Послендния път когато наще решиха да ми дават акъл и да ме поучават беше за нещо, което ми е пределно ясно, когато вечеряхме миналата седмица. Моята реакция беше - това го знам - престанете - изнасяне от кухнята и ядене после.

Ама нека си говорят, на мене не ми пука особено xD

Че кой обича да го поучават?

Ами ако съм поискал съвет-не ме притеснява.Ако човекът е прав-пак не ме притеснява.Ама много се дразня като се изпълни лафът "На стар краставичар краставици шъ продаваш!".Когато някой се опитва да ми обясни нещо,което аз разбирам дори повече от него,просто почват да ми треперат ръцете и да затавпвам на поразия и после що сме се карали с приятелите...честно казано на-добрите ми приятели са се научили на кво да ме учат ( ) и на кво не.Пък ако е някой нов познат-ще си направя пас,все пак не ме познава много добре.Ама ако някой френд се опита да ми го направи тоя номер...късам глъви!

Да и то доста.Щом те поучават ,значи можеш да си извлечеш поука от това, и следователно е полезно.+ Тва няма такова нешо като безполезнен съвет.Тъй ,че да обичам да ме поучават.

Вариянт 1 : Не казвам нищо и напускам помещението
Вариянт 2 : Правя се, че слушам, кимам, добавям от време на време "мхм" и в края на "поучението" - "да, разбира се"
Вариянт 3, когато напълно ми е омръзнало да слушам неща, които знам, или мога да се досетя след една дума, а след десетминутна лекция ми се доспива : Веднага щом ми омръзне извиквам "ЙЕС!" и бягам нанякъде, попринцип след това събирам погледите на всички

но попринцип не се дразня, когато ме поучават за нещо, което не знам, правя се, че игнорирам, това също е тактика

Абе ако не му се обръща внимание не е кой знае какво, ама ако му обръщаш внимание може да е нещо много скучно или пък тъпо , а пък от 5273-та страна може да е получително

Съвет рядко отказвам или да не изслушам, но да ме обеждават в нещо .... много трудно

Съвет от родител, треньор или учител никога не бих отказал...
Но ако почнат някакви дърти лелки да ми казват какво да правя в градския транспорт или се оплакват , че много време съм се бил правел че не ги забелязвам докато аз ставам за да им освободя... това ме дразни... И всякакви такива "съвети" от хора по улиците където се чудят накъде да vent-нат напрежението от деня... по-скоро бих им викнал обратно ако почнат да ми крещят за нещо... като например пресичането на червено когато трябва да минават трамваи, а други коли не се движат, но всъщност и трамваи няма

има една приказка:"Дай ми пари и ми гледай сеира, Ъкъла ти не ща, щото моя си ми стига!"

Дам мразя

зависи, ако са такива, които не може да отрежеш е много кофти, а с другите може да поспорите относно поученията им

~Зависи кой ме поучава.
Но в повечето пъти просто си мълча,мисля си за нещо друго или си тананикам някоя песен .. Ааа,да.. и задължително казвам "дааам,добрееем..разбира се.." .. ако не го кажа по-лошо ще стане..,то не че като го кажа не се почва "не ми казвай "дам" ами слушай какво ти говоря.." ... yeah... whatever... ZzZzz

oo.. аз обожавам такива моменти... супер саааа... ops:
особено ако започнат да ми обясняват нещо което знам... ммм... права са че не знам и слушам с най голям интерес... така е наи добре- правете са на тъпи за да се почувстват другите умни... а така като се самонадценят е само във ваш интерес

от друга страна... кой не е слушал лекции за това или онова... пфпф... да, понякога доскучават но пък винаги можем да извлечем полза от всичко... най малкото ще разберем какво е мнението на този дето ни чете лекциата по въпроса, какво мисли и какво очаква... ( и може би как би постъпил )... колкото повече инфо - толкова по добре