On a side note: Това е един проект, за новела с възможност за прерастване в роман (yeah not kiddin here ) В зависимост разбира се от читателският интерес. Тъй като, читави бета рийдъри не ми се намират под ръка... ще се радвам на добра критика ( всички са глупаво пристрастни колко е трудно да отговориш на въпроса какво не ти харесва ffs! ) Та да това е началото, бета вариант е, надявам се до ден два да редактирам и първата глава, за да пусна и нея. Ще се радвам след, отзивите и поправката да пусна и финализиярания вариант на написаното до тук, както и ако ви допадне да продължа да поствам Enjoy



„ Спомняте ли си онзи момент от вашето жалко съществуване, в който всичко се промени, онзи ден в който ви отнеха всичко, което до тогава сте смятали за свято? Е аз си го спомням, виждам лицата на всички онези глупави хора които просто стояха там и гледаха, как някой отнема щастието и животите на други същества, а те просто гледаха. Тогава бях различен, бях добър! Така поне ми казваха, че тогава съм бил различен. О, да прави са, бях такъв- глупав, вярващ и добър - бях един от тях. Когато стоя вечер и си спомням онези времена, почти мога да усетя онова лъжливо чувство на удовлетворение, което онзи живот носеше, онези крайни разделения, които осмисляха всички наши действия и всички „чувства“. Понякога ми се иска нещата да бяха различни, да ми бе дадена възможността да живея в невежество и през останалата част на жалкото си съществуване, но все пак да бъда щастлив. Мисля , че само с незнанието човек може да бъде щастлив, а сега когато вече знам, разбирам колко прекрасно е незнанието и колко приятен е живота в блаженото невежество. Сега е моментът в който повечето от вас биха се попитали, за какво говори той? Какво се е случило? И точно заради това ваше качество мили хора, все още представлявате някакъв интерес за мен и за хората като мен, защото въпреки всичките си недостатъци и на пук на здравият разум, с който се предполага че разполагате, вие продължавате да търсите знание, вашето любопитство е нещото което един ден ще ви спаси от сигурна гибел...“


Когато намерих, този скъсан лист хартия в онази порутена къща, дори през ум не ми е минавало, че човекът написал това ще е още жив, камоли че може да изглежда по този начин. Тогава бях, доста по-млад и отчайващо глупав. Обикалях един изгубен във времето свят в търсене на неговото отдавна изчезнало величие. Говоря за Земята и дните преди да се случат всички онези необясними неща, за времената когато хората живееха на далечните колонии и рядко дори си спомняха за планетата, от която всички сме били някога. За тези от вас, които по една или друга причина не са наясно с историята : няколкостотин години след третата световна война, ресурсите на Земята започнаха драстично да се изчерпват, тогава под натиска на неизбежния край, бе сформирано световно правителство, което с времето се превърна и в основния орган на властта. Та именно благодарение на това правителство, обединило по-голямата част от планетата под един флаг, настъпи и технологичният пробив който осигури оцеляването на човечеството – пространствените скокове. Отначало технологията е била далеч от съвършена и е изисквала огромни количества енергия. Едва няколко кораба са били снабдени с подобни двигатели, но с времето междугалактическите полети станали достъпни и хората започнали да напускат Земята. Така се появили първите колонии на планети със сходни характеристики, като родната ни планета, а с тях и първата галактическа империя, макар и понятието да е било далеч неточно. От тогава до днес нещата не са се променили много, освен че колониите вече са няколко хиляди пъти повече от тогава и изискванията за климата, водата и атмосферата да са сходни със Земните да са отживелица. След , като Империята направила контакт с няколко други технологически напреднали раси, технологията ни позволявала да колонизираме дори вулканични и пустинни планети. Но достатъчно история. Аз съм родом от една планета наречена Кю в осми квадрант. Един от вътрешните светове на империята, което бе и предпоставка аз да бъда такъв , какъвто бях преди – богат , разглезен и глупав. Да отида на експедиция на Земята, бе просто поредната ми прищявка и наречете го съдба, но това пътуване промени не само моя живот , но и в последствие цялата галактическа Империя. Разбира се, моето вродено любопитство бе причината да вляза в онези руини, а по-късно и да започна своето търсене за човека на добрата воля и макар тогава да се надявах, това да се превърне в приключението на живота ми, за момента си беше просто поредното желание на един безумец. Листът не бе единственото нещо, което намерих в онази къща. Там имаше още куп ръкописи, но най-значимата ми находка бе един дневник. Бе написан на един от многото мъртви земни езици, който преводачът нарече български. Бях чувал, някакви легенди за този народ, свързани с участието им в световната война, но това бе всичко което знаех. Интересното нещо за този дневник, бе че някой го бе водил повече от четиристотин години. Знаейки , че тогава средната продължителност на живота на земята е била около седемдесет и пет години, това значеше че дневникът е писан от различни хора, но почеркът бе абсолютно един и същ в началото и края, не че бе невъзможно баща и син да са имали идентичен стил на писане, но не и в такава детайлност. Анализът който вграденият в ръката ми компютър направи, също позитивен, че ръкописът е писан от един и същи човек. Но това бе невъзможно, няма човек от земята който да е живял толкова дълго, със сигурност щеше да го има в базата данни. Проверих повторно, но резултатът бе същият, реших че все пак си заслужава времето да проверя дали не е имало четеристотин годишни хора в миналото на земята. След кратка справка с компютъра ми, се оказа че най-дълголетният човек на земята е бил някакъв азиатец, живял сто и тридесет години. Знаех за тях дори тогава, имаха свой колонии и макар да живееха под закрилата на Империята, те никога не са били особено зависими от нея. Имаха си различна култура, различни езици дори различни сгради. Странни същества, макар и те да бяха първите които дръзнаха да имплантират компютър в жив човек, която практика в последствие бе осавършенствана и се бе превърнала в рутина. Отидете в който и да е от централните светове и ви обещавам, че няма да видите човек без импланти. Моят компютър бе сравнително прост модел и единственото му приложение , бе да замества джобен такъв, но имаше хора с импланти на очите или мускулите, които значително подобряваха физическите им качества. Но все пак да се върнем към дневника. Взех го и се запътих към лагера ни, където реших, че след една хубава баня и обилна вечеря ще го проуча. Мястото не беше нищо особено, намираше се в сградата на някогашен хотел, който като по чудо бе в почти добро състояние. Разбира се бяха вмъкнати и няколко нововъведения. Огромният резервоар за лед, който стоеше зад сградата осигуряваше водата за станцията, вратите и прозорците бяха снабдени с панели за гласово управление , леглата бяха ергономични, с вградена нанотехнология, за да се нагласят индивидуално по тялото на всеки гост, а старите асансьори бяха подменени с гравитационни платформи. Общо взето лагерът ни имаше всичко необходимо да задоволи прищявките на разглезените богаташки синове и дъщери, които идваха на този забравен и мъртъв свят. След вечеря се настаних в удобното легло и извадих новите си придобивки. Първата ми работа бе да прегледам дневника за скъсани страници, реших че след като парчето е написано със същият шрифт може би е част от него , но уви липсващи страници нямаше. Много щеше да ми помогне ако можех да възстановя другата част от парчето хартия, но за разлика от днешните носителни на информация този архаичен начин на запазване на знанието не подлежеше на такава обработка, така че такъв ход на действия бе немислим. Отворих дневника, отне ми известно време преди да получа пълният превод на четивото, на места хартията бе захабена, а на други мастилото размазано, но това не бе проблем за компютъра който с лекота се справи със задачата. След бърз прочит на първите няколко страници ми стана ясно, че това наистина си беше един обикновен дневник на някакъв високопоставен чиновник или монарх , защото се говореше предимно за държавни дела и за това какво трябвало да бъде свършено, за да се предотврати катастрофата.
„Тогава си помислих, че въпросната катастрофа е просто метафора за един от онези финансови крахове,за които съм чувал че са били често явление по онези времена и нито веднъж през цялото търсене не ми е минавало през ум, че тази „ катастрофа „ реално е онова „нещо“ което бе превърнало Земята в това мъртво парче земя, което е днес. „
След още няколко страници, четивото ми се стори твърде обикновено , че да представлява някакъв интерес за изтънчена личност, като мен и го оставих настрана. Замислих се за момент дали да не отскоча до близкия бар, но се чувствах ужасно изморен и реших, че ще е далеч по-удачно просто да си легна рано. Зададох настройките за осветлението и шума в стаята и едва след като всичко бе по точно определения ми „изтънчен“ вкус заспах.


Изминаха няколко дни през които нито се сещах за дневника, нито пък имах желанието да отида отново до руините. Прекарвах времето си в казиното играейки покер. Никога не съм бил добър играч, но пък и никога не ме е било еня за парите които съм губел, все пак за мен валутата бе просто нещо което просто получавах, една дребна несъщественост в моя перфектен живот.
„В по-късен етап от живота сигурно е имало моменти в които горчиво съм съжалявал за прахосничеството ми на младини, но тези определени спомени или са избледнели или умишлено са били заличени , за да освободят пространство за нови и по-важни такива.“
Ако не се бях срещнал с онази жена в казиното, сигурно до ден два щях да хвана някой кораб да ме закара обратно на Кю. Тя бе на средна възраст, не особено привлекателна , но ужасно чаровна. Притежаваше онзи особен поглед, който те караше просто да я заговориш. Казваше се Нора и след няколко коктейла се разприказвахме. Темите бяха общи и предимно си говорехме за външните светове. След известно време престой на бара обаче, алкохолът си каза своето и след няколко танца решихме, че ще е удачно да се преместим. Предложих да отидем в моя апартамент и тя се съгласи. Зададох командата и вратата се отвори. Както и се очакваше в стаята вече имаше втори стол, а леглото се бе разпънало до размер подходящ за двама. Предложих й нещо за пиене, а тя с охота прие. Още една гласова команда и сервизният отвор в стената се отвори, а вътре имаше бутилка подбрано шампанско с две кристални чаши.
„Луксът по онези времена ми е бил присъщ и не само че не го оценявах, аз дори не го забелязвах като нещо специфично, това просто бе начинът, по който нещата трябваше да бъдат! Явно старата поговорка, че не оценяваме нещо истински преди да сме го загубили поне веднъж е много вярна“
Изпихме първите чаши на един дъх след, което реших че трябва да се покажа като истински изследовател , като споделя откритието си с нея. Дневникът все още бе там където го бях оставил първата нощ – на нощното шкафче. Очаквах тя да се впечатли от него и по този начин да я предразположа към моето легло, но уви или може би за щастие се случи точно обратното. Секунда след като го отвори руменината по бузите и бе заменена от бледата маска на човек, който сякаш току що е видял призрак. Не знаех какво да очаквам, все пак това просто бе скучният дневник на някой държавен чиновник от Земното правителство преди хиляди години – непотребна вещ. Тя се обърна към мен и в очитеѝ се четеше само и единствено неизговореният ѝ въпрос: „ От къде си взел това? „
Така започна моята история, благодарение на един стар дневник и чаровната компания на една полу-пияна жена, аз се оказах въвлечен във вихъра на събития, които в последствие щяха да променят цялата галактика!

Иван Батаклиев (2012)

"MyFic"

Обаждам се да критикува само, ако ми бъде поискано, иначе предпочитам да си мълча. Не съм светило и в повечето случаи мога просто да кажа само дали нещо ми харесва или не и да помогна с оправянето на дребни правописни грешки. Вземи от мнението ми само това което счетеш за нужно. Дано с нещо успея да ти помогна. Радвам се на всеки нов пишещ във форума. Напоследък сме толкова малко. И колко си прав/а, че всички са пристрастни. До гуша ми дойде да чувам от познатите си: 'да, много е добре', при положение, че знам, че дори не са го прочели, а и да са, просто жалят чувствата ми.



Имаш грешки от типа:

//Онези крайни разделения, който осмисляха всички наши действия и всички „чувства“. Понякога ми се иска да нещата да бяха различни, // които' и махни едното да'


//и колко приятен е животЪТ в блажено невежЕСТВО//

//минавало , че човекът написал това ще е още жив, камоли че може да изглежда по този начин. Тогава бях , доста по млад и отчайващо глупав. //разстоянията преди препинателния знак и 'по-млад' е сравнителна степен, пише се с тире


//тогава под натиска на неизбежният край//Кратък член, допълнение е, а не подлог. Ако може съмняващата те дума с 'той', значи е -ят, -ът. Ако бива заместена от 'него', както в този случай -я, ят.

//ЗемИните да са една отживелица.//

//справка с компютърА ми//

//човек на земята е бил някакъв Азиатец, живял сто и тридесет години. Знаех за Азиатците дори тогава, имаха свой колонии//Използваш Земята като името на самата планета Земя, затова мисля, че тр да е с главна буква, особено имайки предвид, че тематиката е за космос и галактики. Азиатец не се пише с главна буква и думата 'свои' е в множествено число.

//легло и извадих парчето хартия и дневникА//Но всъщност е по-добре да заместиш хартията и дневника с 'новите си придобивки', например, защото надолу имаш много повторения на тези две думи.

//реших че след като парчето е написано със същият шрифт може би е част от НЕГО//замести думата най-добре и се пише с кратък член, точно, защото отговаря на думата него'


//да получа пълният превод на четивото, на места хартията бе захабена, а на други мастилото размазано, но това не бе проблем за компютърА//пълния

//дали да не отскоча до близкият бар//близкия

//икога не мЕ е било еня за парите които//


//имало моменти в коИто горчиво съм съжалявал за прахосничеството ми на младини//

//Притежаваше онзи особен поглед, който те караше просто да Я заговориш.//

//Ясно старата поговорка, че не оценяваме нещо истински преди да сме го загубили поне веднъж е много вярна“ //Явно

//бледата маска НА човек, който сякаш току що е видял призрак. Не знаех какво да очаквам, все пак това просто бе скучният дневник на някой държавен чиновник от Земното правителство преди хиляди години – непотребна вещ. Тя се обърна към мен и в очите Й се//

Знам, че повечето неща ги знаеш, защото виждам, че на др. места са написани вярно. Замисли се малко за повторенията. Често пишещият използва определен обем от думи в речника си на изразяване и в един момент те почват да се повтарят повече от нужното. На места може да си търсил/а ефекта на повторението като засилване на емоцията, но когато това е постоянно просто губи сила и текстът обеднява като изразителност.


Началото е нормално читателят все още да не е наясно дали ще му хареса нататък или не. В този случай, ти ни въвеждаше в обстановката на свят, който е непознат за нас в този си облик, което е съществена част от това да разберем историята. Този ми абзац не е критика към теб. Винаги ми е харесвало да се започва от края в началото. В този случай си представих как последния ти абзац е в началото горе, защото честно казано описанията са доста скучновати за повечето читатели, а абзацът от края веднага би привлякъл вниманието. Това е мое виждане на нещата, просто споделям с теб наблюдения.


От моя страна има интерес. Дано не се отказваш поради липса на интерес или желание

Finally! Благодаря ти страшно много. Да повечето грешки са просто недовидяни. Често пиша късно вечер и допускам страшно много, а в последствие ми е трудно да ги откривам всички. Крайния резултат е на лице Благодаря за няколкото места, на които ми помогна за повторенията. Принципно се имам за човек с богат речник, но понякога просто ми се губят думите. Сега ще пооправя тези грешчици и ще пусна по-късно пръвата глава. Не мисля да се отказвам, написаното по-горе беше за самия форум, дали да го пускам тук или само на неговата си платформа ( която отще не съм решил каква ще е .... )

P.S. I'm a male

Всичко което описваш ми е позната история, така че мога да разбера.


Те това много не го разбрах, само дано не се налага да тегля следващите глави от някой сайт, защото ако се отнася за това, хич недолюбвам идеята да тегля каквото и да е


Беше доста вероятно, ама реших да не рискувам да гадая
Иначе дамите често имат навика да пишат в мъжки род, докато обратният вариант е по-слабовероятен

Действай по задачите, чакаме

Като че ли се престараваш с пунктуацията на места
-излишна
[Когато намерих, този скъсан лист хартия в онази порутена къща, дори през ум не ми е минавало, че човекът написал това ще е още жив,]

-това "камоли" като че ли не ми харесва как звучи, но изборът е твой
[камоли че може да изглежда по този начин. ]

+още една допълнителна запетайка
[Тогава бях, доста по-млад и отчайващо глупав.]

+същото
[ След , като Империята направила контакт с няколко други технологически напреднали раси]

-съвсем мъничко тромаво звучи "от една планета "(...)(липсва запетайка преди и след "наречена"), може би само така ми се струва
[ Аз съм родом от една планета наречена Кю в осми квадрант.]

-излишна
[Бях чувал, някакви легенди за този народ]

-пропусната, преди "че" (не съм много сигурна) и излишна след "знаейки"
[Знаейки , че тогава средната продължителност на живота на земята е била около седемдесет и пет години, това значеше че дневникът е писан от различни хора, но почеркът бе ]

-~~
[четеристотин годишни хора ]

-усъвършенствана *
[осавършенствана]

-запетая преди "играейки"
[в казиното играейки ]

-, преди "в стаята"
[Както и се очакваше в стаята вече имаше втори стол]

-,след "поне веднъж"
[Явно старата поговорка, че не оценяваме нещо истински преди да сме го загубили поне веднъж е много вярна]

-излишна след "след"
[Изпихме първите чаши на един дъх след, което реших че трябва да се покажа като истински изследовател]

-,преди "където"
[Дневникът все още бе там където го бях оставил първата нощ]

-към своето*
[към моето легло]

И май няма друго
Като цяло изказът ми харесва, идеята също. Може би му липсват малко sci-fi термини и обяснения, за да е по експресивно , но е мн интересно. И повечето грешки всъщност са незабележими на първи прочит.

Мерси отново за поправките. Имам кофти навика да блъскам запетай навсякъде, просто защото преди време много ме мъчеха че не ги слагам навсякъде Та да .. така се получи.

Duffy споко, нищо няма да се дърпа или плаща Просто сигурно ще го метна във Уърдпрес или ще си му направя собствен сайт, на който да го качвам. Не за друго, просто искам да си е мое и да си има определената защита от "копиране" на цялата идея.

От специфични Sci-fi термини се пазя в момента, искам историята да протича плавно. Много пъти ми се е слувало, хора които не четат жанра да се отказват от хубави книги, заради терминологията ( дори и да е обяснена добре). Пък и да си призная честно не се чувствам достатъчно добре подговен в този аспект. А работата по проекта върви ужасно бавно... тая сесия направо ми изяжда цялото време. То и за това не съм качил първата глава, нищо че я имам написана и донякъде редактирана.

Според мен разсъждаваш много правилно. Вярно е, че на Sci-fi феновете малко ще им липсват от подправките като четат, но когато човек не е навътре с терминологията е по-добре да не се набутва между шамарите

Отделно от това, аз съм точно от тези хора дето различни светове, фентъзи, магии и нови нации грам не ме вълнуват по принцип, именно заради терминологията и калабалъка дето настава в главата ми. В момента чета твоето и още едно подобно произведение тук и се радвам, че все още са разбираеми за мен. Това разбира се, не бива да се отразява на начина по който ти пишеш. Ако си подготвен по темата можеш да я разгърнеш, но ако не се чувстваш достатъчно в свои води, по-добре не рискувай, докато не се почувстваш комфортно, защото читателят много усеща тези неща

Същата работа, затова и не се обаждам да помагам с пунктуацията тук

Според мен няма нужда да си навътре в нещата, ако пишещия умее да играе с терминологията. Някои автори измислят свои термини, както примерно в Галактическия Стопаджия. Без тях мисля, че атмосферата отчасти се губи, независимо дали е детективски сюжет,психологически , история за експедиция на Дарвин и пр., твърдо съм на това мнение, стига да не затрудняват речта и да правят текста тежък, което предполагам се получава с боравенето. Иначе остава по- постна история, а щом е проект, обмислянето не би трябвало да е проблем .. Затова sci-fi се радва на широка публика, примерно Stargate или други сериали, някои анимета. Решението и идеите са си твои, така че каквото решиш ще видим нататък надявам се

Не се изразих правилно. Терминология ще си има, имам няколко джаджи които вече кръстих. Просто в първата главва се опитвам да държа текста възможно най-прост и достъпен. По-напред нещата ще влизат в ритъм малко по-малко. Искам четящия да не усеща примяната , а да се случи плавно и постепенно Та да ето я първата глава. Ще прощавате, за всички грешни повторени от пролога и прочие

One


- От къде си го взел? Къде намери този дневник? – Почти истерически изкрещя Нора.
„ Ако не бях пиян надали бих реагирал по този начин и със сигурност не бих казал от къде съм го взел, защото макар и да се намирахме за нa тoзи свят, като височайши гости все пак не бяхме над имперският закон, който макар и не особено стриктен не позовoляваше изнасянето на каквито и да било археологически находки извън Земята.“
- Аз, в едни руини източно от тук. Но не е нищо особено, просто някакъв дневник на някакъв стар чиновник от пред-имперската епоха. – Изпелтечих аз , вече осъзнал грешката. – Ето, вземи! Прочети го, ще видиш че няма нищо интересно. Просто някакъв дневник, взех го само да го видя и после щях да го върна. Честно! – Започнах вече да се извинявам и да се опитвам да се оневиня, макар и все още да нямаше реално обвинение...
За момент тя остана безмълвна, сякаш преценяваше ситуацията, а после лицето и омекна и сякаш напрежението в стаята намаля. Тя ме погледна, а в очите и не се четеше обвинение. Скулите ѝ бавно възвръщаха предишната си руменина и аз се почувствах лъжливо спокоен, сякаш цялата опасност бе изчезнала, макар и тя все още да държеше книжлето в ръката си.
- Съжалявам, че изпуснах нервите си! – Усмихна се тя. – Просто ми се стори, че това е нещо, което търся много отдавна. Не съм сигурна дали ти споменах, но аз съм археолог.
- Не, мисля, че не си. – Кисело отвърнах аз. – Ако представлява някакъв интерес за теб може да го задържиш.
„ Това бе най-бързото изтрезняване в живота ми. Може би заради самия адреналин, но когато тя възвърна контрола върху действията си не усещах и следа от изпитият преди това алкохол“
- Ами, всъщност съм! Ще го задържа, за да не стане някакво недоразумение. – Добави тя и доста бързо и сръчно го натика в чантата си. След което се извини и каза че щяла да ми се обади. Естествено, не бях чак толкова глупав, че да й повярвам. След като излезеше през онази врата, никога повече нямаше да я видя.
Нора се усмихна и напусна. Остави след себе си само бегъл оттенък на парфюма си във въздуха и един крайно объркващ спомен. Върнах шампанското и след набиране на новата команда разполагах с бутилка бренди и много лед. Налях си солидно количество в една от чашите и я пресуших, почти толкова бързо, колкото я налях. Повторих, а след това потретих докато не се отърсих от шока. Седнах на леглото и огледах стаята отново. „Какво по дяволите се случи преди малко? „ Излегнах се и таванът започна да се върти над главата ми. Изправих се до седнало положение и с мъка накарах стените да застанат неподвижно. Опитах се да мисля, но след критичното количество бренди, това бе невъзможно. Налях си четвърта чаша, отпих от нея и след като някакси успях да се освободя от дрехите си, заспах.

„Онази нощ сънувах един ужасно странен сън. Бе толкова реален, плашещо реален и в същото време толкова невъзможен. Онези очи, черни и безкрайни, като вселената. Онзи изпълнен с лудост поглед…“

Събудих се твърде рано. Завесите се бяха прибрали и през огромният панорамен прозорец , земното Слънце ме приветстваше. Опитах се да си спомня всичко случило се предишната вечер, но единственото което получих бе остра болка в областта на тила. Видях преполовената чаша бренди на нощното шкафче и нещата придобиха известна яснота. С мъка се довлачих до банята и след студения душ, махмурлука ме поотпусна. Седнах на леглото и отпих от кафето, донесено ми със закуска по време на отрезвителният ми сутрешен сеанс в съседното помещение. Спомените от предишната вечер започнаха да се завръщат бавно. Още една глътка кафе и хапка кроасан. Огледах стаята, всичко си беше наред. Потърсих дневника, него наистина го нямаше и с това пъзела се нареждаше. Всичко си беше на мястото, но проблема бе, че имаше още нещо което ме тормозеше. Спомних си за съня, който сънувах. Онези проницателни черни очи, гледащи ме от толкова далече, очи които безмълвно ме викаха, задължаващият поглед...
Звукът от разбилата се чаша с кафе ме извади от унеса. Изправих се, облякох чисти дрехи и едва след като нахлузих чифт ергономични чорапи на краката си, видях единичният откъснат лист хартия от дневника. Бързо го сграбчих, бях ужасно притеснен. Паникьосах се, а сънят отново обзе съзнанието ми, същите черни очи отново ме викаха. Така натрапчиви и студени. Не бяха очи изпълнение с желание, нито със страх или някаква емоция, те бяха просто величествени, толкова уверени че бе стряскащо. Те не се молеха, а искаха и заповядваха! Отново се завърнах в реалността, само за да осъзная че съм се свил на кълбо в средата на стаята. Не можех да помръдна, цялото ми тяло се бе вкочанило, сякаш някаква невидима сила притискаше всеки мой нерв и караше всеки опит за волеви контрол над мускулите ми да се проваля. Затворих очи и се опитах да се успокоя – неуспешно. За момент си помислих, че полудявам. Тогава ме споходи още едно видение. Същият поглед, но вече не бе насочен към мен, а ми показваше някакъв образ. Виждах едновременно себе си и онези руини от които бях взел дневника, усещането бе смазващо. Картините се сменяха за части от секундата, тялото ми, пустинята, черните очи, а в тях ясно се различаваше отражението на моите собствени. Сцената не трая повече от няколко секунди, но те бяха напълно достатъчни за да мотивират дори разглезен и мързелив идиот като мен. Размърдах бавно пръстите на краката си и с радост открих, че следват указанията на мозъка ми. Повторих упражнението с тези на ръцете, а после и с цели крайници. Имах пълен контрол над собственото си тяло! Бързо се взех в ръце и събрах най-важните си вещи в пътническата чанта. Взех и незаконно притежаваният от мен пистолет.

„ Чел бях, че в миналото са наричали ръчните атомни оръжия „бластери“ , но с времето се било наложило по-старото, архаично название“
Не бях сигурен защо го вземам, но най-вероятно както повечето хора съм си мислел че ми дава някакво спокойствие и увереност. Прегледах всичко повторно и набързо излязох от стаята и напуснах хотелската сграда. Не се интересувах много от това как изглеждам за околните, нито съм предприемал каквито и да било мерки против проследяване, защото имах точно определена цел: трябваше да отида до онези руини възможно най-бързо.

„Не знаех какво ме чака там, нямах и идея защо отивам. Може би, ако знаех никога нямаше да отида, макар и до ден днешен да съм почти сигурен, че решението никога не е било мое. В онзи ден аз не отивах на онова място, за да разбера истината за всичко, а просто изпълнявах една заповед“

Добре, добре . Чакаме следващата глава, дотук добре. Грешки не са ми се набивали на погледа(в стила), а останалите не ми се занимава да се блещя в екрана сега.. ама то и няма мн май .

Я и аз да се обадя кат' цветарка...

Но ще коментирам за първия откъс засега, после ще се занимая със следващата част.

"..и за хората като мен.." - това можеш да го замениш с "тези като мен" за да не се повтаря хората пак.

"на пук" - не трябва ли да е слято "напук"

"камоли" - разделено, драги, разделено... "камо ли"

"Земните" - явно си си мислел още за Земята и си пуснал главна буква на това. "земните"

Пак там - "След , като..." - няма нужда от запетая. "След като..."

"...компютър, също направи" - компютърът е направил анализа, тоест "също бе позитивен" че е писано от един и същ човек.

Имаш и още някои други грешки, но и тези стигат.... xD
За пунктуацията ти казаха, даже забелязвам, че като си го правил в Word-а, сигурно си го правил с Justify явно. При което остава едно малко незабележимо, но неприятно място около запетаите. Тоест и от двете им страни има, да речем "..не само моя живот , но...". Трябва ти празно място само след запетаята, не и преди нея.
Поне доколкото погледнах набързо втория откъс, там май е по-добре. Но отсега няма да давам отзиви.


Все пак продължавай! Интересно ми е в какво толкова набърка българите за цялата галактика.

Я, аз сега нагло да попитам: Къде ни е следващата глава, друже?




защото макар и да се намирахме за нa тoзи свят//махни 'за'-то

над имперският закон//имперския

Изпелтечих аз , вече осъзнал грешката.//махни местоимението, повтаря се в горното изречение

лицето Й омекна

За момент тя остана безмълвна, сякаш преценяваше ситуацията, а после лицето и омекна и сякаш напрежението в стаята намаля. Тя ме погледна, а в очите Й не се четеше обвинение.//Може да махнеш и двете 'тя', за да избегнеш повторенията

бе изчезнала, макар и тя все още да държеше книжлето в ръката си.//махни 'и'-то и местоимението

Внимавай надолу с повторенията на 'аз' и 'каза той, тя'. Много повторения ти се натрупват. Поразчисти ги, че се набиват гадно в погледа.

и следа от изпитият преди това алкохол//изпития

като някакси успях да се//някак си

през огромният панорамен прозорец , ...ния душ, махмурлука ме поотпусна. //огромния...махмурлукът

отрезвителният ми сутрешен сеанс в съседното помещение. Спомените от предишната вечер започнаха да се завръщат бавно. Още една глътка кафе и хапка кроасан. Огледах стаята, всичко си беше наред. Потърсих дневника, него наистина го нямаше и с това пъзела се нареждаше. Всичко си беше на мястото, но проблема бе,//отрезвителния...пъзелът...проблемът

видях единичният откъснат лист//единичния

Взех и незаконно притежаваният от мен пистолет.//притежавания

Прегледах всичко повторно и набързо излязох от стаята и напуснах хотелската сграда.//махни 1-вото 'и'

Съжалявам за ужасното забавяне на главата, но покрай търсене на работа и сесия не ми оставаше време за нищо...
Съвсем скоро започвам да пиша отново