Ragnos

Не, там екшън кефът може да е добър, но е в изключително малки количества, а паузите помежду са гмуркане в нечия бездна от негативни емоции.
Не, благодаря, опитвам се да ги откажа!
Може дори да изпадна в подробности, че са толкова грубо и елементарно натрапени на зрителя, че отказвам да ги изпитам изпитвам, ма вече съм го писал около 100-на пъти.
Може дори да сложа на кантара TF, което е хем нелогично, хем излишно емоционално, хем екшънът не е кой знае какво, но пък идиотската комбинация по някакъв мистичен начин ме радва, музиката е добра, звукът е странен , част от героите са ми симпатични, а това нърдовско не-знам-ква-си животинка, срещу друга не-знам-ква-си животинка си е дори интересно.


Кво даже...я колко народ измря заради него (най-ми е жал за Полоний ).
Хамлет е човекът с най-лошите отговори.


Zavulon

Препоръчвам ти ето този сейнен - http://myanimelist.net/anime/1608/Salaryman_Kintarou
Ако го издържиш поне до 1/3 може и да ти просветне какво искам да кажа.
Ако още не си разбрал - не казвам, че всички сейнени са тъпи, а че как нещо се води за възрастни, не го застрахова от невъзможната тъпотия на някои автори.
Кинтаро е пример за краен идиотизъм.


Абсолютно лош пример. Тази книга я обожавам още от преди ти да се родиш...и бих я харесал независимо от настроението.
Тя за мен е очевиден шедьовър и фантастична класика.


Може би, но реално се ползва за изпомпване на домашни бюджети, не за запознаване с древни култури...

Нито е в малки количества, нито паузите между него са толкова дълги, а негативните емоции са твърде повърхностни, за се вземат на сериозно от всеки човек над 16 години, сиреч сложени са просто за бекгранд, който да уплътни и свърже събитията, а не за да предизвикват душевни сътресения у зрителя. Аз затова и ти се чудя на акъла - в TF екшънът е в минимални количества, а анимираният такъв клони към нулата. Героите са десетки пъти по-дразнещи и изкуствени, за сравнение между музиката и дума не може да става, а това нърдовското дори не ща да коментирам... ииии пак се отклонихме. Край на офтопика.

Ragnos

Това не е вярно или пък фенщината ти, те кара да виждаш нещата изкривено.


Че аз не ги взимам сериозно, просто са ми адски досадни едновременно за фон, пълнеж, предястие, основно ястие и десерт.


Казах - по някакви ирационални причини ме забавлява (но аркът със змиорката ме изтерза). От гледна точка на продукцията SnK е десетки пъти по-добро, но пак не мога да го понасям. Аз и нискобюджетни неща гледам.
А за музиката - въпрос на вкус. Конкретно към тези хорове дето пеят на латински с патос имам доста големи изисквания. Композиторът на SnK има още да се учи примерно от Кармина Бурана (кантатата, не само текста) или от композициите на Базил Полидорис .
Имаше и едно доста свястно парче в края на Vampir Hunter D: Bloodlust.
Останалата част от музиката, не че не се опитва да е грандиозна, но не ме радва.
От друга страна музиката в TF отговаря на обстановката - странна е и пълна с механични звуци.
Ако случайно се интересуваш по каква патетична (буквално) оркестрова музика си падам - OST-то на Little Witch Academia...



Shingeki no Bahamut: Genesis ep. 8 - нямаше много екшън този път, но все пак обяснения и красоти. Амира, май носи в себе си различни личности...или пък нарочно ни подведоха.
Шъ мъ изминявате, но артът ме кефи стотици пъти повече от този в SnK и мога да си го гледам без да ми дреме, случва ли се нещо в анимето или не.

Шъ мъ извиниш, ама ти ли знаеш по-добре, дето си гледал един епизод, или аз, дето покрай превода щЪ-не-щЪ съм гледал целия сезон поне 10 пъти и го знам почти наизуст?


Апетитът идва с яденето, драги, не обратното. За фенщина може да ми говориш, ако бях маниак на мангата и това би могло да изкриви преценката ми за анимето... както в случая на Копелето с Паразита, да речем. Само че аз не съм прочел и една страница от тая манга, не се кефя на всеки бонус под формата на тъпа ОВА или лайфекшън, не си свалям фенфикшън, арт и други отаку простотии, не ставам и не си лягам с SnK. Просто приеми, че някои хора може да ги кефи, без това автоматично да ги превръща в мейнстрийм зомбита и роби на модата. Пък ти си го мрази на воля, това е твое право.


Нема лошо, и мен ме кефи... като изключим CGI на доста моменти.

Епизод 7 - Дали няма да се окаже, че Амира е подведена към Бахамута нарочно от баща си ?

Кралят се оказа вещицата от Снежанка!

@Velush



Въпрос на вкус а той може да се промени през годините.Така заглавие което си смятал за тъпо, може да се дължи на простия факт, че не ми могъл да разбереш посланието му.



Не очаквах да ме разбереш, за това използвах този пример. В Търновската библиотека от 20 години никой не беше взимал заглавието. Соц. литературата хич не отива с образа който съм си изградил за теб... Остава да ми кажеш че си и троцкист който харесва Достоевски.

Zavulon

Конкретният пример - Кинтаро е такъв боклук, че никакъв житейски опит не може да промени преживяването.


Това какво отношение има към моите литературни предпочитания?
Или пък към тези на търновци?
Ето аз книгата си я купих, не съм я чел от библиотека.


Ми то има разлика между литература писана по време на социализма (дето не беше и социализъм) и такава, която го пропагандира.
Специално Стугатцки в ранното си творчество са тук-таме леко критични, а в средното и късното бая подигравателни към "строя" и режимите му. ("Приказка за тройката" е абсолютна гавра със Сталин, пък предишната книга "Понеделник започва в събота" с бюрокрацията и тоталитарния модел на управление.) Цензурата доста е шарила по книгите им.
Точно "Пикник край пътя" била направо неузнаваема спрямо оригиналния вариант.
Голяма част от творчеството им може да се разбере и от тийнейджъри (шонен/шоджо) и от възрастни (сейнен/джосей).


Къде е Троцки и къде пък е любовта към класиката, каквато е творчеството на Достоевски.

Акцентирам отново :

Социалното фентъзи не пасва на образа който съм си изградил за теб.

Троцки = hangyaku
Достоевски = депресарска литература

Кой да предполага, че изпитваш такава силна любов към Русия.

Аз Достоевски не го харесвам (баща ми му е фен), но е безспорна класика. Виж Чехов и Гогол ме кефят, нищо че и те боравят с трагедии.

Принципно за любовта или омразата към Русия.
Доста хора по доста тъп начин политизират нещата. Защо примерно омразата към бившата СССР да ти пречи да се кефиш на "12-те стола" или "Златния телец" дето покрай другите неща се гаврят и с тогавашните апаратчици?
Или пък да нарочно да отвърнеш очи от зимната олимпиада в Сочи...сякаш тя не демонстрира колко много неща не са наред в системата на Путин?

Конкретно твоето изказване за любовта пък ми звучи странно. Ако ти кажа, че много харесвам ето този комикс - http://www.sssscomic.com/comic.php?page=177 ще означава ли, че съм безнадеждно влюбен в нордическите държави?


Аз пък си мислех, че "Пикник край пътя" е sci-fi не фентъзи. Сблъсъкът между различни нива на цивилизациите изглежда, като магия. Виж "Понеделник започва в събота" е фентъзи...а пък продължението и май си е откровена гротеска.


В крайна сметка - научи се как работят описателните тагове по AniDB и MAL (имат ред) или въобще престани да им обръщаш внимание, защото обикновено се слагат по рекламните материали или първата серия, слез това никой не ги осъвременява...
Bahamut-ът е това, което виждаш - безмозъчен блокбъстър, дето действа на "гръбначно ниво", нищо за мозъка.

Твърде буквално интерпретираш казаното от мен.

P.S За мен Sci-fi предполага реалност която би могла да бъде постигната в бъдещето, основния фокус се придържа към нея и е съпроводена с достатъчно обяснения за да може читателя да навлезе в историята. Пикник край пътя има атмосферата, но акцентът пада върху човешките взаимоотношения, точно за това е социално. Зоната не предполага разбиране, а единствено интерпретиране.

Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!
Това е желанието което изрича Шухарт след като е принесъл жертвоприношение на месомелачката.Проблемът е, че щастието на едни се гради върху нещастието на други.

Ми виж за какво го водят най-различни критици, щом не ми вярваш.
То и sci-fi-ът има доста по-широка дефиниция.
Това, което пишеш е характерно (но не и задължително) само за определени периоди.

Не става въпрос до вяра или авторитет.
Казвам не защото искам да изглеждам прав,а имам своите аргументи.

9-ти епизод беше общо-взето скучен. Кралят много добре се вписва в образа на параноик. Имаше един забавен момент, където Фаваро и Амира падаха от някаква стена, Амира се трансформира частично и литна с едното крилце, а наш Фаваро вика "Вярно, забравих, че можеш да летиш", а тя му отвърна "Ми, всъщност не мога" и двамата цопнаха като в картууните с Койота.

П.П. Рицарите отдавали чест едно към едно като в Snk.


П.П.2. Абе, що не чувам тея, дето хранеха SnK за "гаврата" с гръцката митология, да хранят смесването на гръцката митология с ангели, архангели и демони, както и за мястото на Жана Д'Арк във всичко това? Нещо двоен стандарт ли, какво ли?

Ragnos

Не е двоен стандарт. Подигравката беше с превода избран от разпространителите - че говорят за някакви титани, а те кьоджините въобще не са титани. Мизерен начин да изстискат интерес от масовата публика с очевидна лъжа.
Та тази конкретна критиката беше към разпространителите, а не към авторите, които си имат съвсем други трески за дялане, но поне са избрали добро име.

Тук анимето по замисъл е карашък манджа от всичко, за което са се сетили авторите на играта с карти. Не е кой знае каква идея (направо си е кич), но и разпространителите не се опитват да излъжат за какво става дума.