Следващите редове са кратки насоки
за незапознатите с Fate/ франчайза и продукциите на Тype-Moon.
„Fate/stay night [Unlimited Blade Works]“ е адаптация на visual novel на име „Fate/stay night“, написана от Киноко Насу.
Новелата се чете като книга-игра и различните избори в историята я променят и водят до съвсем различен развой на събитията.
Тези различни събития се събират в отделен route, който разказва различна версия на сюжета.
В „Съдба/вечна нощ“ руутовете са три:
1)
Съдба (Fate)
2)
Свят на безброй остриета (Unlimited Blade Works)
3)
Райско чувство (Heaven's Feel).
Историята за всеки руут е различна и комбинацията на различни елементи и сюжетни линии от трите е невъзможна поради редица причини. Една от основните е, че героите търпят развитие на характера в различни посоки и ако в една хипотетична адаптация те направят нещо от UBW и в следващия момент действат като в Heaven's Feel, изглеждат нелогични и недодялани.
„Съдба“ се концентрира върху Сейбър и отношенията ѝ с Широ. Рин няма толкова голяма роля, колкото в UBW, а Сакура - още по-малка. Този руут е адаптиран
не особено успешно в анимето на Studio DEEN през 2006, но в същото аниме са включени и елементи от другите два руута, което прави адаптацията малко или много безполезна и негледаема.
„Свят на безброй остриета“ се адаптира от ufotable в това аниме и историята отново има същите герои, но се обръща много повече внимание на Рин и Стрелец, връзката на Широ с тях и тайните на бъдещето им.
„Райско чувство“ е различен от първите два руута и предстои да получи първата си адаптация във формата на филмова поредица (в стила на „Kara no Kyoukai“). Там основно място в живота на Широ започва да заема Сакура Мато. Историята взема пълен обрат и придобива съвсем различен вид от предишните две версии на сюжета, като се разкриват някои съществени тайни за Войната за Светия Граал и рода Мато.
„Fate/Zero“ е роман, писан от друг автор - Ген Уробучи (
„Puella Magi Madoka Magica“), две години след излизането на „Fate/stay night“ и е негова предистория, като сюжетът на романа важи за всички руутове на /stay night. През 2011 получи адекватна адаптация от ufotable - студиото, което анимира друга творба на Киноко Насу - „Kara no Kyoukai“. „Fate/Zero“ разказва за събитията от Четвъртата Война за Светия Граал - 10 години преди тази от „Fate/stay night“.
Препоръчително е поредицата да бъде гледана в реда на издаване на оригиналните творби, тоест първо „Съдба/вечна нощ“ и след това „Съдба/Началото“, който започва с нагласата, че зрителят е запознат с всички тайни, разкрити във „Fate/stay night“. Редно е да се отбележи, че „Fate/Zero“ има по-мрачен тон от своето продължение и някои предпочитат него като начална точка за незапознат зрител. Това по никакъв начин не може да попречи на зрителя да разбере и да се наслади на историята за Четвъртата Война за Граала.
А сега за онези, които гледат първо „Fate/stay night“ - няколко кратки обяснения за детайлния свят, създаден от автора.
Историята разказва за
Петата Война за Светия Граал. Това е една битка между магове, а крайната цел е Светият Граал. Разбира се, не истинският Граал на Христос, а едно магическо устройство, което е способно да сбъдне най-съкровеното желание на своя притежател. Преди много години трите най-велики магически рода организирали приятелска битка, но скоро тя прераснала в същинска война. Така за пети пореден път Граалът призовава
седем Господари - обичайно са хора с магическо потекло или с други думи - магове. Седемте Господари на свой ред призовават по един
Слуга и получават от Граала три
Заповедни клейма на ръката си, с които могат да принудят своя Слуга на пълно подчинение, независимо каква е заповедта и дали тя е според законите на света. Едно Клеймо обаче не е способно да направи Слугата по-силен, затова той извършва зададеното действие единствено до предела на възможностите си. Така заедно седемте отбора се бият един срещу друг, докато не остане само една двойка Господар и Слуга. Господарят взема Граала, а той на свой ред сбъдва желанието на Господаря и неговия Слуга.
Слугите пък винаги са различни
Герои - личности, които са оставили трайна следа в човешката история, независимо дали са от миналото, от бъдещето, от действителността, или от някоя легенда. Тяхната единствена роля във Войната за Граала е да съдействат на своя Господар по пътя към победата.
Те са разделени в седем основни класа, но невинаги са само те.
Сейбър - мечоносецът.
Улан - копиеносецът.
Заклинател - магът.
Асасин - тихият убиец.
Стрелец - Герой, който си служи с лък и стрела.
Ездач - онзи, който приживе е станал известен с ловкостта си.
Берсеркер - лудият воин; Герой, който е призован с различно заклинание, което замъглява яснотата на ума му.
Всеки Слуга има своя
Благородна илюзия - най-съкровеното му и унищожително оръжие, което пази в тайна и използва единствено в краен случай. Причина за това е, че осъществяването и материализирането на една Илюзия изисква голямо количество мана, а когато човек бъде лишен от маната си, колкото и малко да е тя, умира. Благородната илюзия често може да бъде разпозната, стига само да се разбере самоличността на Слугата - кой Герой е бил, преди да бъде призован във Войната. Затова е важно при битка да не се разкрива самоличността на Слугата.
По традиция Господарите, както споменах, са магове, а целта на всеки маг според повелите на света на магията е достигането на
Акаша.
Акаша, още наричана
Акашовите записи, е източникът на всичко съществуващо. Там са съхранени минало, настояще и всяко възможно бъдеще.
В света на творбата има теория сред маговете, че когато човек отстрани от себе си всички качества, които е придобил от самото си зачеване досега, у него остава едно-единствено качество, което е само нюанс на една първородна празнота, от която се е родил светът. Това качество се нарича Начало. То води целия ни живот и е най-естественият ни порив. Различно е за всеки, но винаги води до едно - Акаша. Именно защото е един оттенък на безпределната празнота, което представляват Акашовите записи. Те от своя страна са едно идейно пространство, толкова голямо, колкото е една празнота, която съдържа в себе си цялата история и природа на човека.
Затова според традиционната представа за един маг той трябва да посвети целия си живот в търсене на начин да пробуди своето Начало - да се отдаде изцяло на най-изначалния си порив, след което да отвори за себе си пътя към Акаша, за да постигне съвършената мъдрост, която се крие там. Във вселената на историята малцина са го постигали и никога не са се връщали оттам.
„Kara no Kyoukai“ разказва по-подробно за този аспект от историята, докато Fate/ поредицата хроникира битките между магове, наречени Война за Светия Граал, и показва как невинаги всичко върви по правилата. Невинаги Господарят е маг, невинаги Слугата е само Слуга и невинаги Господарят има желание, което иска да бъде сбъднато.
Тук главните герои са
Широ Емия - обикновен човек, който се е научил на най-елементарна магия от осиновения си баща.
Рин Тосака - единствена наследница на рода Тосака, един от трите велики магически рода.
Сакура Мато и нейният брат Шинджи Мато - те също са наследници на един от древните родове, Макира, който сега се нарича Мато.
Всеки от тях научава сравнително късно, че останалите също са с магическо потекло. Това е, защото маговете повелява да крият магията си. От една страна е вид закрила за обикновените хора, които не бива да страдат заради чужди разпри и чисто магически дела, от друга страна е мярка, взета от съображение за лично пространство и страх от осуетяване на стремежи и планове.
Асоциацията на маговете в Часовниковата кула в Лондон служи като център за хора с магическо потекло, където също биват и обучавани магове.
Друга институция е
Църквата, която е далеч от идеята за обикновена църква. Тя също съдейства на маговете и нейни представители винаги биват назначени за един вид рефери във Войните за Граала. Тяхната цел е да предотвратят непозволени действия на участниците и да предложат убежище до края на Войната за онези, които са отпаднали от нея, но все пак са оцелели.
Освен тези основни неща има и редица термини, с които сюжетът си служи.
Маговете могат да ползват
Затворено поле - вдигат магическо поле над дадена територия, което кара хората да не виждат случващото се вътре. Може да е чрез оптична илюзия или просто да накара хората да не гледат натам, да не обръщат внимание.
Могат също да използват и
Проекционно поле - над дадена територия вдигат магическо поле, което е проекция на вътрешния им свят, като ефектът обхваща желаните цели, а външните хора имат същото изживяване като при Затворено поле. Чрез едно Проекционно поле маговете трансформират част от света така, както те сами си я представят, както сами пожелаят, и вкарват вътре хората, които сами искат да вкарат. И двете се използват често като оръжие или помощно средство в нападателна тактика.
Всички гореспоменати термини са използвани в мои предишни преводи на Type-Moon продукции. Запазени са и тук.
Сега мога само да ви пожелая приятно гледане!