Аз за първи път правя мизерен опит за Фик,на мен ми изглежда добре ,дано да не ви отегча,приятно четене ви пожелавам и ще чакам коментари след Първата си Успешно завършена глава


Глава 1: Срещата




"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."

Бягайки като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си намери място,където да прекара ноща...

"Бравоооо Сакура...Как може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да пренощува сама в тази гора пълна с опастности.

Докато се луташе в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с приближаването на светлината.Изведнъж се спря...

Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата кожа на момчето.

Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.

Непознатия се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"

Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"

Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.

Сакура набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да намеря място за пренощуване"


Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"

Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "

След като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се намести удобно на земята заспа моментално.

На сутринта Сакура се събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си, тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене ,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се отправя ).

--------------------------------------------------------------------------------------

След 3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха (преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.

Сакура спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с цялата тази мръсотия по тялото си...

Наслаждавайки се на студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не можеше да се насити на момента.

------------------------------------------------------------------------------------

Изморен от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре в гората.

Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"

Не разкри веднага скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и реши да се покаже.

Сакура забелява някакво размърдване от към дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли си тя...

"Какво искаш" - попита най накрая тя...

"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той

"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"

Сасуке не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят , а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по незаинтересован вид:

"Не те ли притеснява голотата ти ?"

Сакура го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към потока и се потопи моментално в студената вода.

"КАКВО МЕ ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне да се засрами.

Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...

"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------

Сакура побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.

"Кое беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...

-----------------------------------------------------------------------

Сасуке седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.


Преди да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото където беше отседнал Саске.

Започна да се заизкачва много внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му изкара акъла.

Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило това истерично момиче.

Сакура погледна спящото тяло и не вярваше на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката кожа на лицето му.

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

nyqq~~~ много ми хареса 6те о4аквам и следва6тите
4аста с потока бе6е просто униклна

Радвам се тази вечер ще седна да пиша и втората глава

олеееееее невероятно е , нямам думи много е интерсно.Тук явно Сакура и Саске не се познават още? нали ще има още ?

Да ще има и още

Най-бързият път към сърцето на някой?
1 Скалпел и си там.

PS: ДОбре си го направил

о боже тази истария е страхотна супер си

Супер е

Такам ето я и втората част от фика ми Трябва да сложа +18 да не припарват до втората глава
Може да има грешки ама ме мързеше да го редактирам по късно може да седна да ги оправя
Приятно четете

Глава 2: Завръщане у дома

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

"Какво Правиш ?!" - Сасуке я попита с толкова хладен глас.Личеше си омразата и отвращението от постъпката и.
"Аз,просто..." - беше невъзможно да довърши изречението,Сакура се беше вцепенила от страх и не смееше да помръдне.

"МАХНИ СИ РЪЦЕТЕ ОТ МЕН" - изрева Сасуке.
Това накара Сакура да се стресне и в бързината си не прецени добре къде да стъпва,само след секунди усети как полита надолу към земята.Дървото беше доста високо и шансовете Сакура да се размине без счупване на някоя кост беше просто неизбежно.
Докато политаше надолу,усети една ръка да хваща китката и и да я предърпва отново на клона,докато се усети вече беше сгушена в прегръдките на непознатия,беше толкова близо до него,можеше да усети мириса на кожата му,туптенето на сърцето му,усещаше как две ръце са се овили около малката и талия и я държат здраво.
Докато се опомни,Сасуке вече беше скочил от дървото и с нея на ръце вървеше към мястото където по рано Сакура пренощува.

Чу се силно падане придружено с доста болезнени стонове.

"Ауууууч"- изписка Сакура "Не можа ли по нежно да ме пуснеш?!" запротестира тя
Но както обикновенно не получи отговор.Това я ядоса и преля чашата,тя се изправи рязко като потупваше прашните си дрехи.

"КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТИ?! КАЖИ МИ ИМЕТО СИ ... ЩО ЗА ЧОВЕК БИ БРОДИЛ ИЗ ТАЗИ ЗАПУСТЯЛА ГОРА??" -Сакура продължаваше да нарежда и да се ядосва докато не беше прекъсната с думите:

"Учиха Сасуке" - отсече Сасуке без да дава много коментари

"Добре,Сасуке...Би ли ми казал поне как да се измъкна от тази проклета гора?"- Сакура нямаше търпение да се махне или избяга по далече от този ....този...,тя дори не можеше да намери точното определение за това момче. "Той просто е едно неблагодарно момче"-замисли се Сакура "Момче е правилната дума,защото един Мъж нямаше да се държи така с нея"-продължаваше да нарежда тя...след като използва достатъчно цветни ругатни срещу Сасуке,тя се почувства по добре.

Не получи отговор на въпроса си,което явно вече не и правеше впечетление......
"Знам къде се намира селото Коноха...Нали това те интересува...?"

"Да!" - отвърна тя

"Ще ти кажа,но след това не искам да те виждам никога повече"

"Спокойно" - заяви ядно Сакура "И аз не съм щастлива от факта че съм тук с теб"

"Ще тръгнеш на Запад ,докато не стигнеш скала под формата на Вълк,от там ще завиеш на ляво и ще вървиш все в права посока докато не стигнеш до пътеката която води до Коноха" - с тези думи Сасуке изчезна със скороста на светлината.

"Ахам ,а-а-а-а ....." - Сакура тукмо щеше да зададе и друг въпрос, но дакото се усети Сасуке вече го нямаше.

-------------------------------------------------------------------------------------

"Наруто намери ли следа от Сакура" - Какаши попита Наруто,видимо притеснен

"Не,не съм,вече пети ден я няма и не може да намерим следа от нея,потънала е в дън земя" - когато каза това Наруто усети лека болка в стомаха си.

"Ще продължим да търсим,ако не я намерим ще се приберем до селото и ще докладваме на Тсунаде" - каза Какаши,но в погледа му се четеше че вече е загубил надежда,някогашната му ученичка Сакура да се покаже от някъде.

-------------------------------------------------------------------------------------

"Така,след тази ценна инструкния която ми даде този Сасуке,мисля че е време да се пребирам" - с тези думи Сакура се отправи на Запад като следваше стриктно инструкциите...
Не след дълго намери скалата която приличаше на Вълк,а и след това пътеката която водеше до родното и село.Цялото пътуване и отне почти цял ден,но тя бе щастлива че се прибира у дома.Вече усещаше как гладът напира и как със сетни усилия успя да се докопа до селото.
Точно на портала някой извика нейното име.

"Харуно Сакура,това ти ли си ? Не можахме да те познаем" - попита един от стражите на портата

"Да,аз съм" - с видимо задоволство заяви Сакура

"Наруто и Какаши те търсиха и продължават да те търсят в деня в който изчезна,те още не са се върнали,но като разберат ще са много доволни"

"Благодаря ви" - Сакура им се усмихна и продължи по пътя си

"Наруто....Какаши - сенсей ......Бях забравила за тях през последните дни мислех само как да се измъкна от гората и не помислих колко много ще се притесняват"- говорейки на глас Сакура не преставаше да съжалява за глупавата си грешка..Как можеше да е толкова глупава и да поставя жвота си в опастност (не че е имало кой знае каква опасност),и на всичкото отгоре трябваше да кара Наруто и Какаши да се притесняват.
Потънали в мисли за тях,тя не усети как е стигнала пред входа на дома си,вместо това побърза да влезе и се отправи направо към банята,хвърляйки всички мръсни дрехи след себе си.

-------------------------------------------------------------------------------

"Наруто да се пребираме,няма да я намерим.От доста време претърсваме гората,а следа от нея няма..."

"Няма да се откажа да я търся,тя е някъде там,може да е гладна и уплашена трябва да я намерим"- нервите на русокосото момче едва издържаха,да не знае нищо за Сакура беше такъв шок за него,нямаше да си прости ако на нея и се случеше нещо.

"Хайде Наруто...повече нищо не може да направим "
"ДОБРЕ, ДОКЛАДВАМЕ НА ТСУНАДЕ,И АЗ СЕ ВРЪЩАМ ЗА ДА НАМЕРЯ САКУРА" - Ядът се четеше в очите на момчето.Какаши знаеше че няма по упорит човек от него и ако кажеше нещо значи щеше да го направи.

--------------------------------------------------------------------------

В селото Коноха

"Здравейте...Какаши,Наруто имам добри новини.....Преди няколко часа Сакура се завърна жива и здрава,няма от..." - пазачът не успя да довърши изречението защото Русокосото момче му се беше нахвърлило с думите "Къде е сега тя ?!"

Видимо потресен пазачът успя само да каже "Н-н-нее знам тръгна в тази посока,предполагам се е прибрала"
Преди да довърши изречението Наруто вече тичаше като обезомяло куче към дома на Сакура.Спря да си поеми дъх чах на входа на къщата и,без да почука и забравил всякакво благоприличие,той се втърна към вътрешноста на къщата и се заискачва по стълбите към стаята на Сакура с надеждата че тя ще е там и ще е добре.Преди да измине и последното стъпало той видя дрехите на Сакура да лежат на пода.

"Явно се е изкъпала и сега спи...А може би спи Гола?!!" - В очите на Наруто заигра весело пламъче,всевъзможни перверзни мисли преминаваха като стрели в съзнанието му.

Реши да не дига много шум и се отправи към стаята на Сакура....Вратата и беше леко притворена,а лампата загасена,Наруто се намърда в стаята и започна да изследва всеки сънтиметър като видимо търсеше Сакура,намерия да спи на леглотои се доближи до нея за да разбере дали е добре,в момента в който приближи достатъчно се стъписа,тя смеше без завивки....Очите му се разшириха и гледката която се откри пред него беше доста съблазняваща...

Розовите кичури коса се бяха пръснали по меката възглавница,а някой от тях бяха застанали на лицето на красивото момиче.Бельото и беше оскъдно,но доста добре прилягаше по тялото и,бикините сякаш се впиваха между нежните и части,а леко широкото потниче беше разкрило част от великолепните и гърди,едната и ръка беше нежно поставена на корема,където леко се виждаше пъпчето и ,а другата беше до главата,краката и бяха съвсем малко разтворени и това нацяло побърка Наруто,вече не можеше да мисли трезво от това което беше видял но и не искаше и да си тръгва,усещаше парене и лека болка между краката си,не издържаше....

"Не мога да повярвам,Сакура-чан е пред мен тя е...тя е... толкова...." - той не можеше да довърши,едва успяваше да преглъща,целия се беше изчервил,а изгарянето между краката му ставаше непоносимо,реши да се доближи още, като гледаше да стъпва безшумно,искаше да вкуси от нейните устни,искаше да я докосне,и щеше да го направи,тя нямаше да разбере,щеше да си открадне само един миг с нея,само миг за него самия...

Доближавайки се,той коленичи до нея като я гледаше с цялото си съществуване,искаше да отдаде специален момент на това,тя беше толкова нежна,толкова красива...Надвеси се и започна бавно да скъсява разстоянието между устните им,докато не чу от устата на Сакура да излиза:

"Сасуке...."

"САСУКЕ?!?" САСУКЕ?!?" САСУКЕ?!?" - Гръм удари Наруто,очите му се разшириха до такава степен,че чак излязоха от орбитите му,"КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ Е САСУКЕ?!?" - крещейки,Наруто се осъзна че го е изрекъл на глас и вече знаеше какво ще последда от тук нанатък.

Сакура скочи като попарена и насочи зелените си очи към мястото където Наруто седеше....

"НАААААРУУУУУУТОООООООООО!!!!!!!" - Изрева тя.Не позволи на русокосото момче да обясни,и се нахвърли върху него като обезомяло животно
разкъсващо жертвата си,започна да му вкарва серии от леви и десни крушета (все пак беше ученичка на Тсунаде,знаете колко силно удря тя).
След като се увери че Наруто е полужив-полумъртъв,се отдалечи от него и започна да го разпитва какво е правил в стаята и.

Охооооо~ тва ще му хвърля един поглед задължително ;DD *ама след даскало че да имам повечко време ;DDDD*

УоУ , първия това е първия фик който ще следя с удоволствие
Чакам следващата глава

лал и това го написа само за една нощ браво станало е много яко, само неразбрах за6то да е 18+ ама карай

Прочетох го (не изтраях до вечерта ) единственото което не ми харесва, е че не се познават (тва е по характерно за SCHOOL фанфиковете) ....иначе всичко останало си е окей ;>

...

Момиче съм
За първи път пиша фик.
Не става бързо писането но съм завършила и третата глава сега започвам четвъртата
Абе сън не спа да пиша

смятам да не ви лишавам от перверзни сцени