Поредната епизодична драмичка, в която всичко можеше да се реши без невероятния skill на Виолетка, ако просто всички участници в действието не чакаха другата страна да им чете мислите. Майката беше стереотипична селянка, която се опитва да вкара детето си в уреден брак и да се върне да си живее на село, щото имат само едно дете и искат внуци.

Аз ли сега забелязвам, че цветовете изглеждат все едно са сложили бял филтър върху картината, или по принцип си е така? It was literally unwatchable.

Виолетка Хаджиградинарска го дава все така епизодично. Чрез други хора и случки наблюдаваме нейния растеж в индустрията. За два епизода се научи да пише перфектни писма.. И с'а к'во? Появи се някакъв господин от миналото, който я причака на пристанището и и говореше на "kisama" и я обвинява, че със същите ръце, с които е заклала неговите войници, пишела писма, с които да събира хората. Ми, брато... тя със същите ръце и гъза си бърше, та не виждам какво я спира да пише писма? Едното не пречи на другото, ама трябва да има евтина драмичка във всеки епизод, без tearjerker не мож' мина.

Абе, тоя Мейджъра/Мениджъра/Меринджея/Муждрамуняка дали е умрел? В началото изглеждаше очевидно, но взе да ми се прокрадва сянка на съмнение.

Он сигурно е в няква кома или е на парчета, или в концлагер, презюмед дед.

Ми аз никога не съм се съмнявала, че е умрял, а това да не го дават дали е жив или умрял е тактика, с която шоуто цели да те hook-не да се надяваш, че е жив и после по-сенсибилните да реват като малки кучки, щото са искали да е другояче. Погледнах в спойлера на чичата, ама не знам дали и на това да вярвам, защото е рецидив в някои анимета герои, които са presumed dead, да се връщат ненадейно в картинката: Joseph Joestar, Avdol, Eren Jaeger, Kondo Isao, Orochimaru и прочее най-вече шоненски герои.

Стигна се до въпроса, че майорът бил хвърлил топа (и пак не е сигурно, щото така или иначе не са му намерили трупа). За първи път видяхме Виолетка да показва емоции, дори преди да разбере, че възлюбеният и майор е умрял. Чак ми стана гадно, че последна разбира.

Талибаните са го взели в плен! Ще се появи с брада и резана карабина.

feels bad for Нушка.

Изгледах епизодчето, след като lovli ми го оспойли, ама то все същото. Обаче се посмях. Наша Нушка почти влезе в ролята на Исус и проходи по вода - три пълни стъпки дейба, пък аз потъвам още на първата.

Ми, брат... нз защо влизаш в новите отговори на темата, мислейки, че няма да се коментира новия епизод.

Теоретично е възможно да направи поне 1-2 стъпки на повърхността на водата, благодарение на сцеплението на водната повърхност, особено начинът, по който започна с плъзването на тока на ботуша във водата. А и се предполага че Виолетка, като една 14 годишна девойка, ще е с едно 50 кг по-лека от теб.

Не знам за каква ситуация говорите, но звучи абсурдно от физическа гледна точка, но път токът ме подсети - онзи тип мотоциклетистът още ли се разхожда с високи токчета?
Има ли някакво обяснение, примерно че е традиция още от времето на посланиците от номадските плевена в Азия?

Сигурно е джендър. И да, все още си плющи с токовете.


relax, i don't accuse u

also, to remind Loev children:

Please choose one.

Наистина, не може ли да се сложи просто английското описание, ако е такъв проблем?

CNCL

След няколко родилни напъна най-сетне успях да довърша сагата за Виолетка Караградинарска. Не знам дали е така и в оригиналния source, обаче KyoAni се бяха постарали с всяка фибра от съществуването си да го направят възможно най-големия tearjerker, на който са способни. В последните епизода ставаше невъзможно. Всеки епизод някой рандъм умираше от нещо, а Виолетка като истинска пощаджийка минаваше през реки, поля, планини и джунгли, за да стигне до клиентелата си, да им напише писмо (трябва и хляб да се яде, ей!).

Имаше някакви зачатъци на интересно развитие в моментите, когато тръгнаха да задълбочават военните стратегии, бунтовниците и като цяло войната, но уви, тези проблясъци бяха малко и недостатъчни.

И накрая к'во? Евент, на който всички пишат писма, които да се хвърлят във въздуха? Т'ва е като концертно събитие на стадион, само къде после се чисти само стадиона, а тук - целия град, че и поляните отвъд града. И отделно нямаше никакъв смисъл от това събитие, дори по-скоро е малко обидно, че си си направил труда да пишеш писмо, а после писмото ти хвърчи някъде и го настъпват разни селяни. Или може би се очаква всеки да грабне по едно и да си го занесе вкъщи, за да прочете мислите на някой рандъм.

В крайна сметка ако Виолетка Караградинарска беше мъж, това щеше да е историята на едно момче, което се превръща от бета в алфа за 13 епизода.