Често си тананикам оп/енд на някое аниме, което гледам в момента, но на глас не го правя.

Лекувайте се хора, не е нормално това, което Ви се случва! Ако почнете да виждате дракони, не знам вече май няма да може никой да Ви помогне!

Казват, че лошото било не да ги виждаш, а да ги преследваш .

Не е като да ми се привижда каквото и да било, или да се изцепвам със странни фрази от нищото, ама като се замисля в нещо и не се усещам, когато почна да размишлявам на глас... вчера сутринта по път за работа забелязвам, че хората в градския ме гледат някак странно ама аз - слушалките в ушите, и се правя че не ги виждам. По някое време осъзнавам че всъщност говоря. Съвсем тихичко, ама погледнато отстрани, съм някъв смахнат дето си говори сам...

Ааа...това ли.
И мен колегите ме хващат да си мънкам...това си е нормално.
(Щом го казвам аз, значи спешно имаш нужда от психиатрична помощ .)

Ами, ако си говорил малко по-гръмко, със сигурност ще те гледат странно.
Ама и на двамата нещо ви пере яко, щом сте стигнали дотам да си говорите.
Но инак всеки човек си е ненормален - все пак нали "живее" на този "свят", ако изобщо е реален.

То и аз понякога си мънкам разни неща като Tensa Zangetsu, Getsuga Tenshou и Ban Kai, но пък по-често се случва да измънкам някоя псувня...

Абе, вие яко сте се филмирали всичките...

Не съм некъв бот да си мрънкам: "Коросу!" или "Аригато!"
Надявам се да не дойде такъв ден, в който ще се разхождам по улиците и ще фъргам пайджинки, както му се вика.

То просто не можеш да усетиш кога ще измрънкаш някоя простотия. Примерно размишляваш наум за нещо, което те дразни... И след малко изръсваш няква псувня на глас (нисък тон, не да се чува в радиус от 1-2км ). В моя случай някой път като се замисля за някое аниме, изръсвам простотия оттам... И все пак: Няма човек, които не си е мрънкал (освен немите).

Мрънкал съм си, но в кенефа.

'Ми аз като съм ядосан, не се притеснявам да си псувам по улицата.
Особено ако съм на няколко градуса.

П.С. Аз в кенефа съм оркестър направо!

+1

Ми дай тогава да основем една група...

Ето това е един от интересните аспекти на лудостта - чувстваш си се съвсем нормално, пък другите ти правят забележка и после те гледат странно и недоверчиво, сякаш всеки момент ще извършиш нещо неописуемо.

Аз не изпитвам нужда да се лекувам .