Танцът „Морис“ е присъщ за всички обитаеми светове в
мултивселената.
Играят го под синьо небе, за да отпразнуват събуждането на
земята за живот, и под ярки звезди, защото иде пролет и с малко
късмет заледеният въглероден двуокис пак ще се разтопи. Този
подтик изпитват и твари от водните дълбини, които никога не са
зървали слънце, и хора от градовете, чийто единствен допир с
кръговрата на природата е сблъсъкът на тяхното „Волво“ с овца на
пътя.
Танцуват го невинно млади математици с рошави бради под
звуците на неумело изсвирената с акордеон „Квартирантът на мисис
Уиджъри“, танцуват го безмилостно и „Морис-нинджите от Нов
Анкх“, които владеят странни и ужасяващи хватки с обикновена
кърпа и камбанка в ръце.
И никой никога не го изпълнява както трябва.
Освен в Света на Диска, който е плосък и се крепи върху
гърбовете на четири слона, а те на свой ред се носят в пространството
върху корубата на Великата А’Туин, световната костенурка.
Но дори там го играят правилно само на едно място — селце
високо в планините Овнерог, където важната и простичка тайна се
предава от поколение на поколение.
Там мъжете танцуват през първия ден на пролетта ту напред, ту
назад, вързали звънчета под коленете си, с развени бели ризи. Хората
се събират да ги гледат. После ядат печен вол на шиш и, общо взето,
смята се за хубав ден да излезеш на открито с цялото семейство.
Но тайната не е в това.
Тя е скрита в _другия_ танц.
А той няма да бъде изпълнен още известно време.