ок ще чакам с нетърпение ops:

дам определено 6те 4акаме с нетарпение

[яуоте="Белгарион"]@ИнуЯша_Ф, за 24те си години съм изчел повече книги отколкото мнозинството хора ще могат да преброят наум, и мога да те уверя, че имаш не просто талант а Таланта - с главно Т.
Не мисля че ще сгрешиш ако се пробваш като писателка, определено ти се отдава. Вярно е, че някои хора ще кажат - как можеш да прецениш от едва страница две ще отговоря - мога, защото имам опита който ми дава тази възможност
Продължавай все така да ни радваш :важе:[/яуоте]

Благодаря наистина,това ме кара само да се радвам

напълно те подкрепям Belgarion.Ти имаш талан и трябва да го развиваш и си избрала правилното място за да започнеш.Аз може да не съм прочела много книги, но са ми казвали че имам талант (въпреки че аз самата не смятам така )и знам какво е си наистина добър в писането а ти обределено си добра в това ops:

Ето и четвъртата глава,по къса е от другите.Извинявам се за закъснението но с едно приятелче щяхме да се избием за компютъра....Сори ако има грешки до сега съм писала и не ми се проверяваше и поправяше

Глава 4: Тежки рани


Още преди да се зазори Сакура беше готова за път,нарамила голяма раница на гръб,без много да му мисли прекрачи прага на дома си и със бързи но безшумни стъпки се запъти към портите на Коноха.От там на сетне я чакаше едно голямо приключение.

Точно преди да излезе от селото тя се поогледа за някой от пазачите,но като разбра че те са дълбоко заспали и не помръдват,с усмивка излезе от Коноха.
"Сакура от тук започва твоето голямо пътуване" - каза си тя и бегом изчезна в гората.

Тя не знаеше от къде да започне да търси Сасуке...Знаеше само едно,не спираше да мисли за него,желанието и да го зърне още веднъж беше неотолимо.
Денят и мина в безуспешно лутане и търсене на Сасуке,но така и не намери и следа.Започна да се стъмва и тя реши че е време да намери някое удобно и добре скрито местенце където да прекара ноща,не и се наложи да обикаля много.Беше на върха на щастието че беше изкарала такъв късмет,мястото беше добре скрито и имаше малка полянка колкото за една палатка,бързо свали тежката раница,и се залови да събира сухи дърва за огрев.След като вече беше запалила огъня и опънала палатката,Сакура реши да поостане малко до огъня.Оранжево-червените пламъци наподобяваха нейните изгарящи я от вътре чувства. "Трябва да си лягам" - заяви Сакура пред себе си,като стана и се отправи към палатката.

На сутринта зеленоокото момиче се оправи като се стараеше да не губи много време,знаеше че някой ще забележи липсата и,както и щяха да тръгнат да я търсят,а това можеше да означава само едно...Ще я принудят да се върне в къщи,без да успее да завърши своята мисия.
Готова за път тя избра една посока и започна да скача от едно дърво на друго,като се стараеше да подържа едно и също темпо.

Така изминаха цели шест дена...Провизиите бяха свършили предния ден,но това не я уплаши,беше достатъчно да намери някои растения,като гъби,боровинки,проблема беше с водата.Последно напълни манерката си преди два дни,а водата вече бе на свършване.
Тя спря за малка почивка,за да се орентира на къде да тръгне.Пред погледа и имаше само дървета,тук там се показваше някой храст,на където и да погледнеше гледката беше една и съща.
"Вече шести ден, а няма и следа от него" - каза си Сакура. "Няма да се предам,ако трябва ще навляза и по навътре в гората,но първо трябва да намеря вода..." - помисли си тя. "Чакай малко!!!Ами да,поточето където бях пренощувала и където срещнах Сасуке,мисля че трябва да е на близо"
"Така,но как да стигна до там като си нямам и на идея къде се намирам" - Сакура въздъхна леко и се приготви да става.Чу се шум,някой идваше към нея,тя не се панира,и веднага се скри,като не остави следа след нея.Не чака много и пред очите и се появи някаква фигура,не беше Сасуке,беше някой друг.Започна да изследва лицето му,но то и беше непознато,вгледа се по детайлно в него за да запомни всяка черта от лицето му.Мъжът имаше същите тъмни очи като Сасуке,с разлика,че те бяха по плашещи,по жадни за кръв,издаваха недоверие,предателство.Косата му беше дълга и вързана на опашка,а цвета и черен,нкато гарваново перо,имаше кожа толкова бледа че Сакура се замисли дали този мъж не е болен от нещо.Облеклото му се състоеше от дълга черна на цвят роба,която стигаше до глезените му.Сакура се опита да разбере по изражението на лицето му какво ще направи,но там нямаше и помен от емоция..."Също като при Сасуке...Това да не е някаква болест"-помисли си Сакура.Тя не сваляше очи от него,мъжът имаше също красиво лице,но това не стигаше да му се довери.
Не,този човек излъчваше някаква много странна енергия пренесена само с лоши усещания,сякаш цялото щастие си отива,а на негово място се поместваше,болката,отчаянието,страха..."Наистина е плашещ"-замисли се тя.

Изведнъж непознатия започна да се приближава до мястото където се беше скрила Сакура..."О,не "-изкреща на ум тя.."Той е знаел през цялото време че съм тук,как глупаво се заблудих,трябваше да внимавам повече"

"Излез от там видяхте много преди това,знам че си там" - извика спокойно непознатия

Видимо разтревожена Сакура,започна да се панирва,сърцето и започна да тупти толкова силно, че имаше усещането че всеки момент ще изкочи.
Разтреперя се цялата,но бързо се опита да се овладее.

"Не си играй с търпението ми" - този път раздразнено се чу да казва непознатия.

Сакура се беше сковала цялата от страх,колкото и да се опитваше да преоделее страха,той беше завладял цялото и тяло.Тя погледна към непознатия,като все още не смееше да излезе от скривалището си. "Шаринган,това е шаринган...тази техника е присъща само за......Само за Учиха клана....Защо,този човек...Да не би той да е потомък на Учиха" - Сакура беше втрещена,бе чела за тази техника в свитъка който беше намерила и единствения човек който бе виждала с шаринган беше Какаши.Това я стресна още повече,нямаше време за губене, трябваше час по скоро да избяга,този човек можеше да използва шарингана върху нея и само за части от секундата можеше да я унищожи.

Докато се усети,непознатия вече беше пред нея.Тя стана рязко и без много да му мисли тръгна да бяга,ужасът и беше изписан на лицето,не стигна много далеч като усети силна болка в кръкът си и се строполи на земята.Непознатия беше хвърлил кунай по нея,не се опитваше да я убие,а само да я рани.Сакура държеше кракът си,като се опитваше да не обръща внимание на пронизващата я болка.Вдигна главата си за да види къде точно се намира нейния нападател,беше изчезнал нямаше и следа от него.От към гърбът и се чу шум,Сакура се обърна рязко...Нападателят и беше там,активирал шарингана си.."НЕ!" - извика тя,но беше много късно...Още един кунай,летеше към нея този път се заби в рамото и.

Сакура пищеше от болка и се приви,тя се молеше,някой да я намери преди този човек,да я довърши нацяло.
Той се доближи до нея,като я сграпчи с двете си ръце за шията,като не и оставаше да си поеме въздух."Нека да видим,какво имаме тук..Малко изплашено момиченце"- каза непознатия.
Той хвана куная,с който я беше ранил в рамото,и го заби по навътре в раната.
Сакура пищеше от болка,искаше това да свърши.
Мъжът започна да впипа пръстите си все повече в нежната шия на Сакура.Искаше да я измъчи преди да я остави.

"К-к-к-ак-в-вооо искаш о-о-от м-е-ен" -тя се бореше за глътка въздух,беше и много трудно да произнесе тези думи,усещаше леко замъгляване пред очите,някаква бяла светлина,и тук таме по някое неясно петно.Тя се бореше да не изгуби съзнание....

"ОСТАВИ Я"

Сакура чу нечий глас да вика,беше много познат,сякаш някой беше чул зовът и за помощ. "Сассууу...."- тя не успя да довърши ,и загуби нацяло съзнание от тежките рани,загубата на кръв и недостига на въздух.

"КАЗАХ ДА Я ОСТАВИШ" - ядно извика Сасуке.
"Защо си мислиш че ще го направя" - каза непознатия,като продължаваше да държи Сакура.
"Остави я намира,тя не е направила нищо,или аз.."
"Какво ти...Да не би да искаш да и помогнеш"

"ПуСНИ Я ИЛИ ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ЗА ТОВА КОЕТО СИ И ПРИЧИНИЛ" - изрева Сасуке,като не дочака отговор,а се втурна срещу мъжът държащ Сакура.

Непознатият пусна момичето и отби удара на Сасуке."Все още си много неопитен...Малки Сасуке...Минаха доста години,откакто те видях за последен път" - каза непознатият мъж.

"УБИЕЦ,ТИ СИ УБИЕЦ.....ТИ ЩЕ УМРЕШ...АЗ ЩЕ ТЕ УНИЩОЖА" - крещеше Сасуке,нападайки отново мъжът,с видима ярост..."ИТАЧИИИИИИИ....УМРИИИ"

Преди да успее да достигне до него,беше се появил облак дим и Итачи беше изчезнал.
Сасуке стисна зъби и сви юмръците си като крещеше името на брат си "ИТАЧИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ"

Той насочи погледа си към Сакура,видимо загрижен,според него раните не бях толкова тежки,но бяха достатъчни да загуби съзнание.
Взимайки я в прегръдките си,той се насочи към потока където преди това се бяха срещнали.

Страхотна глава !!! Браво,InuYasha_F !!! С нетърпение очаквам следващата !

готина глава!! супер си InuYasha_F ops:

алл супер направо не ми се вярва 4е ги мисли6 и пи6е6 за един ден

историята е върха ти се върха сичко ееее страхотнооо

100 % съм сигурен,че в следващата глава ще стане нещо МНОГО интересно (If you know what i mean ops: ops: ), a между другото,кога можем да я очакваме ??

аз съм на същото мнение ops:

Ще се опиъам днес да напиша и другата глава и да я пусна

Много добре , има известно количество минорни граматически и пунктуационни грешки, но с времето и тях ще изчистиш, сигурен съм

Ще я очакваме

мале наистина е много интерсно
няма думи направо