velush заблудил си се за филма.

В някои анимета се случва, да.
Иначе в това аниме имаше някои комични моменти
и аз на тях се засмях.
А за второто, съжалявам, че грешно съм те разбрал.

Wind_Falcon


Едва ли.

Знам аз какви неща ще ви накарат да напишете възклицания, като "изключително творение", "masterpiece" и "заинтригуваща историята".

Трябва да е мрачно, гадно, свръх емоционално, подтискащо и подтикващо към суисидални мисли...не съм ви виждал да асоциирате горните понятия към друг тип заглавия .

За пореден път великите аниме критици на форума анимес-бг, усърдно се опитват да ме изгонят от раздела Anime. И успяват, дали заради тях или защото не искам да загубя здравия си разум, който и без това е на изчерпване, не влизам в тоя раздел... и всеки път като вляза се чудя защо влизам...

Велуш има 600+ анимета зад гърба си, да кажеш че няма да гледаш Masterpiece като Millennium Actress, заслужава публично линчуване... Прегедах ти листа по диагонал, не останах нито очарован, нито изненадан. Нацъках около 50 заглавия 45 от които бяха със шарени, натруфени постери на които игриви лолита/чибита и други такива същества позираха като за евро визия... Мнението ти е компетентно колкото всяко мнение на дрийм драгън или пърфект блу....

SN00KY

Тук си в голяма грешка, защото аз в ничии очи не се водя за "велик критик на форума" .
Навремето правих опити да ме приемат за "форумен шут"...но никой не се смее на шегите ми



Тук не виждаш по-голямата картина...след толкова много анимета би трябвало да мога да "надуша" заглавието, което няма да ми хареса от 5 морски мили срещу вятъра...Millennium Actress ми смърди гадно...


Да беше погледнал и оценките - все 4-ки, 5-ции и адски малко 10-ки...както и масата дропнати заглавия. Тогава можеше и да приема мнението ти за нещо повече от тролене.

Признавам си, че гледам много боклуци (дори не крия списъка си ). Те ме забавляват с дебилизма си...но и в същото време съм наясно, че от общочовешка гледна точка са тъпизъм.

Ти щом си от тези хора, които гледам само суперкачествени продукти и произведения на изкуството и се чувстваш омърсен от комерса лошо няма...само дето мъжествените ти сълзи проляти по сърцераздирателни драми не са голямо доказателство в полза на това твърдение .
В смисъл ако го беше похвалил с малко по-конкретни думи можеше да ти хвана вяра...ама разни аргументи от сорта на "това е Masterpiece и този, който не го хареса ще увисне на въжето"...звучат по-скоро комедийно.

Чакай да повторя.

Заблудил си се за филма.

Искаш да кажеш, че MA-то не притежава нито едно от изброените качества: "мрачно, гадно, свръх емоционално, подтискащо и подтикващо към суисидални мисли"?

Бих искал да ти повярвам, но статистиката говори други неща.

In and out.... my work here is done... thank you velushy for opening my eyes... Няма да продължа да пиша, защото ще е чиста загуба на врем. Дори в спама прекараното ми време няма да е по непълноценно от това в аниме раздела...

SN00KY


I was glad to help!

Само едно не мога да разбера - защо точно най-активен е този, който НЕ е гледал филма?
Освен ако не съм останал с грешното впечатление, че не си. Извинявам се тогава.



Всеки пост е кратък и ясен - филмът е добър. Не знам защо не си се заблудил да погледнеш MA /вярно, aз се стремя да не се водя по масата, но доста често се получава обратното../.
Това че според теб само супер емоционални и дълбоко екзистенциални теми зачекнати в някаква продукция ще ни накарат да напишем неща от сорта на "шедьовър" и други подобни хвалби ме води до мисълта, че наистина ти си заблуденият
Тея "пищни описания" според мен са просто за отбиване на номера. Да има малко разнообразие в темите. Иначе всичко щеше да е пълно с неща като "баси якото", "мноуу яку" т.н.т
Нямаше да е лошо да ударим по някой смислен дълъг анализ, но нито ми е в кръвта да правя такива неща, нито съм словоохотлив, а като гледам и останалите осмелили са да напишат нещо за тази продукция също.

Та да стигна до целта на този ми пост -> А именно да се мъдри тук нещо, което да убеди хората да гледат анимето.
Според мен MA не е "мрачно, гадно, свръх емоционално, потискащо и подтикващо към суисидални мисли..". Вероятно съдържа до някаква степен тези "качества", но със сигурност не разчита на тях, за да се хареса. Предполагам добре го осъзнавате, тъй като кога и къде Сатоши Кон се стреми да те разплаче или да те накара да си пръснеш мозъка най-брутално? /тук PB преебава цялата работа, но все тая/. Нито Paranoia-та нито Tokyo Godfathers или пък Paprika са такива заглавия. Та те са пълни с комични герои и ситуации, което ме води до мисълта, че Сатоши Кон определено не разчита максимално и твърдо на негативните и потискащи емоции в творбите си. Поне аз така гледам на нещата. Не бих казал и че Millenium Actress е пълно със забава, но едва ли е най-подходящото нещо, което може да те разреве.

И всичкото това tl;dr за да накарам някой да промени мнението си за филма..
Скоро идва рожденният ден на Сатоши Кон, така че пуснете си го тогава и се наслаждавайте /или пък обратното/ на едно негово творение.
И тоя път очаквам да има по-дълги мнения.

Ryoka__

Това всъщност са камъни в градинката на феновете .


Как пък само един похвали графиката и анимацията (с по една дума) и май трима музиката. Никой не каза за структурата на историята, за майсторството в развитието на образите, за играта на сеютата...Но пък това за плача беше преобладаващо.
Страшно убедително.


Нямам нищо против дълбоко екзистенциални теми...дори нямам нищо против драмата и емоциите...но ми е скучно, когато се прекалява с последното, защото излиза че авторът не може да ангажира по никакъв друг начин вниманието на зрителите.


Ами аз не говоря само за АнимеС. Общо взето всички аниме фенове с които съм общувал приемат първосигнално, че щом заглавието съдържа покъртителна човешка история, значи е супер сериозно, смислено и качествено.
В случая може да сте прави, но ето виж как други ценни неща на Кон, като изброените три (Paranoia Agent, Tokyo Godfathers, Paprika), не се радват на същата почит само и единствено, защото съдържат и хумор...


OK, този път по изключение ще ти хвана вяра. Може пък с тези художествени средства Сатоши Кон да казва наистина интересни неща...но поне ви накарах да си признаете, че е изградено от такива елементи .
Щото там всички се хвалят как са плакали на него, но пък аз съм се бил заблудил .

Чак пък за плакане да е.. Overreacting imo. Но всеки си знае границата и слабите места де. Явно не е било засегнато такова, докато съм гледал.


С удоволствие бих дал оценка на гореизброените, но това нещо е по-старо от мен. Няма как да бъда на 100% точен. Та аз не помня вече какво ядох току що... /jk/
Само за едно съм сигурен /а и ти също предполагам/ - можеш да си изплакнеш очите и душата с визията, музиката и начина по който е изградена една работа на Сатоши Кон.

И съвсем малко се отклонявам, гледайки таговете в AniDB. Понякога само те могат да те накарат да се отвратиш толкова, че да не гледащ нещо. Не говоря само за това аниме.

Филма е по-скоро сантиментален, затова може някой да са го докарали до по-скоро трогване, отколкото рев както ти си мислиш.

Особено ако си падаш и по киното сама по себе си историята ще ти хареса.

Просто си се свкарал в изключително забавен (за нас четящи глупостите ти) филм. Така и неразбирам, коментарите и в тази и в тези на всички останали Сатоши Кон филми са еднакви - кратки и ясни. Хем го харесваш режисьора, хем си мислиш че ще се излъжеш Според мен дори човек по-може да се разчувства на Tokyo Godfathers отколкото на Актрисата, така че и това го имай в предвид.

Ryoka__

Миии...примерно аз не съм голям фен на керъктър дизайна в неговите проекти - да, употребяват го много правилно в драматургически аспект...но не ме кефи.
Т.е. Сатоши Кон е гаранция за качество на всички нива (най-вече сюжет и представянето му), но не е гаранция, че ще ми хареса (особено, ако забие в посоки, които не ме радват).

Wind_Falcon


Харесвам някои негови неща, което (в моя свят) не означава автоматично, че ще харесам всичко негово или на екипите, които той събираше около себе си.

Колкото до лъгането...два часа все ще ги преживея (от инат съм гледал много по-дълги и по-неприятни за мен неща ).
Въпросът е, че съм силно убеден как заглавието не е за мен...и след като вече познавам творчеството му няма да пропусна много ако не гледам PB и MA.

Може би трябва да подчертая нещо - това, че ще прескоча MA, няма нищо общо с коментарите ми за липсата на по-обширни коментари в темата тук .
Последните и най-вече това за плаченето го сложих на майтап...но SN00KY малко ескалира нещата.

Гледам Велуша пак е наспамил тема за филм дет не е гледал.

How very typical.

Ta така. Напоследък ми е Сатоши Кон период както сте забелезалЕ, ето и поредното ми включване.

Като че ли от късния период на Сатоши Кон, това е най-доброто му филм творение от квот съм прелистила до тук.

Радвам се, че най-накрая се захванах прилежно да изгледам всичко негово и стигнах до Актрисата.

Странно, гледах целия филм с лека усмивчица подсъзнателно знайно защо, а накрая знаех точно думите на последната реплика преди да я изрече. Секунда преди това усмивката ми се беше разляла широко.

Пък някои хора плачели... Хммм. Ми да плачат. Животът е тъжно нещо като цяло. А този филм си е огледало на живота.

Не е истина колко съм остаряла и колко мъдрост съм събрала в торбата.

Тази мойта старата, дето ми подава торбата през прага не мисля ,че я мразя. Нито тя мен. Мойта старица ще изглежда различно някакси...и струва ми се, че ще имаме хармонична връзка.
____________

Aко този човек, мир на кокалите му малко се беше постарал и за Паприката, можеше да се получи подобно уникатно, рисувано отражение на човешкото сърце, но уви.... Явно тогава е хванал грешния подход.

Тук обаче правя поклон по японски, защото наистина се е справил повече от блестящо. Целият филм е като раждането на една красива, керамична ваза в ръцете на майстор върху въртящо се колело пред очите ти.
Не усетих кога мина, коефициентът му на риУотч удари тавана.
Починах си.
Насладих се.
Видях нещата ,които съм видяла и осъзнала вече в живота сюрреално анимирани. И се усмихнах.

Ако аз бях Кон обаче, ей така , да има повече рев от публиката , щях да го остарея художника и щях да ги срещна по същия начин с нея, както с полицая. И той щеше да и връчи собственото си писмо. И тя нямаше да знае кой е. Красиво, а?

А основното послание - макар, че не е оргинално и съм го чела,гледала,пак чела, изживяла - тук ми хареса как ми го поднесаха с финес и елегантност. Не е важно какъв връх катерим , романтичен, творчески и прочие- важно е пътят по който избираме да достигаме до него...и ужасно страшният момент е моментът на достигането. Затова трябва да прекъснем и да върнем крачка секунда преди него и воала : имаме една вечна мечта. Една почти пълна луна.

И вече можем да си изберем друг път пак да си трамбоваме към нея.