Не си спомням последния път когато съм плакъл, но не намирам нищо лошо в това. Не е присъщо за мен като личност, но не мисля, че хората, които си плачат от време на време са емоционално слаби. Стига да не са от тези, които си реват пред други хора без да им пука, че може да ги карат да се чувстват неудобно или от тези, които просто търсят внимание. Човек трябва да може да разчита ситуациите, в които се намира.

Принципно най-често и лесно плача на филми или корейски драми, но иначе за всичко друго задържам, докато в един момент не прелее чашата и тогава се почва голям рев и след това цикълът се повтаря.

П.С. Четох някъде, че на жените им било физиологически зададено да плачат по-лесно, тъй като слузните им канали били по-малки или нещо подобно.

Едно дете не реве защото го боли, а защото е засрамено. Повечето случай са такива, даже при големи хора. При някои случаи е даже не е минус, даже след като ти отмине момента идва светлината. Хубаво е да си поплачеш. Олеква ти товара.