Весела Коледа на които я празнуват
Сезон 2, Еп 3
В главните роли:
Обичайните
Бустаменте чакаше изнервен в кабинета си да дойде Хосе. Закъсняваше. Ами ако го бяха хванали? Ако се беше провалил? Какво ли се беше случило?
На звънеца се позвъни. Бустаменте скочи, извика на Мария, че той ще отвори и се завтече към вратата. Отвори я с трясък, точно когато една свткавица проряза мрака и на фона на дъждовната вечер се открои сянката на човек, застанал на входа. От косата и дрехите му се стичаше вода, беше целият оцапан с кръв. Силуета на мъжа пристъпи напред и излезна на светлината, идваща от къщата. На лицето му играеше лека, зловеща усмивка, в ръката си държеше нож, от който капеше кръв, смесваща се с дъждовните капки.
-Всичко мина перфектно. – каза той студено, но много доволно - Трябва ми помощта ти. Ела.
Бустаменте се усмихна с такова облекчение, че чак се засмя. Тръгна, едва ли не с танцова стъпка след Хосе. Качиха се в спалнята на момчетата, където в кървав чаршав беше завит трупа на Сейл. А до него се въргаляше зашеметеното тяло на Хуан. Хосе и Бустаменте хванаха безжизненото тяло на Сейл и безмълвно го завлякоха до градината. Без много приказки се разбраха да го закопаят в земята. Издълбаха сравнително дълбока дупка и изритаха трупа вътре. Заровиха я и се върнаха за тялото на Хуан.
Бустаменте: Остави това на мен... аз ще се погрижа за него.
Очичките му святкаха в тъмнината. Покрай целия този стрес около убийството съвсем беше забравил перверзийте си. Вдигна Хуан на ръце и го вкара в къщата.
Хосе остана навън. В момента, в който вратата се затвори зад гърба на адвоката той рухна на земята и остана така в продължение за половин час. Беше толкова изморен, а и все още не проумяваше какво е направил. Цял ден не беше ял и пил нищо. От сутринта беше на крак. От нерви не беше помирисал храната, беше обикалял в кръг из стаята цял ден, докъто не стана време Сейл да ритне камбаната.
Остана да лежи на земята дълго. Едрите дъждовни капки се разбиваха в лицето му, а той нямаше сили да стане и да се прибере в къщата. След време вратата се отвори с трясък и от нея изхвърча Мария, викайки истерично:
-Хосе! Дон Хосе! Добре ли сте? О, как не дойдох по-рано! Дон Хосе, о, Господи! Защо не се сетих по-рано да ви потърся?! Вината е изцяло моя......
Тя изтича до момчето на земята и го загърна с някаква наметка, която беше използвала, за да не я навали дъжда. Помогна му да се изправи и да влезне в имението. Придружи го до стаята и го положи на леглото.
Мария: Починете си, господине, ще ви направя чай. Ето, ще ви помогна да свалите тези мокри дрехи, да не настинете.
Тя разкопча ризата му и я захвърли настрана, продължавайки с останалите мокри дрехи. Остави го само по панталон и започна да събира мокрите дрехи. Тръгна да излиза, когато забеляза кръвта по ризата. Изпищя уплашено:
-Хосе!! Да не сте ранен?! Имате кръв по....
Обърна се и видя че тялото му е съвсем здраво. Тогава чак проумя какво се бе случило. Той се изправи и тръгна към нея.
Мария: ХОСЕ!! Вие сте... вие сте.. уби.......
Той запуши устата й с език. Тя пусна дрхите и се опита да го избута, но той я хвана през кръста и я притисна силно до себе си. Мария се опита да извика нещо. Хосе я бутна на леглото и се качи върху нея
-Н-не... – проплака момичето. Той се усмихна доволно и вдигна полата й, прокарвайки ръка между краката й. Тя се изчерви силно и се опита да го отблъсне. Той само хвана ръката й и я притисна към леглото. Започна да хапе врата й и да прокарва езика си около ухото.
Мария: Д-дон Хосе, спрете, моля ви...
Не я послуша. Разкопча униформената й риза и с едно движение я смъкна от гърба й. Продължи с полата. Тя се дърпаше ожесточено, но какъв ли шанс имаше срещу момче, най-малко три пъти по-солно от нея?
Мария: Хосе... пиян сте! Спрете!
В следващия момент единствената дреха, която беше останала въру нея бяха дългите, мрежести, униформени чорапи. Хосе я целуна още веднъж, като след целувката внимателно започна да плъзга езика си надолу и надолу.
Мария: *A-aaah* Не... стига вече....
Той не престана. Мария стискаше здраво чаршафите и не смееше да направи нищо от страх, че тя може да е следващата му жертва.
Той разкопча панталона си. ... Прокара пръсти през гъстата й коса и.......... (дежурното).
Мария: НЕ! НЕ И ТОВА! МОЛЯ ВИ!
Хосе се усмихна и каза с възможно най-ехидния тон:
-Не можеш да ми кажеш, че не ти харесва. Внимателен съм и не съм те наранил по никакъв начин. Ако спреш да се дърпаш ще видиш, че ще ти хареса..... Какво има? Страх ли те е?
Мария: Ами... вие сте... убили човек......
Сълзи се застичаха от очите й. Хосе се изсмя нечовешки.
Хосе: Страх те е, че ще те убия?
Момичето само продължи да гледа изплашено и не каза нищо. Хосе се усмихна злобно и извади от колана си ножа, с който беше наръгал Сейл. Премести погледа си от него към Мария и доближи острието до гърлото й. Тя простена уплашено, а сълзите продължаваха да капят от очите й. Той плъзна ножа надолу по кожата й, оставайки съвсем тънка и безобидна драскотина. Наведе се и прокара език по алената пътечка, оставена от ножа.
Хосе: Обещавам, че ако си държиш езика зад зъбите няма да те убия.
Тя кимна в знак на съгласие. Той облиза кръвта от устните си и продължи започнатата по-рано работа.
Но Мария нямаше намерение да се остави в ръцете на господаря си. Протегна ръка и се опита да докопа някой тежък предмет от нощното шкафче. Ръката на Хосе автоматично се стрелна към тази на прислужницата и я улови, притискайки я глубо към леглото. Изгледа я с поглед, казващ „предупредих те!” и продължи...... цяла нощ...