|
Дата и час: Чет Мар 06, 2025 9:54 pm
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 |
|
 |
|
|
Заглавие:  Публикувано на: Пон Яну 21, 2008 9:26 pm |
 |
InuYasha_F |
|
 |
Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 12:48 am Мнения: 876
|
Много се радвам че главата ви е харесала  аз си мислих че е пълем провал  ops:
Само че в момента съм се запънала на Глава 6 и не знам кога ще я пусна.
_________________
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Пон Яну 21, 2008 9:27 pm |
 |
BaD_BuNnYyY |
|
 |
Регистриран на: Съб Дек 08, 2007 7:48 pm Мнения: 254 Местоположение: one tree hill
|
InuYasha_F написа: Само че в момента съм се запънала на Глава 6 и не знам кога ще я пусна.
споко ние имаме търпение е не за цял живот де ама все пак ще чакаме  ops:
_________________
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Пон Яну 21, 2008 11:32 pm |
 |
_haruno_sakura_ |
|
 |
Регистриран на: Чет Дек 06, 2007 10:12 pm Мнения: 213 Местоположение: Варна
|
Devili6 написа:
Добре дошла тогаваа  И те подкрепям,има страхотен талант..простоо няма какво друго да се каже(ее има ама не ми се мисли  )..
_________________
I see the angels,I’ll lead them to your door.There’s no escape now,No mercy no more. No remorse cause I still remember...the smile when you tore me apart....
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Вто Яну 22, 2008 8:53 pm |
 |
_haruno_sakura_ |
|
 |
Регистриран на: Чет Дек 06, 2007 10:12 pm Мнения: 213 Местоположение: Варна
|
BaD_BuNnYyY написа: InuYasha_F написа: нямам търпение още от сега  ops:  ops:  ops:  ops:
same heree  ops:
_________________
I see the angels,I’ll lead them to your door.There’s no escape now,No mercy no more. No remorse cause I still remember...the smile when you tore me apart....
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Вто Яну 22, 2008 11:27 pm |
 |
InuYasha_F |
|
 |
Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 12:48 am Мнения: 876
|
Дами и господа,моя болен мозък успя да роди и ГЛАВА 6 от историята за СасухСаку...прожекциите започва сега....
Глава 6: Взето решение
Наруто,Какаши и Сай бяха готови за път рано призори.Денят беше студен, придружен с много гъста мъгла. "Наруто,успокой се,ще я намерим" - обади се Какаши Наруто не отговори,а стисна здраво юмруците си. "Да тръгваме" - каза Сай и без много да говорят тримата се отправиха към гората.
----------------------------------------------
Сакура се събуди до голото тяло на Сасуке,задоволство се четеше по лицето и,той беше до нея в цялата си прелест и мъжество.Тя се надвеси над него като го целуна по челото. Малко след това Сасуке се размърда и отвори очите си, като първото нещо което видя бе красивото лице на Сакура. "Добре утро" - поздрави го тя като не спираше да се усмихва.Тя забеляза нещо нередно изписано на лицето на Сасуке,някаква тревога се четеше в очите му. "Какво има?Сасуке кун" - запита тя предпазливо.
"Махни се от мен,не ме доближавай!!!" - изръмжа той. "Какво ти става,та нали ние...Ние.." - не можа да довърши.Очите и се насълзиха.Тя не разбираше какво става."Възможно ли е след вчерашната случка той да продължава да се държи все така отчуждено." - мислеше си тя като не сваляше очи от неговите. "Същата празнина,същата омразя...Не е възможно..." - Сакура започна да се терзае,не успя да спре преливащия поток от сълзи и даде воля на чувствата си.
"Когато приключиш с лигавото поведение,очаквам от теб да си тръгнеш." - каза с хладен глас Сасуке.Той подтискаше своите емоции,разкъсваше се от това че тя бе наранена,но това бе най доброто решение,за да я предпази от идващата заплаха.
Сакура изтри сълзите си като не можеше да повярва на скучилото се.Изправи гордо главата си и насочи зелените си очи към безчуствената фигура на Сасуке. "Това ли е ?!" - развика се тя. "Всичко което се случи...Аз ти се отдадох и тялом и духом...А ти...ти..Ти ме отхвърли като ненужен парцал.ТИ МЕ ИЗПОЛЗВА!"
Сасуке не я удостои с внимание като се обърна с гръб към терзаещото момиче.
"ОТГОВОРИ МИ!!! " - крещете Сакура. Тя се изправи като не обърна внимание на голотата си. "Ти си по лош и от...Аз...Ти не си ми безразличен,сама дойдох в гората за да те намеря,исках да те видя...Не разбираш ли,изпитвам нещо към теб.Знам за семейството ти и..." - Тя не можа да довърши,защото бе прекъсната от Сасуке.
"ЗАМЪЛЧИ..ТИ НЕ РАЗБИРАШ...НЕ ЗНАЕШ НИЩО...Коя си ти че да говориш за чувства,ТИ НЕ МЕ ПОЗНАВАШ.Никога не съм споменавал че изпитвам нещо към теб.Исках само да се позабавлявам...А ти сляпо ми се отдаде...Взех това от което имах нужда,сега може да си вървиш."
"НЕ,НЕ ГО ВЯРВАМ" - крещеше Сакура.
"Запази тишина...Толкова си досадна...да досадна си ..." - изръмжа Сасуке като се обърна към нея да стовари ядния си поглед,но единственото което видя бе голото и треперещо тяло.Сутрешните лъчи галеха нежната и кожа,сега той можеше да види перфектните извивки на тялото и ,изпиваше я с поглед,но не показа и грам емоция,спирайки погледа си на лицето и той забелязя горчивите сълзи свличащи се от кристално зелените и очи. Знаеше какво и причинява,но беше твърде късно за да се връща назад.Той самият едва са владееше,но успя да овладее надигащите се чувства като затвори очи и проряза тишината в която бяха обгърнати с ледения си глас.
"Толкова си жалка..."
Думите се забиваха като кама в сърцето на Сакура,бе толкова наранена.Не искаше да повярва на думите му,искаше и се това да не е истина,да е един лош кошмар който скоро щеше да свърши и тя да се събуди и да разбере че това никога не се е случвало.
"Облечи се...Голотата ти никак не ме впечатлява...И моля те престани да цивриш" - отсече с хладно изражение Сасуке.
Сакура бе на върха на своето отчаяние,предърпвайки дрехите си и прикривайки част от голото си тяло,тя зарида по силно.
"НЕ ВЯРВАМ,НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ,ОТКАЗВАМ ДА ВЯРВАМ....ТИ ИЗПИТА НЕЩО,ЧЕТЕШЕ СЕ В ПОГЛЕДА ТИ,ТИ ИЗПИТВАШ НЕЩО КЪМ МЕН,Знам го защото го прочетох в очите ти,не мо..."
С един скок Сасуке се озова лице в лице със Сакура като сложи ръка на устата и да предотврати казанота от нея.И без това му беше достатъчно трудно да я отпрати и не искаше да я слуша повече,защото започваше да се разколебава.
"Чуй ме добре,единственото което искам от теб е да се разкараш и да спреш да ми досаждаш" - казвайки това,той обгърна с ръце рамене и като я разтресе яростно.След това се изправи и пое навътре в гората.Преди да се изгуби от поглед,се обърна към Сакура като каза спокойно:
"Очаквам като се върна,теб да те няма" - след това изчезна някъде навътре в гората.
--------------------------------------------
"Наруто изчакай ни,намали малко темпото!" - извика Какаши
"Нямаме никакво време за губене!!!" - отговори Наруто
"Спокойно,ще я намерим,Сакура е голямо момиче може и сама да се грижи за себе си...Не виждам защо трябва да я търсим,тя сама е пожелала да тръгне по следите на този Сасуке" - добави Сай.
Това видимо ядоса Наруто,той се спря за момент,обърна се към Сай като стовари цялата си злоба отгоре му.
"Замълчи Сай" - занарежда Какаши "Точно в момент като този ли решихте да се карате ?"
"Прав си Какаши сенсей и без това ситуацията в която сме е достатъчно сложна" - каза Наруто,като продължи по пътя си.
------------------------------------------------------
Сакура се бе успокоила,когато започна да приготвя раницата си. "Трябва да се прибирам в Коноха...Моят дом..Където..." - сълзите бликнаха от очите на Сакура,сърцето и беше разбито,сякаш някой току що и го бе изтръгнал от гърдите,този някой беше Сасуке.Единственото което изпитваше бяха болка,разочорование и огромна горчивина.
"Трябва да се стегна" - каза си тя,но не можеше да прогони спомените за прясната от преди малко случка.
Готова за път,Сакура се изправи,направи една крачка и се строполи на земята.Тя зарида силно,не искаше да повярва,че всичко това е било лъжа.
-----------------------------------------------------
Сасуке се бе качил на едно дърво,от където можеше да наблюдава Сакура,без тя да го види. Не искаше тя да си тръгва,искаше да изтича и да я спре,да я вземе в прегръдките си и никога да не я пуска.Съжаляваше за постъпката си,но не искаше тя да пострада,още повече че бе възможно тя да застане на пътя му и да го спре да отмъсти на Итачи. Може би след като свърши с отмъщението на брат си,щеше да я потърси и да и обесни всичко...
"Може би..." - каза си той.
Гледайки я как изчезва между дърветата, Сасуке успя само да промълви:
"Съжалявам..."
--------------------------------------------------
"Виждаш ли някаква след от Сакура?" - попита Наруто.
"Тук явно някой е нощувал,има следи.." - каза Сай
"Къде?" - извика Какаши.
"Ето тук, не си личат много добре,но все пак се виждат отпечатъци" - отговори му Сай.
"Значи тя е била тук?" - запита Наруто
"Била е тук преди два- три дни,ако се съди по оставените следи.." - каза Какаши като продължи да изследва мястото.
"Значи не е далеч?" - запита Наруто отново,като заоглежда мястото,преди погледа му да бъде привлечен от диря кръв.
"Какво е това?" - запита се той,като отиде до мястото.
"Какаши сенсей,Сай вижте тук...Има следи от кръв и от това което виждам,следите не са от един човек,а от двама или трима,има отпечатъци...."
Натуто застина "Тук е имало битка,но не различавам много следите" - каза той
Какаши и Сай се отправиха към мястото,от където се чуваше гласът на Наруто.
"Да, определено тук е ставало нещо" - каза с притеснение Какаши.
"Чакайте..Нали не мислите че Сакура чан е била нападната от...от този Сасуке ?!"
"Възможно е Наруто,но не отричам че може и кръвта и неясните следи да са на някой друг" - каза Какаши
Очите на Наруто се разшириха "Нямаме време за губене,ако Сакура чан е ранена,трябва да я намерим,тя ще има нужда от нашата помощ !!!" - отчаяно говореше Наруто.
"Наруто, успокой се" - започна Какаши "Ще я намерим"
Преди да изчака какво ще каже Какаши,Наруто хукна като обезомяло животно без ясна посока.
"Това момче е неконтролируемо....Хайде Сай,преди Наруто да е направил нещо."
----------------------------------------------------------------
Сакура пое на запад към скалата приличаща на вълк.Помнеше инструкциите на Сасуке още първия път,когато той и бе показал пътя,така че не се притесняваше че ще се загуби. Единственото което не и даваше мира,е начина по който ще се върне в селото - променена. Когато започна това приключение,бе преизпълнена с мечти за Сасуке,това и даваше сили да продължи,а сега тези мечти бяха разбити на малки парчета.Бе и отнел желанието за живот,единственото което беше успял да и даде,беше една голяма празнина и болка...
_________________
|
|
|
|
 |
|
|
 |
|
 |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|