Здравейте Анимес БГ Форум и на всички фенове. Реших да пусна такъв интересен въпрос който в този форум никога не се задавал. То е какво всъщност им намирате полезното в аниметата. Това бях го видял в един английски аниме форум и така ми дойде в мисълта да го пусна и на нашия форум. Така, че нека да чуя вашите мнения какви ще бъдат. Пишете и не се бойте

Плюс да добавя относно моя молба към Анимес БГ Форума [Модераторите]. Молбата ми е да остане поне за малко дълго време поста ми жив. Благодаря .

На мен ми е полезно за чуждите езици. Даже и японски вече почнах да прихващам.
Може и да научиш повече за живота, да ти обогати житейския опит дет се вика Но естествено това няма как да стане само с гледане на цици, цици и бой маафака.
П.С. А въпросът, не знам защо, но имам чувството, че е задаван някъде из фендискусиите.

Здравей и на теб. Явно доста те влече да пускаш теми, колкото до молбата към модераторите, зависи от това дали подобен пост не съществува някъде вече, а не толкова че модераторите искат да ти направят мръсно. И те са хора все пак.

Първо, може да си поправиш заглавието на темата
Второ, самата тема е за друг раздел

Иначе по въпроса, за мен ползата е почти изцяло естетическа. Анимацията ме привлича, харесва ми начинът, по който изглеждат героите, бекграунда, езикът им е приятен и мелодичен.

Ми ту анимуту мнугу убаво
Mi spik gut inglish заруду аниму и имо цицу

Просто за развлечение и наслада.

По принцип Английския съм го схванал много по-бързо заради 2-те години гледане и re-watch на аниметата
и по японския говор вече правя предположения оказващи се верни на някои места^^
Общо взето си струват да се гледат

Фенскисии (не можах да намеря такава тема, така че колегите там да се занимават ;>)

Ползата ми е, че понеже съм анимационен addict, гигантският обем годишна аниме продукция ми дава достатъчно заглавия, та да не изпадна в абстиненцията...както се случваше в годините, когато можех да разчитам само на CN (90% грозни детинщини + 10% повторения на детинщини, които стават, но вече са даван 100-ци пъти) и някое заблудено заглавие по БГ телевизиите.

Е има там и някакво латентно запознаване със символите и ценностната система на японската култура - мамору, сакура, саке, гоменнасай, йорош коне онегай шимас и естествено Яаааа-маааа-тооо.

^ Едно копче те е деляло от RTL II - там от сутрин до вечер даваха анименца. Още имам спомени как от 5-6 годишен съм стоял в бойна готовност пред телевизора само и само да не изпусна някое заглавие. Помня, че тогава излъчваха главно Detective Conan, Sailor Moon, Dragon Ball, Dragon Ball Z, а по-късно - Digimon, Monster Rancher, Yu-Gi-Oh (относно последното - децата от квартала се чудеха откъде знам толкоз много и ме караха да им разказвам историята напред). По едно време започнаха да пускат и One Piece. За други заглавия обаче не се сещам в момента.

А сега главно по темата:
"Анимето с какво полезно?"

Колкото и клиширано да прозвуча, от всяко нещо има полза. Каква обаче е тя - изводът всеки човек трябва сам за себе си да направи. Спортът дарява човек със здраве, сила и ведрост. Книгата обогатява речниковия фонд, дава знания. Филмите и аниметата донякъде се дублират с книгите. Те будят, редом с книгите, комиксите и спорта, различни емоции у човек. Има такива заглавия, които те избиват на смях и сълзи. Оставаш със смесени чувства или въобще - с намръщена физиономия от това, че си гледал през цялото време някаква пълна идиотия и накрая съжаляваш за изгубеното време.
Започнах "кариерата си като зяпач на японски анимации" от 5-6 годишен. Главно следях телевизии като Канал 3, БНТ и немският канал RTL II. По българските често излъчваха пълнометражни аниме филми, както и нашумелите по онова време - Конникът и Звездните шерифи (все още помня интрото), Волтрон - Защитникът на вселената, Сейдзан. По немския канал обаче излъчваха анимета по цял ден. Именно тогава ми направи впечатление, че от една страна, започвам да мисля и разсъждавам по по-различен начин от останалите хлапета от квартала и детската градина, въображението ми се "развинтва", използвам думи, изрази и похвати, които са непонятни на връстниците ми, след което на лицата им се изписваше една странна физиономия. В началното школо имаше неща, които вече ги знаех от изгледаните анимета, а часовете по изобразително изкуство ми бяха песен. Драсках такива чудесии, че после всеки ме питаше откъде съм ги видял и имат ли си имена. След като изгледах обаче нещо, веднага си вадех изводи и поуки. Като зрител наблюдавах героите как се държат спрямо другите, как постъпват в дадени ситуации, как разсъждават и така нататък. Мисля, че именно с това аниметата, и не само те, разбира се, са ми били полезни особено когато съм бил в такава възраст. Сега като че ли гледам анимета и филми, чета книги и манги, колкото да си запълня времето и да се насладя на някоя история.
Особено много обаче аниметата са ми помогнали при изучаването на английския език. Постепенно, редом с училищните занятия, започнах да схващам за какво говорят героите, четейки субтитрите (помня, че в началото ми беше изключително трудно и непрекъснато прибягвах до употребата на речници), да научавам нови думи и прочее. На по-късен етап започнах да проявявам любопитство и към правенето на субтитри. С такава дейност се занимавам от четири, четири и половина години. А писането на български субтитри ми помогна още повече да "ошлайфам" английския език и главно за изучаването на родния език - с всичките му правила и норми.
Така че изводът, който мога да направя, е, че аниметата са ми били и са ми полезни главно за:
- по-добър изказ
- овладяването на английския език на добро ниво
- овладяването на българския език на добро ниво

(Въпреки че за първото като че ли главно книгите са виновни.)

SonGoku


Пропусна Kamikaze Kaitou Jeanne, Wedding Peach, Shin-chan, Power Stone и Fushigi no Umi no Nadia естествено !
Имаше и разни Pokemon-и, Bayblade-и и Flint Hammerhead-и.
Хващал съм откъси и от Zorro, Cat's Eye и нещо там в средновековна Франция (Rose of Versailles? Yuri?).

Да бе, да RTL 2...ама там рядко пускаха нови неща и предимно повтаряха.
Пък и не беше цял ден. Сутрин повтаряха излъчените от предния ден (Или пък беше след обяд? Едно от двете.)

Съгласи се, че не всичко ставаше за гледане. За моето ЕГН Digimon, Monster Rancher, Yu-Gi-Oh, Pokemon, Bayblade и Flint Hammerhead не вършеха никаква работа.

Имаше и друг проблем - маса години кабеларките не излъчваха RTL 2.
Смених една-две и накрая пак ми го скриха...опитвах се да следя Detective Conan, ама нъцки...

Т.е. научих още нещо - легалното гледане на аниме в България е pain in the ass.


А на мен немски и полски...ама за първото е виновен и Star Trek TNG/DS9 по SAT 1.

^ немския го забравих тотално вече

Споко.
След половин серия ща изстъргаш ръждата.

Тва за езиците, че помагат, е леко неуместно.
Все едно да кажеш, че като гледаш анимета, вече знаеш японски. Да, може и да прихванеш някой и друг израз, но нищо повече.

А иначе за какво е полезно, не знам, гледам за удоволствие най-вече. Има и някои мъдрости в аниметата, които могат да ти помогнат, но чак пък да стана професор, гледайки анимета, няма как да стане.
По-скоро вредят, можеш да се пристрастиш прекалено много. Е, при мен не е така, аз чак толкова много анимета не съм гледал, пък и нямам намерение да го правя, но пък не е и много хубаво по цял ден да седя и да гледам анимета.

С нищо.

Ъъъ...ако се загледаш ние сме написали - английски, немски, полски...все европейски езици, които са близки по корен и лексика с нашия.
Гледането на преведено аниме (или четенето на преведена манга) опредено помага на процеса.
Човек не може да научи нещо без да влага усилия.
Но и не може просто да назубри учебниците без да се опита да приложи знанията на практика.
Анимациите и комиксите са един приятен начин за прилагане на най-различни езици. (Примерно на мен PIF ми помогна за френския.)



Никой не казва, че ще станеш професор.
А и "мъдрости" съм срещал твърде рядко.
Но гледайки чужди забавни продукти, които отразяват различен бит, култура и мироглед, ако не друго, те отваря за света и те прави малко или много космополит. Ако пък видиш нечий чужд недостатък, може да те замисли как ли ти изглеждаш пред другите.
А на бас, че няма такива бонуси от гледането на "Софиянци в повече" или от някой от безкрайните хейт-фестове по Алфа или Скат.

Аниме/мангата са прозорче към Япония и дори Азия през което може да видиш неща, които няма да ти ги покажат и в най-добрия документален филм.

Не казвам, че ще те направи експерт.
Не казвам, че ще има някаква практическа полза.

По-скоро ще те обогати малко и ще направи вкусовите ти рецептори чувствителни и към различни подправки от обичайните.