Заглавие : My Neighbors the Yamadas / Houhokekyo Tonari no Yamada-kun
Тип : Филм
Жанрове : Comedy, Daily Life, Mina
Година : 17.07.1999
Продукция : Studio Ghibli
Режисьор : Takahata Isao
Сценарий : Momose Yoshiyuki, Tanabe Osamu
Музика : Yano Akiko
Официален сайт / ANN / AniDB


~
My Neighbors the Yamadas uses a distinctive animation style to tell a series of vignettes about the title family. These vignettes vary from leaving the young girl behind at the mall to the father confronting a motorcycle gang for disturbing the peace. The "real" story is often interrupted by metaphorical interludes, featuring the husband and wife navigating the ship of their family through the sea of life to the father becoming a superhero to chase down the aforementioned delinquents. The film is a feel-good family drama that expresses various themes about living with fathers and mothers, husbands and wives, daughters and sons, and brothers and sisters. And sharp grandmas.
_________________
Aнимето е страхотно, просто приказно добро e, едно от най-добрите на Гибли който съм имал възможноста да гледам и не съжалявам за нито един миг прекаран с това творение, Isao Takahata e велик.

Това е едно от малкото неща, които понасям на Гибли...другото всъщност е Lupin III: The Castle of Cagliostro...
Точно в "Ямада" и "Замъкът на Калиостро" я няма проклетата меланхолия и чувство за безизходица от които са подгизнали останалите им филми.
Точно в тези двата се залага предимно на красива визия, динамичен сюжет, изобретателни комични скетчове и голяма доза самоирония.

Има ли субс и от къде мога да ги изкопам + епа ?

1. Субтитри на какъв език те интересуват?
2. Какви са достъпните ти "лопати" с които смяташ да "копаеш"?

Като си отговориш на тези въпроси...не ги задавай тук, а се отправи с бодра крачка към форумите за връзки и титри...

3. Какъв "еп"?
Tonari no Yamada-kun е филм по манга. Серии няма (или поне аз не знам за такива).

Еха. Напълно различно от останалите филми на Гибли и много по-забавен даже.
Смях се на глас на много места из филма и през останалите моменти, когато не се хилих
като идиотче, симпатизирах на героите от семейството.

Определено ще го гледам повторно, за да го осмисля по-добре, но фимлът си е шефьовър.
В това спор няма.

Това беше изненадващо приятно за гледане. Преди години го бях отписал заради визията, но наскоро видях, че режисьор е Такахата и вече нямаше как да не го изгледам.
Семейство Ямада се оказаха големи образи, всеки път забъркващи се в класически откачени ситуации. Имаше няколко момента, които не схванах напълно, но предполагам само един японец ще успее да оцени напълно хумора във филма. Въпреки това съм изключително доволен от това, което гледах, като самия филм се изниза неочаквано бързо.
Сега май е време да наваксам с Jarinko Chie и Pom Poko. А ако скоро пуснат и превода на Heidi сериала ще е перфектно.