Използвах почивните дни да изгледам анимето и да прочета мангата от смъртта на Тереса до последния излязъл чаптър (най-накрая).
Като цяло доста интересна и интригуваща ми се видя сега мангата, щом успя да ме задържи в напрежение и в постоянно желание да прочета И следващия чаптър. Анимето също ми допадна много, ммм със забележка към алтернативния финал, който не беше лош, но ревльото Раки там ми приседна.
Според мен има огромна разлика между чаптърите в началото, след флашбека с историята на Тереса и след 7 годишния скок във времето (бтв във ФТ не беше ли също 7 години :p ). Първо клишетата започнаха болезнено да изпъкват. В началото клишетата бяха в стил "ок, знаем я тази история, но искам да видя как ще я разкажеш ти". После историята навлезе във фаза "ахаааа, това така не го бях виждал" и беше добре. Но сега, според мен, е във фаза "не мога да измисля повече глупости, затова защо да не си хапнем пак от добрата стара манджа с грозде". Второ изведнъж всички станаха много мили, добри, готини. Спряха да умират героите ... мангата, не ИСТОРИЯТА, загуби своята реалистичност и правдоподобност. Това не е толкова проблем, колкото досадна бележка под линия, където аз бих сложил една отметка "можеше и по-добре". А това е жалко, според мен. Трето историята с големия континент, войната между Левски и ЦСКА и чудовището, от което се правят всички чудовища, е малко meh
. Най-накрая се разкри малко от СВЕТА и той да смуче толкоз ... не е яко. И най-готиния от Организацията се оказа някакъв шпионин, въобще както започнах - клишетата болезнено изпъкват. Артът, ох този арт. Добре, че на една от клейморките й дадоха да носи два меча, че имах възможност да ги различавам малко. Това винаги ми е било ужасно досадно. Безкрайни върволици с имена, числа и лица, всички толкоз еднакви и с едва изпъкващи разлики. Може би някои от вас веднага ще изпъкнат тази или онази какви черти е имала на лицето и детайли по себе си, различавайки я от стадото други, но за мен генерално се загуби СМИСЪЛА ДА РАЗЛИЧАВАМ КЛЕЙМОРКИТЕ ЕДНА ОТ ДРУГА. Те всичките са добри, всичките се борят за Клер и са готови да се жертват за нея. Всички накрая стават супер яки и готини и специални. Толкова специални, че ум да ти зайде какви саркастични забележки ми подскачат между ушите.
И накрая за лошите в мангата. Много ми е трудно сега да пиша за Присила, при все, че нейната история не е довършена, но определено намирам за отблъсваща визията на човекоядците да бъде мешана така - ту добри и милички, ту безмозъчни тъпанари. Толкова удобни характери за историята, че телата на клейморките са шити направо с бели конци, сещате се ...
Не видях никъде този "двигател", които да им дава някакъв смисъл (в рамките на историята и мангата ест) за тяхното съществуване. Някой става боец, ходи трепе чудовища, после става чудовище, ходи трепе-кльопа хора, после иде шматка и то претрепе. И така се оказва, че на малкия остров се прескачат един друг клеймори, събудени и йома, така се прескачат, че ако бяха малко повече, нормалните хора сигурно щяха да се водят малцинство.
Което ме отвежда директно към следващата точка в листа ми със забележки - хората. Ей богу в тази манга има 5 човешки същества и всичко станало са говеда. Буквално говеда. Работят, размножават се и биват използвани за храна. Точка, край, за друго не сте ни нужни, благодаря за вниманието. И ей така за разнообразие, що да не хванем едно от тез говеда и да не го обучим да скача на въже ... ще е много яко. Така стои Раки на фона на останалите.
И за финал - въпреки, че вселената на Клеймор има загатнато минало и някаква идея за бъдеще, аз не виждам развитие на историята на мангата, след сагата с Присила. Защото не смятам, че мангата ще съумее да се справи с тази задача. Започнах положително (казах, че ми харесва и тн) и не искам да завършвам чак толкова песимистично и негативно, но не виждам (след последните 20-25 чаптъра), как ще ни разкрие
добре друга история. Пожелавам му да ми натрие носа за тези думи
и това наистина да не е края ... но дано са малко по-дълги чаптърите и наситени със съдържание.
).gif)
