Дали момчето в кома при нужда (която дано не възникне) ще се справи с ролята 
на "себе си" след страхотното представяне на батко му в неговата роля:)
Просто вече някак... му свикнахме на пинизите, а и героите видимо са свикнали 
на "новата кожа":)

Сериалът плаче за пренаписване и пълен римейк на последните два епизода. 15 беше 
абсолютно излишен и „празен“. Както коментираха и някои в dramabeans, драмата остави 
впечатление за „лабораторно животно“, върху което безразборно се пробва какво ли 
не в крачка. Сценаристите постоянно вкарваха „резервни“ сюжетни линии, сякаш за да се 
презастраховат от попадане в задънена улица. И нито една от тях не беше развита, както се 
оказа накрая...

* Юн Джае изобщо не го разбрахме обичал ли я е годеничката си или не особено. Даже 
не го и видяхме след събуждането му, въпреки че с „амнезията“ си би трябвало да има 
доста въпроси – как така се е разделил с Да Ран и най-вече – кога е успяла да си падне 
по новооткрития му малък брат   

* Майката на Кюн Джун беше застреляна доста странно, май пак за „резервен вариант“. 
Изглеждаше доста глупаво – някакви въоръжени немаскирани бандити се появяват 
на задната вратичка, гръмват я одма... и оставят сина й жив и свободен да се обади 
в полицията??? Разбирам женицата да беше опасен космат мъжага с винкел в ръце, 
ама иначе няма ник`ва логика. Ако за сценария им е трябвала мъртва, можеше просто 
да я блъсне кола. Освен да е имало мимолетен замисъл убийството да е поръчано 
от милите чичо и леля на сирачето?..

* Сладките дечица в болницата, супер странични персонажи, на които им бяха обещали 
ранна смърт. Можеха изобщо да не ги споменават в последния епизод. Но не - „Зайчето“ 
го изписаха по чудо, ура... и явно оставиха „Плюшеното мече“ да мре, незавършило 
начално училище  Браааааво   

* Грам не стана ясно братленцата как ще си изяснят отношенията по повод щастливото 
събиране на „бившата баткова“ и малкия `убавец. Особено на фона на публичното 
признание на Да Ран, че зарязва Юн Джае заради “KKJ”... който впрочем по онова 
време е в кома. Сценаристите не са измислили отговор на този въпрос, явно.

* Интригуващо-скандалната връзка с възрастова разлика... се точеше по тъч-линията 
години наред, да вземе да порасне малкия сигурно. Шубе ги хвана сценаристчетата 
да скандализират обществото с хепи-енд целувчица между „младото тяло“ и 
„голямата кака“. При това както героят, така и актьорът са на 21... Но момчето 
така и не получи шанс да си доиграе ролята.

* Тъпата „амнезия“, дето щем не щем просто по шаблон ТРЯВА да я има в корейски 
сериал:) Всичко чудесно, ама ако момчето ще се събуди с 18-годишния си акъл и без 
спомени, няма никакъв смисъл от цялото му развитие досега! В резултат на тая амнезия 
и влаченето състариха Да Ран с 3 години и оставиха Кюн Джун кажи-речи на същата 
възраст на гимназист:) Отново иронично „бравоооо“! Вече си имаме още по-интригуваща 
комбинация – учителка на почти 30 + 19-годишен хлапак    28 на 20 беше някак 
по-разумно, а и изчакаха ОЩЕ една година, сигурно да съзрее още мъничко великото 
скандализиращо обществото момчешко тяло:) След като затриха цялата любовна история 
от главата му...

* Чичко и леличка... за какво бяха там изобщо?? KKJ към края им постави едно ултиматумче 
да бъдат добрички към него, като се събуди. Ама who gives a fuck, като момчето и без 
това най-сетне намери подкрепа от биологичните си родители? Май роднините наистина 
бяха поставени там поначало, само за да бъдат потенциални убийци на майка му...

* Оооо, щях да забравя и малоумните кадри с директорката и чичото, тръпнещи 
по старите си любови. Това пък за какво беше? И какво значение има изобщо? 
При това чичото хич не се и замисляше, че жена му не е за него – бяха си дупе и гащи...

* Липсата на „лице“ и реален разговор между „влюбените“, а т.е. великотъпата сцена 
с чадъра и ретроспекцията... Тая ретроспекция ме остави с усещането, че Да Ран, 
както пишеше в един друг коментар, „has gone bananas” и просто халюцинира. Всъщност 
до голяма степен ми напомни „хепи-енда“ от „Бразил“ lol Всеки момент очаквах 
да я покажат облечена в бяла нощничка в някое лечебно заведение, стискаща зелен чадър...

* Мари. До един момент я държаха в ролята на твърде отдадената влюбена, ама накрая 
я превърнаха в абсолютен фрийк, който пет пари не дава за желанията и щастието 
на обекта на манията си. Можеха вместо това да я оставят да хлътне леко по Чон Шик. 
Тази вратичка БЕШЕ отворена още от началото с лафа й „Аз съм длъжница на Кюн Джун, 
защото съм отговорна за смъртта на майка му“. Пак неразвита сюжетна линия. Друг 
забавен момент – как така няк`ва пикла си взима от болницата човек в кома 
и си го кара нанякъде?! При това без лекар, който да окаже помощ при следващото 
„близко до сърдечен удар“ състояние?

* А и близкото до сърдечен удар състояние. Така и не разбрахме за какво е било, освен 
за да се опита да държи зрителите в някакво подобие на напрежение. Пуснаха една сълза 
от коматозния на спомена за „Ще ти кажа дали те обичам, ама лично“. Явно с това трябва 
да се задоволим и да си направим ега ти и изводите...

* Хейтър-мама и безгръбначния татко... WTF??? И двете чевета ги е правила в епруветка 
по едно и също време. Но второто не го иска, защото мъжът й обичал сурогатната майка? 
Ама че тъпотия:) Ако даде сина на съпруга си на бившата му любима, най-много да образува 
мост помежду им завинаги. Ник`ва логика. А ако той толкова я е обичал, що си е останал 
с хейтър-мама? Пък тя към края изведнъж се „очовечва“, неизвестно защо. Пак ми бие на 
„писане в крачка според зрителските коментари“.

* „Близнашката“ забележка за ин-витро зачеването на двамата по едно и също време. Намеква 
за това, че двамата още преди раждането си за взаимозаменими. И за това, че Кюн Джун 
може и да си остане в тялото на батко си и просто да се менкат... Ама не. Пак недомислена
 „вратичка“ и угаждане на коментари тип „Няма ли да си разменят обратно телата най-сетне?“.

* Кюн Джун учи усилено медицина. Има страх от кръв, който преодоля с хлапетата. 
Тази нишка също не беше развита:) Нито започна да се ангажира истински с лекарска 
работа, нито запази знанията си след обратната размяна на телата. Поредната пусната 
в нищото „вратичка“. Друг е въпросът как го търпяха там докторчето да прекарва 
работните си дни в детското отделение, играейки си с хлапетата. Недомислица, ама пълна.

* И за да не стане съвсем безкраен тоя анализ – любовната история. 16 епизода 
се гради нещо, което накрая потъва в забрава. Тая Да Ран видимо е някакво безвременно
 същество и си остава все същата (и със същата прическа) години наред. Дотук добре, 
в нейна полза е да младее, щото и без това е напред с материала. Но както споменах 
по-горе – KKJ го връщат на старта с тъпата амнезия. Великото признание „Обичам KKJ” 
нямаше какво да направи, освен да създаде излишни въпроси за в бъдеще. Да Ран можеше 
да му го каже насаме, да инсценират една по-културна раздяла и да прекарат повече 
от останалото им време заедно. Че така и за Юн Джае щеше да е по-лесно. 
Ама трънкиии. Логическо обяснение – героите мислят с гъза си. Друго няма... 
Всъщност не – сценаристите мислят с гъза си. И това е финалното ми заключение.

Сори за дългото излияние...