Дата и час: Пет Фев 07, 2025 9:46 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




 Страница 1 от 2 [ 17 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Чет Апр 12, 2012 1:49 pm 
 
 

Регистриран на: Съб Юли 02, 2011 9:03 pm
Мнения: 584
Изключително полезен разказ от първо лице, отскоро, за спешен случай и разходки из софийските болници, на Димитър от Варна:
оригинален линк: http://lastargument.wordpress.com/2012/04/10/eдна-кървава-приказка-за-софийските-бо/ (копи-пасте на целия линк)






_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Чет Апр 12, 2012 3:40 pm 
Аватар
Ecchi Warrior

Регистриран на: Пон Яну 08, 2007 5:24 pm
Мнения: 19394
Местоположение: Tōkyō
Такава е.

За това ще си позволя да перифразирам в ироничен аспект казаното от един голям българин преди стотици години.
За днешните времена би звучала само по един начин - "За бога братя, емигрирайте!"


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Чет Апр 12, 2012 4:04 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Сря Дек 26, 2007 8:32 pm
Мнения: 3126
Наложи се преди няколко седмици да ми направят малка операция, няколко шева, на ръката в полунощ в Пирогов, не дори някаква квартална поликлиника или нещо.


Пристигам 22:30 в Спешното отделение в Пирогов и по същото време дойдоха брат и сестра, като момичето имаш някаква травма на ръката, та заедно с другите хора, бяхме поне 5-6 души пред кабинета, който разбира се е само един за цялото отделение. Влизат си, излизат си, връщат се с напитки и храни и прочее разни медицински лица, но няма никакво раздвижване по пациентите. Само се знае, че вътре "имало хора". Това нещо поне 45мин. - 1час. Най-накрая аз и брата на момичето трябваше да се поразвикаме и да почнем да спираме хората, които влизат/излизат от кабинета, за да се случи нещо. Не е и като да сме някакви незабележими, на мен ръката ми беше в кръв и ако разтворя раната се виждаше кокал дори, как и да е.

Разбира се, нищо не се получи веднага, та чакахме още едни 30-45мин., докато най-накрая приеха някого - мен. Влизам аз и какво да видя? Двоен кабинет и частта, в която съм аз, има двама лекари, араби(това не е без значение), които си седят на компютъра и си гледат клипчета, от които се разнасят някакви ориенталски ритми и напеви, кикотейки се. Главно ме обслужваше една мила мед. сестра на средна възраст, доктора/ите ми хвърлиха само един поглед, преди да си се върнат към важната работа на компютъра. Почват да ме разпитват и споменавам, че не съм осигурен. Тогава как се насочиха всички глави в кабинета, с едва ли не погнуса и омраза, към мене...какъв съм бил аз и защо съм нямал осигуровка. Както и да е, оправяме документацията, правят ми превръзка и ми искат 25лв. за прегледа + евентуалната операция, но и още 20лв. за снимка. Добре, каква е тази снимка на порезна рана, при която лесно се вижда дали има вътре нещо или не. Нямаше много какво да правя в случая и си платих, естествено, искам да ме оправят колкото се може по-бързо.

Отивам да чакам за снимка пред кабинета, за когото ме насочиха. 5, 10, 15, 20мин., ни звук, ни стон. За това време съм почукал поне 3-4 пъти на вратата, нулева реакция. Само някаква сестра обикаляше коридора и отиде да си сипе чаша вода, така между другото, и си отиде в кабинета зад нас, този срещу рентгена. След около 30мин. чакане, тази същата сестра изведнъж излиза и се обръща към нас, пратиха и онова момиче с брата за снимка, и ни пита за какво сме. Много объркан казвам, че сме за отсрещната стая за снимка. Тя ми взима направлението от ръцете и ни казва, че сме били за тука, защото рентгена, пред когото чакахме половин час, не работел. Тази същата дама ни гледаше поне 20мин. как чакаме, докато си подпийва от водата, без дума да обели. Просто...

Правят ми снимка, нямаше разбира се останали парчета в раната, което можеше да се види и с просто око, и е време за операция. Влизам аз и лягам, докато ме приготвят за шиене. Оказва се, че трябва да ми обръснат ръката, където беше раната. Ок, няма проблем, каквото трябва. Една от сестрите взе една бръсначка, стерилизира я и мина директно през раната с нея. От чакането, вече над 2 часа, откакто дойдох в спешното, се беше получила коричка и благодарение на това "нежно" обръсване, раната се отвори и почна да тече кръв, не много де, няколко секунди само, но все пак.
Та обаждат се на доктора, че съм готов за операция и идва пичагата, almighty and shit, оправят се и почва процедурата. Разбира се, след като дадох 20лв. за снимка и раната ми е отворена, т.е. с просто око се вижда дали има нещо или не, се оказа, че просто може и докторът да опипа с пинсети или каквото е там. Така и стана разбира се, отново нищо, само чувството, че съвсем са ме обрали с този рентгет, се потвърди.
Та, не знам защо сметна за нужно, докато оперира, да разказва брутално глупави мръсни вицове, на които разбира се се смяха много и двете сестри. С това вече карикатурата стана пълна. Зашиха ме, инструктираха ме какво да не правя и си тръгнах.
Това преживяване ме накара и сам да си сменям превръзките, както и сам да си сваля конците, което се оказа учудващо лесно. Трябваше да дам поне още едни 20-30лв. за всички тези процедури, да не говорим за изгубеното време, ако бях отишъл в болница.

ТЛ;ДР
Не ме приеха за над час и половина в празен кабинет, хем бях с очевидна порезна рана. "Обслужиха" ме двама араби, които през цялото време си гледаха някакви ориенталски клипчета на компютъра и не ми обърнаха никакво вниманието, 99% от работата я свърши сестрата. Ши ме лекар, който си играеше пасианс, преди да влезна, и разказваше мръсни вицове, докато ме оперираше. Платих 20лв. за снимка, самата операция ми беше 25лв., от която нямаше абсолютно никаква нужда. Пред рентгена ме моташе някаква гламава сестра или лекарка. И някои детайли като грубо приготвяне за операция, грубо отношение, хирургът казваше на перпаратите "онова кафявото", "онова пенливото", "онова <едикаквоси>" и др.




Също така, тъй и като съм си прострелвал ръката и бях в почти същото положение като автора на статията, мога само да потвъря, че всичко си е точно така. С тази разлика, че на мен ми казаха, че нямало как да се извика линейка, въпреки че това се случи на 15 метра от болница, даже можех да ги видя линейките от прозореца. Трябваше да викам нашите, за да ме закарат до Пирогов, където вече продължиха глупостите.
Бях се прострелял по доста необичаен начин, та лекарите и сестрите предпочетоха да вярват, че съм бил "пироман" и "момчето с пиратките" и се държаха пренебрежително и обидно до свалянето на конците. Да не говорим за стаите и отношението на персонала, докато бях настанен. Вярно, че операцията беше направена много добре, но ако беше нещо по-малко, хич не си струва да се минава през целия този ужас.



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Чет Апр 12, 2012 5:06 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Пон Юли 06, 2009 1:08 am
Мнения: 1786
Местоположение: The Fap Cave
Аз пък, преди като си "счупих" лакатя (щот то не беше и счупване, по-скоро си бях разместил някаква час, която свързва двете кости), единственото лошо нещо беше, че чаках много време. Тъй като наще ми бяха казали, че не е трябвало да ям 2 часа преди операцията, аз разбира се не ядох. Обаче там, тъй като бях адски много гладен, даже имах чувството, че ще припадна от глад, висях сигурно 2 часа. Може и по-малко да са били, но в предвид глада, толкова ми се сториха. После лекарите доста добре си се държаха с мен. Лекарката която ми донесе бобец ( :D ) на следващия ден беше мила. Човекът, който ми маха конците, май ми беше и доктора, който ме заши. И казали на майка ми (което в последствие ми го каза тя), че след като съм паднал и ми се е размърдало "това нещо, което свързва двете кости", съм си го наместил аз и че съм ставал за "някакъв вид доктор" (не си спомням какво точно каза). Истината е, че аз дори и не съм усетил какво съм направил. Просто станах и си се хванах за китката и придържах ръката си сгъната, защото иначе ако я пуснех малко на долу и започваше да ме боли. Докторите е трябвало само да сложат един пирон за да може това да си се закрепи, както е трябвало и това е. Тоест аз съм бил свършил цялата работа без дори и да се осъзная. Но както и да е, стига съм ви отегчавал с моята история. Тази на автора на темата е доста по зле.

П.П. Не ме разбирайте погрешно. Под "зле" имам предвид по начина, по който са се отнесли с човека. Направо си е недопустимо.
П.П.2. Не знам, но може би с мен са се отнесли по-добре просто защото съм бил дете. Who knows? :confused:
П.П.3. Извинявам се за правописните грешки. :)



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Нед Апр 15, 2012 9:00 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Сеп 04, 2005 4:06 am
Мнения: 3381
Местоположение: cyber-sekai
еми то да беше само здравеопазването
ама то човек не си избира в коя държава да се роди
тъй, че тея дето са тука и не могат да излезнат.. еми много лошо за нас
аз друго не мога да направя освен да игнорирам положението



_________________
skype: zenscape
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Нед Апр 22, 2012 12:45 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Нед Апр 22, 2007 1:31 am
Мнения: 8529
Местоположение: Hotel Moscow
Аз съм жив благодарение на кадърните ни доктори и доброто ни здравеопазване.
Освен искрените ми благодарности към докторите, друго няма какво да добавя.

Така, че някои могат да "ебат" нашето здравеопазване, но аз съм щастлив, че съм жив и здрав и при условие, че сам съм си виновен за раните, както е 99% от случаите, не приемам за даденост лекарската помощ, а за пожелателна.

:hat:



_________________
グリフォン However, by that point you might be torn into pieces. 'til next time
Изображение
Erza
Almost like ... A scarlet flower, blooming fully with pride.
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Вто Апр 24, 2012 8:35 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Сря Юли 18, 2007 1:06 am
Мнения: 9939
Местоположение: In the unreal reality of Rousse.
Както има и добри лекари, има и доста фрапантни случаи като тези горе. Абе всичко може да се случи. Затова - късмет трябва, ако се нуждае човек от болница.



_________________
Изображение
http://eien-ryuu.mybrute.com
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Вто Май 08, 2012 2:16 pm 
 
 

Регистриран на: Съб Юли 02, 2011 9:03 pm
Мнения: 584
http://www.blitz.bg/news/article/135116

Виктор Якимов е капитан от армията. На 29 март той се превърна в герой, след като спаси момиченце, блъснато от кола на пешеходна пътека в София. Около 17 ч малката Марина пуска ръката на дядо си и хуква да пресича през зебрата столичния бул. "Г.М. Димитров". Още на първата си крачка обаче тя е пометена от засилил се автомобил, чийто шофьор по-късно се оправда, че нямал видимост заради колата пред него.
Докато дойде линейката, Виктор Якимов се опитва да спаси детето под погледите на останалите свидетели. Никой не се опитва да помогне. Разказът на героя, помогнал на момиченцето, е покъртителен. Предупреждаваме, че не е за хора със слаби нерви.

- Как се случи всичко?
- Видях в далечината, че детето лежи на пешеходната пътека и тръгнах към него. Отстрани всички крещяха: “Детето е убито, детето е убито!”, но никой не се приближаваше до него. Те седяха на тротоара, от другата страна на колите, но около момиченцето нямаше никой. Отидох и видях, че детето е живо. То се гърчи, агонизира, опитва се да вдиша въздух. Устата му беше пълна с кръв, то я поглъща, вдишва я и тя излиза през носа с пяна. Видях, че това са буквално последните глътки, с които се бори да поеме въздух. Повдигнах го, сложих си ръката отзад, за да видя как му е гърба, гръбнака, врата, главата... нямаше нищо. Нито по главата травма, по черепа – нищо не се виждаше. И нали ги знаете сеирджиите, като видят, че някой се хваща на работа, започват отстрани да говорят и да дават акъл. Почнаха да ми крещят: “Не го пипай!” Казвам им: “Няма да го пипам, нотова дете няма да умре там или поне няма да умре по този начин.”

То имаше една минута живот максимум. Опитах се да го обърна, за да видя къде е травмата и да му почистя устата от кръвта, за да диша. Но не можех, то се гърчи детето, върти се. Виждам един човек, който приближава отпред и гледа, сеирджия. Казвам му: “Ела тук, помогни ми, хвани главата на детето, не мога сам!” Вече като му се разкрещях, дойде, помогна, наклонихме телцето на една страна, изчистихме носа, устата, цялата кръв да изтича и детенцето се успокои.

- Беше ли в съзнание?
- Мисля, че е получило много сериозен удар в главата, защото детето беше като с отклонения – ръката сгърчена, едното око се поду буквално пред очите ми, явно ударът е бил в областта на слепоочието, но беше в съзнание.

- Дядото на детето не се ли опита да помогне?
- Не, той не се появи. Аз дори чак след това разбрах, че е придружавал момиченцето. И това ми беше най-странното после – може ли всички да стоят отстрани и да не помогнат и ти с тях и дори да не изтичаш да погледнеш какво е станало. Детето ме стискаше за ръката през цялото време, не искаше да ме пусне. Така се беше вкопчило, че като се прибрах вкъщи, видях, че пръстите на момиченцето се бяха отбелязали на ръката ми.

- Вие видяхте ли всъщност как е станал сблъсъкът?
- Забелязах само, че не е натисната спирачката. Мисля че шофьорът просто не е могъл да реагира. Детето е минало, според мен го е забърсал с бронята, завъртял го е и оттам с огледалото го е ударил в слепоочието и го е тряснал в земята.

- Лекарите, които дойдоха, бързо ли реагираха?
- Знаете ли, че лекарката от Бърза помощ, която дойде, като видя детето, се уплаши и не искаше да го пипне с пръст?! Не може детето вече десет минути да лежи на земята, опикано, цялото в кръв, замръзнало от шока, тресе се и никой да не обърне внимание. Казвам на полицая: нямате ли нещо, с което да го завия, да го стопля, той ме гледа като малоумен. Викам им на хората – дайте нещо, трябва да се стопли това дете, а те се обръщат на другата страна, все едно не говоря на тях. Накрая си свалих шубата, за да го завия. И когато се появи лекарката, идва, стига до детето и после дава назад. И понеже момиченцето ме е стиснало за ръката, аз не мога да се изправя, вдигам глава и питам лекарката:

“Какво правим?!” И тя ми се крие зад гърба.

Казвам си – тази жена сигурно си мисли, че момиченцето е умряло и махнах шубата, за да види, че е живо. Дойде шофьорът с носилката. Аз я попитах: “Как ще го качим това дете?” Тя казва на шофьора: “Донеси шина за кръста!” Тръгнаха да го слагат на носилката, поставят шината под гърба, а счупеният крак виси като парцал. В момента, в който си го дигне и детето почва да крещи. Шината под кръста не държи, не ми дадоха бинт, нищо, за да прикрепя детето към носилката. Накрая шофьорът казва: “Вдигаме го вътре”. Нито му сложиха яка, за да го обездвижат, нито го вързаха към носилката, нито счупеното краче прикрепиха с шина. Това дете те го метнаха на една пластмасова носилка, на която то не можеше да се закрепи изобщо. През цялото време съм подскачал и съм се опитвал да го придържам да не изпадне на пода на линейката. По пътя раната на крака се отвори и започна да шурти кръв навсякъде. Казвам на лекарката: “Дайде да сложим турникет, ще му изтече кръвта на това дете!” Тя ми казва:

“Аз не съм специалист, аз съм кардиолог!”


Взе да се оправдава, че от 112 се объркали и казали, че има счупен крак, а не толкова сериозна травма, не била подготвена. Обадиха се на друга линейка, която ни пресрещна на Семинарията, за да го прехвърлим. Понеже детето не беше вързано по никакъв начин за носилката, трябваше с глава да му подпирам корема да не изпадне, с едната ръка държах крака, за да не се отваря раната и в същото време пазех равновесие по между подскачанията на линейката. Чак във втората кола вече травматологът се опитваше да обдишва момиченцето, а аз притисках раната, защото кръвта ми изтичаше в ръцете. В “Пирогов” всички наобиколиха детето, сложиха го на монитор, чух сърчицето му как бие страшно бързо и донякъде се успокоих. Ще се моля за това дете да оцелее!



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Пет Май 11, 2012 10:15 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Пон Юли 06, 2009 1:08 am
Мнения: 1786
Местоположение: The Fap Cave
^ Ако не е бил този човек, това дете вече да е мъртво.

Как може хората да стоят отстрани, да гледат и нищо да не правят.
И тия прости лекари.
Направо нямам думи. :huff:



_________________
Изображение
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Пет Окт 26, 2012 9:34 am 
Аватар
 
 

Регистриран на: Пет Окт 01, 2010 12:01 pm
Мнения: 934
perfect-blue написа:
http://www.blitz.bg/news/article/135116

Виктор Якимов е капитан от армията. На 29 март той се превърна в герой, след като спаси момиченце, блъснато от кола на пешеходна пътека в София. Около 17 ч малката Марина пуска ръката на дядо си и хуква да пресича през зебрата столичния бул. "Г.М. Димитров". Още на първата си крачка обаче тя е пометена от засилил се автомобил, чийто шофьор по-късно се оправда, че нямал видимост заради колата пред него.
Докато дойде линейката, Виктор Якимов се опитва да спаси детето под погледите на останалите свидетели. Никой не се опитва да помогне. Разказът на героя, помогнал на момиченцето, е покъртителен. Предупреждаваме, че не е за хора със слаби нерви.

- Как се случи всичко?
- Видях в далечината, че детето лежи на пешеходната пътека и тръгнах към него. Отстрани всички крещяха: “Детето е убито, детето е убито!”, но никой не се приближаваше до него. Те седяха на тротоара, от другата страна на колите, но около момиченцето нямаше никой. Отидох и видях, че детето е живо. То се гърчи, агонизира, опитва се да вдиша въздух. Устата му беше пълна с кръв, то я поглъща, вдишва я и тя излиза през носа с пяна. Видях, че това са буквално последните глътки, с които се бори да поеме въздух. Повдигнах го, сложих си ръката отзад, за да видя как му е гърба, гръбнака, врата, главата... нямаше нищо. Нито по главата травма, по черепа – нищо не се виждаше. И нали ги знаете сеирджиите, като видят, че някой се хваща на работа, започват отстрани да говорят и да дават акъл. Почнаха да ми крещят: “Не го пипай!” Казвам им: “Няма да го пипам, нотова дете няма да умре там или поне няма да умре по този начин.”

То имаше една минута живот максимум. Опитах се да го обърна, за да видя къде е травмата и да му почистя устата от кръвта, за да диша. Но не можех, то се гърчи детето, върти се. Виждам един човек, който приближава отпред и гледа, сеирджия. Казвам му: “Ела тук, помогни ми, хвани главата на детето, не мога сам!” Вече като му се разкрещях, дойде, помогна, наклонихме телцето на една страна, изчистихме носа, устата, цялата кръв да изтича и детенцето се успокои.

- Беше ли в съзнание?
- Мисля, че е получило много сериозен удар в главата, защото детето беше като с отклонения – ръката сгърчена, едното око се поду буквално пред очите ми, явно ударът е бил в областта на слепоочието, но беше в съзнание.

- Дядото на детето не се ли опита да помогне?
- Не, той не се появи. Аз дори чак след това разбрах, че е придружавал момиченцето. И това ми беше най-странното после – може ли всички да стоят отстрани и да не помогнат и ти с тях и дори да не изтичаш да погледнеш какво е станало. Детето ме стискаше за ръката през цялото време, не искаше да ме пусне. Така се беше вкопчило, че като се прибрах вкъщи, видях, че пръстите на момиченцето се бяха отбелязали на ръката ми.

- Вие видяхте ли всъщност как е станал сблъсъкът?
- Забелязах само, че не е натисната спирачката. Мисля че шофьорът просто не е могъл да реагира. Детето е минало, според мен го е забърсал с бронята, завъртял го е и оттам с огледалото го е ударил в слепоочието и го е тряснал в земята.

- Лекарите, които дойдоха, бързо ли реагираха?
- Знаете ли, че лекарката от Бърза помощ, която дойде, като видя детето, се уплаши и не искаше да го пипне с пръст?! Не може детето вече десет минути да лежи на земята, опикано, цялото в кръв, замръзнало от шока, тресе се и никой да не обърне внимание. Казвам на полицая: нямате ли нещо, с което да го завия, да го стопля, той ме гледа като малоумен. Викам им на хората – дайте нещо, трябва да се стопли това дете, а те се обръщат на другата страна, все едно не говоря на тях. Накрая си свалих шубата, за да го завия. И когато се появи лекарката, идва, стига до детето и после дава назад. И понеже момиченцето ме е стиснало за ръката, аз не мога да се изправя, вдигам глава и питам лекарката:

“Какво правим?!” И тя ми се крие зад гърба.

Казвам си – тази жена сигурно си мисли, че момиченцето е умряло и махнах шубата, за да види, че е живо. Дойде шофьорът с носилката. Аз я попитах: “Как ще го качим това дете?” Тя казва на шофьора: “Донеси шина за кръста!” Тръгнаха да го слагат на носилката, поставят шината под гърба, а счупеният крак виси като парцал. В момента, в който си го дигне и детето почва да крещи. Шината под кръста не държи, не ми дадоха бинт, нищо, за да прикрепя детето към носилката. Накрая шофьорът казва: “Вдигаме го вътре”. Нито му сложиха яка, за да го обездвижат, нито го вързаха към носилката, нито счупеното краче прикрепиха с шина. Това дете те го метнаха на една пластмасова носилка, на която то не можеше да се закрепи изобщо. През цялото време съм подскачал и съм се опитвал да го придържам да не изпадне на пода на линейката. По пътя раната на крака се отвори и започна да шурти кръв навсякъде. Казвам на лекарката: “Дайде да сложим турникет, ще му изтече кръвта на това дете!” Тя ми казва:

“Аз не съм специалист, аз съм кардиолог!”


Взе да се оправдава, че от 112 се объркали и казали, че има счупен крак, а не толкова сериозна травма, не била подготвена. Обадиха се на друга линейка, която ни пресрещна на Семинарията, за да го прехвърлим. Понеже детето не беше вързано по никакъв начин за носилката, трябваше с глава да му подпирам корема да не изпадне, с едната ръка държах крака, за да не се отваря раната и в същото време пазех равновесие по между подскачанията на линейката. Чак във втората кола вече травматологът се опитваше да обдишва момиченцето, а аз притисках раната, защото кръвта ми изтичаше в ръцете. В “Пирогов” всички наобиколиха детето, сложиха го на монитор, чух сърчицето му как бие страшно бързо и донякъде се успокоих. Ще се моля за това дете да оцелее!



Потресаващо, направо ми е писнало от наща държава ей!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Вто Ное 27, 2012 9:37 pm 
 
 

Регистриран на: Вто Ное 27, 2012 9:05 pm
Мнения: 4
То вече не е здравеопазване - то е жива търговия с човешкия живот, подигравка отвсякъде.

_________________
Всички новини от България и света на едно място http://napred.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8.html. Автомобили на ниски цени http://napred.bg/koli.html. Сайтове за предлагане на работа в София и страната http://napred.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0.html. АБВ на българската търсачка Напред.БГ http://abv.napred.bg/. В Напред.БГ ще можете да намерите всички сайтове за обяви в България http://napred.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8.html


Последна промяна gabanko на Пон Яну 21, 2013 7:18 pm, променена общо 1 път

Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Съб Дек 15, 2012 9:56 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Май 10, 2011 7:40 pm
Мнения: 98
Който има пари за частна клиника е жив, който няма ..... да стиска палци и да се моли да има късмет ..


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Пон Дек 17, 2012 6:26 pm 
Аватар
Пантсу Мастър

Регистриран на: Сря Фев 15, 2006 1:24 am
Мнения: 12758
Местоположение: Nekomimi Rakuen
Само дето и частните клиники се издържат от НЗОК.



_________________
Ако не ползвате anidb Eri ще ви спипа ^^

Изображение

I pity the FOO!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Пон Дек 17, 2012 9:33 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Вто Май 10, 2011 7:40 pm
Мнения: 98
Не говоря за псевдо частниците, като ВИВА примерно ... Говоря ти за частна клиника, която не е чувала за НЗОК и каквото и да било държавно финансиране, като например Hill Clinic примерно..


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Еб@м ти здравеопазването!
МнениеПубликувано на: Чет Дек 20, 2012 10:49 pm 
Аватар
 
 

Регистриран на: Съб Юни 19, 2010 11:09 am
Мнения: 276
Местоположение: Mount Olympus
Колкото по-малко се занимаваш с доктори, толкова по-добре. Имаме страхотни специалисти, но мизерните условия на медицинската техника и смешните заплати не мотивират по никакъв начин работещите в здравната система. Личен пример - с висока температура съм, 3-4 дена ме е нямало в училище, трябва да се ходи до лекар за бележки и подобни простотии. Вече пооздравял, излизам зимата, мръзна 2 часа пред лекарския кабинет до още 10+ болни от неща, описани в две медицински енциклопедии, и както предполагах, състоянието ми се влоши. Просто има нещо фундаментално сбъркано, но да чукна на дърво, здрав съм и не ми се налага да се разправям.



_________________
Изображение
Изображение Изображение
Съжалявам приятелю .. дано се видим пак някой ден. А дотогава ти оставям това, да си спомняш за мен с добро
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 2 [ 17 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на: