Заглавие: Alps no Shoujo Heidi | アルプスの少女ハイジ
Тип: TV
Излъчване: 06.01.1974 до 29.12.1974
Епизоди: 52
Жанр: Slice of Life, Historical, Drama
Производители: Nippon Animation
Web: AniDB MAL

Резюме:
Heidi is a 5-year-old girl, whose parents died when she was only one. Although her Aunt Dete has since cared for her, Heidi has led a very lonely life as she's been given to one person or another to be cared for. Now her aunt is tired of the burden and has left young Heidi with the care of Heidi's grandfather who's also known as the Alm-Uncle, a mountain hermit, that is feared by the village folk. With Heidi now living in the mountains with her grandfather, her life begins to change as do the lives of her grandfather and the 11-year-old orphan, Goatherder Peter.

----------------------------------------------------------

Alps no Shoujo Heidi ep. 1-2 - на пръв поглед изглежда странно със старовремския си дизайн и дебелите линии. Анимацията също не е много консистентна, но пък е много.
Това, което ми хареса обаче е, че всички се държат напълно откачено с изключение на лелята, която е единственият разумен човек наоколо...и тя отиде във Франкфурт. За някои персонажи е обяснимо, примерно Хайди е просто хиперактивно хлапенце, но козарчето Петер в дадени моменти се държи изключително странно и се хили без причина. Чудя се дали причината не са гъби.

Alps no Shoujo Heidi ep. 3-10 - и друг път съм го казвал, една от силите на World Masterpiece Theater е да даде на зрителя по-реално усещане за местата, в които се развива действието: различно осветление в зависимост от часа на действието, как се отразяват промените в природните условия - вятър, дъжд, мъгла, сняг, виелица... Фоновете може да са по-семпли в сравнение с по-късни заглавия (това тук е от 1974), но са страшно красиви.
В арта и анимация на животните се усеща стилът на Такахата - силно ми напомнят Panda Kopanda и разни Ghibli-евщини. Вмъкнати са и много удачно. Някоя катерица или лисица могат да пребягат набързо през кадър, а елените и другите рогати се виждат в само в далечината, освен ако специално не са във фокуса на разговора.
Историите са семпли, но правдиво свързани със селския бит (хич не е лесно да станеш козарче, колкото и неквалифициран труд да се води), а реакциите на Хайди и другите хлапета са естествени.

Alps no Shoujo Heidi ep. 11-20 - леко рециклаж на стари кадри при смяната на сезоните. Някъде по пътя се е случил и time skip , защото научаваме, че са минали три зими, вместо двете показани на екран.
Изкарват лелята толкова лоша, но в крайна сметка резултатът от действията и е положителен. Наистина щеше да и е трудно да намери толкова добра работа с 5 годишното хлапе на ръце. Не мисля, че грижата за такова се отрази зле на дядото, ако не друго го поочовечи малко. Планът на Дате може да е абсурден, но завеждането на Хайди в дома на Клара е добро и за двете. Изолацията която старецът планираше за внучката си нямаше да доведе до нищо хубаво - човек трябва да може да общува с хора и поне да чете и пише.
Е, поне аниматорите са си отдъхнали от безкрайното анимиране на кози.

Alps no Shoujo Heidi ep. 21-26 - беше време за paradigm shift и приложение на неконвенцоналното поведение на Хайди в друга обстановка. Госпожа Ротенмайер е комично зла и безнадеждно вманиачена на тема обществени норми и порядки, но всъщност това и е работата. (Между другото Моеми Года от High Score Girl е пълно нейно копие.) Слабото и място са животните - изпитва нерационален страх от тях. Клара е хлапе инвалид, което отчаяно има нужда от приятели. Прислужникът Себастиян си пада малко майтапчия. Най-много си харесах прислужницата Тинет. Тя поддържа добре възпитан и леко надут външен вид, но се справя с критични ситуации и на моменти може да бъде забавно саркастична. Best girl в това аниме.
Такахата е страшно добър в поддържането на баланса между трагичното и комичното. Ето една любима сцена:

Alps no Shoujo Heidi ep. 27-32 - навлязохме в по-драматичната част на историята, но пак намират време за кретенски хумор. Реакциите на госпожа Ротенмайер, колкото и злодейски са винаги и леко комични, а слугите не и се връзват чак толкова много. Вече направо съм влюбен в прислужницата Тинет. Тя е единственият нормален човек в тази лудница.

Alps no Shoujo Heidi ep. 33-38 - обратно в Алпите и масово рециклиране на стари сцени. В пътуването обратно обаче имаше доста нови.
За зимата се преместиха в селото, за да може Хайди да ходи на училище и това добавя доста нови локации.

Alps no Shoujo Heidi ep. 39-43 - доста рециклаж, но и доста нови локации и анимации. Петер е много лесен за подкупване, дай му кльопачка и ще направи всичко за теб. Клара най-накрая стигна до Алпите. Реакциите на госпожа Ротенмайер към всичко което е естествено или селско са безценни. Изненадващо дядото на Хайди донякъде се разбира с нея.

Alps no Shoujo Heidi ep. 44-52 - мисля, че като цяло омазаха историята. Твърде разхвърляна и безцелна ми се струва. Може би основната тема е промяната: дядото омекна с времето, Клара проходи, дори Петер не е толкова себичен колкото в началото. Във финалната част с рехабилитацията дори имаше зрънце истина - колко трудна и фрустрираща е, колко често човек губи надежда, как очакванията на другите всъщност могат да подкопаят самочувствието на пациента, как рехабилитаторът трябва да е малко строг и дори садистичен и т.н. Само не разбрах, как някакъв дядка от планината, който дори не е "народен лечител", може да е по-добър отколкото да кажем специалистите в санаториума и как диета само от хляб сирене и мляко (да, в него ще има някакви витамини, но дали ще са достатъчни?) може да е чак толкова полезна.
Доста сюжетни нишки остават неприключени.
Въобще цялата история е сякаш за това как Хайди има някаква идея фикс и прегазва всичко и всеки докато не я осъществи. Леля и също има някакви подобни способности, но не е толкова добра.
Може само да предполагам на базата на това, че християнските ценности са част от тематиката, евентуално Аделхайд е нещо, като ангел пратен да напътства хората, а сестрата на майка и е един вид паднал ангел.
В крайна сметка основната атракция в Alps no Shoujo Heidi са красивите за ТВ продукция от 1974 картинки и странният хумор на Исао Такахата. Доста познати неща свързани с него, примерно санбернарът Йозеф едновременно прилича на Папанда и на Тоторо, сеюто изпълняващо Хайди е също и гласът на Мимико, а ED-то е точно в стила на ED-тата на Panda Kopanda, Tonari no Totoro и множество Ghibli филми. По анимето са работили още Томино (да Gundam Томино) и Миязаки.