Ми още малко остана макс 2-3 епизода и ще видим Гон в пълната си ярост.

Плюс безсмислиците на разказвача = 10. Мерси!

То на епизод анимират 2 чаптъра няма начин да трае 10 епизода.

Тоя разказвач наистина е адски дразнещ.
Арката доста я локумираха... Иначе битката между дядката и Меруем
доста ме изкефи. Засега много добре се справят с анимирането.

Колко епизода минаха вече... Кога най-накрая ще се бие Гон, интересно ми е как ще се бие, отдавна не го е правил, време е...

Когато разказвачът му позволи и му даде думата!

Реших да дам възможност и на новата адаптация.
Засега съм все още на 30-те епизода, но до тук мога да кажа, че ми харесва.

Темпото, с което се развива ми се струва по-добро. Старата адаптация едва не я дропнах след 10
епизода, когато я гледах, защото ми се струваше, че наникъде не върви. После се нареди сред силните
анимета, но началото беше ужасно за мен.
Киллуа тук, кой знае защо, ми се струва по-постоянен като образ и малко по-badass.

В новата адаптация обаче липсва мрачната атмосфера на предишното и доста от кървищата.
За сметка на това, новата адаптация ми се струва доста по-creepy на психологично ниво.
Кървищата може да не са както преди, но тук на мен по-лесно ми внушиха противоречията в героите,
които не помня да съм забелязала в предишното. Тук наистина се отличава как в един момент на никой
не му мърда окото да убива, дори и на моменти при главните герои, които в едни ситуации търчат да
помагат на приятелите си, но в други, където те самите не са засегнати, не им мигва окото.
Което си е супер интересно. И колко са сбъркани още от деца в този свят.

Като цяло, новата адаптация си има плюсовете и минусите. Подобно на предишната.
И както нея е доста забавна.

П.С. Между другото, кой е решил, че аниме с такава тематика е за излъчване в обедния слот? Много странно.

След Greed Island арката Madhouse сменя слота на анимето.

Аз пък реших и на това да му дам шанс и ето че не сбърках.
По някаква необяснима причина анимето ме грабна още на първи епизод.
Дали е заради самата атмосфера, или пък заради авантюристичната натура на главния герой, не мога да си обясня.
Както и да е, продължавам да го следя. Дано нататък да събитията да се развият по един наистина интересен начин,
та да не ме е яд, че съм го почнал. 7/10 е засега.

Ех, спомени... Анимето в началото беше наистина много заразяващо.
Ама, споко, стигни последната арка и може да искаш да си прережеш вените.

п.с. Само да попитам. Не съм гледал от 115 серия, но случайно на една снимка видях оня големия Юпи, та още ли го бият тоя?
Смисъл те се бият вече 30 епизода...

Не, битката им приключи, като Юпи ги пожали.

Абе KoP3Le7o нали уж не гледаш анимета защо тогава всяко второ мнение е твое?
Хайде спри се че направо не се траеш.

"Анимета"? Анимета гледам, а ако говориш конкретно за това аниме, тръгнах и пак спрях.
А иначе пиша, за да не се трая, за какво друго може да пиша?

100-тен епизод.

В началото на тази арка не очаквах да е кой знае какво.
Изглеждаше, че ще е поредна мисия, тип тренировка, само че този път с Кайто и
в по-професионален свят. И след това Тогаши разбърка всичко и то се оказа арка с
изключително дълъг пролог към едва ли не, военен конфликт.
Много ме кефи. Не знам дали ще я харесам толкова колкото Йоркшин арката, главно
заради химерите, които още малко трудно ги преглъщам, но ми харесва много накъде се движи.
Колко по-тъмна и тежка е, как показва други страни на Хънтър света, закачките с политическите режими
и хинтовете за power struggle в Хънтър асоцияцията, които се появиха, психологическото израстване на част от героите.
Както и начинът, по който се задават противоречиви морални въпроси, които нямат прост отговор за никой от героите и
никой не може да каже чия философия е по-правилна от друга. И въпреки абсурдната форма на противниците този път,
голяма част от тях всъщност ми стана интересни с течение на времето. И представляват много любопитни противници,
именно защото са близки и същевременно далечни с хората.

Като цяло усещането ми е, че авторът обмисля сериозно всеки момент от историята си и навързва неща, които водят и до
минали загатнати мотиви. И най-много ми допада, че не си играе с героите. Ако някой ще умира, умира. Не че няма клишета
за жанра си, но са използвани по хитър начин.

Колкото до 100-ия епизод - тази мисия ми се струва, че почва да се размива. Твърде много операции на различни "фронтове". Не знам дали нататък ще стработи добре. Почти очаквам в следващи епизоди да се провалят и да се стигне до
по-сериозна заплаха. Да видим. Иначе впизодът беше почти изцяло насочен към феновете на Киллуа. Само дето задачата, която той си постави нещо му идва в повече. Но последните му битки, плюс тази на Гон, бяха добри.

На мен ми хареса как са адаптирали мангата и разказвача. Не съм гледал много анимета и такова решение е ново за мен, предвид че ме дразни ужасно много как са адаптирали останалите шонени, направо съм си щастлив
Най-показателно, за мен, е че няма нещо, което да ме дразни в Хънтъра, за което да се сетя на прима виста.
pure fun