Заглавие: Tom Sawyer no Bouken | トム・ソーヤーの冒険
Тип: TV
Излъчване: 06.01.1980 до 28.12.1980
Епизоди: 49
Жанр: Adventure, Drama, Historical, Slice of Life
Производители: Nippon Animation
Web: AniDB MAL

Резюме:
Tom Sawyer is a young boy growing up along the Mississippi River in the mid 1800s. Along with his best friend Huckleberry Finn, he spends his days ditching school, fishing, climbing trees and having adventures.

----------------------------------------------------------

Tom Sawyer no Bouken ep. 1 - реших да го гледам без превод. Може да се намери с дублаж, но аз искам да чуя играта на оригиналните сеюта.
За 80-тарско шоу е прекрасно нарисувано и анимирано, а сюжетът взима елементи от книгата и ги пренарежда по свой начин, добавяйки повече хумористични скечове, сцени и събития, които биха могли да се случат в същия свят. Може би единственото, в което се провалят сценаристите е как са представени робите и особено Джим.
Актьорите играят прекрасно, най-вече гласовете на Том и Хък.
Не съм фен на музиката обаче.

Tom Sawyer no Bouken ep. 2-19 - както вече споменах не е точна адаптация: заимства елементи, пропуска някои и добавя нови. Историята с бягството от къщи и "пиратските" приключения на острова обаче е доста по-близко до оригинала и може би най-добрата част досега.
Музиката не ми харесва особено. Тя ползва някои съответстващи на епохата музикални инструменти, като хармоника и банджо, но още вкарва рок китари и синтезатори.
Въпреки красивите локации, инженерни структури и приличната анимация, тук-таме се забелязват анимационни грешки и неправилни последователности.
Саунд дизайнът понякога е странен, примерно вижда се голяма училищна камбана, а пък се чува доста по-малък ръчен звънец.

Tom Sawyer no Bouken ep. 20-27 - продължава в същия дух на свои собствени интерпретации на елементи от "Том Сойер", а също така и няколко от "Живот по Мисисипи". Това е интересен подход, защото примерно ни запознават отрано с Индианеца Джо и Мъф Потър. Случиха се някои събития, които според мен променят една от сюжетните линии на оригинала, но ще видя по-нататък. Забелязват се и анахронизми - примерно аптечка с червен кръст върху нея. Въпреки красивите гледки, продължава тук-таме да има непоследователности - примерно формата на макарата на кладенеца се променя няколко хпъти. Това е нехарактерно за WMT. Явно не е имало добра комуникация между различните екипи.

Tom Sawyer no Bouken ep. 28-31 - арките с пътуващите артисти и появата на бащата на Хък бяха леко странни.

Tom Sawyer no Bouken ep. 32-34 - произволни AO-щини със златна треска, избягали роби и въздушни балони.

Велуше, повечето тук предполагам може би знаят, ама аз не знам и затова питам - Кога/ как имаш време да изгледаш толкова много нещо...?

Може да работи като охрана.

Една проста сметка би ви показала, че не гледам повече от 3 часа на ден. Доста по-често час и половина-два. Някои дни николко.

Примерно днес вкарах 5 епизода от Ginga Senpuu Braiger и един от Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume.
5 X 23 + 3
Само дето никой не гледа целите епизоди включително и аз. Това прави максимум 17 минути за един.
Т.е. 5 X 17 + 2 = 87 минути.

Tom Sawyer no Bouken ep. 35-40 - с връщането към историята от книгата качеството дръпна до нови висини. Специално епизодът, в който Индианецът Джо убива младия доктор и набеждава Мъф Потер си е направо за кино. То беше първоначална подготовка със запознаването на зрителя с локациите на дневна светлина, то беше мрак и едва осветената околност на гробището, то беше драматичното изгряване на луната, то беше свръхестествената гледка на изоставената къща на лунна светлина, то беше бягството през поля и гори...толкова много неща се случиха само за 20-тина минути и толкова много художнически и аниматорски труд е хвърлен в тях.
Припомня ми с носталгия времето, когато гледах втория сезон на Lupin III и покрай масовите избълвани от конвейер неща, от време на време можеше да се попадне на толкова изключителна и отличаваща се серия (два от тези редки случаи са и двата епизода режисирани от Миязаки).

Tom Sawyer no Bouken ep. 41-45 - личи си, че сериите са правени от различни екипи, защото примерно в 42-ра ги изби на нехарактерни за шоуто гегове, а в 43-та Том и Хък бяха с леко по-различни облекла, каквито не носеха със себе си в началото.
Пътуването по Мисисипи беше доста красиво особено с "парада" на различните модели кораби. Дори се бяха олели и бяха сложили една подводница от периода...каквато не е логично да се ползва в мирно време.
В един от арковете са сложили преработка на идея от книгата за Хъкълери Фин, където двамата с Том гостуват на леля Сали. Тук обаче Хък се преструва на Сид вместо на Том, което хем е невъзможно предвид възрастта, а и това си работа точно за Том.

Доктор Мичел чете интересен вестник тук:


В реалния свят Джон Ленън е застрелян някъде около последните епизоди на анимето.

Добро заглавие.

Tom Sawyer no Bouken ep. 46-49 - за финала на историята пещерата на МакДъгъл я бяха нарисували доста красиво.
Между другото случайно забелязах, че по-предишния арк - този с балона е най-вероятно вдъхновен от "Том и Хък в чужбина", книга която не съм чел.
Бен Роджърс пък е нарисуван така, че доста прилича на една снимка на Марк Твен, като хлапе.
По традиция превютата на последните няколко епизода съдържат и реклама за следващия сезон на World Masterpiece Theater, а в случая тя предизвика силно позитивна реакция у мен, защото ставаше дума за Kazoku Robinson Hyouryuuki. Познатата музика и хитрата дяволита усмивка на Флоне, която е доста сходен с Том пакостлив персонаж събудиха чувство на носталгия...нищо че приключих анимето преди по-малко от месец.
Кратък списък с промените спрямо оригинала, които ми направиха най-лошо впечатление:
- Джим е собственост на леля Поли, което е глупаво по много причини.
От една страна тя е бедна вдовица, която не може да си позволи такива неща, но най-важното е, че никак не се връзва с моралния и кодекс.
- Джо Харпър има баща, но пък няма майка. В книгата е точно обратното (още има и две сестри).
- Ребека Тачър е червенокоса вместо руса.
- Индианеца Джо убива съратника си и по-късно загива от ръката на шерифа.
- Някъде в началото на историята Том и Хък търсят съкровището на Морел, но когато накрая Индианеца Джо го намира, никой не прави връзката.
- В множество случаи Том и Хък вършат точно това, което се предполага според книгата, но с различна мотивация... Какво им е пречело да оставят оригиналната?
- Историята с белия кон и индианците от арката, в която Том е на гости на леля Сали е твърде тъпа.
В крайна сметка гледах анимето точно заради разликите с оригинала. Някои от тях не бяха съвсем удачни, други пък бяха добри заемки от останалите книги на Марк Твен. Най-ценното за мен са прекрасните фонове и най-различните плавателни средства по Мисисипи взети от въпросния период.