Welcome to the world of Lucid Dreaming.

Не знаех, че този тип сънища са обект на научни проучвания...

Но какво стана с темата?

Не е ли възможно друго нещо... а именно, че ние не сме в съня на някой друг, а ние самите сънуваме собствения си живот? Много реален сън, не може ли нещо такова да бъде постигнато чрез хипноза? Хипнотизират ви и вие започвате да живеете, живеете 50-80 години в съня и след това се връщате към спокойната стая където сте били хипнотизиран :}

Ако Повтарям думите на някой, съжалявам, но наистина ме мързи да прочета всички коментари...

Има теза,че човек не може да сънува нещо, което не е правил в реалният живот. Затова може би никой не е сънувал, че умира, защото не е умирал в реалността... Аз примерно съм сънувал как правя опити да летя, но винаги са неуспешни...

ъммм...
Аз съм сънувал как падам от 40-50 етажна сграда, на 5 метра от земята се обръщам във въздуха падам на крака отскачам напред, спринтирам по улицата със скорост която не бих нарекъл .... възможна, и тичам и тичам, без да се измарям.

Сънувал съм сънища с приключенски истории, с дифффф екшиън и какво ли не където съм правил още по нечовешки неща, летенето най малкото...

Много от въпросните сънища съм ги сънувал много преди да започна да гледам аниме, да не каже някой че това е причината
И още повече ме съмнява да съм вампир с кърваво червени очи и жълти зеници, така че моля те не ми казвай че това са неща които съм преживял xD

Аз съм умирал на сън бду... но това може би се дължи на факта, че много пъти съм бил на косъм от смъртта(*блъскан от джип, падал в ледено студена река през зимата, давил се в басейни, падал от високо*... дзе камикадзе кид xD )

а бе май хората почват да се осъзнават, не съм сигурен до каква степен, малка е да, но да речем преди 50тина години на абсолютно никой западняк не би му хрумнало подобни неща, камо ли да тръгне да им вярва

вижте да речем индийците от столетия(че и повече) си знаят че този свят не е нищо повече от симулация на мозъците ни, но как да повярва на това един човек който от дете цял живот са го пълнили с противоположната идея?
да ама вие ще кажете нали мога да пипна предметите тука(удряте по някоя маса) и казвате - ето това е реалноста, то се вижда.....да ама не, нещата не са толкова прости, няма да говоря по тая тема че ще зема да напиша някой гигантски пост пак

Дай ми гигантски пост де, искам да видя какво мислиш

Иначе и аз съм съгласен, че мисълта че това което можеш да докоснеш е реално и следователно пълната истина някак си не е напълно вярна... ама дай пиши, че ми е интересно какво имаш да кажеш

Про4етох вси4ко...... даже и аз неможах да повярвам..
и като здраво мисле6т 4овек 6те изтъкна и моя довод..



Вси4ки сме ограни4ени.
От към възможности,желания,мислене.
Никога няма да можем да проумем 4е това не е реалоста за6тото на нас ни е заложено да вярваме 4е това е реалноста.О4ертани са много ясни граници до които един 4ове6ки мозък може да проумее съ6тествуването си.Дори и да сме в "симулация"(било сън или хайтек стъфф)(макар и на6ето съснание да неможе да го проумее и никога да не е сигурно на 100% в това)пак няма да сме сигурни 4е другия уж реален свят е реален.То по явна граница на 4ове6кото мислене от съмнението в си4ко било реално или нереално е толкова добре описана 4е 4ак ма сърби дясното ухо..
Един 4овек за да се наре4е реалист(а.к.а здраво стъпил на земята)трябва да е на ясно със своята ограни4еност като такъв.
Аз се имам уж за такъв и знам 4е ни6то незнам и неискам да разбера за6тото знам 4е подсъснателно няма да мога да го разбера.По добре да си живеем живота такъв какъвто е в момента ,а не какъвто би могъл да бъде.
От тук нататък си4ко е просто зада си 4е6им езиците.(сякви теории ,фантазии и т.н.)

(ПС:Funky The 13th Floor тряя го гледа6 много е добър...)

по интересен въпрос, обаче, (на фона на всеобщото мнение че нещо липсва), е къде свършва цялата работа? всмисъл, ако приемем че е симулация, от която може да се "излезе", да се освободи човек, то тогава пред него застрашително надвисват същите космогонични терзания, които са налице и сега. тоест - до къде всъщност се простира "сънят"? ако е сън в съня, то този модел може съвсем лесно да продължава ad infinitum (тук само да отбележа, че не съм фен на 13 етаж:). именно за това не съм особено склонен да приема хипотезата за чуждия сън - щото няма governing authority. и ако има, то няма да е сън. а без такава (governing authority that predefined the whole thing) всичко е тотална боза: аз сънувам че сънувам че сънувам и някъде на хилядното такова всъщност пиша в някъв форум... е :/
и точно тва дето и професора го каза - няма никакво значение каква е реалността, ние така или иначе си живеем живота по един и същ начин. ташака идва след тва, един вид. защото и симулацията, ако има такава, също трябва да се намира в някаква нейна си реалност, за която важат с пълна сила всички въпроси от "сегашната" - без да се продължава един и същи модел да се обясни съответното явление... само че тука леко се поунесох:)
всичко опира до смисъла, или както беше в Ерго Прокси "причината за съществуването" - трябва ни демиург, които да играе ролята на governing agency, architect and everything else, u know...

първото което ще кажа е че изгубих вяра в истинноста на твърденията си и собствената си философия, защото се променя много бързо за много кратък периот от време, но може би това означава че ставам мн по-добър мн по-бързо... но като знам как мислят другите хора веднага ми идва увереноста no offence

чакайте да си припомня темата на разговор..

наистина има прекалено много неща които мога да кажа и опита ми да ги кажа прекалено кратко ще даде резултат една безсмислена боза но карайте..

Един от проблемите в разбирането на света от хората е в начина по който възприемат нещата и най-вече себе си. Всеки си мисли че живее в някакъв лесно разбираем свят, подвластен на точно определените закони на физиката, с които всеки малко или много е запознат в ежедневието, а възприятието им на заобикалящата ги среда е на принципа на реално съществуващи предмети, отделни един от друг, които могат да бъдат пипнати, съответно съществуват, и което е важно възприятието че те съществуват отделно, всеки за себе си. По този начин хората възприемат и себе си, като предмет, отделен от околната среда и от другите чрез помощта на кожа.

Това възприятие на света е напълно грешно. И понеже е грешно от там идват и всички проблеми, конфликти между хората и всичко останало.
Би било неправилно да кажа че този свят не е реален и че има друг свят, който е истината, НО би било неправилно също така да кажа И че този свят е реален и няма друг.
Това ще го обясня кратко и за това е много важно да се усмисли краткото изречение: Общо казано реални и нереални светове НЕ съществуват, защото не съществува свят изобщо! Какво искам да кажа, искам да кажа че всичко е една огромна съвкупност от обща енергия, трептене. Не съществува нещо такова като материя или атоми или градивни частици. Но ние това не можем да го видим защото имаме едно качество което сме го развили до такава степен че е станал недостатък, а това е способноста човек да се осъзнае че е човек. Например рибите не знаят че са риби, камъка не знае че е камък, но ние знаем че сме хора, проблемът е там че това осъзнаване го пренасяме на всякъде - осъзнаваме рибата като риба, камъкат като камък и така се получава едно разделение на общата енергия в нещо което наричаме материя и форма. Камъкат няма форма, рибата няма форма, просто това е дефект в нашето възприятие.

От начало може да е много трудно за схващане, даже може да си мислите че схващате но всъщност не. Аз веднага загрях, но това е благодарение на красноречивоста на уважавания от мен философ Alan Watts, от който взех много идеи за оформянето на последното си виждане за света.

Така до къде бяхме, да, понеже тази енергия постоянно се изменя така и нещата, които ние грешно възприемаме като отделни обекти също се изменят постоянно. Така че една и съща риба никога не е рибата която е била предната секунда. Това е малко трудоемко за обяснение та ако не се схваща съжелявам. Работата е там че това се отнася и за хората разбира се. Еди кой си, Пешо Пешов да речем не е един човек през целия си живот, даже може да се каже че той не е човек изобщо, просто събитие в този даден момент от време което се повтаря с леки изменения в следвашия момент.

Като попиташ който и да е българин "Кой си ти", всички ще почнат да назовават разни звуци които ние възприемаме като имена, което не е нищо повече от номер в буквен вариант, като ЕГН, характеристика на моментното състояние на енергията в момента - човек 175 см висок, с сини очи, кафява коса и тн... това не обяснява кой си, на този отговор няма да бъде смислено да се отговори с нищо което определя сегашното ти състояние, да речем аз работя еди каде си изглеждам еди как си, нито ще го определят номера и табелки от сорта на Пешо Пешов с ЕГН еди какво си...
ако попитате един зен мастър кой е, той никога няма да ви отговори така има вероятност да замълчи или да каже незнам или да прибегне до техни си странни изразни средства, непонятни за нас.

След като стана ясна промяната в светогледа ви би трябвало да може да приемете че вие сте едно цяло с всички други хора и неща, че сте като един организъм, в който отделните клетки върщат отделна функция.
Това надявам се поне малко ще ви осветли защо казах че няма свят, реален или нереален.

Тогава идва въпроса какво е това което виждаме, това се обяснява с теорията за прекаленото развитие на човешкото възприятие, но един важен елемент тук е че всички хора имат различно възприятие, поради различните си гени. Така че всеки човек изживява по различен начин света, от там идват и конфликтите - поради различни мнения.

Може да кажем общо взето, че всеки човек изживява собствен сън, където възприема енергията по по-различен начин от каквато е. Защо казах сън, защото това е абсолютно същото като когато спим, само че за разлика от сънят ни, събитията когато сме будни се пораждат по различен начин. Аз мисля че мозъка не може да различи сън от будно състояние, това го можем ние заради онзи вроден дефект на възприятие което наричаме съзнание.

Ако бяхме като рибите или като камъка нямаше да се тревожим какво по дяволите правим в този свят, каква ни е целта в живота, по простата причина че няма КОЙ да има цел в живота, защото няма ЖИВОТ, всичко е както казах енергиини колебания.
Тука идва и великото приложение на цялата тази философия. С цел по-лесното схващане на която ще кажа нещата така - представете си че цялата тази енергия е бог, буда, или каквото там искате и си представете колко скучно би било за този бог просто да си седи там и да не прави нищо, за това той е решил да играе една игра. Играта е да се прави, че не знае какво става, да се прави че не е бог, да се прави на нас всичките, да ние всичките сме богове, ако щете един голям бог, да си създаде някакъв цикъл на действие, който да си се повтаря там, и той да не осъзнава че играе тази игра и че е в този цикъл просто с цел да му е интересно.

Какъв е извода, че ние не можем да направим нищо по въпроса. Дали ще умрем, дали ще живеем вечно е от никакво значение, това което трябва да правим и което се чувства като единственото останало ако схванете всичко е просто да си играем играта която наричаме живот, да си продължаваме БЕЗ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ. на това се гради теорията за моето щастие - да речем че изведнаж реши някакъв метеор да удари земята, тогава трябва да няма никаква причина за паника, никаква причина за борба с метеора за стреляне на ракети да се предотврати, защото това си е просто нещо естествено. Докато всички бягат да се спацят от неизбежното верочтно аз ще си седа спокойно и ще си пийвам чай или нещо такова.
Да речем че към мене лети огромна ракета която няма шанс да ме пропусне, няма смисал да бягам от нея(както биха направили всички други) няма смисал да ми мигне окото дори изобщо да трепна защото знам че мене не ме удря ракета, то НЯМА ракета на първо място защото и аз НЕ СЪЩЕСТВУВАМ, това е теорията


което е и доста близко до индуизма и будизма, те имат същата теория за света с разликата че тяхното решение е не да не се притесняват а да медитират за достигане на нирвана, освобождение, защото те вярват в преражданията а аз не, и тъй като следващия живот пак ще сънуват че са котка или човек те медитират за да "убият" онова възприятие наречено човешко самоосъзнаване, Его, АЗ или както е там се нарича и да достигнат на ниво бог който играе без да знае че го прави...


надявам се че не е отегчително и че се схваща нещо, но ми е пределно ясно че не съм си подредил добре мисълта




edit:ще добавя малка историйка от книга за Zen Buddhism, на която тъкмо се натъкнах:
един човек си вървял през гората и минал покрай въже, сторило му се че въжето е змия и реагирал както подобава. После разказвал на приятелите си как се уплашил и т.н. Съответно неговия спомен за змия бил напълно реален.

Та какво искам да кажа с това - Няма реални и нереални неща, всичко е въпрос на възприятие, дали ще скочиш на страна от въже като си буден като си представяш змия, или на сън ще скочиш от страх занувайки змия е без никакво значение, но до колкото ни касае нас хората то въжето е истинска змия, а истинската но на сън змия е само илюзия, точно там бърка целия свят, изключение будисти, индуси и подбрани индивиди като мене


edit2: ето още нещо от книгата доказващо теорията ми:
ако един мъж види жена носеща зелена шапка, то тогава няма проблем, но ако мъжът почне да си мисли за това дали шапката е красива или грозна тогава се намесва онова Аз което ние чувстваме съзнателно и товага става проблем. Работата е там че шапката не е нито грозна нито красива, щапката просто Е шапка, защото за един ще е една за друг човек друга
разбирате ли, намесва се индивидуалния сън на хората, който създава свят реален за нас, където жена носи грозна или красива шапка... което не е така

За частта с размитите сънища тотално не съм съгласна

Добре описано, вярвам, че всичко разбрах, но искам специално да коментирам тази част:


Това планирах да го напиша точно преди да се прибера и съм напълно съгласен с теб
Това което аз смятах да кажа беше нещо в следните линии - Ако това цялото е съня на някой тогава няма ли огромен шанс този някой да живее в собствения си сън, защото (тук идва малката разлика) , както вече се спомена трябва да има невероятен потенциал едно същество (било то Бог, Буда, Баба Ванга или каквото си искате) , на него му е омръзнало да живее с тези безлимитни способности, искал е да изпита чувството да си нормален, но навлизайки в съня напълно е забравил, че някога е бил това което е бил. Тоест този сън може да продължи до момента в който съществото не осъзнае, че това е неговия сън и не пожелае той да спре. И това ще бъде краят на нашия "свят" (тук ще е забавно ако това се избере като още една теория за 21 декември 2012 година ^^)




Аз не искам просто да играя играта... това не ме задоволява. А и ти откъде знаеш, че щом това е сънят на някой, този някой не съм аз, някой от форума, някой твой познат, а дори и самият ти, ти забравил кой си всъщност.

Иначе наистина съм съгласен и мен ме дразни от край време начина по който сме дали име и определение на всичко, нещо което не ми изглежда много правилно...

да това се нарича нирвана, освобождение, или крайната цел към която се стремят всички будисти и индуси, но проблема е че това пожелаване сънят да спре е много трудно и става с доста медитация и т.н. ...уж..


не схвана, това не е сънят на някой от форума или някой непознат, това е твоя сън, ти си бог, който сънува че е човек, а не някакав си друг бог, който сънува че е теб, има разлика макар и тънка

Ами аз не го казвам от твоята гледна точка аз го казвам как аз виждам как биха стояли нещата, като човек който сънува много реални сънища. Просто защото е възможно да има един "Бог" или по скоро един индивид с толкова много потенциал, че да може да създаде 5 милиарда и повече личности, в опит да се оттърве от дарбата си защото е възможно тя да е нещо досадно за него.

Иначе това, което ти каза го схванах(за това, че е моят сън). Но все пак ти чувал ли си някога за хора които са изчезнали след тонове медитация? Макар, че е напълно възможно при тяхното събуждане те да бъдат изтрити от спомените на познатите си просто защото на някой не му е изгодно тези около него да научат, че това не е истинският им живот.

Тука много фентъзи го ударихме xP

добре, хора, всички говорите за 'реалност', но никой не го е дефинирал свястно! как тогава изобщо се спори?! какво имате предвид под реалност - ежедневието си (това, което мислите за ежедневие) или най-базовия свят/съществуване/вселена? ако е първото, значи е доста непукистко. а ако е второто, има да си се чудите и да чакате, докато разберете... въпрос на избор. на мен ми харесва и вторият вариант като тема за размисъл, но не ми харесва, защото поне от нещата за момента нямаме начин да му повлияем или осъзнаем.

Май се говори за нещо някъде по средата, но по-скоро клоним по вселената... или най-малкото нашата планета.