Ами какво да ти кажа... в действителност момичето... любимото момиче е истина...
Написал съм че не съм получил подарак на рожденния си ден, на именния на коледа и нова година... - това не е истина. От тези 4те - получих подараци в действителност само на именния си ден и на коледа.
Не знам как разбираш ти " този луд безумен смях ". Идеята за него се базира на действителен момент в който осъзнавайки че живота няма смисъл - на мен ми стана смешно за всичко около мен и се засмях доста пронизващо...

Ами значи не съм разбрал правилно...
И аз отдавна съм осъзнал какво представлява света, как стоят нещата, прекалено рано всъщност, май бях на 14, малко след като дойдох в София, но никога не съм се отказал напълно от всичко, бих предпочел да направя всичко възможно за да променя това, което е около мен вместо да се предам, бих се борил срещу "кристалчето зло" вместу да му се дам, защото иначе нищо няма смисъл.

Аниме почнах да гледам миналата година, като начин да избягам... до един момент, просто защото ако само бягаш до никъде няма да стигнеш, по някое време ще се спънеш и ще загубиш, по-добре е да се обърнеш и да се бориш, но все пак както казах веднъж загубиш ли изцяло връщане назад няма... Всеки си има едно кристалче зло във себе си и то е там не за да те завземе, а за да ти напомня, че ВИНАГИ трябва да продължаваш напред или най-малкото да не му се даваш.

Боже господи , все едно прочетох собствения си психопортрет
Добре е написано, като се изключат правописните грешки.
Между другото при мен причините са сходни...

Със сигурност крайноста на разместването на характера на героя не е
чак толкова силна наистина колкото е описана в текста, но все пак...

Колкото и да е така, не е така... ако ме разбираш... Да, света е гаден.
Да, хората са гадни. Да, смисъла на сек'вото убягва дори и най-
бистрия ум понякога. НО!... Чувствата те правят жив...

Или ще е самоубийство, или ще е онова примиряване и вътрешно
спокойствие... няма средно... средното е... болезнен тумор който
носиш и ти тежи... трябва да бъде отрязан защото никога няма да
падне самичък...

Деба тоя мой новооткрит оптимизъм ;P

*вдига ръчичка* Защо всеки си мисли,че е ненормален? о.О Всъщност лудите не осъзнават собствената си лудост о.О Зат'ва ги тикат във веселите хотели ^-^ Не съм го прочел,ама ми хвана окото.Ще го прочета довечера.И все си мисля,че т'ва не е лудост. о.О Да си луд означава,в повечето случай,да се пениш от устата,да мислиш,че говориш с Господ и да говориш простотии :3 И те заключват в щастливия хотел ^-^ Ноооо~,т'ва е моя гледна точка.
Бтв,Minus като песента на In Flames ли? :3

Мен пък точно тая част ме възбужда и ми дава сила да продължа

пп. Поздрав с slipknot-the_blister_exists

Ъм...Белгарион-сама,теб и малки разфасовани домашни животни те възбуждат... :S пз In Flames - Trigger :3

Миии... понеже аз тая песен In Flames не съм я слушал сигурно отговора ще е не

Прочетох го и разбрах ,че има доста сходства с мен написаното.Обаче Сивчо е прав.Лудите хора не осъзнават, че са луди.Иначе наистина е доста добро и поучително.Браво за труда!

Оу,значи влизам в определението за луд човек,хаха и пак като автора и аз къде да, къде не, но като цяло мн хубава история и добре написана, обичам такъв стил!

Чесно казано всеки е луд по малко в себе си, просто го осъзнаваме много по-добре когато останеме сами или се затворим всеки който се е оделил от "групата" го осъзнава, едни повече, а други по-малко!
В интерес на истината На мен ми се струва че разказа може да има продължение, и има неща който героят още не осъзнава, макар че си нямам напредстава дали това се дължи на нарочни намерения на автора или просто и той още не ги осъзнава.
Само един съвет:
Затворете се за една седмица в себе си използвайте всяка минута за занимания и може би лека полека, ще започнете да осъзнавате написаното! Умът ви сам ще търси друга тема от аниметата примерно.
П.П.Текста е един от най-добрите който съм чел и както се казва винаги има нещо различно в нас така, че текстът неможе да бъде напълно единтичен, макар и танего осъзнава...
...поне засега!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Прочетох го цялото раказът е много инатересно написан и доста тъжен, защото главният герой не чувства , а това мм не знам точно как да се изразя... , е щом не чуства значи е жив труп ,

ако го погледнеш то друга страна аз лично го разбрах така , че сякаш


момчета се откъснало от света , което поне според мен е доста тъжно

освен това ми направи впечталение , че светът , вкоито живее

това са мислите му и както всички останали хора той се старае светът

му да е перфектен

Много добре написано,много ми хареса Напомни ми за "Войната на Либърти"

Много ми хареса,вероятно поради факта ,че е сходно с моите собствени вълни на съзнанието.Добре е написано,също.Не крепя мисълта ,че лудите не знаят ,че са луди,поне не всички,това е факт,който не вярва,просто не се е сблъсквал с подобно нещо.
пс:Може ли да постна историята в блога си?Естествено ще пиша автор-автора.

Подушвам, че сме от една порода. Когато, към 9 клас беше, разбрах, че светът е грозен и реалността не е това, което някога си си представял всичко някакси рухна. Отдалечих се от хората, които познавам и съм близка. Известно време исках да съм "кучка". Да бъда лошата, защото доброто ме караше да се чувствам зле. След многобройни безсънни нощи стигнах до заключението, че точно чувствата са ми проблема. Тази непостоянност - един момент съм разкрепостена, следващия социопат, по-следващия преливаща от обич. Тези промени ме побъркваха. Опитах се да си наложа никакви чувства. Вече съм успяла да мога да гледам на нещата далеч по-безпристрастно и колкото и да е странно тази производна на "кристалчето зло" в мен накара някой хора да ме уважат и да се привържат повече към мен. Но за съжаление омразата и привързаността, явно като крайни такива, все още не мога да си ги изкореня докрай

пс:може ли да те цитирам? много точно си го написал и не искам да опорочавам нещата като ги преразказвам.