Всичко тече по една права линия! Всичко върви по тази права линия без край. Всичко се повтаря и завърта, въпреки че тече по права линия. Повтарят се събития, действия, бедствия. Всичко се повтаря. И нищо не е по погрешка, нищо не е объркано. За всичко си има причина, основателна или не, банална или оригинална, грешна или истинна. Всеки успех е причина за дадени събития, всяка грешка е причина за последващите отклонения. Всяко действие, наше или не, променя всяка следваща минута, всяка следваща секунда, всеки следващ миг. И всеки следващ миг е по-запомнящ се от предишния, изпълнен с тези невероятни промени, които всъщност са производна на нашите действия. Производна, която се повтаря не за първи път. Но не и при нас. За нас е един единствен и неповторим миг, който не се повтаря, точно като последващата точка от една права линия. Не е просто един вечен кръг, а миг който ни радва, ядосва, пробужда нови чувства у всеки един от нас. И все пак всичко се повтаря.
Права линия, но в същото време безкраен кръг.

Всяка моя крачка ме среща с нещо ново, невиждано до сега. Всяко запознанство е ново начало, ново преживяване, което завършва по същия начин, по който и всяко друго.
Хора сме. Правим грешки, правим същите грешки всеки ден, всеки ден повтаряме това, което някой друг е сгрешил преди нас. И да знаем, и да не знаем, и да сме предупредени, и да не сме, пак. Защото всичко се повтаря, не за нас, а за света. За нас е ново изживяване, за нас е просто нещо ново. Защо да не сгрешим, защо да не опитаме? Все пак е нещо ново, нещо банално ново. И ето всичко се върти, не само земята, но и хората на нея подскачат лудо в кръг. Вървят по едни и същи улици, стигат до едни и същи места, говорят с едни и същи хора, правят едно и също. Всеки ден живота им се завърта и повтаря.
Тогава защо живота ни е правя линия? Как така баналното е ново, защо кръгът е права линия?
Вървя по улицата. Всяка моя крачка прави деня ми по-различен от предишният, именно защото вчера не вървях по тази улица, а по съседната. Една пресечка по-нагоре, една пресечка по-встрани.
Чета книга. Всяка страница я прави по-ясна и по-красива от преди, именно защото разлиствам напред.
Всеки ден аз съм по-различна от предишният, именно защото вчерашният ден съм го изживяла вече.
Всеки ден слънцето е по-различно, всеки ден.
И аз пак вървя по улицата. Банално новите ми дни протичат по банално нов повтарящ се начин. И какво мога да направя за това?

Доста черно-бяло си представям описаното. И депресарско, с 1-2 положителни неща. Ако е вид мнение или разбиране или пък атмосфера съм дълбоко несъгласна - отразява може би само живота на хората от тълпата които на повърхността правят каквото веки друг, някак си тесногръди са. А през останалото време гледат на "света" като мрачно или преходно място. Поне това прозира през текста според мен

мммм всъщност идеята е за повторението, това че всеки прави това което някой друг е правил преди него и че няма нищо ново... но все пак е ново защото всеки по отделно го прави за пръв път
и да това е нещо като лично мнение

Стилово... не е чак толкова добро. Е, то с такава идея е доста трудно да се изпипа стилово текста; хем да се повтаря, хем да не звучи зле. Иначе, и текста като цяло си следва същата логика: просто повтаряш известни идеи, но си ги написала ТИ и СЕГА, и затова е нещо ново. Което е готино, и същевременно скучно, и същевременно хич не съжалявам, че съм го прочел, и същевременно едва ли ще се върна да го прочета пак. Което пак си следва логиката на текста ти.

Като за кратичко, става.

Мисля си, че някои думи на други места биха били по-добре, като "истинна" с истинска -> грешна и истинска причина; "живота" да е животът. Даже точно там си сложила "правя", а си искала да напишеш права.

причината може да е грешна или истинна /правилна или грешна причина/.... грешна или истинска /грешна, но реализирана или истинска/ не са антоними в случая .... всъщност можех да напиша грешна или правилна ама това вече си е до подбор на думи в дадения момент...
и мерси, че ми каза, че имам правописни грешки