Принципно си мислех, че няма кой знае какво значение.
Гледал си там нещо като хлапе или като ранен тинейджър, но това е вода под моста.
Важното е какво харесваш сега.

Обаче все повече се убеждавам - някои заглавия, може би нито най-добрите, нито най-любимите, силно определят начина на възприемане.

Не говоря за такива очевидни неща, като сюжет, сетинг, съотношение между драма-екшън-комедия, визуален стил и пр.

Имам в предвид по-скоро структурата на историята, пейсинга, определени наратативни подходи, определени повтарящи се теми и др.


Как стигнах до този извод:
1. От години гледам как феновете на дългите шоненски епоси (Naruto, Bleach, One Piece и пр.) недоволстват от кратките (но нормални за мен) формати в 13-26 епизода.
"Как може само в 13 серии да се разкаже каквато и да е история?",
"Как може на толкова ранен етап да се разкрива 'финалния бос'? "
и се стигне до парадокса "Ама то това заглавие беше изцяло филъри! Само 3 серии бяха по сюжета." - това за сериал, който беше с разнообразна тематика и почти всеки епизод беше сам за себе си.
За реакциите им към short сериалите, да не отварям дума.
И това е естествено. Хората така са свикнали - едно най-обикновено пътуване от локация А до локация Б може да отнеме от 7-8 серии в дълъг сериал, докато в кратък, може да се случи и изцяло извън кадър.
2. Наскоро rewatch-нах две доста дърти заглавия.
Едното е първото ми аниме (може би съм бил на 5) - Nagagutsu wo Haita Neko.
Второто съм гледал като тийн - Thunderbirds 2086 (аниме римейк на британското марионетно шоу).
Сюжетът им естествено е елементарен и детски, а и двете са остарели безвъзвратно...обаче за моя изненада съдържаха елементи, които харесвам и ден днешен и търся във всяко ново аниме.
Финалът на първото се развива в един доста сложен лабиринт от въздушни кули - и ето ме сега, обожавам анимета чието действие се развива в лабиринти и засукана архитектура.
Второто пък включва голяма доза сложен и добре замислен (признавам в някои случаи безцелен) механичен дизайн и трансформации на най-различни машини и оборудване. Е, обожавам механичен дизайн и съм гледал невероятно глупави заглавия сами заради него.
С други думи - тези толкова забравени и безлични за мен анимета, до голяма степен са ключови за днешния ми вкус.

Още не съм напълно готов с моя списък (е, определено ще включва и
Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone и Uchuusen Sagittarius). Смятам да го споделя по-късно.
Междувременно ще се радвам да споделите какво мислите по темата.

ПП
Тема има нещо общо и с тази - viewtopic.php?f=46&t=1612

Когато бях малък се кефех на Нарито и Покемон. Вероятно заради това сега шонените са ми любими.

Ми нямах в предвид директно жанра (то Помекон дори е кодомо), а начина на разказване на историята или нещо такова.
Т.е. шонен е много общо казано...но примерно ако си падаш по истории в стил Can you get them all? (безкраен куест за някакви item-и, де да знам Toriko не е ли безкраен куест за странни манджи?), ето това може да е някаква покемонска връзка.

Ясно
Имах в предвид, че преди бях фен на Naruto, а сега на Bleach, One Piece, Fairy Tale и Shingeki no Kyoijin.

Yeah... Каква коренна промяна

Идеята е да се открият pattern-и де...

Мен Kiss x Sis, Hellsing Ultimate и EF са ми в любимите и 3те и нито едно няма общо с анимета дето са ми от първите нито имат общо помежду си.
Някой хора могат и да имат схеми не и аз. Аз съм аниме фен точно защото аниме светът представя достатъчно разнообразие на историй че да не ми се налага да гледам подобни неща. Рядко гледам с подобни елементи примерно сега гледам Log Horizon което е подобно на SAO но вече го задмина доста.
Така че,когато гледам подобни това което е по зле ми отпада от любимите автоматично.

Аз междувременно продължавам с ретроспективния самоанализ. Към заглавията Nagagutsu wo Haita Neko и Thunderbirds 2086 вече мога да прибавя следните:

Uchuusen Sagittarius - освен че е в любим суб-жанр: space opera, предлага и нещо, което в последствие се превърна в мой любим trope - съвсем обикновени персонажи попадат в невъзможни ситуация и са принудени волю-неволю да извършат геройства и благородни постъпки...често в абсолютен разрез със собствените си интереси...и като неминуемо следствие нито печелят пари, нито слава, а се разоряват повече.
(Апропо, там имаше арк който е почти идентичен със 7-ми епизод на Kill La Kill)

Azumanga Daioh и Sketchbook: Full Color's - преди тях просто не схващах, какво мога да търся в sclice of life жанра. Е, до ден днешен не знам какво ми харесва в него, но неща като Non Non Biyori и Nichijou ме кефят много.

Bishoujo Senshi Sailor Moon - да тъпо е и адски cheesy, а сюжетът е сапунка + monster of the week. Обаче първо е адски забавно да гледаш "тъпа блондинка спасява света". Второ, научих че след известно време човек може да обикне героите на произволна многосерийна поредица и да я следи, просто заради седмичната "среща" с тях. Трето покрай това аниме придобих вкус към тематични color coded злодеи и герои , както и към сложни митологии развиващи се по малко, но след 100 серии почват да очертават интересна картина.
За съжаление "тъпа блондинка спасява света" хич не е често срещано сред аниметата. По-често срещано е "тъп смотльо, който вдига много шум, но в края на краищата друг спасява света...или пък злодеят от скука се отказва".

Cowboy Bebop - в него видях, че имало добре анимирани сериали със сериозен и психологически издържан сюжет, смислено sci-fi и всичко това предадено с много хумор и прекрасна музика.
До тогава не бях виждал такова нещо освен в единични аниме филми. Направо не вярвах, че има "такова животно".

Juubee Ninpuuchou - често казано преди Ninja Scroll с нинджи бях гледал само грозно нарисувани нискоразредни хоръри. Това тук ми показа не само, че има и красиво нарисувани, но и могат да се кръстосат с мистика, криминална загадка и качествена period drama.

Macross - с него се запознах под името Robotech. До тогава пак си харесвах space opera, но то ми показа, че тя може да се изкомбинира добре с романтика, мелодрама и любовни многоъгълници Misa e и причината от тогава насам, винаги да ship-вам за "второто момиче" във всеки любовен триъгълник.
Масовите космически битки и оригиналния механичен дизайн също също добре ми дойдоха, но вече ги бях срещал и на други места. Тук просто затвърдих манията си към тях.

Midori no Hibi - първата аниме romcom-ка, при това с щастлив край, на която съм попадал. До тогава бях срещал или безкраен tease без разрешение накрая (Ranman 1/2) или край с ужасна раздяла. Midori no Hibi ми върна вярата в жанра .

marry me

Що са заядаш ба жина...я па толко си моем да пишем...

Въобще не се заяждам, човек Аз през цялото време си мислех, че говориш за OST-то (в смисъл, че това е middle ground от "оупънинг/ендинг" и "песен" и си ги комбинирал в едно за по-кратко ;D) Жалко, че си имал нещо съвсем различно предвид, но т'ва е толкова силно, че директно shamelessly ще го плагиатствам.

Иначе, иначе. По въпроса за анимутата и броя на еповете, помня че като бях в даскало и точно тогава почна Bleach и всички бяха луднали по него, включително и аз. И сигурно да е било единственото китайско детско с толкова голям брой епове, което гледах. Любимият ми брой епизоди беше 12-13-14. Даже тия 26тките ги гледах със зор As in, "аре бе, какво толкова ще му точат на тия 26 епизода, давайте го по-сбито". Това може би малко ми се е насадило от Zleth Note и GTO, които ми бяха от по-първите анимета и някъде по средата им имаше един лаг - при Note-a е по-осезаем (след 25ти епизод и смъртта на.. е, айде, някои може и още да не са го гледали, знае се). При това и си набелязвах само завършени заглавия и почти никакви on-goings.
Сега вкусът ми за тези неща се е променил радикално.

Преди година и нещо гледах някакви стари епизоди на Bleach отпреди Soul Society арката и си помислих "Абе как е можело това да ми харесва 'е" ;D Най-малкото артът ми се стори шитав. Като видя някое аниму с 12 епа и съм all like "meh, те за тия 12 епа какво ще включат освен да си кажат по едно "здрасти" героите". В действителност има такива историйки, които МОГАТ да се вмъкнат в 12-13 серии и без много разводняване. Но те не са много. А, и гледам ексклузивно on-goings ;D

Колкото до конкретни заглавия, не са много, пък и повечето са ми от по-recent периода. От по-старите:
За comedy - Kintama и Excel Saga - с много препратки, becase fucking with something else never gets old. Въпреки че и комедия от типа на TTGL си има своя чар, но то ми е повлияло на вкуса в други аспекти.
За развитие на историята - NHK ni Youkoso - въобще много добър pacing, нищо излишно, нищо забързано, ранообразно, психологически елемент, въобще всичко на 6.

А анимето, което най-много е повлияло вкуса ми досега, е Serial Experiments Lain.

Да добавя и аз нещо:

Ranma 1/2
Detective Conan
Pokemon
Kamikaze Kaitou Jeanne
Macross
Captain Tsubasa
Haré+Guu

Аз не бих казал че някое от първите ми анимета като жанр ми е повлияло за сегашните анимета които гледам.По скоро аз почнах да гледам анимета на доста голяма възраст(бях вече 16+)и може би фарктор за това какви анимета гледам ми е повлияло филмите които гледам(всичко без драми и трелъри), въпреки че не всички анимета които са тия жанрове дропвам

Когато бях по-малък (визирам на 12-13), се кефех страшно много на Наруто. Защо ли? Еми, представете си момче, тамън навлизащо в пубертета, искащо тупалки и т.н. За мен, тогава, Наруто беше върховно аниме, никой не можеше да го бие. Сега пак го харесвам, но предишният ми хайп около него спадна. Защото стана мазна сапунка. И защото саске е фърфаг. В аниметата, които търся сега искам да има екшън, при това много екшън. Имайки предвид, че аз не съм претенциозен и мога да гледам всичко, без шоунен/шоуджо-ай и трагедии, един романс също не би ми се отразил зле. Какво обаче започна да ме кара да си подбирам по-внимателно аниметата? Ами това, че страшно много съм се парил. Примерно, очаквах нещо страхотно от Медака Бокс-всички пишеха колко е яко, как било не знам си какво. Ми.....не. За мен, това беше скучно аниме. Буквално скучно. Никога досега не ми се беше случвало да заспивам на аниме епизод.
От един шоунен изисквам стабилно количество екшън. Не някакви лигави бози, а екшън като хората. Ето сега, много хора не харесват High School DxD, но за мен, това е съчетание на моите два най-любими жанра-шоунен и ечи. Имаше ечи, имаше екшън (макар и не много пълен), но това аниме винаги ще го гледам с кеф.

OK
Не че искам да те конфронтирам или нещо такова, а просто разсъждавам по темата.

Тя беше - не какъв жанр харесваме, а как евентуално първите ни анимета определят някои от чертите на бъдещите ни любими заглавия.
Naruto е правено точно за момчета на 12-13 години...обаче го харесват и други възрасти. Харесват го и момичета.
Лично за мен екшънът дори в най-добрите години на Naruto винаги е бил абсолютно минимален. Развитието на сюжета - също. Всички говорят за тонове тупалки, а аз просто не ги виждам. Същото е и в други мегаезиподни шоненки, като Fairy Tales или Dragon Ball. Има тонове приказки, декларации, монолози и съвсем малко кютек.
Боят от безкрайните flashback сцени не го броя, щото е copy - past.

Не смятам, че е проблем на сетинга или тематиката. Просто така работи дългата сериализация: по-ниско качество и по-малко съдържание на епизод. OP-то май е единственото изключение.

Затова ми е странно заявлението ти, че търсиш екшън. То всеки обича добър екшън. Проблемът е, че е рядко животно.
Намирам го в по-добри количества предимно в неяпонски заглавия като Avatar: The Last Airbender, Legend Of Korra, Young Justice и дори в детското Wakfu.

Пък и в списъка си имаш и драми и комедии, които са относително високо оценени. Т.е. нито виждам силен уклон към екшъна, нито виждам форматът на Naruto, да е задал тон на бъдещите ти заглавия.