И така.... Какво да кажа като за първи фик? Ами беше ми скучно и се роди тази чудесия. Вероятно не е нищо особено, а и тонът и грубичък. Не е вдъхновена от филм, аниме или игра. О да! За първи път пиша в такъв стил и исках да видя какво ще излезе. Ок! Спирам да цивря.
Надявам се да ви хареса и ви пожелавам приятно четене ^^

Здравейте глупаци! Аз съм Алистър Кроули. Както вероятно вече се досещате, но ако не се досещате да ви светна, аз съм демон. Да да! Вероятно вече си намислихте желание и сте готови да си продадете душата... Аз да не съм ви златната рибка бе! Наистина сред моите тъпи събратя има доста които сключват сделки с онези нещастници хората, изпълняват им тъпите желаниица и вземат скапаните им души като отплата. Жалка практика! Да служа на хората! Аз да не съм някаква демонска кучка! Да по - лош съм и работата ми е далеч по - интересна. Още със създаването на първото мизерно създание човекът, Бог и дявола започнали една малка игричка. Състезание само между тях двамата, само с едно единствено правило: който прибере повече човешки души печели играта. Забавно нали?! Е стига толкова приказки! Не случайно съм облечен в скъп тузарски костюм, трябва да си заработя надницата...

***

Училището изглеждаше като всяка друга мръсна и безполезна човешка дупка. Честно казано предпочитам бардаците. " Учи за да се издигнеш и да бъдеш някой в живота... " Ама какви глупости ръсят тея хора! Аз никога не съм учил, а съм много повече от колкото тези задници някога ще бъдат. И все пак съм тук заради един от тях. Да, говоря точно за онзи сополанко с черния суйчер който поглежда пистолета в ръката си. Пистолетът е с марка Smith & Wesson, много хорица са се попарили от тези оръжия. Поредният лесен работен ден! Приближих се до хлапака и прехвърлих ръка през врата му. Отлична подпиралка! Вярно формата и е грозна, но пък върши добра работа. Сополанкото не можеше да ме види, усети, или чуе, докато аз не му позволя да го направи. Дали да не го сритам в топките?! Не! Все още ми трябва, ще го сритам когато приключим.

- Какво чакаш? - попитах аз, позволявайки му да ме види, усети и чуе.

- Още не съм сигурен дали да го направя Уриел.

Уриел! Малкото копеленце отново ме нарече Уриел! Ще гледам с удоволствие как се пържи в ада от верандата си с с изглед към площадката за мъчения, докато си пия мартинито.

- Тези хора те измъчваха, унижаваха и ти се присмиваха. Мислиш ли, че не заслужават да умрат? - попитах го аз. Трябваше да потърпя още малко, сополанкото ми е в кърпа вързан.

- Разбира се, че заслужават, но ... - хлапакът се колебаеше. Хем му се искаше, хем не му стискаше.

- Ти си избран да възнесеш справедливост хлапе, дори когато умреш ще отидеш на по - добро място за разлика от тях - прошепнах аз в ухото му.

Той стоеше неподвижно и гледаше към земята. Изправи глава, погледът му бе станал налудничав, лицето му се изкриви в злобна усмивка. Бях уцели в целта, лигльото беше побъркан фанатик. Просто бе изчакал да чуе думите които иска.

- Ще го направя Уриел!

Разбира се, че ще го направиш скапан сополанко!

- Ще възнеса справедливост Уриел! Божията справедливост!

- Така те искам моето момче! Върви и им покажи какво е справедливост, аз ще бъда точно до теб! - виках след него, гледайки го как изкачва стълбите и преминава през входната врата.

И идея си няма, че ще пека задника му с голям кеф! Наивен малък глупак! Още първият път когато отидох при него реши, че съм архангел Уриел и съм дошъл да го спася от мизерния му животец. Не ми отне много да го убедя, че е избран да носи справедливост на този свят. Глупак! Никой шибан ангел не би го карал да си отмъщава и да убива. Те са прекалено добрички, за да направят тези неща. Чудя се колко ли време ще отнеме на сополанкото да намери другарчетата си. Настина не искам да изпусна представлението, но няма да е същото без пуканки. Да определено ще имам време да си взема пуканки и да се насладя на спектакъла.

***

" ....15 годишният Били Оуен , нахлул в час по физическо възпитание и открил огън по съучениците си и учителя. Оцелели са две момичета които са в шок. Изглежда Били е изпитвал известни симпатии към тях. Момчето е било психически нестабилно, тормозено от съучениците си, то не е издържало на напрежението и така се е стигнало до този фатален ден. Щом чул полицейските сирени, Били не се поколебал да стреля по униформените. Полицаите били принудени да отвърнат на огъня. В престрелката, един от куршумите засегнал сърцето на Били и той починал на място... "

- Новините никога не показват интересната част! Това е като да ти преразкажат филма нали хлапе?

- Точно така Уриел! Аз възнесох справедливост, изпълних божията воля!

- Даааа дааааа... - изритах го в топките.

- Божеее! - възкликна сополанкото превивайки се. - Защо го направи?!

- Ами, защото много го исках малък пикльо

- Моля?!

- Да вървим!

- Да! Очаквах Рая толкова дълго.

- Раят ли? Не ставай смешен малкия! Ти няма да ходиш в Рая - усмихнах се аз.

- Тогава къде?

- Как къде?! В пъкала разбира се!

- Но ти каза, че ще ме отведеш на по - добро място! - изписка сополанкото.

- Така е - съгласих се аз. - За мен няма по - добро място от пъкала.

- Ти си чудовище! - продължаваше да писка той.

- Чудовище?! - усмихна се. - Аз само ти показах пътя малък лигльо, но ти сам избра да го последваш. Можеше да се откажеш по всяко време, но не го направи. Вие хората сте ужасно нахални същества, сами си създавате големия ад, а след това обвинявате другите за него. Никой не ти е виновен хлапе, сам се потопи в помината яма и скъса спасителното си въже. Вече няма връщане назад. Не се тревожи в ада няма да умреш, колкото и да те измъчват, каквото и да ти правят накрая винаги ще се възстановяваш, за да си готов за нова порция. Освен това палачите са страхотни типове. Малко са глуповати, но стават за компания ако искаш да изпиете по чашка. Е, разбира се на теб няма да ти се дава нищо за пиене, но пък аз доста обичам мартини. Не ме гледай с такава уплашена физиономия! Ще видиш, че ще ти хареса. Няма друго място на което можеш да се излегнеш на верандата с чаша мартини и да гледаш кървища, да слушаш отчаяни писъци, стенания, звука на острие разкъсващо плътта... Просто прекрасно! Освен това можеш да се разхождаш гол заради адската жега. О да! И ако пак ме наречеш Уриел ще ти откъсна топките. Името ми е Кроули. Алистър Кроули.

Интересно е според мен . Биха могли да се приложат някои козметични поправки и промени също, обаче те са маловажни, не видях други грешки . От страна на сюжета - малко се противя на такава несправедливост към горкото момче Хубаво е, че не е заимстваш от игра/аниме, даже много хубаво, и ти дава свобода да го направиш още по- оригинално . Грубият тон не е неподходящ, при все че Кроули е гадняр; честно казано бих се радвала да го видя нарисуван или поне да видя описание, което сигурно ще дойде по- напред . Чакам за още, keep up the good work

Нарисуван едва ли ще се появи, защото аз не съм особено добър в рисуването. Иначе представям си го: висок около метър и осемдесет, атлетичен млад ( красив ), винаги облече в черен костюм с черна вратовръзка. Косата му също е черна и дълга, бретонът често закрива очите му, който са тъмно сини. Често изглежда някак тъжен и лесно вдъхва доверие в хората. По нищо не му личи, че е гадняр. ^^

Хареса ми разказчето. Някак се сетих за Кроули от D-Gray Man. Да си го гледал случайно?
Иначе и аз ще очаквам още.

Да, гледах го преди няколко години. Готино аниме беше. ^^

на мен ми напомня на това джудже

с цялата темтика за ад и името
иначе ми хареса..свежо е и бих прочел още стига да ти се понрави на въображението..така че пускай смело
имаш вече читателска аудитория.

Хахаха! Да, наскоро ( през май ) стигнах с епизодите на Supernatural до него. По точно изгледах 5 - ти и 6 - ти сезон ( да не е голямо постижение, познавам един пич дето гледа сезоните за 1 ден). Много ми стана смешно за какво си е продал душата. Иначе съвсем малко ми прилича на истинския Алистър Кроули, който не е бил голям пич, но пък името явно доста се използва. ( На мен лично ми звучи точно като име за демон. ) В Supernatural името беше използвано за два демона. Първо имаше един тип дето се казваше Алистър, а сега изникна и Кроули... Хитро! Аз едва ли бих се сетил за това. А относно писането... Ами честно казано в момента имам да довършва няколко неща и към тях като прибавя солидна доза мързел нещата стават доста бавно ( а пък няколко души ми дават зор ^^ ). Та едва ли ще пусна нещо скоро, освен ако пак не ме напече ( а това се случва от време на време ) и докато се опитвам да заспя не ми дойде нещо в главата дето да трябва да запиша веднага ( така се роди това разказче ^^ ).