И отново не ме разбрахте.

Аз историите не ги коментирам, ясно е че са добри. (както казах сами по себе си ми харесаха)

The anime dont' do them justice както беше казано в един друг форум. Неуспява да ги пресъздаде както трябва.

Не става въпрос че трябва да е смляно. Сам го каза - "По начало киното е неспособно да разкрие дълбочината на книгата."

И това ми е единствената критика. Нито съм говорел за самите истории като замисъл нито нищо.

Напълно вярно. За алост творбата не представляваше голям интерес за мен. Така че, няам да се хврълям да разнищвам нещо, което не ми е грабнало интереса. Само ще вметна, че арта и кървавите сцени, бяха примерн, как се правят тия неща.

Съгласен съм, до там докъдето се простира непотчерания цитат.
Аз го разтълкувах по друг начин.
В цялото произведение, се натъртваше, че Кей не е заможен, "че е безполезен" (думи на майката), че дори и ако щешете е някакъв странник от улицата. Макар и без да му го казват директно, Кей знае какво мислят те и постепенно, започва да се отказва от свойте вицдания за света и за това което е учил досега. Накая се чувства, като това което те са искали. Като един нещожен боклук и се радваше и благодареше за това което бе получил.

Е, тук това важи с пълни сили.

Именно!

Напротив!
"Сенсея" знаеше още от самото начало, как ще почнат да се развиват нещата. "Една малка работа", му подсказа, че това което "бе заръчал на "госпожицата"" се е объркало и нещатата са стигнали по-далеч. И това е единственото за което той ще съжалява.
Той(сенсея) е искал да се ожени от самото начало!!! Явно майката не е искала да се бърза или просто не е била сигорна. Но вторият мъж е живота на дъщеря и я карат да вземе тези мерки, ако иска дъшеря й, да си намери "свястен" мъж.
Личния извод, който си извадих е, че нетрябва да се отказваш толкова лесно от личните си вярвания, защото егоизма може да се крие навсякъде. Доколко вярно или не, може да се спори. Но товса са вижданията на автора, пък и да си призная, ще останат и част от мен.
Страхотна работа! За разлика от предишното произведение, това ме грабна дотолкова, че немога да кажа, кое е по-хубаво... "Сърце" или "Вече не човек"

---

Бягай Мелос.
Няма пак да преразказвам историята. Само ще вметна, че ме грабна и че двамата приятели немогат да вървят заедно по пътя който са избрали. Затова и нашият главен герой бива "измамен". За негово добро. Ако той знаеше истината, никога не би тръгнал и би си провалил бъдещето. Това е една прекрасна историята не само за приятелството но и аз прошката. И за това, че омразата неводи наникъде. Както и в по-късната му творба, "не повече човек", поиказва как тези отрицателни чувства водят до саморазрушение.
Бягай Мелос... Бягай от приятеля си, за да му помогнеш.
btw http://myanimelist.net/anime/4876/Hashire_Melos!

---

"Нишката на паякът" изобщо няма да навлизам в подробности за него... И без това всичко е много ясно и точно показано.
Интересно представлява, че той ненамираше смисъла за живот в този свят. Това и "пощадяването" на паяка, му бяха отворили път към свободата, но не и към личната промяна. Затова и паяка се отказаот него.

И последната творба, която има вързки с предишната "Портрет на Ада".
Невероятно произведение. Интересното беше как самия автор на книгата от където идва и анимето се пресъздава, акто най-великия художник.
Досъщ както лудия крал, светът го кара да се промени и да рисува нещо което не е истина, или нещо което той неиска.
Тробата е прелестна. За този автор знам само тази и предходната му творба, така че, може би, тази е наистина най-великата му, точно както и тази на художника.
Светът погуби писателя или погледната от друг ъгъл творбата погуби писателя. И художника също...

***

Анимето беше върховно. Имаше само 2 истории, който не ми бяха присърце, но немога да кажа, че са лоши. Даже напротив. Личната ми оценка ще е 10/10. Макар и да си оставам с малки забележки и то идващи от личният ми вкус.

Единствените ми забележки за това аниме са към втория разказ. Целия този хумор бая ми разваляше атмосферата, но поне в The Spider's Thread и Hell Screen бат ти Кубо се е усетил да не я прави тази изцепка.
Любимите ми истории бяха последните три, като тая за Мелос просто защото беше единствената позитивна такава (а при толкова лудост и депресия, просто...).

Изгледах 4 еп. днес. Много ми хареса. Определено ще продължа

Мързи ме да пиша дълги ревюта, но все пак ще кажа по 2-3 думи за всяко произведение:
- Не повече човек - Определено тази творба на Осаму Дазай е фамозна и просто бях запленен
от развитието на историята на Йозо и желанието му да се докаже на собственият си баща.
Такаши Обата е свършил чудесна работа по чарактър дизайна. 10/10 за тази прекрасна арка.
- В гората, под напълно разцъфналите вишневи цветчета - Най-слабата арка от поредицата...
Замисълът не е лош, но реализацията е фейл. Напълно ненужни комични моменти, които нямат нищо общо
с цялостния замисъл на творбата на Анго Сакагучи. Чарактър дизайна на Кубо ми хареса. 7/10.
- Сърце - Много силно произведение на Сосеки Нацуме, разказващо за приятелството на двама мъже, влюбени в една и съща жена,
която впоследствие става причина за раздора на приятелството им.
Чарактър дизайна на Такаши отново кърти мивките. 10/10.
- Бягай, Мелос - Ето я и историята, която разкрива колко ценно е истинското приятелство, и която да си призная ме накара да пророня 2-3 сълзи,
а докато гледам аниме това досега не се бе случвало. Това произведение затвърди мнението ми за това,
че Осаму Дазай е бил същински гений за времето си и гуру в японската литература.
Това е любимият ми арк от анимето, всичко просто е гениално. Чарактър дизайна на Такаши Кономи също е великолепен. От където и да го погледна си е 10/10
- Паяжината на паяка - Разказ за коварен убиец, погубен от собственият си егоизъм. Сцената с катеренето по паяжината на паяка,
който може би щеше да го спаси, отблагодарявайки се на Кандата за това, че по-рано го пожали, сама по себе си говори затова. Чарактър дизайна на Кубо е чудесен.
- Портрет на Ада - Мда, тази творба е свързана с предходната, като според мен я допълва, въпреки че авторите на двете произведения са коренно различни.
Алчността на краля, жертвата на дъщерята на художника, в името на това баща й да нарисува нещо грандиозно, задоволяващо желанието на краля,
и напълно заслужената и подобаваща негова смърт. Много добра реализация и великолепен чарактър дизайн на Кубо 10/10 за двете последни представени ни в анимето произведения
Обща оценка за анимето - 10/10, просто няма начин как да му дам по-малко

Пфф, пак стана дълъг поста...
btw как ми се иска да анимират шедьовара на Вазов и българската литература - романa "Под игото".
Ех, мечти, мечти

Беше много интересно... изобщо идеята да се направят романи на анимета ми допада много ;]
най-малко ми хареса "В гората, под напълно разцъфналите вишневи цветчета"
другите просто бяха шедьовър. Последната сцена на Портрет на ада беше жестоко красива...изобщо перфе бяха нещата
Освен това ми стана много интересно за личността на Осаму Дазай. Трябва да потърся нещо негово.

Изгледах с нескрит интерес историите. Провокира ме излизането на българския пазар книга са произведения на Осаму Дадзай. Затова реших да се запозная с всички адаптации на Нинген шиккаку и Бягай, Мелос!
И аз съм на мнение, че трябва по-често да анимират японските класици, особено геният Акутагава, който е превеждан на български и разглежданите тук 2 разказа фигурират сред представените у нас заглавия.
Мен също най-много ме впечатлиха последните 3 сегмента, а Бягай, Мелос направо успя да ме разплаче. Страхотно беше!
На Панаира на книгата миналата седмица, си купих книгата, по която е правен филма. Тя е преведена на български, благодарение на Японската фондация и освен въпросния кратък роман (Нинген шиккаку), съдържа още 9 произведения на Осаму Дадзай. Най-известните му творби, сред които Бягай, Мерос и Жената на Вийон, са събрани в над 300 стр. От издателството казаха, че има голям интерес и се е наложило да печатат допълнителни копия.
* Запознах се и с трите версии на Нинген шиккаку. Изгледах филма (от 2010г.) и анимето. Прочетох книгата и вече мога да кажа, че имам някаква представа за цялата история.
Доста странен разказ, който се оказа, че ме е пленил със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и подтискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека.
След края на филма останаха неизяснени моменти, които получиха отговор едва след като завърших анимето. В него имаше разказвач, който уточняваше повечето случки.
Изводът ми е, че и двете ленти са отлични адаптации на краткия роман на Дадзай, който е дълъг само 120 стр. и се смята за своеобразна автобиография на Осаму Дадзай. Общо взето, филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията, а някои от тях са дадени под формата на спомени (това е интересн похват, който много отива на анимираната версия).
В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йозо чудовище (там първия опит за самоубийство е предаден по-различно - реално Йозо не бута жената от скалата, а заедно се потапят в морето), а друг път го представя като призрак - обаке, във филма образът му и е изграден по-приемливо, въпреки че в края всички източници стигат до един извод: главния герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони и разбирания (в анимето това е предадено много интересно, чрез следващия го призрак от картината).
* Рисунката на призрака са различни в анимето и филма. Тази от анимацията прилича на детски призрак, докато филмовата е наистина плашеща.


* Във филма имаме един добавен образ, който не откриваме в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Неговата роля е малка и обяснението, което имам за появата му е следното: режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йозо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее.
* Шицуджито също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йозо и върши почти същата работа. Но друго е когато използват шицуджи и неговото обръщение botchan.
* Бягай, Мелос - в разказа няма историята на писателя, който пише романа, но именно тя направи анимето още по-въздействащо
* Паяжинката - Мамору Мияно озвучава Кандата. Той на практика може да се певъплъти и в живия му образ.
* Hell Screen - в анимето всичко е представено по-грандиозно. В оригиналния разказ картината, която Йошихиде рисува, е върху параван, а тук имаме цял мавзолей.
Героите и обстановката от двете анимации по разказите на Акутагава много ми напомниха на Самурай 7. Рисунките бяха подобни.
* От произведенията на Сосеки препоръчвам да се види филма Yume juya, който събира 10 интерпретации на 10 истории от 10 съвременни японски режисьори - viewtopic.php?f=42&t=29994

Сборникът на Дадзай наистина е уникален и дава нов, по-задълбочен поглен върху историите от Aoi Bungaku, поне до колкото е възможно да се прави сравнение между аниме и роман.
Май е време да го гледам отново...

Закупих си неотдавна мангата : No Longer Human на Usamaru Furuya , базирана по Osamu Dazai на издателство VERTICAL 1 и 2ри том

Чете се кат манхуа (т.е. - нормално)

Но няма много общо със сюжетната линия в анимето
Мангата е доста по-извратена и графична.

Все още е он-гоинг.

Струва си гледането. Доста дълбоко аниме.

Като се има в предвид, че не проумя за какво става дума в katanagatari, малко ми е съмнителна оценката ти за дълбочина тук.

Първо - словосъчетание "в предвид" не съществува, второ - не знам как си достигнал до заключението, че не съм проумял за какво става дума в katanagatari, но то не е вярно, трето - в сравнение с aoi bungaku katanagatari е много плоско аниме.

Може и да не е правилен израз, но е придобил гражданственост и би трябвало да знаеш, какво искам да кажа.


От дълбокия ти коментар за него.


Което за мен означава, че за имаш повърхностни критерии, за смисъл и дълбочина.
Ако за теб обикновеното наличие на мелодрама превръща и най-слабите истории в произведение на изкуството, е логично да имаш толкова високо мнение.

>обикновено наличие на мелодрама

Те СА СИ произведения на изкуството, просто малко трудно стигат от изпълнените с мелодрама души на джапанките до нашите просмукани от латиноамерикански/турски/индийски сериали души. Ако питам моя приятелка по японистика какво мисли за Dazai Osamu, е възможно да каже, че е най-великият писател, до когото се е докоснала, и Ningen Shikaku е най-великото произведение. Въпрос на гледна точка.
В Aoi Bungaku дори са ги представили по малко по-смилаем начин. Примерно Natsume Soseki е адски скучен да го четеш. Докато в анимуто Kokoro-то беше хубаво изрязано по краищата и историята представена в добре завършен вид.

Пък ако този над теб беше обяснил к'во му е дълбокото на Aoi Bungaku можеше и да завържете няк'ъв разговор.

Така е, няма матриал за спор.
Опитах се да го ядосам, за да получа обосновка...но само научих, че обича да се прави на grammar nazi.

То и суперемоционалността може да върши работа, но подозирам хората, че просто реагират първосигнално на нея.
Щом я има - значи заглавието е сериозно, смислено и дълбоко. "Леле колко сълзи и сополи в AnoHana и Clannad, значи са шедьоври!".
Независимо, дали е подплатена с нещо или не.