Приземи се леко и застана неподвижно. Усещаше леките въздушни течения и слабите земни трепети. Усоп бе оцелял. Изравяйки се, близо до центъра на арената, все още недоумяващ станалото и в явен дистрес, се запъти към центъра. Явно там пазеше коз за следващия си ход. Но точно, когато Сандо възнамеряваше да му попречи да достигне целта си, като го ангажира в битка, Усоп викна към приятелите си в публиката! Това не бяха фалшиви думи, но не принадлежаха на някой силен! Усоп пред нея беше най-обикновен човек с мечти и добри приятели, които да го подкрепят. (Изглежда не бяха толкова обикновенио хора колкото него, защото усещаше бойното им Ки на разтояние над 200 метра XD). Чудо бе, че Усоп бе оцелял досега, но....
Сандо направи няколко скока, като застана на метър и нещо от Усоп докато той си вдигаше торбата. Моментално вкамененото му тяло, изби пот. Сандо, напълно отпуснала оръжията си и с сериозен и спокоен поглед му изтърси: „Ще умреш, ако продължиш тази битка.”

Първо – намиране на Усоп
Второ – Провокация Усоп да се предаде докато все още е жив

- Ти наистина си ужасно уверене в себе си? Знам кой може да те победи - Усопп погледна маската , която държеше в ръце - но няма да е днес. Днес аз ще съм напълно достатъчен.
И я прибра обратно.
Извади от торбата три от експлодиращите бомбички, подхвърли ги във въздуха, извади комплект шурикени

и ги изстреля към Сандо.
Барутните звезди ги последваха.

Това щеше да я забави за малко. Използва момента за да прикрепи Импакт черупката към прашката си. Така едната му ръка щеше да е свободна при защита.
Сложи очилата пред очите си и ...


1 действие <атака с трите барутни звезди и комплекта шурикени - Усопп стреля изключително бързо и точно>
2 действие <прикрепяне на черупката към прашката му>



* това с очилата си е така или иначе козметична промяната

Без напрежението, което изпитваше по-рано, тя бързо избегна шурикените, като само един от тях я оцели в ръката, заради късото растояние помежду им. Приближи се още по близо до него и на разстояние по малко от 20 см от носа му(значи около 30 от главата му) с металната си ръка хвана бомбичките и те гръмнаха между металните пръсти, разнасяйки само малко прах към главите им.


първо - избягване на шурикените
второ - приближаване с хващане на бомбичките

- ... аз поне имам накама. Те са дошли тук да ме подкрепят и в тяхните очи аз съм такъв, какъвто винаги съм искал да бъда. А ти? Виждам сама си , сигурно дори нямаш цел , а се биеш само заради самата битка. Както всяко едно чудовище. Нямаш приятели, нямаш близки хора. Какво въобще те тласка да вървиш напред - гласът на Усопп беше равен и тих, но думите му й причиняваха почти видима , физическа, болка - Виж се само , говориш ми за умиране, а ти си толкова скована отвътре - безжизнена и празна. Капитан Усопп не може да бъде победен от една куха черупка! Приготви се, защото идвам за теб!

Усопп извади от торбата си една черупка и я хвърли на земята, между тях.



1 действие <приказки>
2 действие <активиране на черупка>

За момент погледа и се разфокусира. Тя найстина не беше човек. Ранен звяр, който търси лек за раната си. Не искаше някой, който все още има толкова, просто така да си отиде. Но в погледа на Усоп, не се виждаше нищо друго освен решителност и достойнство! Това беше битка и той беше войн! Щяха да се бият докрай! Използвайки момента, докато тя е свалила гарда си, Усоп хвърли нещо на земята. По рефлекс тя отскочи назад. Сега щеше да изпита силата му!

Първо – решение- битката не е безмислена
Второ – подновяване на битката

Усопп остана неподвижен. Трябваше да я задържи максимално в тази зона и да остане цял междувременно. Чудеше се дали ще познае миризмата на газ, отделяна от черупката. За да стане една хубава експлозия, на черупката й трябваха няколко минути. Значи щеше да използва шурикените и яйца, тъкмо ако някое от миризливите яйца я уцелише, щеше да притъпи обонянието й.


1 действие <атака с шурикените>
2 действие <обстрел с яйца >

От позицията си изпрати вълна Ки към Усоп, като така хем ограничи действията му(лошия му навик да бяга без да гледа назад), хем отклони от траекторията им яйцата и ножчетата. Сега направи втора атака с Хапки насочена право към Усоп


ИИ да не се обръща внимание че на картинката е с "дрехи". Следващия път ще компенсирам

Тя отблъсна всичките му атаки с лекота. Очакваше го, все пак вече имаше пред очите си доказателство колко бе силна. И тези нейни очи, сякаш го съжаляваха.

Усопп присви очи. Няма да позволи такова отношение. Той не е третокласен пират, някой който току що е излязал в открито море. Той е член на един от най-силните екипажи в Грандо Лайн и мястото му там е заслужено в реален бой. Не дуел, с правила, с арена, с условия, един на един ... не.
Решителността на Усопп да излезе победител, беше както при двубоя му с Луфи. Щеше да даде най-доброто от себе си. Без колебания, без да мисли за отстъпление. От тук натакък щеше да се концентрира само и единствено върху двубоя.
Срещу него Сандо се изправи, протегнала ужасната си ръка. Всъщност, Усопп се вгледа по-внимателно, това не беше истинската й ръка, това беше оръжие. Не съвсем обикновенно, но все пак само оръжие.
-Добре, добре - тръсна глава и измърмори пиратът - няма да позволя да ме плашиш повече!
Сякаш по команда в този момент земята около Усопп изригна. Силата която беше разрушила тунелите, сега бушуваше около него. Но той не усещаше нищо. Камъни и пръст хвърчаха във въздуха, а той усещаше едва ли не някакъв лек полъх. Какво ставаше по дяволите.
Огледа се - черупката беше незасегната от ударната вълна и все още се намираше между тях. Помириса въздуха. Определено се усещаше миризмата на газ, значи беше време да я активирва. Извади от торбата две черупки и ги завъртя в дланта си. Интересно каква ли щеше да й е следвата реакция, след като той явно беше неподвластен на този тип атаки. Искаше му се да знае и какво всъщност стана преди малко. Но всяко нещо пореда си.






*утонение - атаката с Хапки e ъъъ особенна ... питайте faye ако не сте чели мангата , в крайна сметка всеки който е изпълнен с решителност да се бие и не се колебае, е неподвластен на нея

Както и предполагаше, това не беше някой готов на компромиси! Истината бе, че тя го знаеше от самото начало. В погледа на този слаб на пръв поглед човечец, можеше да се прочетат смелост и решителност!
Във въздуха се носеше някаква миризма подобна на нафталин. Вероятно част от следващата му стратегия. Виждайки как изважда нещо, тя се насочи към него. Възнамеряваше да избие предметите от ръцете му и същевременно да нанесе няколко сериозни рани. Но.. Прекалено късно!
Въздуха пламна и за секунди сякаш времето бе спряло, всяко въздушно течение бе погълнато от стихията. Използвайки оръжията си, по точно металната ръка, като щит Сандо се спаси от изгаряния по лицето(щеше да е голяма загуба XD) и по-голямата част от тялото си. Най бе засегната ръката с острието й. Пламъците се издигаха мигновено нагоре и оставяха долната част от тялото й леко засегната.
Къде беше Усоп? Експлозията беше и достатъчно мощна, за да го засегне, а и още повече той бе дал началото й.


Първо – тръгва към Усоп
Второ – защита от пламъците

*(Разяснение за предните няколко поста)Хапки - Характерност на атаката е, че някой убеден в правотата си(уверен в себе си, сигурен...) няма да бъде засегнат. Естествено това не важи за канарите, който биват разбивани чрез същата атака. Усоп след като е изпълнил горните условия е незасегнат, докато земята и около него се е разбила още няколко пъти освен от предната атака

Там във въздуха над арената, се рееше неописуемо създание. Дългоносо, шарено и издаващо нечленоразделни звуци, бе готово да изпрати мнозина орнитолози в тежки размишления отностно природата на птиците и как, по дяволите, лети без криле
Както всяко уважаващо себе си прелетно създание, то започна своя път от точка А и смело се беше запътило към крайната си цел - точка Б. Усопп-сан напусна земята, само за да се завърне с гръм и трясък на нея. Може да се каже, че носа му беше първата част от тялото допряла се до земята и понесла цялата сила на удара. Лицето което се удари в камъните, малко след него, бе се вече прежалило. Ръцете му се бяха разперили встрани, а тялото и краката - усукани в различни посоки, около изстрадалия му кръст. И това беше добрата новина, лошата новина в момента му беше леко бесна и опърлена. И идваше много бързо насам.

... не си беше представял така нещата, когато хвърли бомбичката със закъснител в центъра на облака от експлозивен газ. Имаше време, колкото да активира въздушните черупки в обувките си и да се изнесе на безопасно разстояние, преди взрива. Уви беше допуснал сериозна грешка в изчисленията си, огнената стихия бе далеч по-голяма от очакването и го забърса във въздуха. Така или иначе трудно контролируемия му полет се превърна в лека катастрофа, с безнадежден произход, гарнирана с добавки на сложно балетно майсторство на 10 метра над земята. Накратко неговия полет беше кратък, но за сметка на това приземяването беше произведение на изкуството.
Луфи - 10/10
Зоро - спи
Санджи - 9,1/10
Нами - 8,7/10
Робин - 9,5/10
Тони - 10/10
Франки - 9/10

Тези огнени атаки бяха ужасно неподходящи срещу опонента му. Със сковани движения се изправи и направи една-две неуверени крачки. Все още стискаше прашка в лявата си ръка, но нямаше сили да я използва сега. Пое си болезнено въздух и

Някакъв много съмнителен звук се зададе някакъде над главата й. Когато погледна, видя нещо, което би спряло дъха и прахосмукачка, ако имаше очи, с които да види това удивително явление. Усоп се опитваше да се балансира върху единия си крак във въздуха, но тъй като явно не бе лесна работа, залитанията го обръщаха и съвсем скоро се приземи с гръм и трясък. Какво по...!? Преди секунднияt й садистичен порив, да накъса Усоп на малки парченца и разпръсне всяка част в противоположни части на континента се бе изпарила!
„Дори най-големия карък няма да може тъй да се приземи!” си помисли и осъзна, че вероятно не бе единсвената, която го мислеше. Сега леко съжали Усоп. „Мир на праха му!”, той бе успял да я уцели с едно от ножчетата си и преди секунди бе причинил изгарания 1ва степен по същата ръка, за което тя не му се радваше, но като го гледаше такъв... - пребил се в собствените си тунели и в последствие при собственото си приземяване....! Нямаше сили да мисли за по нататъчно оскверняване на трупа му.
Но Усоп се изправи!

Мъста от преди секунда се завърна! Усоп няма да се измъкнеш!!

Усопп пробва с жест за прогновнане на зли духове. Сандо не се опече в огнения ад, който сътвори и това го наведе на мисълта дали тя не е някое демонично създание. Уви не подейства. Не че знаеше истински такива жестове, но не му пречеше да пробва поне

Ако знаеше какво е разпиятие, Усопп щеше да забележе поразителните прилики между него и модифицираната му прашка. Първият удар на Сандо с меча, бе спрян от черупката. Страничното замахване с металните нокти го забърса през лявото бедро. Последваха нови атаки и нови рани покриха тялото му. На къса дистанция отстъпваше на скоростта й , успявайки да предотврати насичането си на малки парченца, но не и да може да отстъпи и да контраатакува от разстояние. Всъщност само се заблуждаваше, че се справя. Тя си играеше с него, искаше да сподели болката, която той й беше нанесъл. Беше щедра. И определено беше в стихията си. Косата й се въртеше в едно с тялото и сабята. Грациозна и смъртносно опасна. Тя сграпчи Усопп за дясното стапало с чудовищната си ръка. Издигна го във въздуха и го разби в земята. Метаните й пръсти се отпуснаха и тялото му остана цялото да лежи на земята. Кръв течеше през отворените му рани. Нито една толкова дълбока , за да е смъртноносна, все още поне не.
Сандо се поотпусна малко и го заговори:
-Все още ли си същия този човек, който така смело и решително излезе срещу мен?
На земята Усопп дишаше тежко. В очите му напираха горчиви сълзи. Да излязат, да превземат волята му и да дадат свобода на безсилието му. С пръсти проби земята под себе си. Треперенето замря. Изтръгна юмруците си от пръстта, застанал на колене с гръб към нея. С лявата си ръка взе прашката и откъсна черупката от нея. Дишането му се нормализираше. Все още на колене, той вдигна глава. Пристъпи с единия крак пред другия (както коленичат в Европа) и с ръце на бедрото се оттласна от земята. Държеше в ръце своите оръжия. По чудо чантата му беше все още закрепена на гърба му, но някои от амунициите му се бяха разпиляли по арената.
Завъртя се към нея, бавно, без да се заблуждава, че му е дадена тази възможност от нея и той е безпомощният в момента. Преди да я заговори , погледа му се прикова в очите й:
-Забравяш какво ти бях казал! Приготви се , защото идвам ЗА ТЕБ!

1 действие <атака с димна бомбичка>
2 действие <влизане в много, чак интимно, близка дистанция, с цел неутрализиране на силните й атаки - понесъл гнева й , Усопп един от най-интелигентните пирати - 4ти в родното си море, втори в екипажа на Straw Hat, анализира бойния й стил и разкри голямата й слабост -> в дясната си ръка бе стиснал в юмрук черупката, с която до сега отбиваше част от ударите>

Единичен удар от ръката на Усоп. Тялото й летеше. Все още не сигурна какво става, погледа й гледаше към небето, което бе ясно, но все пак някакси безразлично. Удар последва в стената на арената. Тялото й бе напълно неадекватно в първите няколко секунди. Свлече се и остана на земята. Удара беше тежък! Ако не бе дългия полет и кратко забавяне към края, заради провлачване по земята можеше да се каже, че сега най-малкото щеше да е в безсъзнание. Острието и лежеше на няколко метра от Усоп. Който се намираше на около 60-70м от нея. Съвземайки се, с кашлицата й излезе доволно количество кръв. Вероятно имаше няколко счупени ребра, нищо кой знае колко важно. Беше рано да се изправя, Усоп беше далеч и изглежда и той не бе в състояние веднага да атакува. Застана неподвижно за да почине доколкото е възможно. Следващите няколко стъпки щяха да определят победителя, но сега трябва да събере сили и анализира ситуацията. Втора подобна атака би бил края.

Първо и второ – изчакване.

Както се и очакваше тя не падна след удара черупката. Наистина беше изключителен противник. Малко по малко в него се прокрадваше възхищението присъщо в двубой между двама достойни опонента. Въпреки смелите си приказки, самоувереността и всичко останало, той чак сега , цял покрит в рани, осъзна пред какво се изправя. Този двубой го доближаваше с една голяма крачка към това да изпълни мечатата си. Никой друг от екипажа не беше толкова стимулиран да се бие - Михоук го нямаше, а Луфи нямаше да стане крал на пиратите чрез тукашните битки. Хм , това там не беше ли меча й. Мина му през ум да се опита да й го отнеме, но бързо се отказа. Друго трябваше да стори.
Предвид че защитата му куцаше, трябваше да измисли нещо за нея. Също така трябваше да намали силата й. Като че ли имаше подходящи решения и за двете си цели. Извади от торбата си пакетите с железните бодли и ги разпръсна плътно около себе си. Тази позиция, която беше заел - не смяташе да я напуска и те щяха да й пречат да се движи и атакува свободно. Сандо при все, че на пръв поглед летеше, тя все пак стъпваше на земята. След това извади два нови, съвсем наскоро изобретени от него, снаряди. Повъртя ги малко в ръце. С тях можеше спокойно да я убие или изпрати за дълго в безсъзнание. Така поне смяташе. Измери на очи разстоянието. Беше твърде далеч да използва своя /Небесен Космически Вятър/, чиято форма не позволяваше дълги полети. Закачи ги на колана си, за да са му подръка.
За сега щеше да използва обикновенните, с широк обхват, амуниции. Смяташе да я изчака да тръгне и да си помисли, че след като е в движение е по-трудна мишена. Е щеше да й покаже колко точно добър стрелец е.
-Дали си толкова добра без меча си- мърмореше си Усопп, под носа.- Ако като Зоро се чустваш обсебена от оръжието си, първо към него ще тръгнеш.


1 действие <покриване на земята около него с железните бодли>
2 действие <подготовка ... ей богу Усопп не знае умора в този мач >

Малко странно... Усоп имаше на разположение оръжия с голям обхват. Защо не нападаше?
Вече донякъде възтановила се, се изправи и се насочи към разломките от тунелите. Макар на места прекъсвани, те образуваша подходящо прекритие обхващащо почти цялата арена. Първата й задача бе да се приближи максимално към Усоп, след което да удари там където няма да може да блокира. Възнамеряваше да предприеме стратегия „Удряй и бягай!”, поне до момента, в който не разкриеше трика на предния удар.
Вече в вдлъбнатината, тя продължи постепенно да се предвижва към Усоп. От негова гледна точка беше невъзножно да знае от къде би излязла в следващата секунда преди отново да се покрие.

Първо – използване на траповете от срутените тунели за прикритие
Второ – приближаване до позицията на Усоп