Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни.
Бушидо - това е Пътят на самурая. Пътят - морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух преминава през тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец.Бушидо е морал, етика, а корените му са в Конфуцианството - учението на древнокитайския философ Конфуций. Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стеблото на Пътя на самурая.
Джин означава морал, тоест любов; ги е дълг и отговорност; рей - етикет; чи -мъдрост; просветеност, а шин - доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави човека непълноценна личност. Като член на обществото, освен че трябва да усвои минимум тези пет практики на моралния кодекс, самураят задължително действа като лидер.
Често сравняват Бушидо с Рицарството в Европа, но венец на поведението на самурая е да поеме отговорност с цената на своя живот.
Например през 1910 г. на малка подводница възниква авария и тя потъва, но нейният капитан Сакума до самата си смърт обсъжда с командирите причините за инцидента, споделя загрижеността си за семействата на екипажа, пише предсмъртно писмо, в което се моли за бъдещото развитие и усъвършенстване на японските подводници и без да изпуска до последния си дъх молива, посреща хладнокръвно смъртта. Освен това, всеки един от четиринайсетчленния екипаж, без да се поддава на паника остава на поста си и издъхва на повереното му място в подводницата.
По същото време в друга държава се случва аналогичен инцидент с подводница, но всеки - командният състав, и моряците - гледа да спаси себе си, всички се скупчват пред аварийния изход и там, нападали един върху друг, умират.
Сакума - капитанът на японската подводница, пише предсмъртното си послание в своя бележник и последната фраза от деня преди да издъхне гласи: "Ужасно трудно се диша. 12,30 часа." От записаното става ясно, че капитанът диша с последни усилия, но продължава да пише, докато загуби съзнание. Това е Бушидо.
Мечът, който самураят носи - японският меч, е изключително остър. Може да среже и тънък лист хартия, може да разсече и твърда кост. Защото стоманата не просто се наточва, а се изковава след стотици удари на чука върху метала от двете страни на меча; в помещението с наковалнята е вселено божество и това го прави свещено място, а майсторът пречиства тялото си, облича бяла дреха и кове нажежения до червено метал. И при всеки удар на чука върху метала отправя молитва към божеството. Така изкован и наточен с цялото душевно усърдие на майстора, японският меч заблестява и се превръща в своего рода произведение на изкуството. И в наши дни японските мечове се правят от изкусни майстори и не са смъртоносно оръжие, а произведения на изкуството.
Наричат самурая буши - воин. Японските писмени знаци са йероглифи, като всеки йероглиф има самостоятелно значение. Йероглифът бу, първият в състава на думата буши, съдържа два елемента. Единият означава алебарда, оръжие, а другият - спирам, прекратявам. Тоест йероглифът е комбинация от две значения - създавам мир. Прекратявам битката и установявам мир. Следователно занятието на буши - воина е да брани мира и с тази цел той калява тялото си, овладява до съвършенство бойните техники и отдава всичко на своя господар.
През 1701 г. т.нар. инцидент Акахо разбунва духовете в цяла Япония. Съгласно несправедливата присъда на върховното военно-феодално правителство на Токугава, даймьо - военният управител на Акахо, си прави харакири, а домът му е унищожен. Петстотинте негови васали се разпиляват на вси страни, но десет процента от тях, четирийсет и седем души, отмъщават за своя господар, сетне се предават на властите и си правях харакири. Освен че отмъщават и така разчистват сметките на своя господар, те достойно слагат край на живота си като си правят харакири. Това именно е Бушидо.
В постъпката им има протест срещу несправедливата присъда на правителството. Тъй като самурай иде от старояпонската дума сабурау със значение служа, самураят е човек, койтоследва във всичко своя господар. Следователно той му служи, но когато господарят греши, васалът воин трябва да го предпази, да го разубеди да прави погрешна стъпка. Да разубедиш господаря си е преданост, но във всяка страна и при всеки народ е трудно нисшестоящ да разубеждава висшестоящ. Истински преданият самурай най-напред си прави харакири, спира кръвта като пристяга силно раната с бинт и тогава говори с господаря си, за да го разубеди. Това е разубеждаване от преданост, от най-съкровено чувство.
Думите на васала карат господаря да се гневи, но не след дълго кръвта на самурая руква, лицето му става смъртно бледо, той все по-трудно си поема дъх и накрая издъхва. При вида на това и най-несговорчивият и неотстъпчив господар се трогва, а затрогващата преданост на неговия подчинен го кара да поправи грешката си. В това е духът на самурая.
В името на дълга той винаги може да умре. Готов е, когато и да се наложи, да си даде живота. Затова и не престава да цени всеки ден и всеки час. Тъкмо в това е смисълът на дзенския постулат : "Един момент, една среща.", тоест да цениш живота си ежедневно, всеки час, всеки миг, а при среща с друг човек да скъпиш всяка минута от нея и да споделяш с другия радостта си от възможността да бъдеш с него. Подобно отношение създава красотата на живота.
Преди сто и четирийсет години в Япония се извършва политическата реформа Мейджи. Два века и половина в условия на мир и безопасност военно-феодалното управление на Токугава създава по-голямата част от днешната култура на Япония, но е свалено с преврат, извършен от провинциални феодали. Управителят на провинция Айдзу, който е и роднина на Токугава, се сражава за правителството с все сили и до край, а създаденият от шестнайсет-седемнайсетгодишни младежи малък отряд, наречен Белия тигър, макар и само от цивилни, участва активно в тези битки, претърпява поражение, отстъпва и на един хълм, от който се вижда замъка на владетеля, двайсет души вдигат меч и сами слагат край на живота си. Градът около замъка е подпален, самият замък също изглежда, че гори и като решават, че и господарят, а и всичките му близки са намерили смъртта си в битката, младежите от отряда се самоубиват.
Умират като се пронизват взаимно с мечовете си. Всички тези младежи са възпитаници на школата Нишинкан в провинция Айдзу, изучавали са Бушидо и макар и все още млади, носят у себе си самурайски дух.
Един от тях като по чудо оцелява и така става ясно какво точно се е случило. Опитът на самурая да сложи край на живота си завършва с неуспех и младежът се срамува, че е останал жив. Този му срам го кара никога повече да не стъпи в родната провинция Айдзу. Впоследствие този млад човек става инженер по далекосъобщителна техника и по време на Руско-Японската война сам, под град от куршуми и снаряди прокарва електрически кабели. С думите: "Веднъж вече умрях и не ми е жал за живота, а да умра за Родината е моя заветна мечта", той поема най-рискованата работа и печели възхитата на хората. И в това живее духът на самурая.
По отношение на Бушидо духът на самураите, възпитаници на школата в Айдзу превъзхожда този на всички останали даймьо, защото и образованието в тази школа е на най-високото ниво в сравнение с останалите.
В тази школа се обучават само мъже, но ако мъжът се изгради като достойна личност, това оказва влияние и на жената и така се появяват забележителни жени.
В тежките години след капитулацията такива жени стават учителки, работят в Червения кръст, създават училища и школи, отдават се в служба на вярата, работят като лидери във всяка област на живота и възпитават огромен брой по-млади хора.
Бушидо - духът на самурая, спомага за появата на много прекрасни лидери и то не само мъже, а и жени.
лектор: Мицугу Саотоме
Известният японски писател Мицугу Саотоме е роден през 1926 г. в Харбин, Китай. Носител е нa редица престижни литературни награди, сред които "Наоки" през 1968 г. През 1989 г. получавaлитературната награда "Ейджи Иошикава" за романа си "Айдзу шикон" ("Духът на воините ог Айдзу"), излязъл в 21 тома, в който разкрива оригиналните си възгледи за историята.
malko dopulnitelno info
“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите;”
Не е важно че се се родил, взжно е за какво живееш и за какво ще умреш.
Това, че са ценяли повече живота на този, когото обичат (служат), далеч не означава, че им е било все едно дали ще живеят или не. С толкова красота около себе си смъртта е доста неприемлива. А и винаги е трудно да се жертваш за някаква кауза, след като имаш какво да губиш 
