Премиера: 1 март 2014

Студио: Studio 4°C

Жанр: психологическа драма, фантастика

Продължителност: 25 мин.

Режисьор: Наоюки Онда

Продуцент: Ейко Танака

Ролите озвучават: Ханае Нацуки, Мацумото Юки, Оно Дайске и др.

Връзки: AniDB

Резюме: Макото е обикновен гимназист, но крие една мрачна тайна. Още от малък има мистериозната способност да вижда "жътварите", които отвеждат човешките души. Макото няма намерение да се намесва в действията на "ангелите на смъртта", нито смята за нужно да предупреждава хората за надвисналата над тях гибел. Но скоро мрачен силует започва да преследва и приятелката му от детинство Хазуки...

Субтитри и връзки

Лично мнение: Това спешълче го препоръчвам горещо. Оказа се изненадващо добро попадение на "Аниме Мирай"-я, който по принцип не харесвам особено. Отлична режисура и сценография, подчертани с перфектна музика. Рисунъкът е лек и ненатрапчив. Сюжетът е изтъркан, но истоията крие голям потенциал, който си заслужава да се развие в сериал. Лична оценка - 9/10.

Доста голяма тъпотия беше.

Пропуснах да спомена, че заглавието не се препоръчва на хора, които получават оргазъм само от адаптации по манги на гениални мангаки.

Анимето е ок.
Приятно за губене на време, но едва ли ще го запомня прекалено дълго ^^

Единствената ми забележка е, че атмосферата на анимето не остана такава каквото очаквах.
В първите минути всеки път щом се появеше slender man се стрясках, а то накъде се разви .... *won't spoil you* Просто не задържа creepy/horrifying атмосферата, а точно там според мен се справяше най-добре :<

Иначе - добра история, стабилна режисура и анимация (as expected from Studio 4C), но нищо far too spectacular ^.~ (да не завишавам ничии очаквания)

За режисьорски дебют си е доста добро. Някои режисьори не се научават дори след 20 опита. Мога да дам доста примери. Най-пресното ми впечатление е от Имайзуми Кен'ичи с "Брюнхилде в мрака", който има дълга филмография, но пак се дъни много сериозно. Добре, че го отървава що-годе приличната история, музикалния подбор и анимацията.

...
.....
Туй се опита да се вземе на сериозно май -.-
Абсолютно нищо не разчовърка любопитството ми. Главният герой е шматка и сетинга и героинята са изтъркани. Туй денди държащо се шимигами, що веднага реши че главния е избрания...? Вярно като сериал по-добре ще се представи историята, но което и число умножено по 1 и 0, ще си е същото число или нула - или с други думи идеята не струва.

Глупости.

Нискобюджетно заглавие с евтина анимация, изтъркан до болка сюжет и дебютиращ режисьор, който освен с режисирането се е занимавал и с керъктър дизайна и част от сценария. Кое от тези неща те навежда на мисълта, че създателите му се опитват да ги вземем на сериозно? Даже постера все едно аз съм го правил аз с мизерните ми познания по фотошоп.

"Кое от тези неща те навежда на мисълта, че създателите му се опитват да ги вземем на сериозно?"

Сам казваш половината причина - "изтъркан до болка сюжет" комбиниран със сравнително тежка атмосфера през цялото време... объркали са се, за да им се получи трябваше да бие повече на пародия -.-
В момента нивото на драматизъм е прекалено високо- героя и миналото му, душевните му терзания, сцената в болницата, отново душевни терзания, спасяването на приятелката му и великото заключение, че никога не трябва да се предава и да оставя нещата в ръцете на съдбата....................................... . . . , допълвано със сравнително реалистичните дизайни и тъмните краски.
Дори да не почвам с абсурда 90% от историята да е произволно избрани клишета от наръчника на японския аниматор -.-

Браво на режисьора за завършения проект, но дано бързо да оправи кусурите в работата си. Тук проблемът не е пари, а идея и концепция на изпълнението.

Наистина не разбирам какво толкова му си се впечатлил -.- Колкото и да е евтино и еди какво си, в ютубе да влезеш и да разгледаш малко анимациики на пълни аматьори вероятно повече ще се забавляваш.

В съжденията ти няма никаква логика. Кой нормален човек ще тръгне да се прави на интересен с нещо евтино и скучно?
Аз още горе съм подчертал, че в историята няма нищо оригинално, но това не пречи да се развие в повече епизоди, особено ако се привлекат малко допълнителни средства и по-голям екип.
Силата на този спешъл е в добрата конструкция и последователност. Въведение, изложение и заключение. Има по малко и от трите, сюжетната линия е ясна и не е натоваена с излишни "оригинални" похвати. Да вземем например "Хармъни", който е направен от по-известен и опитен режисьор. Дупките в сюжета са навсякъде - каква беше онази мелодия, която ги караше да сънуват един и същи сън; какво общо имаха трите цвята; защо бяха намесени роботи и каква беше онази работа с дистопията, в която хората робуват на роботите; какво стана накрая с момчето и момичето робот; защо главната героиня изведнъж си промени отношението към протагониста на 360 градуса... И това са само част от въпросите, оставени без отговор. Пример за липса на изложение и заключение.

В "Хронос" почти не остават необяснени неща, които да имат отношение към главната сюжетна линия. Аз много пъти съм повтарял и ще продължавам да твърдя, че истината е в простичките неща, а не в нагруханите словоблудства, където трябва да си водиш бележки, за да ти се изясни всичко, което е искал да каже авторът. Може да са ти от полза, ако решиш да пишеш дисертация по въпроса, но могат да вървят по дяволите, ако просто искаш да релаксираш за 25 минути, докато нагъваш чипс, пуканки, сандвич или салата с ракия.
Освен това простичките неща предизвикват най-естествените и непринудени реакции, когато режсьорът си е свършил работата. Това че винаги има неразбрали не е изненадващо. Някои хора са убедени, че ако един филм направи така че да те заболи главата от мислене, е много интелигентно направен... и въобще създателите му сигурно са някакви гении от друг свят. Айде бе. Ако искаш да кажеш нещо на зрителя и не можеш да го направиш с прости думи и похвати, значи майсторлъка ти е под сериозен въпрос.


Драматизмът изобщо не е целта на това аниме. Драматизмът е цел например на Voices of a Distant Star и е постигнат доста успешно. "Хронос" е просто приключенска история с фантастичен привкус и нищо повече. Все едно да ми кажеш, че Блийч е драматично аниме само защото имаше няколко сополиви епизода с ревящата Орихиме и Ичиго, на когото са му потънали гимиите. Цялата драма тук е просто бекграунд, върху който да се изгради някаква смислена история. Не нещо фрапантно, което да те терзае с дни и седмици наред, но да е започнато, разгърнато и завършено, като не пречи да си остави вратичка за продължение. А тук вратичката е широко отворена, въпреки че такива заглавия се правят с идеята да са самостоятелни.

Да, простичко е и непринудено - отдавна толкова "простичко е и непринудено" не бях давала оценка 5(малко се чудих за 4/10)
Ако не почнах да си лакирам ноктите докато го гледам вероятно щях също толкова непринудено да го изключа

Ти може би си пропуснал, но в Chronus беше пълно с дупки и необяснения - за какво ни беше да обясняват за момичето, че ще ходи до НАСА, за конкурента на главния, дори не става ясно дали е скъсала с него, обрата - главния цял живот се е страхувал и избягвал шимигамитата, ама след 2 приказки с един от тях 180 градуса маневра,...
Това се явява като пролог на някаква много по-мащабна история и няма заключение. Не знам къде видя завършеността му.
Изобщо ако разнищя поста ти,... не ако ми се занимаваше мога да оборя почти всяка фраза. Щом те кефи - ок, само не ми го хвали.

В другото Хармони, макар, че пак има за какво човек да се хване поне ни се представи една интересна героиня. Накрая като приключи, се замислих как би реагирала, ако някога разбере, че момчето не споделя малкия и свят и единствено нейното желание да не е сама я е накарало да го повярва.

Нищо не съм пропуснал, просто от това лакиране на нокти си забравила да гледаш. Иначе нямаше да ми ги задаваш тия смешни въпроси.
Много ме мързи да ти ги обяснявам, но по-добре сега, отколкото после да кажеш, че само така си говоря и да се върнем пак в изходно положение.
1. Защо ни обясниха за ходенето в НАСА? Ходенето в наса означава отиване в друга държава, казване "сбогом" на приятелите и на момчето, което харесва. Момичето е подтиснато от този факт, но не смее да го каже на глас, защото е гордостта на всички и ще ги разочарова, ако се откаже заради нещо толкова тривиално като любовта. Освен всичко това изпитва и чувството, че в крайна сметка няма да стане националната гордост на Япония, защото почти е загубила зрението си. Тези неща стават причина да попадне в пътен инцидент и душата й да напусне тялото, без да може да се завърне. Припомни си обяснението на шинигамито.
2. Конкурентът беше просто дразнител, с който тя се надяваше да предизвика реакция у главния, тъй като тя не можеше да признае чувствата си към него. Двамата не са късали, даже не са тръгвали - той просто я сваляше и я караше до училище.
3. Главният напълно естествено се сдоби със смелост да се противопостави на шикигамитата, след като застрашиха скъп нему човек. Непознати е нормално да не тръгне да спасява, а когато майка му умира, той е твърде малък, за да направи каквото и да било.


Айде пак глупости на търкалета. Няма главна, второстепенна или по-мащабна история. Историята е една - момчето, което се страхува от шикигамита, и опита му да преодолее страха си, за да спаси приятелката си. Преодолява ли страха си? Да. Спасява ли приятелката си? Да. Кое не му е завършеното? Пак ти повтарям - тези спешъли се правят с идеята да са самостоятелни. Колко от тях са се сдобили с продължение? Аз не знам такива. Това че тук има мегдан за развитие в сериал не го прави незавършено заглавие. Просто оставя въображението на зрителя да работи.


Дотук не се справяш много успешно.

http://anidb.net/perl-bin/animedb.pl?sh ... e&aid=9971

Вече знаеш.

Еми, супер. Белким и това го огрее.

1 - ок, приех, че отива и се връща и тръшкането е главно заради това че ослепява(защо ослепява?)
2 - дразнител, който е бил представен, но не е бил изкаран от сцената
3 - какво е напълно естествено? Да, знам, че в аниме всичко може, но както в много други случаи и тук се преувеличава. Хайде ще го приема като привичка на стандартния шонен -.-

4* - май забрави приказките между шимигамитата накрая? Той ще си спасява ли спасява разни там души или каквото во веки веков в "въображението на зрителя". Щом това го имаш за завършеност, сигурно обожаваш заглавия като D. Gray-man, Pandora Hearts, Hikaru no go, KAze no Stigma, etc....


*sign*
Но, да, анимето е перфектно! Няма на къде повече -.- Непременно ще си го причи... тъй де ще го гледам отново, като ужасно ми се спи например

ПП:
"This one was pretty much average, cliche it's your best friend thing, random shinigami helping you, randomly taking out a scythe and fighting another shinigami, for some reason another random shinigami helps you, talk to the girl, etc. The story felt average and everything else felt like it was taken from nowhere, really random, felt like they had no motive(even though we knew the one shinigami's motive). Needed more time to be good."
Случайно попаднах на този коментар в МАЛ. Все едно аз съм го писала

Ти май наблягаш основно на трилогии с категоричен край. Всеки уважаващ себе си автор оставя мегдан за въображението на зрителя (голям или малък), дори да няма намерение да пише/прави продължение. Иначе всички щяхме да четем само вестници и женски списания.

Но ти май си просиш още малко обяснения, та затова ще ти ги дам.

1. Защо ослепява? Хм... Защо птиците летят, защо небето е синьо? Живот ли бе, да го опишеш. За всичко си има някаква причина. Приеми, че я е хванала някаква болест и толкова. Тук не е важно защо ослепява, а какво следва впоследствие.
2. Ха-ха. Изкараха го от сцената още в момента, когато Макото й призна, че я обича. Каква друга работа ще има дразнителя, когато песента му е изпята?
3. Ако някой заплашва майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, мъжа ти, няма ли да направиш и невъзможното, за да премахнеш опасността? Верно, наистина ли няма?
4. На това ти отговорих най-горе, но ето го в смлян вид: вариант 1 - ще помага, защото винаги го е искал, но са го спирали различни фактори /тук получаваме продължение/; вариант 2 - няма да помага, защото е зает да обръща внимание на гаджето си и на други ежедневни неща /тук не получаваме продължение/.


Никъде не съм го казал. Казах само, че е изненадващо добро. В момента го водиме този разговор, защото ти се опитваш да ме убедиш в обратното, а аз се намирам на лафче и междувременно си превеждам епизода на Брюнхилде. Ако ми зададеш още няколко въпроса по сюжета, може дори да не ти се наложи да го гледаш повторно при следващото лакиране на ноктите, за да си попълниш празнотите.