Мразите някой ваш приятел или родител да започне да ви чете морал за това какви сте и какво правите или пък да ви разпитва защо го правите.

На мен лично не ми пречи аз просто се държа като непокист и само
кимам с глава и дакам , но много се дразня като някой започне да
ми обяснява нещо , което ми е пределно ясно само и само за да се
докаже пред другите , направо го мразя този момент!

А вие ?

x2
Когато майка ми се кара или ми чете морал аз само се съгласявам с нея, пък си правя каквото искам, но много мразя някой да ми обяснява нещо, което знам - особено след като аз му кажа, че разбирам, а той продължава да си мели

едит (нещо, което ми хрумна току-що: Между дргото, Тифа-сама, тая тема да не си я пуснала след поредния урок за живота, даскалото и това че гледаш "детски"?

Почти като теб реагирам, само че понякога ми става смешно някой като ми говори за тва къв съм.. и си се хиля.. и онези се дразнят ли дразняяят

дА то и при мен става по някога така , че не издържам и започвам
да се смея , но гледам да не го правя ,защото така лецията се отдължава

Е, тя като се одължава, ти продължаваш да се смееш още по-яко и на ония им писва.. ако видят, че не ти пука де ^^ кеке

Абе направо ги заебаваш...
На мен понякога ми се е случвало, когато са очаквали отговор от мен, да не знам докъде е стигнал монолога....

penetrating arrow.. bauhahahaa

су6тата работа данеговорим и ако по4нат да ти обясняват сяка6 си някакво малоумно 5 годи6но

х2. Много е яко и ми викат да не смея като правя глупости

Верно?!?


Ти направо ме уби

И аз правя така,ама по някога не издържам и отговарям доста остро...

И на мене ми е гадно някой като почне да ми обяснява нещо , което знам.Тогава му се навиквам и това е.Млъкват (действа при всички )
Иначе някой като ми чете морал и т.н го игнорирам.Освен ако неме интересува де.Питат: "Ти слушаш ли ме?"
Аз им изцепвам едно "Не" и така приключва разговора

принципно си блейкам нанякъде, пък те да си плямпат

обаче някой като почне да ми разправя по негово време какво е било, много се дразня и обикновено отговарям с нещо като "е да, ама оттогава са измислили сапуна" или "сега сме 21 век, не 16", и обикновено ми хвърлят един многозначителен поглед и млъкват

Аз никога не мразя, това чувство ми е чуждо
Когато някой почне да ми "чете лекций" за морал или каквото и да е действам по два начина в зависимост от обстоятелствата.
1во - ако съм виновен и съм го заслужил слушам внимателно и ако нещата които ми се казват са наистина смислени и обосновани веднага си взимам поука.
2ро - ако съм невинен просто скъсвам опонента си с аргументация и го сгазвам брутално със добре обосновани думи! Nobody can stop me


пп. Когато бях малък и аз ползвах техниката с блеенето в облаците и бъркането в носа, но живота ме научи, че тя е най-малко ефективна за каквото и да е. По добре се изправи пред проблема и го реши отколкото да си казваш "маняна, маняна" и после да се чудиш как да си оправяш бакийте

Ами много зависи кой го прави. Аз не се дразя на самото поучаване колкото на факта, че отсрещният си мисли, че е прав, а очевадно говори глупости -.-
Примерно баба ми ако се опита да ме поучава за нещо, казва най-всеизвестните неща и си мисли, че аз за първи път ги чувам. Освен това не спира нито като и се карам нито като я игнорирам. Така че това е най-лошият вид поучаване.
Ако е от приятел или познат, не ми пука особено. Както казах, най-много да се издразня, защото въпросният човек си мисли, че е прав. Но това така или иначе мноого рядко се случва, да не кажа почти никога. Но и това става..
От майка ми общо взето рядко получавам клишираните поучение, защото тя поне съзнава, че знам такива неща. Но пък тя си има други неща, за които много обича да мърмори и това си е от друга страна...