„Fate/stay night [Unlimited Blade Works]“ е адаптация на visual novel на име „Fate/stay night“, написана от Киноко Насу.
Новелата се чете като книга-игра и различните избори в историята я променят и водят до съвсем различен развой на събитията.
Тези различни събития се събират в отделен route, който разказва различна версия на сюжета.
В „Съдба/вечна нощ“ руутовете са три:
1) Съдба (Fate)
2) Свят на безброй остриета (Unlimited Blade Works)
3) Райско чувство (Heaven's Feel).

Историята за всеки руут е различна и комбинацията на различни елементи и сюжетни линии от трите е невъзможна поради редица причини. Една от основните е, че героите търпят развитие на характера в различни посоки и ако в една хипотетична адаптация те направят нещо от UBW и в следващия момент действат като в Heaven's Feel, изглеждат нелогични и недодялани.
„Съдба“ се концентрира върху Сейбър и отношенията ѝ с Широ. Рин няма толкова голяма роля, колкото в UBW, а Сакура - още по-малка. Този руут е адаптиран не особено успешно в анимето на Studio DEEN през 2006, но в същото аниме са включени и елементи от другите два руута, което прави адаптацията малко или много безполезна и негледаема.
„Свят на безброй остриета“ се адаптира от ufotable в това аниме и историята отново има същите герои, но се обръща много повече внимание на Рин и Стрелец, връзката на Широ с тях и тайните на бъдещето им.
„Райско чувство“ е различен от първите два руута и предстои да получи първата си адаптация във формата на филмова поредица (в стила на „Kara no Kyoukai“). Там основно място в живота на Широ започва да заема Сакура Мато. Историята взема пълен обрат и придобива съвсем различен вид от предишните две версии на сюжета, като се разкриват някои съществени тайни за Войната за Светия Граал и рода Мато.

„Fate/Zero“ е роман, писан от друг автор - Ген Уробучи („Puella Magi Madoka Magica“), две години след излизането на „Fate/stay night“ и е негова предистория, като сюжетът на романа важи за всички руутове на /stay night. През 2011 получи адекватна адаптация от ufotable - студиото, което анимира друга творба на Киноко Насу - „Kara no Kyoukai“. „Fate/Zero“ разказва за събитията от Четвъртата Война за Светия Граал - 10 години преди тази от „Fate/stay night“.

Препоръчително е поредицата да бъде гледана в реда на издаване на оригиналните творби, тоест първо „Съдба/вечна нощ“ и след това „Съдба/Началото“, който започва с нагласата, че зрителят е запознат с всички тайни, разкрити във „Fate/stay night“. Редно е да се отбележи, че „Fate/Zero“ има по-мрачен тон от своето продължение и някои предпочитат него като начална точка за незапознат зрител. Това по никакъв начин не може да попречи на зрителя да разбере и да се наслади на историята за Четвъртата Война за Граала.

А сега за онези, които гледат първо „Fate/stay night“ - няколко кратки обяснения за детайлния свят, създаден от автора.
Историята разказва за Петата Война за Светия Граал. Това е една битка между магове, а крайната цел е Светият Граал. Разбира се, не истинският Граал на Христос, а едно магическо устройство, което е способно да сбъдне най-съкровеното желание на своя притежател. Преди много години трите най-велики магически рода организирали приятелска битка, но скоро тя прераснала в същинска война. Така за пети пореден път Граалът призовава седем Господари - обичайно са хора с магическо потекло или с други думи - магове. Седемте Господари на свой ред призовават по един Слуга и получават от Граала три Заповедни клейма на ръката си, с които могат да принудят своя Слуга на пълно подчинение, независимо каква е заповедта и дали тя е според законите на света. Едно Клеймо обаче не е способно да направи Слугата по-силен, затова той извършва зададеното действие единствено до предела на възможностите си. Така заедно седемте отбора се бият един срещу друг, докато не остане само една двойка Господар и Слуга. Господарят взема Граала, а той на свой ред сбъдва желанието на Господаря и неговия Слуга.
Слугите пък винаги са различни Герои - личности, които са оставили трайна следа в човешката история, независимо дали са от миналото, от бъдещето, от действителността, или от някоя легенда. Тяхната единствена роля във Войната за Граала е да съдействат на своя Господар по пътя към победата.
Те са разделени в седем основни класа, но невинаги са само те.
Сейбър - мечоносецът.
Улан - копиеносецът.
Заклинател - магът.
Асасин - тихият убиец.
Стрелец - Герой, който си служи с лък и стрела.
Ездач - онзи, който приживе е станал известен с ловкостта си.
Берсеркер - лудият воин; Герой, който е призован с различно заклинание, което замъглява яснотата на ума му.

Всеки Слуга има своя Благородна илюзия - най-съкровеното му и унищожително оръжие, което пази в тайна и използва единствено в краен случай. Причина за това е, че осъществяването и материализирането на една Илюзия изисква голямо количество мана, а когато човек бъде лишен от маната си, колкото и малко да е тя, умира. Благородната илюзия често може да бъде разпозната, стига само да се разбере самоличността на Слугата - кой Герой е бил, преди да бъде призован във Войната. Затова е важно при битка да не се разкрива самоличността на Слугата.


По традиция Господарите, както споменах, са магове, а целта на всеки маг според повелите на света на магията е достигането на Акаша.
Акаша, още наричана Акашовите записи, е източникът на всичко съществуващо. Там са съхранени минало, настояще и всяко възможно бъдеще.
В света на творбата има теория сред маговете, че когато човек отстрани от себе си всички качества, които е придобил от самото си зачеване досега, у него остава едно-единствено качество, което е само нюанс на една първородна празнота, от която се е родил светът. Това качество се нарича Начало. То води целия ни живот и е най-естественият ни порив. Различно е за всеки, но винаги води до едно - Акаша. Именно защото е един оттенък на безпределната празнота, което представляват Акашовите записи. Те от своя страна са едно идейно пространство, толкова голямо, колкото е една празнота, която съдържа в себе си цялата история и природа на човека.
Затова според традиционната представа за един маг той трябва да посвети целия си живот в търсене на начин да пробуди своето Начало - да се отдаде изцяло на най-изначалния си порив, след което да отвори за себе си пътя към Акаша, за да постигне съвършената мъдрост, която се крие там. Във вселената на историята малцина са го постигали и никога не са се връщали оттам.
„Kara no Kyoukai“ разказва по-подробно за този аспект от историята, докато Fate/ поредицата хроникира битките между магове, наречени Война за Светия Граал, и показва как невинаги всичко върви по правилата. Невинаги Господарят е маг, невинаги Слугата е само Слуга и невинаги Господарят има желание, което иска да бъде сбъднато.


Тук главните герои са Широ Емия - обикновен човек, който се е научил на най-елементарна магия от осиновения си баща.
Рин Тосака - единствена наследница на рода Тосака, един от трите велики магически рода.
Сакура Мато и нейният брат Шинджи Мато - те също са наследници на един от древните родове, Макира, който сега се нарича Мато.
Всеки от тях научава сравнително късно, че останалите също са с магическо потекло. Това е, защото маговете повелява да крият магията си. От една страна е вид закрила за обикновените хора, които не бива да страдат заради чужди разпри и чисто магически дела, от друга страна е мярка, взета от съображение за лично пространство и страх от осуетяване на стремежи и планове.
Асоциацията на маговете в Часовниковата кула в Лондон служи като център за хора с магическо потекло, където също биват и обучавани магове.
Друга институция е Църквата, която е далеч от идеята за обикновена църква. Тя също съдейства на маговете и нейни представители винаги биват назначени за един вид рефери във Войните за Граала. Тяхната цел е да предотвратят непозволени действия на участниците и да предложат убежище до края на Войната за онези, които са отпаднали от нея, но все пак са оцелели.

Освен тези основни неща има и редица термини, с които сюжетът си служи.
Маговете могат да ползват Затворено поле - вдигат магическо поле над дадена територия, което кара хората да не виждат случващото се вътре. Може да е чрез оптична илюзия или просто да накара хората да не гледат натам, да не обръщат внимание.
Могат също да използват и Проекционно поле - над дадена територия вдигат магическо поле, което е проекция на вътрешния им свят, като ефектът обхваща желаните цели, а външните хора имат същото изживяване като при Затворено поле. Чрез едно Проекционно поле маговете трансформират част от света така, както те сами си я представят, както сами пожелаят, и вкарват вътре хората, които сами искат да вкарат. И двете се използват често като оръжие или помощно средство в нападателна тактика.

Всички гореспоменати термини са използвани в мои предишни преводи на Type-Moon продукции. Запазени са и тук.
Сега мога само да ви пожелая приятно гледане!

Е, това не ми харесва като аниме, но щом Пупълчето и Реалити са го похвалили значи ще го гледам! Хаш таг бебчо за темата много е сексава! Хареса ми графиката, постера, суба не е лош! Впечатлен съм, пиша ти 10!

Страхотно аниме.. надявам се наистина анимацията да е по-добра, но ще изчакам да свърши, тоест догодина лятото

Много благодаря за субса. Добра работа.

6 и 17 минута - за отговорници на класа не сте ли чували? Определено не са президенти.

Dialogue: 0,0:44:18.41,0:44:19.20,Main,,0,0,0,,Тук е...
Dialogue: 0,0:44:19.20,0:44:20.68,Main,,0,0,0,,Улан! - Слугата на Улан.

Има и още неща по титрите, които могат да се коментират, но не ми се занимава.
Като цяло гледаем и грамотен превод, браво! Радвам се, че не виждам ненужната буква "у" в имената.

п.с. Puple, леко си в противоречие с правилата с по-горния си коментар, но карай да върви.
Всевисшите, явно, заради това аниме са си затворили очите.

Само не знам къде видя такова име.


Още преди Puple да горния пост, имаше линк за сваляне в заглавния пост на темата, с която аз и Puple се гордеем.

Edit: Хм, не знаех за това правило. Моя грешка, съжалявам.

Shinji Matou е такова име, но там сте изпуснали "у"-то, но за сметка на това смятате
в другите имена, които то ще се пада в средата на името, да го оставяте? Странна логика.

Edit:

Какъв Слуга на Улан? Та той Улан е Слуга.
Много мразя човек, който не е наясно с анимето, да ми коментира превода.
По това да съдя ли, че си гледал с лупа за грешки просто ей така?

ПП. В поста ми няма само линкове към епизода, но и информация за епизода. Защо номерацията стартира от 00 и колко ще са едночасовите епизоди. Така че едва ли ще се сметне за спам. Ако бива сметнао за такъв поста моля да се изтрие само картинката и линковете.

Сложил съм по погрешка едно "на", защото го слушах случайно от японски и не се съобразих...
Простете буквалния ми превод.
Точно затова не исках да коментирам и други пропуски,
защото веднага щяхте да ме набедите като човек, който само гледа да се заяжда.
Все пак от някакви дребни неща се палите, а к'во остава за по-сериозни?



Не, не съм гледал през лупа за грешки, тия неща ги забелязах с просто око
и ви ги казвам с чисто приятелски чувства, колкото и странно да ви звучи,
защото все пак тук половината преводачи са се, явно, взели за безгрешни профита.

Едит: Дадените от теб линкове са в разрез с правилата, защото тях вече ги има в първия пост,
следователно е редно модераторите да ги изтрият спрямо новите правила.

Ние пък по погрешка сме изпуснали едно "Cлугата" отпред.
Не мисля че е нещо огромно, на което трябва да се обръща толкова внимание.

Реално не е толкова важно, само го споменавам, понеже ми направи впечатление.

Да спомена и нещо друго, щом съм ви подкарал.

Dialogue: 0,0:25:34.86,0:25:36.64,Main,,0,0,0,,Престани!\N„Момиче, момиче, момиче“!

Това изречение е доста буквално преведено, можеше преспокойно да напишете нещо от сорта:
"Стига си ме наричал така", или "Стига с това момиче, та момиче", стига да държите да сте точни спрямо японския текст.

За нас е само чест, че се правят забележки за такива неща.
Тук вече имаш право и, разбира се, ще бъде поправено за бач.

Сега осъзнах, че диалогът всъщност върви много по-естествено така,
с такъв превод на репликата, и започна много да ми се набива на очи.
Благодарим за поправката!

Да чуя думата "чест" от някой за такова нещо...
Наистина това ми стопли душицата! Тука имало и хора!

Повече няма да ви тормозя, освен с тази дребна грешка.

Dialogue: 0,0:43:32.69,0:43:34.65,Main,,0,0,0,,Отишъл си де го вземеш?

Edit: Следете контекстите, четете си изреченията и гледайте да звучат колкото се може по-нормално,
защото на места някои редове леко стоят дървени. И аз ги допускам тия работи,
поне от време на време и при мен някой се присети да ме открехне, та да се поправя.