|
Дата и час: Чет Мар 06, 2025 10:14 pm
|
Виж темите без отговор | Виж активните теми
 |
|
 |
|
|
Заглавие:  Публикувано на: Пет Яну 18, 2008 6:14 pm |
 |
InuYasha_F |
|
 |
Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 12:48 am Мнения: 876
|
Ето я и Третата глава...Дано да ви хареса защото след нея се очаква по голямо развитие на нещата.
Глава 3 : Учиха
Изминаха две седмици от благополучното завръщане на Сакура.Тя се чувстваше много добре,но само едно я притесняваше,откакто се беше върнала не спираше да сънува непознатия Сасуке.Не искаше да се сеща за него,но въпреки това го сънуваше.В съня си виждаше онези безчувствени очи,които не изразяваха нищо освен една голяма празнина и в същия момент нежното му изражение докато спи.
"Само докато спиш приличаш на ангел,а като се събудиш си същински дявол" - помисли си тя.
Денят беше доста горещ,жегата не се понасяше,слънцето печеше силно и нагряваше земята,чак беше невъзможно да се стъпи на нея.Въпреки това улиците на Коноха бяха оживени.В това село се усещаше да кипи живот... В този ден,Сакура имаше планове да се поразходи и да отиде да поплува в реката,която беше близо до Коноха,но не искаше да стои сама,затова реши да извика Наруто със себе си. Точно преди да се отправи към дома му,Сакура забеляза Наруто да тича срещу нея с все сила,като не признаваше хората около себе си.
"Нарутооо ?!!" "Сакура - чан" - каза Наруто "Най - накрая те открих" "Какво става?Да не би...да не би Тсунаде да ни вика ?" - попита Сакура въпросително.
"Сакура..." - започна Наруто "Аз исках...исках да поговорим за онази вечер ...... онази вечер когато бях в стаята ти.....ти спомена името Сасуке"
С невярващи очи Сакура изгледа злобно приятеля си. "Защо трябваше да говорим за този...този...ДЯВОЛ и от къде знаеше той за него?" - мислеше си Сакура,все пак не беше споменавала на никого за срещата си с непознатия. "Какво искаш да кажеш,не познавам такъв човек" - изрече тя като се опитваше да прикрие притеснението си.
"Сакура питам те не за друго,защото този човек Сасуке е от клана Учиха.Наскоро научих...така де подслушах разговор между Хокаге Тсунаде и Какаши сенсей,говореха за момче на име Сасуке,което е изчезнало от селото ни преди години.Носят се слухове че това момче е било отвлечено от ранна възраст и още по шокиращо е че очевидци твърдят ,че това момче Сасуке всъщност е живо и се укрива в горите.До колкото успях да подочуя е доста силен противник."
Сакура стоеше втрещена,не можеше да повярва на казаното от Наруто.Но знаеше че не трябва да прибързва с решенията и сметна все още да не казва на Наруто за срещата си с Сасуке."Все пак е възможно да има някакво съвпадение"- размишляваше на ум Сакура.
"Затова...Сакура...Ако наистина си срещнала това момче...ми кажи"
"Наруто,успокой се...не съм срещнала никой в гората,казах ти...."
Наруто погледна Сакура с недоверие,но след малко се успокои,нямаше причина тя да го лъже,но въпреки това....
"Тогава защо спомена името Сасуке"
"Наруто, сигурно съм чула от някъде за това име и без да се осетя съм го казала на сън,уверявам те не познавам никой с името Сасуке,а още повече да е от клана Учиха" - след това Сакура се усмихна с най - очарователната си усмивка,опитвайки се да замаже положението.
"Добре Сакура-чан вярвам ти,а сега трябва да тръгвам, имам малко работа за вършене"
Докато каза това и Наруто изчезна някъде из навалицата от хора...
Докато го гледаше как се отдалечава Сакура си помисли "Учиха......Учиха Саске ...от къде мога да взема информация за клана Учиха?" "Няма да е в библиотеката,там няма да посмеят да пазят толкова ценна информация за този клан,а още повече че тази информация май е забранена" В очите на зеленоокото момиче пробляснаха искрици..."Знам къде държат ценна информация!!!" - възкликна тя,затичвайки се към дома си.
-------------------------------------
Сасуке имаше същите сънища като Сакура...сънуваше зелените очи на момичето в момента, когато тя се бе надвесила над него,тогава те излъчваха такава топлина,преди да потъмнеят от страх.
"Какво ми става" - питаше се ядно той,откакто се видяха за последно не спираше да я сънува,тя преследваше сънищата му...Той не можеше да си позволи...."По дяволите" - извика Сасуке на ум. Не виждаше нищо специално в нея,или което и да е друго момиче (не че беше виждал много момичета през живота си ),само едно не можеше да разбере огромното му желание да усети тялото си до нейното..."Явно това се дължи на вечерта когато я зърнах край потока" - размишляваше той "Това е просто един кошмар и той скоро ще отшуми" - успокоявайки се, той се съсредоточи към по важни дела,а именно да намери човека избил семейството му.
----------------------------------------
Сакура чуваше само своите собствени стъпки,ноща беше тиха,улиците пусти,беше малко след полунощ.Сакура се стараеше да избягва светлите улици и се спотайваше около по тъмните докато се добереше до резиденцията на Хокаге Тсунаде.Знаеше че е много рисковано,но искаше да разбере повече за мистериозния Сасуке..."Може би тогава,ще спрат всички тези сънища"-мислише си тя. "Най - накрая" - промълви тихо тя. Въоръжена с фенерче в ръка, тя се заизкачва бавно и внимателно към прозореца на офиса на Тсунаде,Сакура знаеше че по това време няма да има никой,но въпреки това не можеше да не остане предпазлива и да внимава някой да не я забележи.
Тя знаеше че прозореца на офиса на Хокагето винаги стои отворен,така че нямаше никакъв проблем тя да се промъкне... Сакура показа леко главата си над прозореца и внимателно започна да проучва помещението,след като се увери че вътре няма никой,спокойно се промъкна вътре. "Дотук добре,сега....от къде да започна да търся?" - помисли си тя. "Дали от...Хммм....Май ще почна от..." - тя си нямаше и на идея от къде да почне но все от някъде трябваше да е.
Беше малко рисковано да пуска фенера,но нямаше начин трябваше да рискува. Започна от бюрото на Хокагето,след това се насочи към шкафовете,рафтовете и къде ли не търсеше и търсеше,следа и не намери от документи или ръкописи където да се споменава клана Учиха... "Тук едва ли ще намеря това което търся,а може би няма такова нещо като документи или ръкописи" - тя изглеждаше видимо разочарована. Докато мислеше къде още не беше проверила,седна на стола зад бюрота на Хокагето и потъна в мрака заедно със своите мисли. Изведнъж се поразмърда,като отбелязваше на ум колко неудеобен е този стол и как Тсунаде можеше да седи на него...Стана от стола и започна да го разглежда,изведнъж из под стола изпадна ръкопис... "Какво е това...О, НАМЕРИХ ГО" - Сакура беше толкова щастлива,но нямаше време за губене,трябваше да го прочете по възможно най-бързия начин и да постави ръкописа на мястото му за да не заподозре никой.
Тя започна да чете,а очите и се разширяваха все повече и повече,докато не усети как по едната и буза потича сълза...В този момент чу шум от стъпки и побърза да сложи ръкописа на мястото му и да избяга по възможно най-тихия начин.
------------------------------------------------
Сърцето и щеше да се пръсне,но поне си беше у дома,беше шокирана от това което прочете,момчето което срещна наистина отговаряше на описанието от рода Учиха..."Станало е пред очите му" - говореше си тя "Избили са цялотво семейство пред очите му"
Трябваше да го намери,не знаеше защо но трябваше,нещо я караше да иска да се срещне с него,нещо я теглеше към него. "Утре призори тръгвам" - обеща си тя,като започна да оправя багажа си за път.Докато решаваше какво да вземе,мислите и не се откъсваха от Сасуке..."Дали не се влюбвам...В напълно непознат...и може би опасен човек?"-каза си тя.Но мисълта да се влюби в напълно непознат обгърнат с мистерия и тъмно минало човек,далеч не я притесняваше,даже я възбуждаше.Тя се изчерви леко,защото се беше сетила за момента когато той я беше притиснал до гърдите си спасявайки я от падане.Искаше да усети мириса на кожата му още един път. "Само още веднъж да усетя топлината на тялото ти"-каза Сакура на глас...Усещайки какво е казала тя самата остана втрещена. "Аз ли казах това?"-тя не вярваше на собствените си уши. "Влюбвам ли се...." - не успявайки да отговори на собствения си въпрос,тя продължи да подрежда багажа си.
----------------------------------------------
Сасуке се събуди неспокоен,студена пот беше избила на челото му "Пак този кошмар"-каза си той Беше кошмар от ранното му детство. <<как отваря вратата и там седеше той, в едната си ръка държеше главата на баща му,а на пода лежеше майка му,обляна в кръв..КРЪВ...КРЪВ..имаше на всякъде...по пода,на стените.Цялата стая се беше впила с мириса на прясна кръв,този мирис го задушаваше.
"Ти си слаб Сасуке,Защо си слаб?....Защото ти е прекалено мил живота....БЯГАЙ....БЯГАЙ.....Малки Сасуке" .>> Това беше глас от миналото,глас който той никога нямаше да забрази,глас който ненавиждаше и мразеше,точно този глас го караше да търси жажда за отмъщение,точно този глас го накара да се присъедини към Оручимару и след това да получи печата...Той имаше моща,имаше силата да унищожи човека виновен за смъртта ...на собственото му семейство.
_________________
|
|
|
|
 |
|
Заглавие:  Публикувано на: Съб Яну 19, 2008 7:36 pm |
 |
Belgarion |
Ecchi Warrior |
Регистриран на: Пон Яну 08, 2007 5:24 pm Мнения: 19394 Местоположение: Tōkyō
|
@InuYasha_F, за 24те си години съм изчел повече книги отколкото мнозинството хора ще могат да преброят наум, и мога да те уверя, че имаш не просто талант а Таланта - с главно Т.
Не мисля че ще сгрешиш ако се пробваш като писателка, определено ти се отдава. Вярно е, че някои хора ще кажат - как можеш да прецениш от едва страница две ще отговоря - мога, защото имам опита който ми дава тази възможност
Продължавай все така да ни радваш
|
|
|
|
 |
|
|
 |
|
 |
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|