Здравейте! На кратко това е първият ми опит за някакъв по-дълъг разказ, който всъщност още не е завършен, но искам да си кажете мнението и да ме критикувате безкомпромисно за грешките ми !
Лунна Светлина
Минaваше полунощ навън бе студено. Група приятели се бяха събрали на северния бряг. До преди малко те бяха на купона на Дейв, но решиха да отидат да се разходят. Те бяха приятели от деца. Стив и Мат, живееха къща до къща от 9-годишни насам, а Айрин бе сестра близнак на Стив, който от своя страна бе поканил приятелката си с тях - Ролзи. Те бяха заедно от година и половина и цялото им училище им се възхищаваше и пожелаваше вечна любов. Ролзи бе помолила най-добрата си приятелка Моли да дойде с тях на брега. Моли не се чувствате комфортно в тази компания, защото тя едва ги познаваше , беше с тях само и единствено заради Ролзи. Групата седна в кръг и започнаха да наблюдават морето. Тази вечер то бе неспокойно и вълните се разбиваха по скалите, а корабите пренощуващи на пристанището се клатушкаха като стари пияници. Трите момичета се сгушиха, защото задуха силен вятър. Мат и Стив събраха дърва и запалиха огън. Всички седнаха около него сгушени надяващи се да се стоплят скоро.
-Хей хайде да си разказваме страшни истории и да видим коя от вас ще се разпищи първа - Каза Стив. Момичетата се подразниха от това, че те трябва да пищят първи, но всички приеха предложението на Стив.
-Аз ще започна! - възкликна Мат.
-Окей, давай! - Окуражи го Стив.
-Започвам, само да ви кажа, че тази история е истинска - предупреди ги Мат. В града ни преди 30 год. живяла жена на име Дейна Джонс. Още от детските си години била отхвърлена от своите връстници. Тя се затворила в себе си и не говорила с никого, а родителите и починали при катастрофа с кола, това довършило Дейна. Социалният работник поверил Дейна на Леля и. След навършване на пълнолетието си се върнала в къщата на родителите си и не излизала от там с месеци. Леля и и носела храна и други необходими продукти. Изведнъж в града ни започнали да се извършват убийства на връстниците на Дейна и убиеца била точно тя. Лудата жена обвинявала тях за всички беди и нещастия в живота си. Един ден леля и отишла да занесе продукти и намерила Дейна обесена в хола, убийствата спрели за месеци, но изведнъж всичко започнало от начало. Според местните по онова време, духът на Дейна бил жаден за убийства и отмъщение. Всичките и жертви били намерени на този бряг, историята разказва, че духът и е още тук жаден за отмъщение, всички затаили дъх, а момичетата ги побиха студени тръпки. Това е моята страшна история - каза Мат.
-Лаол това наистина е страшна история - Ужасена каза Моли. Останалите момичета стояха и гледаха втресено в една точка.
-О, я стига, вие сериозно ли, то първо не е никаква страшна история и второ не е истина, хайде успокойте се - ядоса се Стив.
-Да, но все пак е стряскаща - Защити историята си Мат.
-Ох, хайде да се връщаме на купона, какво ще кажете? - Попита Ролзи, а Моли и Айрин се съгласиха с нея.
-О, хайде мила рано е! Да останем още, няма от какво да се страхувате - Kаза Стив.
-Но какво ще правим? Вече почва да става студено, а огъня няма да издържи още дълго - Каза Айрин.
-Дам, права си - съгласи се Стив.
-Ами искате ли да отидем да съберем дърва и да звъннем на Дейв да прати някого с колата да ни донесе палатката и якетата и да пренощуваме на брега, ще бъде страхотно - предложи им Мат.
-О, това е страхотна идея пич - Изкефи се Стив.
-Не това е ужасна идея eдновременно казаха момичетата, но след 15-минутно обеждаване от страна на Мат и Стив момичетата се съгласиха с предложението на Мат.
-Окей, звъня на Дейв - каза Стив.
Стив му звънна и му каза от какво имат нужда, а Дейв му отговори, че веднага ще изпрати някого да им донесе нещата.
- Добре хайде да отидем за дърва, защото ми е студено и не ми се седи повече на едно място - Каза Айрин.
-Ха-ха, окей хайде да вървим - Каза Стив ставайки.
Всички тръгнаха да събират. Зад плажа имаше нещо като малка горичка към, което се отправиха .
-Къде и след колко време ще ни донесат нещата? - попита Моли.
-Ами, ще излезем на пътя зад горичката и колата ще е там. - Обясни Стив.
-Чудесно! - казаха Мат и Моли.
Вече бяха по средата на горичката и от известно време вървяха в пълно мълчание. Нощта бе студена и лишена от лунна светлина.
-Хайде момичета, не изоставайте! Още малко остана. - Каза Мат.
И ето, че вече се изкачиха на пътя и там ги чакаше кола. Вратата от страната на шофьора се отвори и от там излезе момче на 17 години, малко нисък за възрастта си.
-Аре, бе до кога ще ви чакам! - Засмяно каза момчето.
-Здрасти, Майк - Поздрави го Стив.
Останалите му кимнаха с глава.
-Ето ви нещата! - Майк подаде на Стив сак пълен с нещата, които бяга поискали въпреки, че не знам за какво ще пренощувате на плажа, купона върви чудесно.
-Не се и съмняваме, че върви чудесно, просто решихме да се позабавляваме само ние петимата - Обясни му Мат.
-Окей, вие си знаете, айде аз ще тръгвам. Приятно ви изкарване на плажа! - Пожела им Майк.
-Мерси, хайде чао, до други ден в училище - отвърна Стив.
-Хей, Майк, чакай - съвсем неочаквано каза Моли. Да ти се намира в колата някакъв плик или нещо такова, защото сега на връщане ще събираме дърва и да има къде да ги сложим.
-Хм, чакаш сега ще погледна в багажника - каза Майк, който отново слезе от колата, отиде и отвори багажника. След две-минутно ровене извади някакъв скъсан сак и го размаха пред групата.
-Ами съжалявам, това е единственото, което мога да ви предложа- Извини се Майк.
-О, не! Перфектен е за тази цел, мерси много Майк! - Каза Моли грабвайки сака от ръцете му казвайки му чао.
Майк се качи в колата и потегли. Ролзи отвори сака с якетата и палатката и даде на всеки неговото яке.
-Мм, така е по-добре! - Възкликна Айрин.
-Дам, хайде да се връщаме на плажа и не забравяйте сега трябва да съберем дървета след като на идване ни мързеше! - Разпореди се Стив.
-Добре, ще събираме само се успокой - каза му Айрин ръчкайки го в ребрата.
Всички тръгнаха към плажа. Момчетата вървяха отпред и си говореха за баскетбол, тъй като и двамата бяха в училищният отбор и от време на време се навеждаха да съберат някой изсъхнал клон, който поставяха в скъсания сак. Момичетата вървяха зад тях и също си говореха и още по-рядко се навеждаха за клони. След 20-минутно ходене стигнаха на плажа. Момичетата седнаха на пясъка и чакайки Стив и Мат да запалят огън.
-Хоп, готово е хайде елате да се стоплите! - каза гордо Мат. И отново всички седнаха околу огъня.
-Хайде да опънем палатката вече ми се спи, а и искам да си почина - Каза Ролзи.
-Добре мила - Съгласи се Стив и сръга Мат- Хайде ела да ми помогнеш Мат. Двамата започнаха борба с палатката, но след 15 минути успяха да я разпънат.
-Лаол, каква огромна палатка! - Възхити се Айрин.
-Дам, перфектна е! Ще има място за всички ни- каза Мат. Хайде да влизаме вътре.
Всички се набутаха в палатката. Вече беше 3 часа сутринта, всички бяха доста уморени и легнаха един до друг за кратко си говореха и после заспаха.
-Помощ, помощ... Ааа! - Пронизителен зов за помощ идващ от далече събуди всички.
-О, какво беше това!? - Попита Ролзи.
-Хора къде е Моли!? - Изпищя Айрин.
Ципа на палатката бе отворен.
-О, господи нещо се е случило с Моли! - Каза Ролзи.
-Не мила, нищо не и се е случило, това е лоша шега, сигурно е решила да си тръгне - Успокояваше ги Стив.
-И с какво ще си тръгне като колата и не е тук!? - Разкрещя се Ролзи.
-Ами сигурно е звъннала на Майк да дойде да я вземе и са решили да си направят шега - Обясни Стив.
-Да сигурно е това - Подкрепи го Мат.
-Ами, ако не е това? - Попита Айрин.
-Замисли се малко... Какво друго може да бъде? - Отвърна и Стив.
-Да, прав си! Сигурно е това - Съгласи се Айрин.
-О, стига хайде да я потърсим - Избоботи Ролзи.
-Мила, това е вярвай ми! Хайде утре ще отидем до Дейв, ще си вземем колите и Ще идем до къщата на Моли и тя ще бъде там - Каза Стив.
-Добре, но обещай, че веднага ще идем при Моли - Отвърна Ролзи.
-Обещавам, хайде сега да заспиваме отново - Каза Стив.
Всички освен Ролзи заспаха веднага, защото тя се чудеше какво можеше да се е случило и беше прекалено притеснена за да заспи. Стана към 6 часа и Ролзи успя да заспи отново.
Следва продължение!
