|
Увод.
В Япония процесът на секуларизацията напредва бързо, но все пак не успява да настигне бързото развитие на техниката. Свръхмодерното съществува редом със митологичното и суеверията. Деца със перфектна компютърна грамотност, такива които са деца на техниката продължават да вярват в духове и да се страхуват от тенгу. Бащите им, работещи във мощни финансови корпорации, рисуват око на своя дурума, когато искат да напреднат в службата. Майките им купуват талисмани от храмовете за да им върви в училище. От къща на къща обикалят апостоли на нови и стари секти и ако им се сдаде да влязат, разказват за пътищата водещи към спасението, позовавайки се на стари и нови божества. Едни ви убеждават да ставате преди изгрев слънце и да започнете деня с отдаване на почести на богинята на слънцето Аматерасу. Други ще ви предложат да се сдобиете с вечно щастие с помощта на смехотерапия.
През 1994 бе издадена и започна да се радва на изненадващо голям успех книгата „Истинска история на света” от Куку Ямане. В това произведение авторката доказва че гробът на Исус е в Япония, тъй като Исус на два пъти е идвал в Япония и именно тук на 180 години умрял. Доказателствата за това се пазят във Храма Косокотайджингу в префектура Ибараки. А на кръста бива разпънат апостол Матей. Според същата книга камъкът върху който Мойсей написал десетте божи заповеди в момента е пак в Япония, тъй като самият пророк бива ръкоположен за крал на Юдеите на островите. Авторката ни разкрива още много други научни факти и стига до извода, че светът- това е едно голямо семейство, което води началото си от Япония. Това е само един дребен факт, един от многото които доказват че японците продължават да са силно религиозни и за добро или зло тяхната митология продължава да е жива в сърцето на народа. Сега аз ще ви въведа във основите на японската религия богове и идоли.
Японската религия е най грубо казано смесица от Шинтоизъм, местни вярвания, будизъм и китайски религии. Но е интересно да се каже че повечето японци не вярват в определена религия. Ако питате един японец каква вяра изповядва той ще ви отговори че съгласно обичая при раждането си е бил именуван в шинтоистски и сигурно при погребението си ще бъде изпратен от будистки бонзи. И в същото време да е бил кръщаван. За японеца религията е по- скоро култура и традиция. Шинто и Будизмът са дълбоко вкоренени във японското всекидневие, въпреки че средният японец не би се определил за вярващ. На кратко на западняците им е сложно да определят кое е истинска религия, и кое е просто суеверие...
Шинтоизъм
Това е една от най важните японски религии- Произлиза и е разпространена единствено в Япония. Самата дума Шинтоизъм произхожда от китайските думи „Шин Тао” – пътят на боговете. Шинтоизмът произлиза от праисторически времена, като религия почитаща природата и определени свещени места , където се почитат слънцето, земята горите и прочее. Всеки предмет или природно явление е свързано със божество и това прави шинтоизма политеистична религия. Боговете във Шинтоизма са известни като Ками, а пък шинто означава буквално „Пътят на Камитата”
Шинто няма строго определени канони, нито месия а пък свещените книги Нихонги и Коджики (ако могат да се нарекат така) съдържат само легенди за историята на Япония. Шинто е по – скоро държавна митология, но целта му е да се утвърди самобитността на древната японска история и божествеността на японският народ. Според Шинто Императорът е потомък на Небесните (върховни) богове, а обикновеният човек- на малки божества (камитата) За японеца Ками означава малки богове, духовете на предците и др. Японецът смята, че като умре и той сам ще се превърне в Ками.
Шинтоизмът е освободен от религиозната идея на Монотеизма, той по скоро представлява култ към дедите и преклонение към природата. В Шинто липсват божи заповеди. В него се съдържа едно общочовешко морално правило: „Постъпвай съгласно законите на природата, като при това щадиш обществените закони”. Според Шинтоизма човек притежава инстинктивно разбиране кое е добро , и кое е зло, затова спазването на задълженията към обществото е също инстинктивно.
Противно на много монотеистични религии в шинтоизма няма нищо абсолютно. Няма абсолютно зло и добро и никой не е перфектен. Шинтоизмът е оптимистична религия, хората са сътворени да бъдат добри, а злото се предизвиква от злите духове. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е те да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения.
Според легендите първоначално в света господствал хаоса, на след това всичко се подчинило на реда. Небето се отделило от земята, обособило се мъжкото и женското начало. Женското било представено от богинята Идзанами , а мъжкото от Идзанаги. Те родили богинята на слънцето Аматерасу, богът на луната Цукиоми и богът на вятъра и водата Сусаноо. Поради лоша шега от страна на Сусаноо, между него и Аматерасу пламнала война. Сусаноо загубил и затова бил прогонен на земята в страната Идзумо. Синът му Окининуши станал управител на страната. Аматерасу обаче се намесила и принудила Окининуши да предаде властта на страната на правнука и Ниниги. Ниниги слязъл от небето и започнал да управлява държавата Идзумо. Като знак на властта му връчили три предмета: Огледало символизиращо божествеността, меч символ на мощта и нефрит символ на верността. От Нигини произлиза и Джиму, митичният първи император на Япония, поставил началото на династията. От тези далечни времена огледалото, меча и камъка остават емблема на японския императорски дом.
В съзнанието на японеца императорът е в роднинска връзка с народа , благодарение на божествения си произход той е и глава на нацията- неговото семейство. Дори и шогуните, господствали в Япония 300 години се наричат представители на императора. Идеята за свещеността на императора, осветена от Шинтоизма, не е изчезнала и в съзнанието на днешните японци, макар че регулиращата и сила е значително по- малка. Но въпреки това в шинтоистските храмове и до ден днешен се извършват различни обреди в чест на императорското семейство.
Моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутият японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности.
Шинтоизмът е формирал у японците особен възглед за света на вещите, природата и взаимоотношенията. Този възглед са основава върху пет концепции.
1. Според първата всичко съществува в резултат от саморазвитието на света. Светът се е появил сам по себе си и е добър и съвършен. Съгласно Шинто регулиращата сила на битието произлиза от самият свят а не от някакво върховно същество, както е у християни и мюсюлмани. Върху това разбиране за мирозданието се основава религиозното съзнание у японеца, който обикновено се учудва на въпросите „Коя е вашата вяра?” или „ Вярвате ли в Бог?”
2. Втората концепция подчертава силата на живота. Съгласно митологията първото сексуално сближаване става между боговете. Ето защо сексът за японеца не е нещо гнусно или нередно както на запад. Всичко което е естествено, гласи този принцип, трябва да се уважава. Не заслужава уважение само нечистото, но пък всяко нечисто може да се пречисти. Именно към това са насочени повечето шинтоитски ритуали- пречистването. Благодарение на това японецът се оказва способен да приеме всичко ново, след като го очисти, коригира и съгласува с японската традиция.
3. Третата концепция утвърждава единството на природата с човека. В Шинто мирогледа няма деление живо и неживо: за шинтоиста всичко е живо- и животните и растенията, и вещите. Във всичко живее божество- ками. Някои смятат, че самите хора са ками, или по- точно ками се намира във всеки човек.
4. Четвъртата концепция се свързва с многобожието. Шинто възниква от местни култове към природата , местните родови и племенни божества. Първобитните обреди на Шинто достигат известно уеднаквяване едва през V- VI в. Когато императорският двор взема в свои ръце дейността на шинтоистските храмове. В началото на осми век си изготвя и списък на божествата (стигат до 3132 бога, като богът им постепенно нараства).
5. Петата концепция на Шинто е свързана с национално психологическата основа . Според нея, ками да породили не хората изобщо, а само японците. Във връзка с тона в съзнанието на японеца от детски години се вкоренява представата за принадлежност към Шинто. Оттук произлизат две неща. Първо твърдението, че ками са най- тясно свързани само с японската нация, и Второ според тях неяпонец изповядващ Шинто е налеп. Затова пък Шинто не забранява на японците да изповядват в същото време и други религии- Неслучайно почти всички японци успоредно с шинтоизма поддържат и някой друга религиозна доктрина.
Култовото действие в Шинто представлява поклон пред божеството на конкретен храм, което по същество няма отношение към други храмове. Ритуалите на шинтоистските храмове се състои се състоят в почитане местното ками. Простотата на церемонията, изискваща скромни дарове и пестеливи ритуални действия е една от причините за устойчивостта на шинто в течение на времето. В храма се осъществяват различни видове богослужения. Поклонниците застават пред олтара, хвърлят монети в специални урни. Кланят се, произнасят молитвите си. Храмът организира и различни празници.
Независимо от отсъствието на единство при обредите, подредбата на шинтоистските храмове е приблизително еднаква. Основата на всеки храм е Хонден (Светилището) в което се съхранява Шинтай( божеството). Редом с Хонден се намира Хайден – залата за молитви.
Народни вярвания.
Обикновено под народни вярвания де разбира религиозна практика, която не се свързва с църковна йерархия. Този комплекс от представи и действия се основава на предразсъдъци и суеверия- Макар народните вярвания да се отличават от храмовият култ, връзката между тях е очевидна. Нека се обърнем например към култа на лисицата, пред която японците от край време се прекланят.
Японците вярват, че божеството с образ на лисица има разума на човек. В Япония са издигнати специални храмове, където се събират хора, уж притежаващи лисича природа. Под ритъма на барабана и виковете на свещениците паството с лисича натура изпада в транс. Тези хора смятат че духа на лисицата е вселил в тях силата си – нещо което им дава възможност да ползват магия и да виждат в бъдещето.
Японците също така се прекланят и пред вълка.. До неотдавна той бе смятан за покровител на планините. Хората отправяли молби км Оками да защити посевите им и самите тях от злини. Рибарите и до ден днешен молят вълка да им прати добър улов и попътен вятър. В редица провинции вълкът е смятан за „Цар” на животните- Към него се обръщат при стихийни бедствия и при болести. И досега има храмове където хората се молят на вълците.
В някои райони на страната и особено по крайбрежието от стари времена съществува култ към костенурката. Рибарите и днес смятат че костенурката (Каме) е божество на морето и от нея зависи успех в работата им. Око някоя костенурка попадне във рибарските мрежи, често се случва да ги извадя внимателно да ги почерпят със саке а после да ги пуснат обратно в морето. В областите на страната, където все пак се яде месо от костенурка, с улавянето им са се занимавали само потомствени ловци , специализирани в убиването на животните по специален начин. Известни са и култове към змиите и змиорките. По принцип японецът ги яде и тях, но някои видове се смятат за свещени. Това са танаши- камитата на езерата и реките
В Япония има места където вярват в божествеността на шарановата рибка Окодзе. Смятат я за един от най могъщите планински ками. Често се случва да се види изсушен чироз от тази риба закачена на японските селски домове като амулет защитник на къщата.
Някои японци вярват във водното конче. Асоциират го с храбростта , войнствеността и даже с националният дух. В стари времена е било прието да се носят предмети с изображение на водно конче, като обичаят е останал и до днес- може да се види често върху момчешки играчки и дрешки. Това отношение идва от дълбините на японската история , когато Япония е била наричана „страна на водното конче” и днес в Японският език Канджито за Водно Конче може да се срещне като синоним на Япония.
Наред с почитането на животни в Япония е разпространено и преклонението пред
Планини, извори, камъни, дървета и прочее- За селянина природата е била винаги извор на живот, затова той я обожествява в представите си. Измежду дърветата на първо място стоят Върбата и Вишната.
Японците боготворят плачещата върба (янаги). Изящните и тънки клони, потрепващи и при най- лекият повей на вятъра, пораждат у тях чувство на естетическа наслада. Много поети са писали за нея, художниците често я изобразяват. Според японците, янаги спада към дърветата, носещи щастие и късмет. От върба се изработват хашите, използвани по време на новогодишните празненства. Хората също харесват свойството на върбата да се разлиства бързо във ваза с вода, дори предполагат че дървото предсказва дъжд: преди да завали, листата на върбата наистина се изправят на горе.
В Япония също така има и много демони.
Капа. - Буквален превод- Речно дете. Воден Дух във японската митология обитаващ езера, блата и реки . Прилича на хуманоид със размера на Дете, въпреки че телата им приличат повече на такива на маймуна или на жаба, отколкото на човешки. Обикновенно главите са им клюнести. Изобразяват ги със люспеста кожа или със черупки като костенурка. На цвят са зелени, жълти или сиви. Крайниците им са ципести. Според някои предания Капите миришат на риба, и плуват добре като тях. Има японска поговорка -"Удавена Капа" - което значи, че и специалист може да направи грешка. Най- забележителната особеност на Капата е интересната вдлъбнатина пълна със вода на върха на главите им. Тези вдлъбнатини са заградени със четинеста коса. Преписват необикновенните спосоности на демона точно на тези вдлъбнатини, и според легендите можеш да победиш капата, като я накараш да разлее водата в тази кухина. Според преданията Капата има много добри обноски и не може да не отговори на поздрава без поздрав, ето защо ще ти се поклони в отговор дори и да разлее така ценната вода. Веднъж със излята вода, капата рискува да умре. Според някои тази вода им позворява да се движат на сушата.
Капите са Пакостливи Духове. Номерата им варират от невинни шеги, като кражба на дрехите на къпещ се човек, до по моши- като отвличане на деца или изнасилване на жени. Фактически детското месо е любима (но не и най- любимата (ще видите защо)) храна на Капата, въпреки че не биха се погнусили и от старчешко. Хранят се със жертвите си като изпиват кръвта, вътрешностите и душата им през техните ануси. Страхуват се от огън. Капите на са изцяло отрицателни герои. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и даже могат да говорят.Даже могат да станат приятели на отделни хора особено ако последните им поднасят дарове най- вече краставици- Наистина най- любимата храна на Капите. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после капата да не ги заскача докато се къпят.
Ако сприятелил се с Капа, тя става верен съюзник на човека . Тя може да му помогне със напояването на земеделските култури, също са добри лечители. Според легендата точно те научили човек как да намества счупeни кости. Капата може също да бъде и накарана насила да ти помага. Те никога не биха се отметнали от клетва, ето защо ако я изнудиш да се закълне във вярност тя ще ти остане такава до край.
В японските народни предания има няколко теории откъде са се появили Капите. Едната е че това са съживени аборти (В древността абортираните ембриони са се мятали в реката). Друга е че това са удавени деца, а трета е че това са извънземни или живо изкопаемо подобно на Лох- неското чудовище.
Онитата са създания, които много се доближават да европейската представа за Троловете и демоните. Обикновено се изобразявани като отвратителни, гигантски човекоподобни, с остри нокти, буйна коса, стърчащи зъби и рога. Понякога имат повече очи и пръсти. Кожата обикновено им е червена, но се срещат също така зелени, сини, черни, бели. Обличат се с кожи (най- вече тигрови) и носят железни тояги. В Япония като се каже Они Ни Канабо (Они с тояга) се има предвид нещо непобедимо. Те са наистина силни, дори и да им откъснат крайник, само ако го съединят с чукана той ще зарасне. За разлика от скандинавските тролове, онитата са наистина интелигентни. Въпреки че живеят в ада, някои живеят и на този свят, смесени сред нас в човешка форма и хранещи се със човешка плът. Според легендата обаче мразят соя. По време на празника Сецубун хората хвърлят соеви кълнове по улиците за да изгонят Онитата. Статуи на маймуни също предпазват от тях.
В народният пантеон на японските божества са навлезли и множество божества от будизма. В Япония например голяма популярност получава будисткият светец Дзидзо. Известен е като покровител на децата и пътешествениците, избавител от болести, осигурител на дълголетие и прочее. В двора на един от храмовете в Токио може д се види омотана във въжета статуя на Дзидзо. Според поверието, ако ти откраднат, или ако загубиш нещо, завързваш Дзидзо и му обещаваш да го отвържеш след намирането им. Друг Светец- Дурума се изобразява като малко шишкаво старче без очи. Ако нарисуваш едната око върху лицето му, после можеш да му кажеш, че ще му дорисуваш другото, ако ти изпълни желанието. Интересен е факта, че при стъпването си в служба, министър председателят Шинзо Абе публично дорисува второто око на фигурката си.
Разнообразните поверия отразяват различни страни от националната психология и всекидневното съзнание на японците. В миналото тези поверия се опират на обожествяването на природните сили и представите за връзката между живи и мъртви. Загубвайки в течение на времето мистиката си, поверията запазва формата на обред. Извършването на обреди става традиционно за Япония
Японски будизъм.
Тази религия прониква в Япония през VІ в., когато на японските острови започват да проникват будистки монаси. Първи в Япония се появяват будистки свещени книги написани на китайки език. Основните класически положения на будизма ни дават ключ към разбирането на японската същност.
Знае се, че Буда е роден през VІ век Пр. Хр. В княжески род. При раждането си получава името Сидхартха, а когато стига пълнолетие- Гаутама, бащата държи наследника си далеч от светските дела, води го в златна колесница, крие го от чужди погледи. Младежът живее в разкош, не познал истинският живот. Един ден обаче той среща първо старец, после сакат човек, след това покойник и накрая скитащ отшелник... Видяното преобръща мирогледа му- тоя напуска жена си и сина си и на 29 години става скитащ аскет.
Гаутама прекарва 6 години в скитане и просия. Една нощ седнал под дървото Бо (Познание), той стига до смисъла на битието- дълбокият разум му донася просветление. Гаутама постига 4 те свети истини.
1. Животът в основата си е страдание.
2. Причината за страданието са страстите, желанията и потребностите на хората.
3. Страданията могат да се премахнат единствено чрез премахването на всичките желания.
4. Това може да се постигне единствено чрез оттеглянето от действителността и достигане на висше просветление- Нирвана.
Целият си по- нататъшен живот Буда посвещава на проповядването на а своето ново учение. Умира на 80 години- Последователите започват да му приписват различни свръхестествени качества: да става невидим, да лети, де ходи по вода, да държи в ръцете си слънцето и луната... Постепенно Буда започва да придобива в представите на хората и други свръхестествени качества.
Главното в будизма е оттеглянето от действителността Отричат се страстите и светският живот, призовава се към божествен покой.
Според каноните на будизма човек трябва да избяга от реалния, чувственият свят, за да премине в света на Нирвана. Будизмът смята този сват за илюзорен, а нирвана – за истински действителен. Според него светът е изграден от движещи се частици- Дхарми и всичко на света е комбинация от тях. Има 70- 100 разновидности на Дхарми. Съгласно религията Дхармите никога не изчезват, а само се пренареждат. Във връзка с това и смъртта се възприема като разпадане на едно структура Дхарми и появата на друга в облика на човек, животно или растение. Будизмът вижда живота като верига от безкрайни прераждания. За да избегнем прераждането си, да речем в змия или буболечка, човек трябва да спазва предписанията на будизма. Тяхната същност добре личи в предсмъртното послание на Буда:
„Нека моето учение осветява вашия път в живота. Доверете му се и не вярвайте на нищо друго. Бъдете си сами светлина. Надявайте се само на себе си, не разчитайте на другите. Поддържайте тялото си, грижете се за чистотата му. Не се поддавайте на изкушения: не знаете ли, че то ще ви донесе само страдания. Полагайте грижи за душата си, знайте, че тя е вечна. Нима не сте убедени, че ако я забравите и се отдадете на гордост и себелюбие, ще преживеете безброй страдания? Бъдете внимателни със всичко около вас. Не се бойте от страданията, следвайте заветите им и ще се избавите от тях. Приятели мои... Не забравяйте че смъртта не е само разлагане на тялото. Тялото ни е дадено от нашите родители. То е отгледано с рана, затова болестите и смъртта са неизбежни. Но вие знаете, че Буда не е тяло , а просветление. Тялото изчезва а мъдростта остава завинаги. Онзи, който е видял тялото ми, още не ме е видял самият мен самият. Ще ме види, онзи, който е познал учението ми. След смъртта ми ваш учител ще е моята Дхарма. Останете верни на тази Дхарма.
В ранният будизъм ударението пада не върху въпросите на мирогледа , върху нормите на човешкото поведение. Тези норми не отричат съдържанието на приемливите за народа и вече изпитани жизнени кодекси. Поради това будизмът бързо завоюва многобройни поддръжници. Победното му шествие започва пред ІІІ век преди новата ера. Около началото на н. е. Будизмът се разпростира в Китай, през ІV век в Кория, а през VІ- VІІ и в Япония.
Естествено една такава огромна по брой на поддръжниците си религия не може да запази продължително време своето единство. Твърде рано будизмът започва да дроби на секти. Най- значителната схизма е отбелязана първи век, когато в рамките му се очертават две направления: Хинаяна и Махаяна. Рез ІХ век от Махаяната се отделя и Ламаизма. Хинаяната е разпространена в Индия и Индокитай. Махаяна в Китай, Корея и Япония, а Ламаизма в Тибет и в Монголия.
Хинаяната ( Буквално „Малка колесница”) означава тесен кръг на спасение. Последователите на това движение смятат, че само монашеският живот може да доведе до нирвана. Те почитат Буда не като бог, а като велик учен и учител. Смята се че е достигнал съвършенство чрез праведен живот.
Махаяна (Голяма колесница) означава Широк път на спасение. Според това учение, спасение може да получи не само монаха, а и всеки следващ определените заповеди и предписания. Там също така има и Бодхисвати. Съгласно будистките канони, бодхисатва е просветен човек, отказал се от нирвана, за да помогне на хората да достигнат просветление. Те сближават хората с Буда, при нужда им се притичва на помощ.
В Япония има няколко главни Будистки секти.
Сектата Тендай възниква в Япония през 754 година от свещеникът Сайчо. Според това учение Буда се намира във Всеки, пожелал да стане просветен. За тази цел обаче трябва да се премине през специални изпитания и обучение.
Друга секта е Шингон, основана от монаха Кукай (774- 835). Според учението му безграничната вяра към Буда може да доведе всеки към спасение. Отличителна черта на сектата е ярко изразената търпимост към Шинто. Тя помирява привържениците на двете религии, съветва последователите си да се въздържат от нападки против Шинтоистките божества. Шинтоистките свещеници на свой ред не настройват паството си срещу Буда. Скоро на сектата Шингон започва да се гледа като на будистко разклонение в Шинтоизма. През Х век в шинто се оформя своеобразно направление, получило названието Рьобо-Шинто тоест двойно шинто , обединяващо двете религии.
Амидаизмът е секта от ХІІІ век. Според тях едно от превъплъщенията на Буда е Амида. Култовата практика на амидаистите е известна в Япония с формулата Наму Амида Бузу. Според тях е достатъчно, умиращият да каже 10 пъти тази формула молитва, за де се яви Амида и да го отведе в рая. Най запалените привърженици на Амида се обръщат към него по много пъти на ден. Един от съвременните водачи на сектата твърди че ежедневно се обръща към Амида 1000 пъти.
Дзен- Будизмът е най- разпространената форма на будизъм в Япония (около10%). Тази секта е и оказва и най- голяма въздействие за формирането на японската народопсихология. Самата дума Дзен означава съсредоточаване. Според повечето японци, Дзен е истинската японска разновидност на будизма. И донякъде имат право.
Разпространението на Дзен- будизма в Япония е свързано с дейността на Учителите Ейсай и Доген. Първият от тях започва религиозната си дейност на младини, после пътува два поти до Китай с цел самоусъвършенстване и се връща В Япония с титлата наставник на Дзен. Получената титла укрепва авторитета му е дава възможност да внедри учението си в различни слоеве на населението.
Основа на учението е доктрината за внезапното озарение- „Сатори”. За постигането му наставниците въвеждат цяла система от стимули, сред което особено място заемат коаните. Коан произлиза от Китайската дума Гунан, значеща официален документ. В Дзен с тази дума започва да обозначават различни хитроумни въпроси- гатанки, поставяни от учителя за ученика. Смята се, че ако ученикът се постарае да се съсредоточи, желаейки да отгатне смисъла на въпроса, ще съумее да открие решението. За да го отгатне, обаче, в повечето случаи, трябва да се отклони от логиката, и да премине към асоциациите и подсъзнанието. Според Дзен- учителите именно в процеса на мисленето на отговора може да се получи озарени- внезапно постигане на смисъла на битието.
Другият учител – Доген , първоначално е ученик на Ейсай. Той обаче създава свое течение в Дзен. Според него коаните , ориентиращи човека направо към озарението, възпитават дух на егоизъм. Доген предлага нова процедура за практикуване на Дзен в седнало положение, получило наименованието ДзаДзен . Той доказва, че единствено спокойното седене , необременено от размишление, може да доведе човек до Сатори. Тази дума означава душевно спокойствие равновесие, усещане за небитие, вътрешно просветление. За разлика от учението на Ейсай, чиято цел се състои в постигане на озарение, Доген свързва доктрината си с начина на живот на японския народ, неговия труд и бит. В манастирите, където е установен неговия метод, монасите се включват дейно в трудовия процес, животът им е изпълнен с житейски трудности, денят се планира старателно.
Разцветът на Дзен в Япония започва ХІV век, когато идеите му започват да се ползват с покровителството на Шогуните. Първоначално тези идеи навлизат в политиката, а в последствие започват да проникват и във останалите сфери на живота. На основата на Дзен се култивират Чайната Церемония, икебаната, парковото изкуство. Дзен дава подтик за развитието на нови жанрове във живописта, поезията, драматургията, способства за развитието на бойни изкуства като Карате, Кендо, Джудо, Кюдо.
Причините за всеобхватното влияние на Дзен в стара Япония са многобройни. Това е период на феодални войни. Централната власт се нуждае от идеология и практическа система на самодисциплина. Подходящо за това се оказва именно Дзен с неговите ритуали и тренировки. И така от ХІV- ХV век започва социално- културната биография на Дзен-будизма като система на японския начин на живот. Самураи, чиновници, търговци, творци и прочее започват да се обръщат към Дзен наставниците. Стремят се да постигнат мистичните сили на Дзен, Вярвайки че ще им бъдат разкрити тайните на битието. Никой не си задава въпроса Що е Дзен, за тях е ясно- това е смисъл на живота.
Привържениците на Дзен твърдя, че разумът не може да го познае, той трябва да се усети с чувствата. От гледна точка на рационалнологическият подход дори самите привърженици на Дзен не могат да дадат обяснение на същността му. Майсторите на меча, овладели до съвършенство фехтовката благодарение на Дзен, могат да покажат майсторството си, но не могат да кажат как с Дзен са стигнали до него. Висша цел на будизма е освобождаването на човека от страданията. Повечето от тях са свързани с трудностите произлизащи от заобикалящият ни свят Но трудностите се превръщат в страдания, само ако ги приемаме за страдания..Японският Будизъм проповядва рационален подход при изживяването на действителността. За разлика от класическият будизъм, проповядващ отказ от всички желания , японците проповядват разумно отношение към тях. Според каноните само нереалните желания са повод за тревога. Просветлението не е свързано с отказ от прелестите на живота. Както следва в практиката на съвременните секти, след достигане на нирвана, човек може да продължи да се наслаждава на живота. Будизмът за японският народ е жизнеутвърждаваща религия.
Конфуцианство.
Обикновено под конфуцианство се разбира религиозно философска система , възникнала преди 2500 години в Китай, разпространила се и з източна Азия. Интересно е да споменем че йероглифът Кьо означава и религия, и учение. Именно по този начин японците схващат конфуцианството.
Конфуций (551- 479 Пр. Хр.) е роден с семейството на дребен чиновник и е наречен Кун. В последствие му прибавят и наставката Дзъ (учител). В официалната литература Конфуций е изобразен като примерен син, пазител на старинните обичаи, усърден чиновник. След като работи дълга като държавен чиновник, той напуска работа и се захваща да проповядва етическите си възгледи. Често пътува из самостоятелните княжества, давайки съвети на владетелите как да управляват поданиците си. Постепенно тези съвети се оформят в специални сборници, тълкувани по различен начин. Конфуций е бил почитан като изключително мъдър човек, според историците той има 72 ученика, като 12 от тях не се разделят с него до края на живота му. След като пътешества 66 години из Китай, Конфуций се завръща в родния си край, оставайки там до края на дните си. На мястото на дома му се издига храм- паметник. Постепенно храмове на Конфуций се появяват из цял Китай.
Конфуцианството се занимава с морално поучаване на хората и най- вече на младежта. „Младите хора- учи Конфуций- трябва да почитат вкъщи родителите си, навън да уважават възрастните, сериозно и честно да се отнасят към работата си, а обичат народа си, и да се сближават с добрите хора. Ако след като направят всичко това, могат с останалото си време да четат книги”. Според учението на Конфуций обществото се дели на „Благородници” и „Нищожни хора”. Първите се еталон за съвършенство, притежаващи 5те добродетели-
1. Човечност- Жен
2. Чувство за дълг- И
3. Учтивост- Ли
4. Ум- Чжи
5. Вярност- Син
Съгласно конфуцианството децата са длъжни не само да служат на родителите си, да им служат вярно, но също така да ги обичат от все сърце. Ако човек не обича родителите си и не изпълнява синовните си задължения, той не е годен за нищо. Конфуций учи, че е по- добре да умреш, отколкото да не отдадеш почит на родителите си. Всички тези идеи са изложени в специални трактати, които усилено са втълпявани в главите на хората през различните епохи. Японската държава се стреми да разпространи идеите на конфуцианството сред народа. Това се обяснява от факта, че те не включват само отношенията деца- родители, но и в обществото като цяло,: отношението между императора и министрите, между местната власт и населението. Безусловното подчинение се разпространява из цялата държавно йерархия и означава подчинение на съществуващият ред.
Интересно е че в конфуцианството се смята, че любовта е неуместен елемент в семейните отношения. Според него се смята, че мъжът има право да търси развлечения извън къщата. Посещенията на публичните домове не се смята за прегрешение, напротив- мъжът който ги отбягва и прекарва излишно време в семеен кръг, се счита за прекалено добродетелен, и даже за проявяващ лош вкус. Но конфуцианството изисква и спазването на определени правила, мъжът може да се забавлява съобразно средствата си, и е недопустимо да се влюби в куртизанка- това би било катастрофално за семейството.
Ако Будизмът може да се смята за система, регулираща човешкото поведение, то конфуцианството е морално- етическа система, въз основа на която се гради поведението в обществото. Влиянието на конфуцианството започва да се проявява началото на VІІ век, когато тогавашният император създава нещо като конституция, съставена от 17 параграфа. Господстващите в Япония Шинто и Будизъм стават значителна пречка по пътя на конфуцианските идеи, затова последните успяват да завладеят японските умове едва по времето на шогуната. Тогава японските философи започват да гледат на Конфуцианството като на учение, способно да се влее в японската действителност, а не като учение натрапено отвън. Идеите на Конфуций навлизат в правораздаването и административното управление също така те се проявяват като регулираща сила в различни области на живота.
Внедрявани в продължение на векове в съзнанието на хората, догмите на Конфуцианството се наслояват в психологията на нацията във вид на определени стереотипи в поведението. Естествено не би могло да се твърди, че в съвременна Япония продължават непоклатимо да бъдат изпълнявани, но все пак значението им е безспорно.
Японско християнство.
За пръв път японците се запознават с християнството средата на ХVІ век, когато заедно с португалски търговци пристигат католически свещеници. Щом получили разрешение, те се заели незабавно с богослужение, и още от самото начало били приятно изненадани от привидния интерес и внимание от страна на японците. У гостите се създало впечатление, че новата религия лесно ще намери път към сърцето на японеца. Много скоро станало ясно, че вниманието е предизвикано от редките стоки, които пристигали заедно с мисионерите. Местните Даймьо поощрявали контактите между поданиците си и мисионерите, получавайки в замяна скъпи отвъдморски дарове. Според някои данни през 1582 г. в Япония се намирали 80 мисионери и 150 000 японски християни.
Първоначално идеите на Христос започват да се разпростират добре, но когато Токугава се качва на власт началото на XVII век, властите започват борба срещу християнството. Към средата на същият век, християнството в Япония е практически ликвидирано. Вторият период на разпространението започва със пропукването на режима на шогуните два века по- късно. През 1859 година в Нагасаки се установява протестантска мисия а три години по късно католическа в Йокохама. Дейността на мисионерите става все по оживена, но към края на ХІХ век започнали отново гонения от страна на властите. Днес християнството е третостепенна религия в страната на изгряващото слънце.
Християните в Япония са 1,3 милиона души (0,8%) от населението на Япония. Около 570 000 са католици, протестантите са 680 000 души. Православните са около 30 000. Трябва да се каже обаче че мнозинството японци не са запознати с тънкостите на християнството. Техният прагматичен ум Няма склонност към мистиката в християнството. Макар и да не отразява пряко въздействие върху националното психология на японците, християнството по заобиколен начин влияе върху тях. Това личи при дейността на последователите на „Новите Религии”.
Заключение.
Като обобщение трябва да се подчертае, че религията в Япония е една от основите на японската народопсихология Много Будистки и Шинтоистки култове са навлезли дълбоко в живота на нацията. На запад широко е разпространено мнението за необичайната веротърпимост на японците. Това е и вярно и грешно. Веротърпимостта е едностранчива, те допускат до себе си само онези религии, които не разрушават местните традиции. Агресивните религиозни доктрини, тук винаги са срещали рязка съпротива. Трябва да се говори за особена, чисто японска религиозност. Регулативната функция съвсем не е по слабя от тази на запад.
_________________
SIR, I HAVE A CUNNING PLAN!
Baldrick, let us not forget that your last cunning plan was solving the problem of your mother's low ceiling by cutting off her head.
|
Научих доста неща.
/ и още тогава ми беше много интересна. Запомних очудващо много неща от едно прослушване, защото беше изнесена много интересно и нямаше нещо скучно и сухо. Сега ще я прочета пак. Голямо браво за труда.
....човека поне час и половина , 2 седеше прав и разказваше 
