Стори ми се смешно за това го преведах..има и още спокс не са всичките толкова къси има и дълги има и късички..просто са сладки които ми харесат ги превеждам

Плоски???!!!Нееее!Супер са направо Много ми хареса че дори най-умните могат да бъдат заблудени от лубофффффтаааа Ако съм цитирала правилно!Сега ми е мноого интересно какво ли ще е следващото

Супер сладурски фикчета! Неджи......... ........нямам думи:o Само дано да се осъзнае Много са яки,дано да има още доста

“NOTES”

“БЕЛЕЖКИ”


Девет-годишната Харуно Сакура винаги бе считала историята за един от най нелюбимите й предмети в Академията за Нинджи. Да, да кажем, че е важно да знаят как е била основана Коноха, как предците им са могли да преодолеят безбройните войни срещу другите страни и, че тази информация ще им помогне да разберат бъдещите си мисии… но да обсъждат тази тема за стотен път! Учеха този урок откакто беше започнала да ходи на училище!

Може би фотографичната й памет беше причината, поради която не обичаше история. Защо да си прави труда да учи дати и факти, след като ги запомняше от първия път? Този предмет просто беше прекалено много за нея, за да се разправя с него.

Докато празният глас на сенсея й монотонно разказваше за даймио-то на Страната на чая, който водил война срещу даймио-то на Страната на ориза, защото вярвал, че последният нарочно е убил любимата му домашна птица, Сакура прекарваше времето си наблюдавайки съучениците си.

Чоуджи, Киба и Наруто се замеряха със смачкани листчета хартия. Това винаги беше било любимото им развлечение през часа по история и сенсея им изглежда вече беше свикнал с тях. Дори не им се караше вече.

Трите момчета бяха заети да си подхвърлят безсмислени съобщения, които Шино се опитваше да избягва. Това изглеждаше някак си трудно с Наруто, който всеки път се смееше, щом “случайно” е хвърлил някое смачкано парче хартия към него.

Вътрешно Сакура се чудеше дали момчето носеше слънчеви очила, за да не го хванат, че спи в час (все пак да носиш слънчеви очила в класната стая наистина беше странно), но продължаващата му битка с хартийките ясно показваше, че е буден… и много раздразнен от съучениците си.

Хината, от друга страна, беше заета, правейки си записки от отегчителната дискусия на сенсея им. Отляво до нея беше Шикамару, който почесваше главата си разсеяно, докато си подремваше. Сакура можеше да се закълне, че го е чула да промърморва нещо подобно на “how troublesome…” .

Розовокосото момиче въздъхна.

Беше очевидно, че повечето от съучениците й бяха отегчени и някои даваха всичко от себе си, за да се съсредоточат върху урока. О, кога щеше да свърши това?

Сакура тъкмо щеше да се настани в спящо положение, подобно на това на Шикамару, когато продължителните въздишки на едно русо момиче, което седеше през два чина от нея, привлякоха вниманието й.

Погледът й попадна на Ино, нейната “бивша” най-добра приятелка, която гледаше замечтано някой пред себе си.

Сакура проследи погледа й и не беше особено изненадана, че той попадна върху Учиха Сасуке.

Единственият оцелял от прочутия Учиха клан слушаше внимателно дискусията на сенсея им. Погледът му беше съсредоточен. Единственото нещо, което издаваше отегчението му, беше, че главата му си почиваше на дланта на дясната му ръка.

Сакура копира позата на момчето.

Ясно си спомняше как за първи път го бе срещнала и как спокойното му мраморно лице я беше привлякло. Беше красив, умен и мистериозен – имаше всичко, което Сакура намираше за интересно. Почти всяко момиче на нейната възраст беше влюбено в него.
Разбира се, беше забелязала, че той е самотен и иска винаги да бъде оставен сам, но това не можеше да я спре да го харесва.

Сасуке-кун, кога ще ме забележиш?

Изведнъж ониксовите очи на Сасуке срещнаха нейните изумрудени/смарагдови (на който както му харесва ).

Сакура бързо отклони втренчения си поглед и се загледа в тетрадката си. Не искаше той да вижда, че тя е вторачила поглед в него. За жалост, май току-що го беше направил.

Надявам се, че не ме е видял! Ух, това е толкова смущаващо!

След няколко секунди Сакура отново го погледна. Сега той драскаше нещо по тетрадката си.

Тя въздъхна и предположи, че нейният любим е погледнал случайно към нея.
Момичето насочи вниманието си към празния лист в тетрадката й. Сасуке… Как би могла да привлече вниманието му? Понякога замисленият му поглед я караше да се чуди за какво ли си мисли той.

Бавно, малките й ръце изписаха името му с големи, удебелени букви заедно с нейното име и сърце помежду им. Тя продължи да пише името му, докато почти цялата страница от тетрадката й беше изписана. Ха!

‘Сасуке обича Сакура’ …Мечтая…

Погледът й отново попадна на Ино и една мисъл мина през ума й. Сакура се усмихна самодоволно; би било хубаво да подразни русата, за да не е отегчена.
Тя **** преди да напише ‘Сасуке обича Сакура завинаги’. Откъсна от тетрадката страницата, изписана с името на Сасуке, сгъна я и я хвърли към момичето, което все още гледаше замечтано момчето с гарваново черна коса пред нея. Засмя се, представяйки си предполагаемата реакция на Ино, когато листчето хартия я удареше.

Но изненада, изненада! Хартийката, която трябваше да удари Ино по главата, прелетя покрай ухото на момичето и се приземи на чина на Сасуке.
Ино, която беше видяла всичко, се огледа за виновника и забеляза ужасеното лице на Сакура не-далеч от нея.

………….

Вниманието на Сасуке беше привлечено от парче хартия, което падна върху тетрадката му.

Пфф, това трябва пак да са Наруто и останалите…, мислеше си раздразнено той, докато държеше хартийката, канейки се да я хвърли обратно към този, който я беше хвърлил към него.

Но преди да се усети, вече разгъваше листчето.

Очите му се отвориха широко, когато видя името си изписано по цялата страница.

Учиха Сасуке…

Сасуке-кун…

Сасуке и Сакура заедно завинаги…

Сасуке … и Сакура…?

Сакура, от друга страна, мърмореше ‘О, не! О, не! О, не!’, докато следеше всяка реакция от страна на Сасуке – от раздразнението му, през любопитното му изражение до учуденото му лице. Това е края! Умирам!

Тя затвори силно очите си и се помоли той да не обърне внимание на написаното и да си помисли, че някой друг го е написал или погледът му да е размазан в момента, за да не разбере нищо.

О, какъв позор! Какъв позор!

През последните минути от часа по история Сакура неспокойно се въртеше на мястото си. Какво трябва да направи? Той вероятно ще я игнорира или още по-лошо – ще я намрази завинаги. Не можеше да повярва в каква каша се бе забъркала!

“Добре, утре ще правим тест върху Войната на птиците 2 (не се сдържах xD), така че прегледайте бележките си. Свободни сте.” Най-сетне обяви сенсеят им след сякаш цяла вечност.

Всички, дори и Шикамару, изведнъж се разбудиха и се изпълниха с енергия. Е, всички освен Сакура.

“Време беше” – ухили се Чоуджи – “Бутовете ми вече бяха започнали да се сковават” (*dies from laughing* xD)

Наруто се засмя. “Хей, хайде да се надбягваме до Ичираку! Последният ще черпи в продължение на седмица рамен!”

“Хайде.”

Докато всички изхвърчаваха от стаята, Сакура мудно оправяше раницата си; искаше нарочно да остане последна, за да не я види Сасуке. Какво, по дяволите, беше направила, та да заслужи това!?

Известно време гледа отдалечаващия се Учиха и когато той излезе, тя стана от мястото си. Тъмно си тръгваше, когато забеляза отворена тетрадка на чина на Сасуке.

Сигурно го е забравил заради това, което написах…

Сакура бавно взе тетрадката. Тогава веждите й се вдигнаха в почуда.

Там, точно на страницата, на която беше отворена тетрадката, името й беше изписано небрежно нееднократно… из цялата страница.

-КРАЙ-

Преведено от моята обичанаа TenbuN ..Много сладко фикче според мен..не знам дали на вас ще ви хареса ама на мен определено да Айдее лекаа

OMГ

Което трябва да значии

супер е ops: ops:

Нз нещо не ме кефи кой знае колко .

TenTen+Neji?? when,where?

омг преведено от английски е о боже мой(имам предвид че главата е супер)

ооох този глава беше много добрааа~ ops:

мн ми хареся фика само жалко че е от 1 глава

браво умрях да се смея

Супеееллл ееее