agreed on that one ^^

но за мен е нещо много сериозно вече 2-ра година ops:

Не казвам, че не е нещо хубаво. ops: Но според мен любовта е повече нещо глупаво отколкото нещо прекрасно. Но лично аз мога да защитавам и двете тези. Правил съм го.

Любовта е нещо прекрасно докато си влюбен и докато ти отвръщат... Като ти разбият сърцето... вече става нещо глупаво. Не е ли така? Да обичаш е чувство, което не може да се опише... Макар аз да твърдя, че никога не съм се влюбвала до толкова. И да съм казвала "Обичам те!" преди... то не е било истинско. Първия човек, на който го казах... хм, да страдах половин година, но релно го казах, защото той го каза пръв... почувствах се задължена. Втория път беше отчаян опит просто да имам връзка, не ме интересуваше човека, а идеята да си с някого и да казваш тези думички. Особено когато ми мина... хм... месец преди да свърши връзката... От по-рано беше ясно, че е безнадеждно и месец преди окончателния край... беше ми минало. Не страдах... Смятам, че "Обичам те!" са просто две думи, изгубили своя смисъл. Нашето поколение, а и това след нас... не знаят, че наистина трябва да го почувстваш преди да го кажеш. Казват си обичам те на първия месец... и после? С любовта се свършва месец по-късно, а след седмица се появява ново гадже. Научих, че за да го кажеш трябва да си сигурен в себе си, но и в другия. Не може да кажеш на някого, че го обичаш, а той да те гледа безразлично. Какво обичаш? Кукла? Трябва да усещаш чувствата на другия, да знаеш, че както ти го искаш в живота си, така и той те иска... да усещаш, че ако не любов, то поне изпитва нещо топло и привързано към теб... Това е нещо, което научих сама, по трудния начин... и се опасявам, че всеки трябва да го научи от собствения си опит.

ПП: Секса е част от любовта... Любовта се базира на нялко неща: сексуално привличане (желание за репродуциране), разбиране на мислите и чувствата на другия, съвместимост на характери. Каквото и да си говорим... Думите "Обичам те!" са оправдание да бутнем някого под камбанния звън и сватбената музика... после да спим с него без предпазни средства и да си родим... едно-две-или повече отрочета. Да... Човекът е животно, на което в гените му е закодирано да избира най-хубавия индивид от другия пол... да се сношат и да имат поколение. Колкото и да не искаме, животът се свежда до продължаването на човешкия вид и до инстинкта на човешкото същество да пръска гените си насам натам. (В тоя ред на мисли... хората не са моногамни... Някой днес е най-добрия индивид от противоположния пол, но после вече не е. Да и говоря за преставането да бъдеш плодороден.)

Кво се праите ве, любовта е шибана глупост доказана че е такава от хилядолетията история на човешката цивилизация

Виж са има и друго нещо... "Guns don't kill people. People kill people"...
Оттук нататък...

Тва дето "Нигра" го каза, че децата не различават секса от любовта... Всички деца постоянно мислят за секс... Не е "тъпо", просто така ни е устроен организма. Но пък тва че постоянно ни е "на кокалче" не значи, че нямаме компетентно мнение по въпроса...

Близо до истината?Пич това си Е самата истина!И въпреки всичко чувството е приятно,както казах изпитвал съм го и е коренно различно състояние на емоцийте,под различно имам в предвид нон лигав статус.

Не казвам, че не съм го изпитвал. Даже си е приятно. Много и ми се ще пак да ми се случи. Ама все пак нещата дето се споменават не ги осъзнавах до скоро и защитавах това някакви други глупави тези.

О,да приятно е.Но това е един вид пробив на твоята защита.Любовта все пак да не забравяме ни кара да бъдем глупави.А човек когато е влюбен до уши и обича човека с него може да направи големи простотий.Както аз примерно...

Е ако си говорим за такива неща, бил съм голям глупак в очите на бившата.

Нещо,което никога не съм изпитвала,но искам до изпитам..../само дето "точният" човек още не се е появил..../ Чувство,което те кара да мечтаеш с отворени очи ,да се вълнуваш и чувстваш като малко дете.

......проблемна..........-.- особено ако има намеса на външни фактори -.-.....

От личен опит ти говоря.И аз съм поствал абсолютно същото, което си написал ти по-горе преди години.Повярвай ми, вие не сте влюбени в човека, а в самото чувство любов.Вие искате да сте влюбени, ако ме разбираш.

Абсолютно.Като се има предвид ,че ще живееме примерно още 3 пъти по тези години които сме сега, житейския ни опит може да се каже ,че е хммм 0?Просто сме още твърде "зелени" за да можеме дори и да определиме понятието любов.

То на мене много ми се иска...
Но тва е друга тема

Относно любовта май трябва да се открие специална дискусионна тема. Аз пък един път съм се влюбвал откакто се помня като човек(преди това бях животноо ) и ме държеше няколко години от (14-18годишна пъпка период). Ми сорка след това само увлечения. Ако нещо дрънкам offtopics дълбоко(чак отвътре ми иде, puke puke puke) се извинявам, но май исках да кажа, че всичко зависи от самия човек. Дали ще е глупост, която ти идва като нужда от сутрешно кафе или незабравимо рядко преживяване си зависи от ...некой си, например факсовете отгоре .