breaking sad

http://tmblr.co/ZE1tmvwOAkd6

Много зарибяващ сериал, не очаквах толкова да ми хареса.
Вече съм на втори сезон трети епизод и съм много доволен!

^I wish I was you right now

Ебати тъпя край. Ужас, пълен ужас.

^Кое точно е тъпото? И ти кво точно очакваше?

Сам го каза - беше предсказуемо. Специалното на сериала бяха изненадите, това, че сядаш да го гледаш с някаква идея как ще се развият нещата, а те се случват по съвсем различен начин. Предпоставки имаше да се избегне клишираният край - цианидът да бе погълнат от Уолт, да лийкнат диска, Тод да бе набеден за Хайзенбърг и т.н. Джеси ТРЯБВАШЕ да застреля Уолт. Задължително беше след всичко, което му причини и му причиниха покрай него. Моментът с картечницата беше впечатляващ, но беше прекалено нелепо да простреля Уолт.
След края на епизода бях: "И тва ли е?" - ужасен и разочарован от това, че 5 сезона (да, и петте, колкото и да са бозави първите 2) бяха оклепани с такъв финал.

spoilers up there, don't read

стигнат до заключението, че господин Уолтър Уайт е едно тъпо алчно копеле, дето заслужава да му скъсат четирибуквието а дори не съм започнала трети сезон

Кристин и ти си алчна бич ама живота ти прощава... also, сериала има много мощен soundtrack който съм зажиклил.

важното е на него да не му прости

Животът на никого не е простил.
The survival rate for everyone drops to zero after some years.

той уолт си го каза, we're all dead anyways
важното е, че се подигра с чисто новия мустанг на сакатия си син....deserves a punishment.