[Кеншин] versus [Наруто]

Предизвикващ:
nem13
Герой - Кеншин. Манга - Rurouni Kenshin.
Победи = 1.
Загуби = 0.
Възможни Условия = 4

Предизвикан:
iRoNWill
Герой - Узумаки Наруто. Манга - Наруто.
Победи = 0.
Загуби = 2.
Възможни Условия = 4


Условия: няма.
Забележки от Журито: НЯМА.
Арена: нормална - Кekkai.

Двубоят ще се води по следните правила до второ нареждане:
Максимален брой ходове: 30.
Максимален брой действия на ход (пост): 2.
Времеви ограничения: НЯМА.

//Възможни са компромиси при интересен двубой: както и бонуси, така и санкции.
Възможни са промени на правилата по време на двубоя.
Първият пост е само представителен, в който се описват най-сбито героя и възможностите и/му.
Опонентът, който не е пуснал темата, прави първия ход!
В тази тема могат да пишат само членове на Журито и участниците в двубоя.
Ако имате забележки или изказвания - правете го в общите теми на DBT.

Нека по-добрият победи!

FIGHT

ПП: Бележка: Написал съм 30 хода, защото смятам, че двубоя ще се разводни при 40, ще помоля журито да одобри или не идеята, ако не, да поправи броя на ходовете на 40.
30 хода звучи добре. Ок Стига Наруто да не протестира.
Моридин

За втори път Химура Кеншин пристъпи на арената. Този път тя представляваше огромна плоча тъмен, матиран метал. След уморителната битка с Черния мечоносец, бившият Хитокири се чувстваше уморен. От предишния бой имаше само малко драскотини отвътре и отвън, които вече бяха останали в миналото с още много белези, но Химура бе напрегнал цялата си същност в боя срещу огромния воин и сега не бе в оптималната си кондиция.
Съзря новия си противник - ниско, може би около 12 годишно русоляво хлапе с ухилена физиономия и будни очи.

За миг, Кеншин се почувства неудобно - това дете още не беше достигнало дори генпуку, да се бие с него му се струваше неправилно... Но усещането за затаена сила в тялото му предупреди някогашния Баттосай, че си има работа с нещо повече от обикновено хлапе.

Хлапето го изгледа и му викна:
- Хей,кой си ти?
- Този тук е Химура Кеншин, руроуни, тъй си е.* А с кого говоря?






*засега най-смелия ми опит да преведа "Sessha wa Himura Kenshin de gozaru". Мда, Сессша буквално означава "този, непохватният"... Но на японски радва повече.

Химура огледа противника си. Мне, определено беше достигнал генпуку, но най-вероятно съвсем скоро. Значи все пак можеше да го приеме като сериозен противник.

Името не му говореше нищо, а титлата Хокаге, която младежът изрече с див ентусиазъм и стаена надежда, потвърди опасенията му, че въпросният Узумаки е нинджа - нещо, което, въпреки изпокритите кунаи и шурикени, бе подложил на сериозно съмнение в началото.

Нинджите, които Химура познаваше, бяха наети от Бакуффу или от императора убийци, чиято единствена цел беше да си свършат работата и да си приберат парите - те не се биеха за идеали, поради лоялност или нещо подобно. Да, Шинсенгуми бяха врагове на Ишин Шиши революционерите, но към тях Химура винаги бе изпитвал уважение - те все пак изпълняваха своя дълг, като истински самураи.

Но този младеж тук не приличаше ни най-малко на тези призраци на Революцията, които се появяваха, елиминираха жертвата си и изчезваха. Първо, беше много шумен, второ, облеклото му беше отчайващо ярко, и трето, в очите му гореше огън, нетипичен за човек, който иска да убие лесно и ефективно отдалеч.

Пък и особеното ки, което излъчваше, беше притеснително.

Реши да не атакува веднага.

- Узумаки Наруто-сан, нека проведем този двубой внимателно.-Химура се усмихна приветливо и се поклони леко.

- Оро?

Кеншин зяпна тичащите към него копия на хлапето. Изглеждаха... истински. И всеки от тях излъчваше някакво ки, така че явно и телата им бяха истински... очите могат да бъдат залъгани, но усещането за ки на мечоносец от Хитен Митсуруги Рю - не.

Вика на момчето подсказа няколко дреболии за техниката. Каге бе сянка, а буншин бе японската дума за потомство... но също така означаваше и "двойник".

Химура не бе виждал магия или нещо подобно в живота си, но уменията на някои воини, които бе срещал по времето на Бакуматсу, граничеха с невероятното - и не се изненада особено.

Докато тези мисли минаха на бърз ход през главата му, двойниците се бяха приближили твърде много. Бяха над 50 души, и Кеншин разбра ясно смисъла на Таджу в името на необичайното умение. Но нито един от тях не беше въоръжен, и въпреки добрите стойки и бърза атака, не бяха особен проблем за него.

Замахна няколко пъти пъти и се приплъзна настрани, поваляйки петнадесетина копия и излизайки от линията на атаката им. Постави дръжката на меча на ръката си и зачака.



"Може би трябва да подходя към боя сериозно"

1. Няколко удара
2. Приплъзване настрани

Следващата атака на младият му противник учуди Кеншин още повече.

Кунаят не бeше оръжие - а просто селскостопански инструмент, който Кеншин бе ползвал да разравя земята вмалката си почивка от революцията, когато прекара няколко месеца с Томое като съпруг и съпруга. Вярно е, че нинджите го използваха като оръжие, като го заточваха, но въпреки всичко си оставаше парче меко желязо,
късо и недостатъчно сериозно и удобно оръжие.

Въпреки това младежът се приближаваше, стиснал в ръка един несъмнено остър кунай, като кинжал.

Химура поклати глава и замахна леко към корема на момчето - искаше да го обезвреди бързо и без да го наранява много.

В корема имаше жизнена точка, която причиняваше доста болка, но не бе наистина опасна.

Миг преди ударът да достигне хлапето, забеляза необичайно движение от лявата му ръка...


1. Пресрещаща атака към корема.

Химура огледа острието си. Сакабатото бе порязало леко момчето и няколко капчици кръс се стичаха надолу.

А от двете страни на острието бяха отпечатани неизвестни нему канджита.

Досети се, че момчето е сложило двата идентични символа и сигурно възнамерява да направи нещо чрез тях.

Не знаеше какво е това, но не можеше да се бие без сакабатото си. Реши да подходи другояче.

Скочи във въздуха в РиуТсуиСен, но вместо да удари момчето в главата, просто метна меча с острието надолу към гърба му.

Острието мина на косъм от дупето и се заби в панталоните и гащите на хлапето, приковавайки го към земята.


1. Вариация на РиуТсуиСен.


ПП: Позволих си волността да ударя, поради странната идея на противника ми, че е възможно да се спре удар от меч с кунай, меча да се хване и да се сложат експлодиращи тагове в един рунд. Нека сега си взриви гъза:V

Бившият Хитокири искрено се засмя на вида на подкачащият Наруто, хванал се за дупето и отчаяно опитващ се да спре пламъците. В крайна сметка успя, но не му се размина леко.

Явно не му допадна да го горят, и веднага метна шест остриета към него.

Химура прибра меча в ножницата и направи Баттоуджутсу, отклонявайки летящите към него шурикени и два от кунаите само от вятъра, предизвикан от замаха на меча му.

Един от кунаите обаче, изглежда летеше по-встрани и премина, забивайки се в колана му. Мигом гръм и пламна, подпалвайки хакамата му. Кеншин заподскача.



Накрая успя да укроти пламъците, без да загуби голяма част от хакамата си, и се обърна към заливащия се от смях хлапак.

1. Блокиране на кунаите с баттоуджутсу. бележка: Кеншин на няколко пъти е показвал прибиране на меча и баттоуджутсу като едно движение, пък и не е като да атакувам.
2. Запалване и подскачане


ПП: iRoNWill, когато ти обявих двубой, се насилих да изчета цялата Наруто, за да знам с кой се бия. Егати тъпата манга:) Ениуей, поне прочети в уикипедия статията за Кеншин, там е обяснено подробно за сакабатото. Накратко - свещен меч, супер баровски. И да, може да пробива метал. Кеншин може и да разсича метал, освен под вода:V.

Химура беше в някои отношения срамежлив и чувствителен, но когато пуснеше бойното си и кенки в действие, подобна гледка го разколебаваше за миг. Миг, достатъчен, че да не усети навреме силното бойно Ки, което усещаше зад стената от голи клонинги.

Стисна меча и скочи, за да разшири обсега на погледа си. Мигом видя момчето, застанало отстрани с два други клонинга, да оформя в ръката си синката топка... И се приземи на три метра от него, вдигнал меч пред себе си.


1. Скок.
2. Приземяване.

Кеншин усещаше огромната сила на синкавата топка и разбра, че момчето е отслабило ефекта й. Не искаше да си представи какво ще остане от него, ако го удари директно.

Хлапето хвърля няколко шурикена, които Химура отби с лекота - при нужда можеше да спира със своето сакабато дори куршуми.

Приземи се извън дупката, като противникът му вече бе от другата страна. Време бе да атакува - не трябваше да подценява повече това момче. Странните му умения и впечатляващото му ки, което не беше смазано от бойното и кенки на бившият Хитокири не трябваше да бъдат подминавани.

Виждайки ръба на дупката пред себе си, Кеншин избра най-подходящата техника за случая - и поради този ръб, нейната сила щеше да бъде многократно по-силна.



Хитен Митсуруги Рю - Дориусен
-----飛天御剣流-------------土龍閃---

Солидни парчета пръст, изстреляни от ръба полетяха към момчето. Бяха доста по-големи буци от нормалните при Дориусен - техника, която можеше да троши и кости.


1. Отбиване на шурикените
2. Дориусен.

Химура се огледа за миг, по-кратък и от секунда, и направи салто назад, излизайки с кунаи ромб и приземявайки се меко. Измъкна меча от ножницата си и само с въздушната вълна от това движение откъсна кунаите от земята и те полетяха към противника му.



1. Салто назад
2. Вадене на меча и изпращане на кунаите назад.

Химура изчака противника си кротко и без каквито и да е действия - нямаше навика да напада първи, пък и воинът срещу него бе в крехка възраст. И все пак воин.

Наруто скочи във въздуха, повтаряйки Каге Буншин но Джутсу няколкостотин пъти, и Кеншин отново се оказа пред маса от клонинги, летящи към него.

Прибра меча си в ножницата и зачака.

Клонингите бяха само на 3 метра от земята, когато усети зад тях огромна концентрация на ки. Нещо подобно на топката енергия, която искаше да запрати в него, но доста по-солидно.
Бившият хитокири вече беше установил, че младежът ползва чисто концентрирано ки, за да прави особените си техники.

Използвайки шинсоку, Божествената скорост на Хитен Митсуруги Рю, той се измъкна изпод покривалото от клонинги и най-сетне видя източника.

Над главната група клонинги летяха два, един от които, подозираше нашият руроуни, бе най-вероятно истинският Наруто. Двамата оформяха една доста по-страховита топка синьо концентрирано ки, и явно се готвеха да я забият там, където беше преди миг.

Химура се усмихна леко. Колкото и силно да бе едно оръжие, ако не може да направи контакт с теб...

Извъртя се в позиция за Баттоуджутсу, и завъртайки силно торса си,
без да използва дясната си ръка, запрати меча към противника си.


Хитен Митсуруги Рю - ХиРиуСен
-----飛天御剣流-------------飛龍閃---

Мечът изхвърча от ножницата и удари единият от двата клонинги право в протектора на челото, изхвърляйки го назад. Той се разпръсна във въздуха, а другия зяпна учудено.


1. Отстраняване от пътя на атаката на клонингите.
2. ХиРиусен



Пояснение: Ки и чакра са на практика едно и също. Кеншин има изключително фино усещане за каквото и да е ки.
Пояснение2: Ударих един от клонингите в моя пост, но той не е главния, и това е позволено.

Химура бързо прибра меча си и се отдръпна встрани. Изгледа с любопитство хлапето, което с вик призова някакъв демон да му помогне.

В следващия миг огромно и страховито ки започна да залива цялата околност, изливайки се от хлапето.

Сега разбра, че думата "демон" е много точно определение за това, което се крие в момчето - защото бе невъзможно човешко същество да има подобна сила. Това беше нещо друго, нещо необикновено и неестествено.

Концентрацията на ки стана толкова голяма, че вече бе видимо - очите му почервеняха, ноктите му се удължиха, целия се обагри в червена мантия.

Химура Кеншин знаеше, че само едно нещо е по-бързо от Хитен Митсуруги Рю - и това беше Шукучи. Но това беше единствената човешка техника. Това тук не беше човек, дори не беше обикновено същество. Нещо, по-близко до ками, отколкото до човек.

Кой знае защо, прие го спокойно. Но установи, че му трябва още нещо. Разбира се, не можеше да изкара достатъчно ки, за да достигне това безумие, но имаше и други умения извън чистото ки. В крайна сметка, той беше мечоносец.

Гърдите му се издуха, и точно над хара, центъра на тялото, събра всичко, с което разполагаше, и издиша рязко.



Разхвърчаха се парчетии от земята, въздухът се изпълни с облаци прах, който бе разпръснат след миг от ударната вълна, съвсем физическа, която се откъсна от крехкото тяло на бившият Хитокири.

Това беше Химура Кеншин, който надминава Баттоусай.

Това, с което разполагаха само мечоносците - кенки, формата на ки, която e свързана пряко с меча и кенджутсу. Едва ли щеше да е достатъчно да се изправи срещу тази маса от ки, но това щеше да го мисли после.

Изгледа противника си, обвит в червеникави пламъци, и кимна.


1. Освобождаване на кенки.

Химура изгледа учуден противника си. Явно младежът не бе разбрал правилно освобождаването на кенки. Ударната вълна не беше атака - а просто страничен ефект.

Хлапето започна да се променя още и още, сякаш демонът бавно го завладяваше отвътре.

В първият миг Кеншин наблюдаваше опашката, излизаща от червеникавото вече тяло на хлапето, а в следващия миг чу викът му зад себе си и усети огромна вълна от чисто ки, насочена към тялото му.

- Ти си вторият, който успява да ми мине в гръб... но другият беше по-бърз.-чу се глас зад Наруто.

Бившият Хитокири бе повторил движението и сега той беше зад гърба на противника си. Не направи нищо повече, освен да свали острието на сакабатото си надолу.

1. Отбягване и минаване в гръб.
2. Простичка атака кесагири.

Хлапето определено е решително... Но чудовището в него е направо унищожително.

Химура пресрещна огромната лапа с металното си сакабато, несигурен дали ще спре това огромно, яркочервено и нажежено чисто ки.

И все пак, истинското сакабато бе свещен меч, създаден от майстор ковач, за да бъде принесен като дар на боговете. Пое удара и го разпръсна от двете си страни.

Въпреки това, силата бе прекалено голяма за нисичкото и крехко, макар и силно тяло на Кеншин. Претърколи се и се плъзна по повърхността на арената, с разкъсани ръкави на кимоното, и малки разрези по кожата.

Надигна се, пъшкайки силно, и вдигна меча пред себе си. Нямаше никакъв шанс директно срещу толкова страховита сила. Можеше само да избягва, докато намери подходящия момент.

1. Пресрещане на атаката
2. Заставане в сейган но камае.

Химура нямаше избор, освен да продължи безкрайното бягане и измъкване на косъм от огромните ръце на чудовището, скрито в хлапето.

Но не беше като преди... атаките не бяха просто много силни и бързи - това бившият Хитокири би могъл да преодолее... Не, те бяха и стратегически замислени.

Наистина, нищо прекалено сложно, но достатъчно, че при тази скорост и сила да няма значение.

Въпреки това Кеншин избегна всяка атака, като се размина с няколко драскотини и разкъсано кимоно.

Трябваше да избере подходящия момент. Вдигна меча и зачака следващата поредица атаки. Хлапето му бе дало точно миг почивка, и сега атакуваше отново.

1. Скипване на няколко атаки, ей така, в името на динамиката.
2. Приготвяне.