ха *кашльък, кашльък* таман да се позасмея и се разкашлях xD

Минус pwn-наха те xD
Иначе да, може и така да е станало

ам... пурво искам да попитам какво означава това " емо " ?
а иначе си е верно че с тази историика се филмирвам и са мисля за герои но точно за тази не в аниме стил

и все пак мисля че повечето хора които са я прочели са я харесали... щото сум я напулнил с драматизум и философски мисли и ... чувства

Емо са тийнейджърите, които от пуберските хормони са превърнати в досадни малки хейтърчета. Станали на 16 и си мислят, че знаят всичко, целия свят им е крив.
Обикновено ходят рошави, страдащи от синдрома "да съм различен от другите". И слушат "бесен" "хардкор".. с две думи - жертви на хормоните!

хахахаххх... ако е това значи мога сус сигурност да кажа че не сум емо

определението ти трябва да влезе в учебниците заради яснотата и стила на изказа си

мхм, така е. аз съм академична личност с наукообразен стандарт на изказването.

пфф доста е дълго - ама го прочетох



попринцип какво лошо има в това. според мен това е много добре да си безчувствен - може би не чак в такава крайност. аз например съм си леко психопат - доста често си мисля за смърт (не само моята като цяло - примерно някой да го блъсне кола пред мен и такива) освен това от нас навънка не излизам, за мен любов няма, няма и истинско приятелство - аз не мога се привързвам към хората. за ся все още общувам с други индивиди ама е само през интернет (или семейството) или дните когат трябва съм на у-ще (само те могат ме изкарат от нас) попринцип преди като излизах навънка всички ме имаха за много добър приятел, въпреки че съм им казвал че ако има някакъв фактор който да ме разделя от тях - хич няма да ми пука - така и стана, ся си мисля че и с класа е така - уж имам приятели ама лятото с почти никой не съм се виждал - не ми и пукаше дали ще ги видя. освен това някой път изпитвам диво удоволствие да гледам нещо как страда (слава богу е рядко), друг път обичам да ме боли (в малки количества - все пак си оставам човек и имам някакъв инстинкт за самосъхранение). с непознати хора не мога се забавлявам - психиката не ми го позволява трябва да ги възприеми всички по някакъв начин - като смених училищата ми 5-6 клас ми трябваше цяла година да свикна с класа, и после 7-ми клас ги чувствах по близки и ми беше забавно с тях. после 8-ми клас пак ми трябваше сумати време (този път поне по-малко[ся незнам колко ли странно ще изглеждам на аниме срещата]) та като цяли мислъта ми е че тоази характер дето е описън го разбирам - малко по странен от моя(уникален) но подобен.

Творчество

прочетох го, коментарите не

забелязах че и на тебе функцията на мозъка да мисли [различно/истински] е от по-развитите, което не е често срещано явление предполагам

едно изречение ми направи силно впечатление:
"Не виждам особен смисъл в тези действиа... Хората правят това защото им е внушено че така трябва... също... защото са егоисти и искат да живеят и след смърта си... чрез своите деца... "

това е общо взето най-точния начин по които исках да напиша същото нещо няколко пъти, но не успях да го структурирам точно така и толкова кратко, също така първата част на този цитат важи и за всички други неща за които е истина, не само за бракът и децата


другото което ще кажа е че и аз имам доста сходна психика, с изключението че аз не спрях да ставам по-луд в момента в който ти спря, защото аз чувствах че това в което се бях превърнал някак си не ме удовлетворяваше не беше истината, и продължих да го моделирам, но някои основи все още се намират в мене като тази безчувствена непоколебимост, но за разлика от тебе аз не го правя от безчувственост а точно обратното заради чувството наречено спокойствие, мир, покой
плюс това съвсем нормалните хора са ми някак си смешни и.. душевно недоразвити, когато се вълнуват от много неща в ежедневието си(които не са свързани с тях), например някой се е блъснал с кола на пътя до тях и те му обръщат внимание, че даже се вайкат колко лоша случка било.. но нека зарежем това

интересното е че за мен такъв вид безчувственост не е баш една крайност на лудоста както ти го изрази, но точно обратното, крайност на нормалното, тогава обикновените нормални хора за мен биха седяли някъде по средата меджу истинската нормалност и истинската лудост

както казах обаче на твоя начин за постихане на щастие нещу му липсва, за това съм се отклонил от него, и не това да са ти се случвали лоши неща че да станеш такъв не е лошо нешо, това е преходен вариант, лошото е когато си "програмиран" и когато ти се случват хубави неща ти не им се кефиш а когато ти се случват лоши ти си мислиш че това е добре, защото в този случай не можеш да се развиваш и да търсиш себе си и смисълат на нещата, програмираните хора са еднакви цял живот, те не си променят същноста, за тях всичко е ясно и точно - лудостане е ненормално състояние (защото е непредвидима и неразбираема) и е лоша, това да не се развиваш е нормално състояние защото е предвидимо и известно съответно е добро
както винаги хората се плашат от това което не познават за това е "нормално" да смяташ лудоста за нещо лошо

само нахвърлям идеи, не се въртя около някакъв топик или нещо което искам да кажа с този пост, за това не се опитвайте да намерите нещо такова

може ли аз да не се самоопределям като психопат, който не изпитва нищо? защото повечето коментари са такива ^^"

разказът е страхотен, много ми хареса. Грабна ме още от самото начало и ми беше интересно до край ^_^

Браво за усилията, получило се е наистина страхотно ^_^

Прочетох го цялото.. И да ви кажа честно стигнах до следният извод.... Тази историйка, не е като моята, но аз знам, че съм ненормален лошото в случая, е че и другите знаят...... както и да е е Добрее е, тука малко със синдорма "вижте ме колко съм неоправданн" - прекаляваш.... Ако ти си зле какво да кажат сираците инвалидите и един куп хора, който не са желали начИНА СИ на живот..... за разлика от тях ти можеш да го промениш Не правейки това което са правили родителите ти..... До сега се чудеш защо хората не харесват Емо-тата вече знам .......... айде лека от мен ,,

всеки минава през такъв период в пубертета... хубавото детство е свършило, а светът е гадно място... просто автора не е кон с капаци като повечето хора и е затънал по-дълбоко в депресия... и още не е излязъл от пубертета... май..
Аз съм на принципа "Никой не го е*е за теб, никой няма да ти го направи по-хубаво, трябва ти сам да си го направиш."

Първата част ме кефи повече, главно заради описанията, които са много впечатляващи и добре изградени. Мислите са много красиво описани. Причините за мислите са детински! Всеки се е сблъсквал в един момент с проблема за приятелите! До определена възраст и аз нямах това, което човек би нарекъл истински приятели, но сега се сдобих с такива или по-точно си извоювах такива! Проблемите са, че в повечето случаи се чувстваш неразбран от другите, защото те не споделят твоята гледна точка за света и затова не можеш да ги категоризираш като "приятели". Това за подаръците е кофти но има и по-лоши неща! Самата аз съм се сблъсквала с много по-тежки ситуации. Не е като баща ти да те бие или да си беден като църковна мишка (тогава не биха те интересували подаръци)! Важното е да запазиш реалистична гледна точка за света! Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат! Продължавай да опитваш и ще сполучиш! Не изпадай в депресия, защото това няма да реши нищо, просто ще направи света да изглежда по-гадно място!

Във втората част са изказани много интересни мисли, но диалогът е малко тромав. Не че това е проблем, диалозите винаги са по-трудни за писане, защото трябва да представиш две гледни точки едновременно и реакциите да изглеждат правдоподобно! Тук имаш чувството, че тя задава въпросите, които на него са му удобни, за да обясни себе си! Иначе има много неща, с които съм съгласна! Това за красотата и наблюдаване то и ми харесва! Че и хората са егойсти е вярно - това ни е в природата, така оцеляваме! От друга трана не ми се вярва, че можеш да убиеш чувствата си - нещо винаги остава, това е същността ни! Една моя учителка казваше, че животът е една колесница, теглена от два коня - единият е разумът, а другият чувствата. И двата теглят в различни посоки и ако изпуснем поводите, колесницата ще се обърне! Разумът не може без емоциите и емоциите не могат без разума! А лудостта е просто тежка форма на бягство от реалността, когато човек реши, че не му е останал друг изход! Да не говорим, че всеки е малко или повече луд! Всеки бяга от реалността, било то в анимето, книгите или фантазиите си, или и в трите едновременно! И аз обичам да бягам от реалността, така слагам в баланс емоциите си!

Като цяло е добро, дава почва за развитие, най-вече душевно за героя! Дано то да е възходящо, а не поредната деградация на личността до безразличие! Не чувствата са страшни, а липсата на такива!

Това е дългият коментар! Краткият е: добре представена криза на пубертет, които не е тъп, но лесно се отчайва! Или ще я надживееш, или ще си останеш завинаги в нея! Не се предавай! Гамбате! Всеки минава по този път, не си единствен!

Смятам, че в разказа ти има доста истина и в същото време, малко от това, което наистина е живота.. Всъщност смисъла на живота бива прозрян от много малко хора и то, точно когато нямат време или възможност да го разкажат..

Браво за труда, че си го написъл, и браво за описанията, но.....
по демоните, в тоя форум само attention whores ли има...