В първият момент си казах, че много ми прилича на Ранма, пък то нищо чудно.
Може да се дръпне да се скива.

Щом ти харесва Ai Yori Aoshi значи и това ще ти допадне.

Тъкмо мислех да правя тема на това аниме, защото това е най-красивата романтична комедия, която съм гледал и добре, че си направих труда да погледна има ли такава. Явно и други преди мен са оценили колко приятно и забавно е това сериалче. Вярно, че е старичко и артът му леко е... абе стар стил. Въпреки това не се усещат кога минавата епизодите, така влизаш в историята, че на моменти откачаш с героите, а измежду тях има само един нормален (но това е обществена тайна).

Много е готино сериялчето.

Абе или не бях в Ранма настроение, или т'ва беше мнооого празно. Уж съм им свикнал на тоя вид недоразбирания и грешни интерпретации, но тъй като освен романтиката тук друга сюжетна линия нямаше, за разлика от Ранма примерно, където ако не друго - поне ше се сбият, просто умрях от скука и превъртах яко. Особено момента в който взе да се проточва с оная гимназистка Ю.. квабешетам, няма такава помия. Където я видех скипвах ~_~

Учудиха ме 2 неща:
1. Как още началото-средата на 80" години, за да си намериш свясна работа са ти трябвали връзки.. или нечие съжаление...
2. Всички знаем кой е Чандлър Бинг, нали? Общо взето в днешно време аналогът и много-по-готиния от него е Барни Стинсън. Всички гледали Иккоку знаят кой е аналогът им и как е възможно Yotsuya-san да е баща на тия двамата, но... wadafaq is this shi~

Създателите на "Приятели" са гледали Ikkoku-kan 1000%? И са си свили персонажа и сетинга?


Кучето, нали
Или дядката?
Не, бармана сиг.

Явно още едно непопулярно заглавие у нас.
На мен лично ми трябваха повече от година и половина да се наканя да го изгледам, след като почти го бях дропнал на 5ти епизод. И добре, че не се случи!
Maison Ikkoku се оказа едно от онези редки заглавия, съчетаващи в себе си страхотна смес от хумор, романтика и реалистични житейски ситуации, при това без да бърза да наблъска всичко в 12-25 епизода. Това позволи на главните герои да израстнат подобаващо, без свръх преиначени драми, а просто борейки се с обикновените трудности в живота и чисто човешките (често) оплетени взаимоотношения.
Разбира се, заглавието си имаше и своите минуси - лека репетативност на ситуациите, поведението на Киоко, което на моменти не беше особено приятно и липсата на по-подробен бекграунд за останалите жители на Maison Ikkoku (освен двамата главни - Киоко и Годай).
Но въпреки това, класиката си е класика - края наистина оставя топло чувство на удоблетвореност, след цялата гама на позитивни и дори тъжни емоции, превръщайки анимето в един от най-добрите преставители на своя жанр, при това, въпреки своята възраст.

Подходяща препоръка към него е Yawara, където открих доста сходства, а също и Rumiko Takahashi Anthology, компилация на същата авторка, с 13 индивидуални истории, доста приятни за гледане.

Това аниме подобрява ли се след 2ри епизод и имали задоволителен край ?
Защото го бях почнал веднъж ,но го спрях на шъпросният 2ри епиздо.

Краят му е страхотен. Рядко са романтиките свършващи така. Обаче, не се подобрява след 2-ри епизод. Кара си го в еднакъв ритъм, на моменти чак става досадно. Иначе ако са ти харесали първите епизоди, в такъв стил е до края. Естествено има развитие на героите, но е много бавно. Пак казвам, виж 5-6 епизода, ако не ти хареса, не се мъчи просто. На мен лично ми попадна на музата направо и сега ми е любимо.

Maison Ikkoku ep. 1 - не знам какво очаквах от анимето, но първа серия не ми хареса. Ако продължава в същия дух - дроп.
Urusei Yatsura ме кефи повече, а има предостатъчно серии от него.