Ъм, нямаше ли да е по лесно просто да кажеш че ти харесва xD

Но виж...Мефисто сигурно ще се размаже нищо...лошо няма

*размазва се*

Сериозно, евалата. Много добре си разбрал. И тъпкано го връщаш на автора за трудноразбираемия стил

Не, според мен не е нито едното нито другото (ех, може ад има по съвем мъничко и от двете в него, но по скоро е ЕГОТО. Има голямо ЕГО.


Иначе относно характерното и за двата текста ме жегнаха много приятно от гледна точка, че така бяха наредени думите, щото породиха у мен усешнаето точно за сайбър пънкариика....

Виждах аниме детайлите.... Знам, че рядко пиша за аниметата (макар и да пиша точно в този ФОРУМ), но от това което ти си написал ми се прииска да направя цяло едно аниме... Просто ми идваха визуални образи.... Много яко.

За границата... не ме грабна толкова... макар, че има една песен дето я ремиксирам... "На ръба на светлината и на мрака"... Малко за нея ми напомни...

Нарисувай се

Нарисувай се на екрана в твоя ум,виждаш ли форми? Усещаш ли цветовете си?От теб идва ли мирис?Можеш ли да се различиш? Можеш ли да очертаеш разграничителната линия между себе си и останалата част от света? Има ли нещо,което те отличава,което те прави уникален?Усещаш ли теглото си? Има ли място,където не си в творческа безтегловност?Ти не се ли размиваш все повече с всяка изминала минута? А нима си бил предназначен?Предопределен? Не,не си.Ти си едно безформено съществование,което търси цял живот своята рамка.Как да я намериш?Къде да я намериш? Как ли ще изглежда?Не знам.Ти знаеш,защото не пътят формира границите ти,а начинът по който го извървяваш - криволичейки,падайки,ставайки,за да намериш някаква константа,някакъв барометър,който да те предпазва от вечния уклон в една или друга посока.Ти ще видиш,че си предопределен за средата на пътя,там,където той е най-широк.Там,където сме всички ние,но не го осъзнаваме. Твоят грях е прекомерното ти желание да бъдеш нещо конкретно,без да се съобразяваш с действителността,която ти казва,че ти си само една вена в тялото на трансцедентната фигура на човечеството...

Чуствам се предрусал. Поне това извиква в мен като асоциации.


Апропо ти взимал ли си някакви наркотици? Ако да какви?

Никога, никакви. Мога да предизвикам всякаква емоция у себе си без нуждата на наркотици.

Нали , самия живот е предостатъчен стимулант, че да се ползват и още

Бос

Тръгва бос бавно по ръба на света,внимавайки да не се подхлъзне и да падне в морето на безличието...сянката на неговият страх го преследва и той ускорява крачка...стига завой...трябва да спре...не може веднага...дишането се учестява...мъчително спира на ръба точно преди да парне и веднага сменя посоката,пак бавно тръгва по ръба и постепенно ускорява крачка...вече вижда следващия завой...,отрано се опитва да спре,но не му се отдава отново...защо не спира?...успява да се удържи отново накрая да не падне...продължава бос по ръба,докато достига...достига...мястото,откъдето е започнал - началото.Тук няма край,тук няма опасност да падне и въпреки това той се подхлъзва и пада...пада...пада...и накрая се събужда от кошмара си.

Включително и халюцинации?!?!?

Има ли някакъв сериозен замисъл зад въпроса?
Не, и гъби не.

Сребърни коси

Той прокара ръката й през косата си... Белите косми придаваха сребърен отблясък на косата му.Като тънки нишки се прокрадваха измежду гарвановочерните му коси.Всеки от тях си имаше история,всеки беше символ на сблъсък на характера му с останалия свят,в който той неизменно губеше...или пък побеждаваше? От кървавата женска ръка потече тъмночервена струйка по косите му...тя оцвети белите косми и ги спласти с гарвановочерните...Това го накара да усети лека сензация в корените на косата си.Целият настръхна...сърцето му постепенно усили ритъма си,мускулите се впрегнаха в конвулсии,а той едвам успя да приближи ръката й до устата си,за да отхапе безименния пръст...заедно с халката на него.Последва успокоение и сладостна усмивка,в която се показаха облените му в кръв остри зъби...

За това,което ни вдъхновява

Лежах в морния следобед и си мислех на музикален фон за пречистването.И за именно пречистващата сила на изкуството. В този си пост искам да упомена едни от творбите и авторите им,които ме впечатляват в продължение на години и ме инспирират. На първо място искам да спомена музиката (любимото ми изкуство) - прекалено много парчета ме вълнуват през времето,но малко са нещата,които са трансцедентни като Енигма.Майкъл Крету наистина е постигнал това,което се е изисквало от него - да направи музика,каквато дотогава не е правена. На второ място искам да спомета изобразителното изкуство.И тук на първо място изниква името на Луис Ройо.Уникален талант и невероятно виждане спрямо света и още повече върху женската природа.(Върви много добре в унисон с Енигма) Следва да спомена и литературата - "Чудовище" на Наоки Урасава.Невероятно "жива" книга с реални герои и случки.Трилър,който те държи в напрежение докрай.Който се интересува от психология непременно трябва да хвърли един поглед върху нея. Анимация - да,анимация.Но тук не говорим за детското в анимацията.А за тази анимация,която е по-голяма от повечето игрални филми.И по-конкретно японската анимация.Заглавието е "Ангелското яйце" (Angel's egg) на Маморо Оши.За годината,когато е правена тази анимация графиката уникално пресъздава деменциалните интерпретации на Библията. Фотография - тук не бих си позволил да цитирам определен автор.Взимам от всичко,което видя наживо или в интернет.Има прекалено много на брой уникални фотографии,хващащи в рамките на снимката толкова много и то толкова простичко. Склуптура.Тук няма да съм еднозначен.Харесвам ренесансовите творби,както и предшестващите ги антични такива.За мен най-перфектното (ако може да има нещо перфектно) е природата във всичките и форми,пък била такава и човешката физика.Всяка скала,всяко дърво,всяка струйка вода,всяко листо,всеки облак може да бъде идеален пример за скулптура. Ораторство - начин на изказване.Това е нещо,което е като мозайка,която всеки сам сбира през живота си.Способността да се изразяваш правилно,точно,впечатляващо,въздействащо е сбор от лексикални,интонационни и жестикулационни способности.Те се придобиват в социалния живот на човека,за тяхното натрупване трябва време. Накрая да заключа - има прекалено много неща,които могат да вдъхновят човек.Всъщност абсолютно всичко може да го направи.Защото изкуството всъщност е дейност, присъща единствено на човека,която стимулира сетивата ни,мисълта ни,духа ни.Чрез него ние предаваме своите емоции и идеи.Колкото повече сетива възприемат изкуството,което създаваме,толкова по-качествено се изразяваме.А чувството да си разбран правилно е нещо,което всеки желае,нали?Вследствие на това,ние придобиваме чар,аура,влияние.Всеки го нарича различно.И разбира се,не на последно място,това как се изразяваме ни формира и като външен вид малко или много. Изразявайте се,показвайте,че сте тук и сега.И попивайте от живота,защото той засега е само един...

Пясъкът

Лежеше в горещия следобед по гръб върху твърдото легло... кръвта във вените му биеше толкова силно,че при всеки удар на сърцето тялото му като че конвулсираше в синхрон с нея...всяко раздвижване на тялото му му напомняше за секса,който правеха преди...,но това нямаше значение вече. Беше му безразлично и затова се обърна на една страна и се загледа към прозореца. Пердетата бяха спуснати,за да не нахлува цялата гама горещи лъчи в стаята..., но ето,че се появи ветрец...,всеки полъх отместваше за миг време края на пердето и силен лъч навлизаше в стаята и огряваше брадясалото му лице,като го караше да замижава.Играта на полъха с пердето продължи няколко минути и после спря...постепенно времето вън се намръщи... облаците придобиха тъмен оттенък а в далечината се чуха първите гръмотевици...беше му все така безразлично. Изведнъж заваля силен дъжд...едри капки заудряха стъклото на прозореца,като размиваха "грима" му,поставен от мръсотията,натрупала се с времето по него. Настроението навън се променяше,а вътре беше все същото - задушно,топло и сухо...толкова сухо,че ако някой запалеше клечка кибрит във въздуха,то всичко щеше на лумне в пламъци,най-напред душата му,а след това и всичко около нея... Той гледаше все така неуморно в пространството пред него,но някак си без цел.Най-вероятно му беше вече безразлично.Немалко образи и парфюми се бяха сменили пред очите му последните години,но всички бяха вече размити.Безмислените нерви,които беше хвърлил преди сега му липсваха... Полежа още малко и след това се изправи.Приближи се до стария шкаф в стаята и извади от едно чекмедже малка кутийка.Отвори я и извади от вътре крехка стъкленица. А в нея плуваха две очи.Две кафяви очи.Разтворът ги беше запазил добре.Той ги извади и внимателно си ги сложи.След това прибра кутийката в същия шкаф,облече си костюма, взе работната чанта и излезе,запътен към света.Беше време да стъпи в пясъка отново.Надяваше се,че този път,ако потъне,то ще е завинаги...

Осъден

Седеше на металната скамейка в тясната и тъмна стаичка.Знаеше,че времето наближава,че днес е денят на изпълнение на присъдата...Вече му беше присъщо да забравя всичко хубаво от живота му...та той скоро щеше да свърши,а с него да изчезнат и спомените...Знаеше,че всичко вече е решено,че той е осъден и наказанието му е неминуемо.Не знаеше защо е осъден,но и вече нямаше значение - другите го осъдиха,а той беше останал сам.Тънки лъчи пробиваха в тъмнотата на килията и като прожектори осветяваха точно лицето му.Сякаш самото слънце показваше,че е виновен и трябва да бъде наказан.Времето течеше...той не знаеше дали то течеше бързо или бавно,мярката му за света му липсваше вече...та той самият като че ли липсваше вече от реалността... Изведнъж вратата на килията се отвори със скърцане,вътре влезе фигура,хвана го за ръката и го изведе дърпайки го.Той излезе на двора.Навън беше ужасно светло.Свикналите му с тъмнината на килията очи не можеха да привикнат към силната светлина.Така той различаваше само светли и тъмни петна... Стоеше сам,изправен навън,облян от лъчи светлина.Изведнъж той усети така познатият му парфюм...ефирният аромат изигра ролята на предсмъртни удари от барабан преди стрелба.Той отвори очи и в мига преди да настъпи моментът Я видя до себе си...позна я.Последва целувка,целувка,която отне последния му дъх...той се строполи неподвижен на земята...присъдата беше изпълнена...