какво има?" попита Ичиго.
"Ами...защо пазачите не ни спряха, а се поклониха?"
Ичиго застина за малко но Рукия не забеляза нищо. "Мамка му! Каво да и отговоря? Не мога да и кажа че аз съм царския син и затова се поклониха! Мисли, Ичиго мисли."
"Ами...виждаш ли...те ни поздравиха за добре дошли, те са учтиви, не са като някой дребен който имам нещастието да познавам." увили се Ичиго.
"Хей! Не ме наричай дребна, Ягодке!" извика Рукия като събра няколко погледа.
Ичиго реагира бързо като я хвана за ръката и я задърпа напред. Контакът накара Рукия леко да се изчерви, но след това се раздразни, че той я дърпа като че ли е някое малко дете.
"Мога да вървя ако не знаеш, затова можеш да пуснеш ръката ми!" изсъска му Рукия.
Ичиго едва сега разбирайки че държи ръката и я пусна като чели беше от огън и си обърна главата да скрие червенината по бузите му. Имаше неловка тишина докато Ичиго не чу как Рукия изписка. Той се обърна към нея за да види...че я няма до него. "Мамка му! Къде по дяволите е тя? Мамка му!"
Ичиго се оглеждаше за нея като луд, докато не я видя да коленичи пред една клетка с зайци. Той издиша от облекчение и се отправи с бавни крачки към нея.
"Какво правиш? И не бягай от мен така повече! Не можеш да тичаш няляво надясно ей така! Ей, слушаш ли ме изобщо?"
Рукия беше прекалено заета да се любува на заиците за да чуе какво и казва Ичиго. Тя погледна към него с раздразнен поглед.
"Какво искаш? Не виждаш ли че съм заета?"
Веждата на Ичиго трепна. Той я изгледа но тя не му обърна внимание. Въздишайки той коленичи до нея и погледна към малките животинки които крадяха вниманието и от него. Той се намръщи. Какво по дяволите имаха тези зайки което той да няма? Той ги изгледа злобно а след това попита.
"Какво толкова им гледаш? Те са само зайци! И без това ще бъдат убити за храна и ....."
"Какво?" тя обърна лицето си към него в пълен шок. "Вие ги ядете?"
Ичиго изхърка. "Че какво друго? Те са за храна, не са любимци. Не ми казвай че не си яла заек."
"Не, не съм! Ние не сме убиици на такива сладки създания. Вие хората сте толкова жестоки."
"Пфуу, ще кажеш че е края на света, такава е природата, би трябвало да зна..."
"Нека ги спасим!" обяви Рукия като се изправи на крака, тя се обърна към Ичиго с молещи очи. Тези красиви сини очи в които можеш да се загубиш. Какво? Красиви очи? Той трябва да престане да чете поеми....

---------------------------------

"Ето го плана. Ти ще разсееш продавача, а аз ще отворя клетката и ще ги освободя! Тогава те ще избягат и ще са свободни!" заблестя Рукия като гледаше Ичиго за одобрение.
"Това ли е? Леле, ти наистина си тъпа! Не мога да повярвам че се съгласих да ти помогна, ти ми влияеш зле! А и те са питомни не мисля че..."
Рукия го отряза "Не са питомни. Диви са. Те са от нашата гора. Повярвай ми, знам разликата между див и питомен заек, тези не са питомни, ако бяха такива нямаше да се свили от страх, всяко животно което не е държано в клетка би се изплашило!"
След около половин час спорове, Ичиго се предаде и стоеше на няколко крачки от своята "жертва". Въздишайки и мърморейки под носа си за луди джуджета, той се запъти към бедния продавач да изпълни своята "мисия".
Рукия стоеше на прилично разстояние от Ичиго, но нейното внимание беше отново насочено към зайците.

Ичиго се приближи към продавача като малко пот се стичаше по челото му. Поемайки дълбок въздух, той заговори продавача за обикновени неща от сорта колко струва определена стока която бе изложена отпред.
Бяха минали хубави 5 минути но никакъв знак от Рукия. "Къде по дяволите е тя?" Той обърна главата си да я види да стои и да се наслаждава на зайците "Супер, само това ми трябваше." въздишайки от раздразнение, той се изкашля много шумно за да привлече вниманието на Рукия, което стана. Нейната глава се изправи и веднага започна действие.
Тя започна да се продвижва възможно най незабележимо, докато Ичиго разсейваше мъжът. Тя стигна до клетката като започна да се чуди как да отвоти клетаката.
Ичиго не можеше да измисли за какво друго да говори и изгледа продавача нервно. Човекъм започна да се обръща към посоката където се намираше Рукия като Ичиго направи отчаян опит да му привлече вниманието, той изкрешя като луд:
"КАКВО Е ТОВА НЕЩО!" като сочесе с пръст към един предмет. Това определено привлече вниманието на всички минавъщи към него. Ичиго се изчерви от срам. "Длъжница си ми Рукия." помисли си Ичиго.

Рукия разбра че положението е напечено, затова без да мисли повече извади меча си и счупи ключалката, което за нещастие привлече вниманието към нея.
"Крадци! Стражи! Хванете ги!" изкреще човекът като Ичиго изтича към Рукия, която успя за рекордно време да вземе всички зайци в ръцете си и започна да бяга.
"Рукия! Какво правиш!? Остави зайците на земята!" крещеше Ичиго след нея.
"Не ми крещи, а вземи няколко зайци, едва успявам да ги държа!" също изкрещя Рукия, която подаде няколко заека на Ичиго когато той се изравни с нея....
Държейки зайците здраво, той започна да бяга с Рукия от пазачите които бяха по петите им.....
-------------------------------------------------

"Казах ти че ще успеем!" каза щастливо Рукия като си играеше с зайците.
Ичиго я гледаше с изумление, като не можеше да спре малката усмивка която се появи на устните му. Тя определено беше интересна личност и днешния ден беше наистина забавен. Кой би помислил че той ще краде зайци?
"Е, какво ще ги правим сега?" попита Ичиго.
Рукия откусна поглед от зайците за да погледне Ичиго.
"Ще ги пренесем до гората и ще ги пуснем там. Едно животно трябва да е свободно, а не затворено в клетка. Никои не трябва да ти отнема правото да бъдеш свободен. Никои няма право да определя съдбата ти." тя гледаше зайците които странно, я бяха наобиколили. Тя им се усмихна и погали едно от тях.
"Защо ня бягат от теб?" зачуди се Ичиго.
"Защото ние сме в хармония с природата. Те знаят че ние ще им помогнем, затова не бягат от нас. Има нещо като връзка между нас, вие хората не можете да разберете, вие само крадете от природата и не давате в замяна, докато ние винаги даваме нещо в замяна."
Ичиго се почеса по главата, как можеже да отговори на това? Тя беше права в определена точка, но тя говореше така сякаш тя самата бива държана в клетка. Какъв ли живот има тя? Той не знаеше нищо за нея, но искаше да знае.
"Рукия?" попита меко Ичиго.
"Хмм?"
"Знам че е малко грубо, но какъв живот имаш? Ти говореше по такъв начин сякаш..." той замлъкна като не знаеше как да продължи въпроса си.
Рукия го погледна и разбра какво се опитва той да я попита. Тя погледна към зайчетата и заговори.
"Не ми е позволено да излизам. Всеки път трябва да се промъквам за да изляза за малко. Мястото, където се срещаме с теб е мястото където си отдъхвам, където мога да се откъсна от света и да съм само аз. Понякога просто ми се иска да ме оставят на мира, но..." Рукиа наведе глава и замълча.
Ичиго я гледаше като очите му умекнаха и въздъхна. Той отиде до нея като я погледна въздържано, тя погледна към него очудено но след това вдиша като усети две силни ръце около кръста си.
"Как...?"
"Млъкни Рукия. Просто... не казвай нищо." измърмори Ичиго като я стисна по силно. Той зарови лицето си в вратът и като вдиша нейното ухание.
Рукия стоеше в пълен шок, но след това го прегърна и зарови лице в гърдите му. Тя имаше нужда от тази прегръдка, колкото и странно да звучеше, я успокояваше и и донасяше мир. Тя се чувставаше сигурна и защитена ... сякаш цялата и мъка бива измита от нея. . .

andraq,главата е супееееееееер Напълно разберам Рукия,и аз не мога да устоя на зайците,толкова са.......милички!

Нямам търпение за следващата глава! ops:

Много е хубаво наистина Имам само една малка забележка... не мисля, че на Ичиго му отива да я нарича постоянно кучка.. не е в негов стил чак толквоа грубо