Трябва да поясня предварително, че по-долния текст не съм го писала аз. Попаднах без да искам на него, докато сърфирах из нета и ми се стори забавно да го пусна тук. Данни на авторката нямаше, за да я попитам дали разрешава да го пускам някъде и ако случайно пък го има вече тук във форума, моля модератор да изтрие темата ми без да се колебае! Не искам да нарушавам правилата. От коментар съзнателно ще се въздържа, за да дам на съфорумците това право! На моменти ми се видя прекалено... гаврещо се, не само към изброените анимета, а към всички, гледащи анимета, но това е лично моя гледна точка. Съвсем възможно е да бъркам!




Статията на Пъгсли за Naruto в юбилейната петдесетарка ми припомни една моя творба, пародираща въпросното аниме (и още няколко подобни на него), която съм писала в далечната 2004-а година, малко след бишожо гаврата от секция Хумор в 30-ти брой на Шадоуденс. Сега, като си я прочетох след толкова годинки, си дадох сметка, че тя представлява чиста проба фен фикшън и че чрез нея аз, въпреки заричанията си, съм успяла да падна до дълбините на невъобразимата гийкщина. Дет се вика, остава ми само да направя косплей на някой рисуван персонаж, за да се превърна в завършен аниме нърд. Бррр... 0_0
Включените сериали (освен Naruto) са: Ranma ½, Inu Yasha, Hunter X Hunter, Rurouni Kenshin, Fullmetal Panic и S-CRY-ED. Всичките са абсолютно типични представители на шонен-а – вид анимета с таргет аудитория момченца в пубертета, които, обяснимо, почти винаги съдържат момченца в пубертета като главни герои. Ясно е, че с такова ограничение едва ли ще се постигне някакво качество, въпреки че точно тези, които съм подбрала, се търпят в общи линии. Идеята беше да го развия напълно до самостоятелна мащабна история, в която да използвам герои от още шонен сериали и да се погавря постъпателно с всяко клише от стила, за което се сетя. За съжаление тогава така ме завъртя колелото, че не ми остана време да го довърша. После забравих. Затова и писанието свършва ей така в нищото...
Друг проблем е това, че някои от майтапите могат да се разберат единствено ако сте гледали въпросното заглавие. Постарала съм се да наслагам обяснителни бележки, където е възможно, надявам се да не ви затруднят и да са ви полезни. Мисля, че и без тях ще се оправите – все пак гаврата е с по-глобални неща, налични в 99% от шонените, а и не само. Като момченцетата в пубертета със специалните им умения, например. И като техните най-добри приятели (и основни съперници), които също са момченца в пубертета и също имат специални умения, макар и не толкова специални. И като даскалите (те специалните умения винаги трябва да се развиват под надзор, нали). И като изцъклените, лензещи се гадняри (които имат зловредни специални умения и които се предполага да бъдат анихилирани благодарение на специалните умения на момченцата в пубертета в края на анимето, ако такъв изобщо бъде стигнат някога). И като главните героини, които, разбира се, имат специални умения, но по някаква причина не ги ползват и трябва задължително момченцата в пубертета да ги спасяват с техните. И като темерутите, които имат бахти-му-и-специалните умения, по принцип, но пък за сметка на това овладяването на членоразделната реч и лицевите мимики са ги затруднили дотолкова, че са ги изоставили нейде по трасето. И като, и като... Въобще, много са.

И така, Амелия праудли призентс:



Епизод 415672 на Наруто.
Слънчево утро в Коноха вилидж. Мирният народ щъка насам-натам, а четирите физиономии на Хокагетата [1] си стоят все така издълбани в скалата. Всичко е идилично и спокойно. В този момент от един прозорец изскача нещо ситно, с носна кърпа на лицето и гигантски ръбест вързоп на гърба. To изчезва в дaлeчината, рипайки по покривите и крещейки "What a howl! What a howl!" Ниско долу някакво нинджа хлапе щастливо си гълта сопола.
Следваща сцена – дават моста, на който обикновено Наруто, Сакура и Саске чакат с часове наред Какаши [2]. Само че този път нещата са малко различни. По инициатива на Сакура, на която преди дни са й открили зачатъци на разширени вени, тримата приятели са се наговорили да идат на въпросното място два часа след определеното време. Така и правят. За техен ужас, обаче, заварват един нeпривично подивял от чакане Какаши, който ги подкарва като овце към щаб квартирата на Коноха. Стигайки там, приятелите застават лице в лице с Шизуне – вярната последователка на Цунаде, която поради някаква причина замества петия хокаге (Цунаде) в разпределението на екипите по мисии за деня. Какаши избухва и се скарва с Шизуне, защото никой в скапания град не си мърда пръста, за да опази имуществото на околните и вече ограбват хората, докато си спят в леглата. На Шизуне й писва да го слуша и затова натирва и него, и подопечните му да правят каквото си поискат.
Вече навън, Какаши се обръща към екипа си с вдъхновяваща реч. От несвързаните, нервни слова, приятелите най-сетне успяват да сглобят, че всъщност тази сутрин някой се е промъкнал в дома на сенсея и му е откраднал цялата розова литература. Какаши обявява, че задачата за деня е намирането и наказанието на наглия злодей. Мисията, разбира се, е поставена в А категория [3]. Наруто е въодушевен, Саске се подсмихва надменно, а Сакура, както обикновено, служи единствено за цветови баланс в анимето.
Отиват на местопрестъплението. Какаши се опитва да среже дланта си с кунай, за да пусне кръвчица и да извърши призоваването на верните копои [4]. Тъй като поради силните емоции ръцете му треперят, той без да иска се порязва твърде надълбоко. Успява, обаче, героически да издържи на обилното кръвотечение и губи свяст едва след като и последното от кучетата е пратено по следите на крадеца. Междувременно децата се опитват да овладеят кръвоизлива, но Какаши ги спира с думите:
– Не мислете за мен! Спасете тях! Бързайте! Честта на Коноха е във вашите ръце!
След което главата му клюмва в скута на Сакура и той се отнася моментно в един по-добър свят без крадци. Приятелите стърчат и гледат проснатото в локвата кръв тяло, стиснали юмруци и полузадушени от напиращите отвътре чувства. Въпреки че се намират в стаята, върху тях драматично се лее дъжд на талази. След кратко преклонение пред все още топлите тленни останки, те решават, че е време за мъст.
Окрилени от важността на своята мисия, тримата хукват след кучетата. Тичат с онзи специфичен за всички нинджи бяг, при който ръцете се веят някъде назад като откачени от раменните стави.
След като се отдалечават на около 600 километра от селото, те най-сетне успяват да настигнат негодника, който се оказва малко и вкиснато старче. Една от основните причини за лошото му настроение са болките в простатата, които отново го тормозят. Заради тях, то не може и да се порадва пълноценно на прекрасната колекция от илюстрирани арлекини на Какаши. Това, което допълнително го афектира, е обстоятелството, че след целонощен обход, то не е намерило дори чифт пробити бикини, които да добави към гиганстката си колекция от крадени сутиени и прашки. Очевидно местните жени наблягат на странно мрежесто бельо, или кожени здрави гащи, покрити с джобове и секретни отделения, в които да могат да се носят есенциални неща като шурикените и кунаите [5]. Виждайки Сакура, старчето видимо се оживява, след което се телепортира върху гръдния й кош, където остава да виси неопределено време, търкайки лицето си в напращялата й млада плът. Неземната наслада е грубо прекъсната от Наруто, който не може да понесе подобно срамотно отношение към любимата му. Следват няколко мига на схватка, през които бъдещият хокаге основно си връзва ръцете на фльонга и изорава околния периметър с нос. Битката приключва с позорна загуба. Наруто лежи пребит и нагъзен, а старчето се възползва от ситуацията, за да стисне двете бузи на задника му, изкрещявайки "Би-бип" и да избяга.

Следваща сцена. Отново сме в Коноха, този път в кабинета на Цунаде. Кипи оживление. Разни хора влизат и излизат, купчини с документи се внасят и изнасят... Цунаде с властен тон раздава заповеди наляво и надясно. Нервна е и никой не се чувства в безопасност около нея. В стаята влиза Шизуне. Цунаде нарежда:
– Докладвай!
– Ами, приготовленията вървят успешно. Вече издигнахме шатрите, в които ще се проведат съответните мероприятия. Гостите започнаха да пристигат. За момента успяваме да намерим подслон за всеки.
– Много добре! Вземи този списък – подава й лист хартия. - Искам да доведеш всички, чиито имена присъстват в него за инструктаж!
Шизуне хвърля един поглед и съобщава:
– Цунаде-сама, има един проблем.
– Проблем ли? Какъв проблем?
– Ами току що ми докладваха, че са приели Какаши в интензивното отделение. Състоянието му е тежко. Загубил е много кръв. Ще оживее и дори ще може да участва в събитието, но не и като водещ.
– По дяволите! Точно сега ли намери? Ох, извикай тогава онзи идиот Ирука на негово място! Все за нещо трябва да послужи и той.
– Ок! До 10 минути ще са при теб.
Шизуне излиза, а Цунаде уморено разтърква клепачи. В стаята влиза Джирая:
– Викала си ме.
– Да. Промяна в плановете. Ти ще поемеш "Срещата на Анонимните Темерути". Ще се проведе в шатра номер 14.
– МООООЛЯЯЯЯ??? Нали ми обеща, че ще водя "Срещата на Анонимните Дразнещи Девойки, Влачещи Се След Главния Герой"???
– Стига Джирая! Ти си точният човек за Темерутите! Ирука няма да може да се справи с тях!
– Нали Какаши щеше да ги води?
– Какаши е ранен. И разжалван. Сега реших да го пратя да участва в "Срещата на Анонимните Даскали на Главния Герой".
– Цунаде! Не искам при Темерутите!
– Никой не иска. Но и те са хора. И те имат нужда от внимание.
Джирая псува през зъби:
– Де го чукаш, де се пука...
Тръгва поток от flashbacks, които като никога имат някакъв смисъл и хвърлят малко светлина върху ситуацията:

Цунаде спи, а Джирая се приближава до леглото й и започва да стене. И така цял месец. Всичко е част от мащабния план на Джирая, целящ, посредством внимателна обработка на подсъзнателно ниво, да накара Цунаде да му пусне. Разбира се, нещата се объркват. Цунаде се буди подгизнала няколко нощи подред и накрая от отчаяние посяга към Съновника на Фройд. Само седмица след това, тя вече е напълно вманиачена. Изчела е цялото творчество на гореспоменатия и работи над създаването на нови техники за атака и лечение, комбиниращи чакра + психология. Тъй като новите книги я насърчават да се самовглъбява и да анализира себе си и околността, тя стига до един доста стряскащ извод, а именно, че шоненът като стил е затънал наистина здраво. Силно разтревожена за съществуването на града и за собственото си битие, тя решава да подхване широкомащабна кампания за спасение на западащите шонен-сериали. Кампанията включва организиране на множество семинари, посветени на проблематиката и символизма в шонена, както и "анонимни" срещи на хора със сходни интереси и проблеми. [6]

Flashback-ът свършва. Джирая е нещастен, но не смее да си признае за пакостта, защото, колкото и да е дърт, все още не му се мре. Затова казва на Цунаде, че е съгласен да поеме мисията и отива някъде да се напие от скръб. Цунаде продължава да работи. След няколко минути при нея влиза пребледнялата Шизуне:
– Цунаде-сама, тайхен да! [7]

Следваща сцена. Цунаде, Шизуне, Сакура и Саске са заобиколили едно болнично легло и гледат със сериозни изражения.
– Е, чудесно! – вбесява се Цунаде. – Само това липсваше! Какво точно стана?
Наруто, който лежи по корем на леглото, се опитва да обясни, но резултатът е меко-казано неразбираем. Сакура решава най-сетне да демонстрира някаква полза от себе си и разказва подробно случилото се. След това споделя своите предположения:
– Изглежда, че старецът му е приложил някаква техника, която не му позволява да използва думите хокаге, мамору и тебайо [8].
Цунаде кимва. Нищо чудно, че след като са му отрязали 75% от речника, на Наруто нищо не му се разбира. Шизуне започва да истерясва:
– Ами сега? Какво ще правим, Цунаде-сама? Наруто е звездата на нашия отбор! Без него сме загубени!
– Млъкни, Шизуне! – сопва се хокагето. – Пречиш ми да се съсредоточа!
След което поставя длани на задника на Наруто и започва да го сканира с чакра. След секунди отдръпва ръцете си с потресена физиономия:
– Масака! [9]
Сяда на един стол и започва да мисли.
– Какво му е? – опитва се да изглежда минимално заинтригуван Саске.
– Това джуцу... Не вярвах, че ще го видя отново... [10]
– Но какво е то? – пита Сакура.
Цунаде обяснява с гробовен тон, гледайки сериозно в една точка:
– Много напреднала и сложна техника. Казва се "Би-Бип". Чрез натискане на определени акупресурни точки по седалището, тя е в състояние да прати по гръбначния стълб нервен импулс, който да дезактивира речевите центрове в главния мозък.
Шизуне се изцъкля ужасено:
– Цунаде-сама, нали не искаш да кажеш...
– Не искам да го кажа, Шизуне, но това е горчивата истина. ТОЙ е тук.
Шизуне сяда на един стол и закрива очи с ръце:
– О, не! Ние сме загубени!
– И какво в крайна сметка става? – започва да се дразни Саске. – След като са му приложили джуцу, дезактивирай го. Нали си велика докторка!
– Не мога.
– НАААНИИИ? [11] – възкликват всички потресено.
– Техниката може да се дезактивира само от този, който я е направил! Саске, Сакура, Наруто! Задача S-ранг! Намерете стареца и го накарайте да оправи Наруто!
– Но ние имаме други задачи! Нали участваме в Срещите?
– Планът се променя. На Срещата на Дразнещите Девойки ще иде Хината. Ще пратя Шикамару на Срещата на Ужасните Най-Добри Приятели [12].
– Хай! [13]
Децата се изнизват.
Цунаде остава да стърчи в стаята, стиснала юмруци. Процежда през зъби:
– Хапосай... [14]

Нова сцена. Цунаде открива "Първата конференция за спасение на шонен сериалите" с тържествена реч. В тълпата се чуват различни подвиквания:
– Гледай, гледай, Килуа! Виж лицата в скалата!
– Даааа! Сугееее! [15]
– Хм, интересно. Успели са да издълбаят фигури във вулканична скала.
– Хайде, професор Курапика! Не можеш ли да разпуснеш малко?
– Никакъв шанс, Леорио. Подготвям се психически за Срещата на Отмъстителите с Тежко Детство, която ще се проведе след малко. Трябва да съм на ниво. А ти няма ли да порепетираш за своята Среща?
– Ами може би трябва, но не знам как точно. Ето, виж, аз съм в девета глуха шатра. Там е Срещата на Анонимните Различни, Безполезни Персонажи, Без Които Анимето Би Изглеждало Много По-Добре!
Ясно. Разбирам.Инуяша, Кагоме, Шиппо, Мироку, Санго (отляво надясно)
– Аз пък не разбирам защо трябваше да се влачим тук, Кагоме! Искам в къщи! Имам си достатъчно работа, за да се занимавам и с тези простотии.
– Млъкни Инуяша! Хората бяха така любезни да ни поканят.
– Да. И ние получихме покани.
– Санго? На коя среща ще сте?
– Ами аз съм при Анонимните Ревнивки, а Мироку е при Поддържащите Персонажи с Леки Полигамни Наклонности. [16]
– Ранма но бака! Казах ти да не го изпускаш от поглед! Сега кой знае колко неприятности ще създаде!
– Кавай ку не! [17] Какво съм вин...
Изведнъж ни в клин, ни в ръкав тръгват flashbacks, показващи всички моменти, в които Наруто е крещял, че ще става хокаге, или че ще защитава някого. По обясними причини, това заема следващите десет епизода. Новият епизод започва с ретроспекция на flashbacks, която утрепва 70% от времето. След като тя свършва, създателите се връщат към конференцията в Коноха. Всички вече са се разпределили по шатрите.

В шатра номер едно се провежда "Среща на Анонимните Главни Герои". Цунаде, която е chairlady-то влиза и се обръща към събраното множество с намерението да изкара подготвената за случая реч. Гледката я кара да си глътне езика. Когато си възвръща речевите способности, тя се сопва в микрофона:
– Ама какво е това безобразие? Това да не ви е детска градина? Я веднага да напуснат всички, които са на възраст под 18 години! Вед-на-га!
Тълпата се излива навън с недоволен ропот. В шатрата остава един единствен индивид – мъничък, крехък, с дълга червеникава коса и Х-образен белег на бузата [18].
Цунаде го гледа с празен поглед:
– Момиченце. Сбъркала си шатрата.
– Ама, аз съм мъж, де гозару!
– Мъж ли? – изцъкля се Цунаде. След което с надежда в гласа пита:
– А на колко си години?
– На 28, де гозару.
Цунаде примигва объркано. След това заравя пръсти в косата си и започва да крещи истерично:
– Как по дяволите очакват скапаният стил да се оправи при положение, че 90% от главните герои са или в пубертета, или дори не са го изкарали още???
Обръща се към нинджите около нея и им нарежда:
– Няма как! Повикайте ги отново да влязат.
Канаме и Соске Минават десетина минути на тягостно чакане, в които, за да не скучае човек, отново гледа flashbacks с Наруто. След като народът се събира Цунаде започва проверка по списъка:
– Сагара Соске. [19]
– Сър! Да, сър!
– Ъ-ъ, само да е достатъчно. Саотоме...
Прекъсва я разгневен глас:
– Нали уж беше среща на АНОНИМНИТЕ главни герои.
Цунаде се втренчва в протестиращия:
– Излъгала съм. Пък и кой главен герой би искал да е анонимен? Ти искаш ли?
– Ми... май не.
– Кой си тогава?
– Казума. [20]
– Само Казума?
– Да!
– Казума, Казума... да! Отбелязан си. Да продължим! Саотоме Ранма.
– Да.
– Тендо Акане.
Ранма и АканеНякаква фигура се възправя и заявява със студен глас:
– Има грешка.
– Каква грешка?
– Аз съм жена!
– Наистина ли? – Цунаде се съсредоточава в търсене на главни и вторични полови белези. – Ама това сигурно ли е?
– Михихихихи. – изхилва се Ранма, който стои до спорната персона. – Казаха ли ти го, а? – отнася силен удар по главата и е проснат в безсъзнание.
Цунаде гледа скептично:
– Виж сега! Щом искаш да си жена – ок. Изборът си е твой. Но ако решиш, че си такава, мястото ти не е тук. Избери си някоя от другите срещи. Примерно тази на Анонимните Ревнивки.
Акане напуска шатрата, съскайки и се отправя към тази с Дразнещите Девойки, Влачещи Се След Главния Герой, която според нея, по й приляга. На въпросната среща, жените вече са обсъдили своите цикли и сега таман са преминали на следващата любима тема - мъжете. Ирука-сенсей се опитва да привлече вниманието на околните, но си остава абсолютно пренебрегнат.
– ... и представяте ли си? Идиотът си взриви шкафчето за обувки!
– Леле, леле! Кана-чан, не ти е никак лесно! [21] Ааааа, Акане-чан, здрасти! Кана-чан, този на Акане-чан пък се превръща в жена като го полеят със студена вода.
– Наистина ли? Та това е невъзможно?
– А, невъзможно! Всякакви безвкусици им хрумват на мангаките напоследък. Моят Инуяша, например е полудемон.
Останалите изглеждат говорещата състрадателно.
– И как е?
– Ами трудно. Кана-чан, ти трябва да си щастлива, че твоят е просто обикновен идиот.
– Наистина. Не бях поглеждала нещата от този ъгъл...
Акане се тропва уморено на земята до тях.
– Да ти кажа, Кагоме-чан, видях ви двамата с Инуяша. Той е много по-свестен от Ранма. Не го чух нито да те обижда, нито да ти се присмива. А Ранма се държи лошо с мене постоянно!
– Милата! Наистина ли е толкова зле?
– Извинете! – опитва се отново да се намеси Ирука-сенсей.
– Ами зле е, да! Току що пак го направи. Едвам издържам вече! В крайна сметка, всеки си има достойнство!
– Мда-а...
– И никога не оценява това, което правя. Например, колкото и да се старая заради него, той винаги ми критикува готвенето!
– Това и моят го прави! – обажда се четвърта девойка.
Кеншин и Каору – Каору-чан?! [22] Наистина ли? Кеншин изглежда най-милото същество на света! Не мога да повярвам, че би направил нещо подобно!
– Така е. Той винаги е вежлив и почтителен. Но го прави. И това далеч не е най-лошото.
Акане примигва срещу нея:
– Че какво по-лошо може да има?
– Ъ-ъ, извинете... – прави поредния нещастен опит сенсеят.
– Ами виж сега. Той никога не забелязва чувствата ми. Пренебрегва всичките ми празници. Изобщо не ми обръща внимание. Мисли за мен само когато някой гадняр ме отвлече, или заплаши да ме убие. А и тогава не знам дали не мисли повече за собственото си его!
– И моят така!
– И моят!
– И моят!
– Абсолютно същата работа!
– Ама едно към едно, просто!
– Да не говорим, че изобщо не се пази. Знаете ли в какво състояние ми се е прибирал? Въобще не си дава сметка колко се притеснявам за него! А мен ме боли сърцето за всяка рана, която получи! Надали ще издържа дълго на това темпо. Постоянно очаквам някой да ми донесе най-страшната вест. Но не! На него не му пука за това! Науми ли си нещо и веднага – юруш в боя!
– И моят така!
– И моят!
– И моят!
– Абе защо са толкова еднакви всичките?
– Питай мангаките. И аз не знам защо трябва постоянно да се млатят. Не са ли чували за мирно разрешаване на конфликтите?
– ИЗВИНЕТЕ!
– Едва ли! Ама нали знаете, мъжете са си тъпи по принцип. Какво ли щяха да правят без нас?
– Загубени са! Ето какво!
– Да бе! Добре, че сме ние. Иначе направо ще си умрат така!
– А ДА ВИ Е ХРУМВАЛНО СЛУЧАЙНО, СКАПАНИ, ПРЕТЕНЦИОЗНИ, КУХИ ФЛЬОРЦИ ТАКИВА, ДЕТО НЕ СЛУЖИТЕ ЗА АБСОЛЮТНО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА ЛАЗИТЕ ПО НЕРВИТЕ НА АУДИТОРИЯТА, ЧЕ АКО ЕЙ СЕГА НА МИГА ИЗПУКАТЕ ВСИЧКИТЕ, СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ ЕДНО МНОГО ПО-ХУБАВО МЯСТО??? – не успява да издържи Ирука-сенсей.
Настъпва гробовна тишина, смутена само от свистенето на едно огромно хартиено ветрило. Следва трясък и Ирука-сенсей потъва в забвение.
– Тъпи мъжки! – изръмжава ядосано Кана-чан.

На безопасно разстояние от там се провежда Срещата на Анонимните Главни Гадняри. Материята на тяхната шатра е напълно съобразена със съдържимото. Това вероятно е единствената по рода си подобна конструкция, направена от легирана с волфрам стомана и облицована с динасови огнеупори отвътре. Около нея са натрупани чували с пясък. Взетите мерки, обаче, не успяват дори да намалят звуковото замърсяване в околността:
– БУАХАХАХАХАХАХАХХА-А-АААА!
– ХАХАХХАХАХАХАХА!
– Михихихихи!
– АХА-АХА-ХА-ХА-А!
– ХОХОХОХОХОХО!
– ХАХА!
– МУАХАХА!
– Блях!
Гаднярите на пръв поглед са много различни. Даже, хуманоидната форма не е задължителна. И въпреки това, по-внимателното вглеждане би установило, че имат и други общи неща, освен повърнята от смях по пода. Ако Цунаде можеше да надникне вътре в този момент, със сигурно би заревала с глас. Защото дори водещият Орочимару [23] е зарязал предначертания план, за да прави далеч по-привични за него неща, заедно с останалите хилещи се и изцъклени идиоти.
Встрани от цялото това море от жалки оправдания за отрицателни персонажи, стои хубав тип, облечен като клоун, с нарисувани сълзичка и звездичка на бузите. Той кротко се опитва да си построи къщичка от карти, но насилствено изкарания от десетките зейнали гърла въздух винаги му я разваля. Накрая му писва. Той става, счупва стойка тип фризьор-травестит и оглежда олигавеното множество. Въздъхва с огорчение и изскърцва с педерастки глас:
– Не съм за тук.
След, което отмята платнището от входа и се понася нанякъде в търсене на малки момченца. [24]

В съседство при Темерутите нещата също не успяват да протекат според плана. Причината в случая е най-вече абсолютната неспособност на присъстващите да водят диалог, било то орално, визуално или мануално. Водещият Джирая, който е поркан като цял хамбар земеделски сечива накуп, се опитва да разчупи обстановката:
– Хальо, Ричи? Она там бе, она, с белиот шлифер. Мнооооо готин шлифер ша знайш! У, ма тфа са кондомчета, ъ-ъ исках да каа кодачита... една, дфе-ее, три-и, четтиииирри-и... Закфо са ти толкоа саби бе! [25] Хлъц! Я, ма тфа Итачи ли е? Асс Итачи мноо го тачим! Каде се затри бе момчурляк? Брат ти та търсеше да та убива. Фикам му, Итачи е пич ва! Шо ша го трепеш? Ма на! [26] Хлъц! Еееееее, момчетаааааа, ас фас мноу фи уажаам! Нали ба? Па оная дърта пърцуца да мре! Ко не й беха големите цици, никфо фнимание немаше да й обърна! Нали ба? Вие фиждале ли сте ги на Цунаде циците, ааааа? На Цицаде цуните? Ааааааа? Не са цици, дини сааааааа. Ма са меки цици-мекици! Ма да бре! Нали ба?

Всъщност единствената шатра, в която цари култура и просвета е тази, в която се намират Учителите.
– Опитайте това! Прекрасен Дом Периньон! Мой набор.
– Вълшебство! Амброзия! Винаги сте знаел какво да пиете, Хико! [27] Но да се върнем на темата. Какво ще кажете за невероятния дует на Насакото Яката и Кура Катагреда в прекрасната ария от магнум опусът Почешиме Подупето?
– Прекрасно! Неземно! Биске, вие ме очаровате! Не знаех, че обичате класиката.
– О, тя е моята първа любов. Някога даже учех оперно пеене. Бях алт. [28]
– Вие? Алт? Такава нежна и крехка натура като вас?
Хико - Но, Хико, спрете, моля ви се! Карате ме да се изчервявам!
– Ох!
– Какво ви е, Какаши? Зле ли ви е? Колко сте блед! Ето, положете изстрадалата си глава в скута ми!
– Биске, вие сте ангел! Но уви, страданията ми не са физически...

... И толкоз засега. Тук се предполагаше да почна описанието на Срещата на Ужасните Най-Добри Приятели, обаче така и не стигнах дотам.
Следва продължение. Ебентуално. Някой ден...

-------------------------------

[1] Хокаге са най-силните нинджи в селото. Обикновено поемат ръководна административна роля, ала кмет, или нещо от тоя сорт...

[2] Наруто, Саске и Сакура са главните герои в Naruto. По принцип в сериала хлапетата са разпределени в групи по 3 и всяка група си има нинджа-преподавател. Даскалът на нашичките е Какаши – мистериозен, непрекъснато четящ някакви еро-книжки тип, със склонност към тежки закъснения на срещи.

[3] Мисиите А категория са най-сериозните и изискват участието на най-умелите нинджи в селото. По-висока категория е единствено S, но тя се случва безкрайно рядко.

[4] Всеки нинджа може чрез специална техника да призовава определен тип животни, които да му вършат работата. В случая на Какаши, това са кучета. Наруто пък призовава жаби. Ебати!

[5] Шурикените са "звездичките", които нинджите от различните би-мувита обичат да забиват в нищо неподозиращата плът на жертвите си. Кунаите пък са къси триъгълни и двуостри метателни остриета с халка в края на дръжката. Използват се като шурикените.

[6] Ирука-сенсей е един от по-смотаните даскали в Naruto. Джирая, пък е дърт развратник, който някога е бил в екип с Цунаде. Спешълтито на Цунаде, която понастоящем е хокаге на селото Коноха, е лечение. "Чакра" тука наричат ки (чи, ци, уотева) енергията, благодарение на която нинджите сдобиват сякви особено изродски способности.

[7] "-сама" е суфикс, който японците ползват, когато се обръщат към човек, който стои доста над тях в обществената йерархия. "Тайхен да" може да се преведе в общи линии като "Имаме неприятности (проблем)".

[8] "Хокаге" вече знаете какво е; "мамору" означава "защитавам". Героите в шонените маморват разни неща през цялото време. "Тебайо" си нямам и хабер какво е, сигурно е някаква глаголна форма на някой от спомагателните им глаголи. Наруто обаче го повтаря във всяко изречение.

[9] "Масака!" = "Не може да бъде!" Чудите се откъде знам ли? Използваните тук японизми ТОЧНО по ТОЗИ начин ги има В АБСОЛЮТНО всеки шонен. Понастоящем съм способна да разбера 50% от речта в тия анимета, без да съм учила японски и една минута през живота си. Нема такова клише просто!

[10] Джуцу (или още джицу) е някаква бойна техника. Нинджуцу примерно е бойният стил на нинджите и се състои от различни вече по-конкретни джуцу-та.

[11] "Нани?" = "Какво?"

[12] Хината и Шикамару по случайност са от по-готините персонажи в анимето. Хината е срамежливка, което си пада по Наруто, което всъщност показва колко неспасяемо луда е. Шикамару е супер умен и супер мързелив. Не е чак толкова близък с Наруто, но все някой трябва да иде на оная среща, нали?

[13] "Хай!" = "Да!"

[14] Хапосай е малкото палаво старче от Ranma ½ , чиято основна дейност в живота е да търчи по покривите с огромен вързоп крадено женско бельо на гърба и да създава неприятности на Ранма и годеницата му Акане. То е бойният мастър на бащите на Ранма и Акане и в репертоара му има всякакви изродски техники. "Би-Бип" си я измислих сама, но останалите дивотии, които прави много приличат на нея и имат сходни "научни" обяснения, кое от кое по-нелепо.

[15] Килуа, Курапика, Леорио и Гон (този, който посочва на Килуа лицата в скалата) са от анимето Hunter X Hunter. "Суге!" е изкилиферчена форма на "Сугой!", което означава нещо от сорта на "Жестоко!" или "Велико!".

[16] Кагоме, Инуяша, Санго и Мироку са от анимето Inu Yasha. Инуяша е получовек-полудемон в една отминала епоха, а Кагоме е съвременна девойка, която пада в някакъв кладенец и се озовава при него. Ся, кой на кого е лов интерест тука, мисля, че е ясно.

[17] Това е диалог между Ранма и Акане, които се карат заради изчезналия Хапосай. "Ранма но бака!" е нещо като "Ранма, глупак (идиот) такъв!" и е обичайна реплика на Акане към Ранма. Отговорът на Ранма също е обичаен: "Кавай ку не" се превежда като "Uncute!", ако въобще съществува такава дума. Както се вижда, двамата млади се либят страстно.

[18] Кеншин това. От самурайското аниме Rurouni Kenshin. Понеже действието в него се развива някъде около Мейджи ерата, той говори с по-остарели глаголни форми. "Дегозару" е архаичната уважителна форма на спомагателния глагол "desu". Май.

[19] Сагара Соске е ненормалният милитъри фрийк от Fullmetal Panic.

[20] Казума е единият от главните герои в S-CRY-ED. Доста холеричен манталитет...

[21] Кана-чан е Канаме Чидори – главната героиня от Fullmetal Panic, която е един от малкото човеци способни да озаптят изстъпленията на Соске (обикновено посредством удар с гигантско хартиено ветрило).

[22] Каору е главната героиня в анимето Rurouni Kenshin. Построила е еманципацията – Кеншин живее с нея и я пере, а тя ходи и изкарва пари като дава уроци по кендо.

[23] Орочимару е главният гадняр в Naruto. Бил е в един екип с Цунаде и Джирая.

[24] Въпросният гей-клоун е Хисока от Hunter X Hunter. Личи си, че ми е от персоналните любимци, нали?

[25] Оня там с белиот шлифер и кодачитата е Шиномори Аоши от Rurouni Kenshin. Бойният му стил включва два къси меча (кодачи). Джирая ги вижда четири, щото е поркан.

[26] Итачи е братът на Саске. Изтребил е цялото си семейство, с изключение на малкото си братче и сега то се напиня да го убие, за да си отмъсти.

[27] Хико Сейджуро – даскалът на Кеншин. Представлява респектираща буца от мускули и арогантност. Изобщо мноо е готин!

[28] Биске е даскалката на Гон и Килуа (Hunter X Hunter). Между другото и тя като Хико представлява респектираща буца от мускули и арогантност (оттам ебавката с алта), но прикрива първото с някаква аура техника и реално изглежда като малко възхърбаво девойче.

Тази ебавка съм я виждал и преди, ако не се лъжа я бях срещнал в Invisionfree форумите. Ако не се лъжа автора беше един от юсърите на форума, а това тук явно някой си е направил труда да го преведе. Почти убеден съм че е същото, лошото е че няма как да го проверя понеже преди време ми се наложи да я изтрия конкретната тема в същия форум (бивш модератор).

Иначе простотията си е на ниво

Кой да знае, че Амелия има такъв творчески потенциал

Попаднах на още едно такова, само че в бишоуджо наклон, на Амелия и се чудя дали да го пусна тук?

Пускай. Какво ти дреме.
Иначе, ако искаш разрешение, мисля че все още се подвизава в форумите на shadowdance и в anime.ludost

Фей, ще пропусна разрешението! Предполагам няма да възрази, още повече, че в споменатите форуми не съм влизала. Второто го копвам от тук --> http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br30/Humor/bishojo.htm. Да поясня, че да няма недоразумения!


Клишето. Бич за гения, музата и приятното прекарване на по-взискателния консуматор. Клишето убива.
Да, знам, ще кажете "всичко ново е добре забравено старо". Така си е и няма лошо. Лошото става, когато новото забие в цикъл от повторения на едно не чак толкова отдавнашнo старо и по този начин се изтърка до запалване. А огънят е опасно нещо
2-3 уточнителни думи преди началото: Това, което ще ви сполети по-надолу, е просто един личен, чисто терапевтичен подход за изливане на насъбралата се поради постоянна среща с тоталната бездарност ярост. Изпитан трик, спасяващ от язва – когато нещо те ядоса, подиграй му се! Гаврата в случая е с бишожото (стил аниме – захаросана романтична комедийка с хубави девойки в нея ("би" – "хубав", "шожо" – "момиче"). Таргетинг – разгонени момченца пубертетчета със силно покровителствено чувство. Обикновено имаме загорял главен герой и отнякъде му изпада някаква невинно- и наивно-палава красавица, която колкото и да е странно не може да говори, да се самообслужва и е чисто гола. И нашичкият почва да я отглежда.), в частност аниметата "DearS", "Chobits", "Elfen Lied" и "Kono minikuku mo utsukushii no sekai". Би било хубаво да сте видели поне две от тях (а щом сте видели две, значи сте видели всички). Иначе надали ще ви е смешно. Бъзикала съм се с еднаквите сцени в тях. Само малко съм поразменила ролите на повечето мъже и жени.

Ами, да почвам тогава...



1. Битието на главната героиня ДО съдбовния миг.
Така. Главната героиня се казва Нана-чан и е ученичка в крехката и наситена с емоции гимназиална възраст. Девствена. Загоряла. Има си 2 (ни повече, ни по-малко) най-добри приятелки, които на всичкото отгоре са в същия клас. Девствени. Загорели. Хобито на трите доскоро е било разглеждането на списания за мъжко бельо. Доскоро, казвам, защото напоследък нещата са ескалирали до визуална употреба на порносписания и видео-записи, съпроводена с много изчервяване и дебилен кикот.
В съдбовния ден Лулу-чан и Мина-чан (т.е. приятелките) обсъждат оживено поредната си целулозно-еротична находка. Нана-чан е заинтригувана. Всичко е ОК до момента, в който класният им не надушва окислителните процеси в Кралство Дания. Изненадва ги неприятно, точно докато се кискат пред една средно компрометираща картинка. Тричките започват бурна промяна в цвета на лицата – стига се до синкаво-виолетово с щрихи по него. И има защо – класният започва да се радва, да ги тупа по раменете и да крещи как младостта е прекрасна и не бива да се пропилява, опипвайки се по гърдите, корема и пакета. Всички са отвратени и викат: "Мо-о! Яменасай сенсей!". Сенсеят, обаче, вместо да спре, вади отнякъде един от последните писъци на модата – вибратор с пингвинче и го тупва в ръцете на Нана-чан. Следват стандартните простотии – тя не го иска, той не си го взима обратно и т.н. Сцената приключва с думите на класния:
– Аз съм ти го подарил. Прави с него каквото решиш.

2. Първи срещи.
Време е да се появи и главният герой. Това става, докато Нана-чан се прибира от училище, чудейки се за какво ли служи пингвина. За света тя изглежда твърдо убедена, че ще изхвърли съоръжението. Тайно обаче обмисля дали да не го ползва, все пак. В този момент от близките храсти (наблизо има парк) изскача един чисто гол тип. Нана-чан изпищява стреснато, типът и той изпищява стреснато, след което ужасено скача обратно в храстите, препъва се и започва да се търкаля по нанадолнището, скрито зад тях. Нана-чан е завладяна от алтруистичен пристъп и хуква след него. Когато успява да го настигне в локалния минимум, се провежда следният диалог:
– Добре ли сте? Ударихте ли се някъде? – Това е притеснената Нана-чан.
– Грух? – Това пък е отговорът отсреща.
Държа да поясня, че гореспоменатото "Грух?" се изрича с въпросителна интонация, докато изговарящият го е килнал миловидно глава надясно и пърха с мигли. ТОВА СЕ ПРАВИ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ КАЖЕ "ГРУХ?" (с въпросителен знак, не е абсолютно правило при другите препинателни знаци). Отсега нататък няма да го отбелязвам, но се надявам всеки да го има предвид.
Следват няколко въпроса от страна на Нана-чан, ей тъй на, за проверка на речевите способности на събеседника. Резултатите от експеримента се обобщават в следното:
– Ясно. Ти май не можеш да говориш.
– Грух?
Нана-чан предава каузата, надига се и започва да се катери обратно към пътя. Странният тип я следва по петите, повтаряйки "Грух".
Стигайки до горе, Нана-чан пропилява няколко минути в нещастни опити да разкара досадника. Накрая я осеняват 2 прозрения:
А) Тоя не ще да си ходи. Май ще си го водя в къщи.
Б) Тоя, освен това, е чисто гол!!!
Следващите моменти са посветени на търсене на решение на проблем Б. Единственото подръчно средство, с което може да се закрепи положението, се оказва сламената шапка на Нана-чан. Така, след множество перипетии и скандализирани бабички, двамата стигат до това, което в бъдещите 25 серии ще е общият им дом.
Сега е време да внеса малко яснота по отношение на мъжкия индивид. За по-интересно той е едновременно извънземно, киборг и избягал от някакъв секретен научен център експериментален екземпляр с ценни свойства, касаещи свършека на света, но Нана-чан ще разбере това доста по-късно, за да има интрига. Освен това, сякаш е ваден от мокър сън – има си чудесно тяло, още по-чудесни лице и коса (дълга) и най-чудесен грездей. Мозъкът на Нана-чан е в колапс, главно заради последната от изброените екстри, и в миг на най-жесток творчески запек, тя залепя на нещастния мъжага прозвището "Грух".

3. Първи мигове на Грух у дома.
Тъй. Вече са си в къщи и Нана-чан се заема да го пооблече малко (така де, иначе няк’ви меса висят нелицеприятно). За зла беда в гардероба й има само сутиени (2-3 шкафа МИНИМУМ), гащи и ученически униформи. От абсолютна безизходица Грух се оказва натъкмен в прашки и... нищо друго. Изглежда нещастен – прашките му се завират в задника, а триъгълничето отпред е твърде малко, за да прикрие изобилието. Некомфортно му е. Иска да ги свали, а Нана-чан крие очи с ръце и вика "Не!". На всичкото отгоре има и един сериозно наболял проблем – спането. Решено е – Нана-чан ще си спи на футона, а Грух – на земята в другия край на стаята.
Гасят лампата. Нана-чан заспива. На Грух му е студено. Душата му копнее за уют. Той става и се завира в леглото при Нана-чан, която се събужда по някое време с нос, забит в нечии широки, мускулести гърди. Останалото е клише, няма да го описвам. Накрая Нана-чан се уморява от опитите си да събуди Грух (който на сън вика Грух) и отива да спи в гардероба.

4. Грух и физиологията.
Във всички бишожота, които съм гледала досега, винаги, ама ВИНАГИ, се е обръщало специално внимание на сутрешната ерекция. Следователно, тя е един много важен за аниме индустрията артефакт, от който аз не мога да се лиша.
В този случай, обаче, поради очевидни анатомични причини, е невъзможна пълната с добронамерена закачливост сцена, в която Грух посочва към определени атрибути на Нана-чан, викайки: "Нана-чан, генки!".
Ще заобиколя проблема по следния начин:
Нана-чан е събудена от мощен писък и изскача стресната от гардероба, за да остане още по-стресната от разкрилата се пред нея гледка. А именно един еректирал Грух, който сочи към източника на притеснението и крещи ужасено: "ГРУХ!!!ГРУХ!!!ГРУХ!!!". Явно на планетата, от която идва, такова нещо не му се е случвало (обяснението сигурно се крие във влиянието на луната, земното биополе, гравитацията, или един Господ знае там какво).
Много се чудих дали да не сложа в някой от епизодите и още по-груба сцена. Представете си как би реагирала Нана-чан при неоспоримите петна от полюция по безкрайно-скъпо струващия Patchwork, който мама й е донесла, заедно с 10-те кила снимки от екскурзията в западния свят. От благоприличие, най-вероятно ще я skip-на.
За онова с генки-то също намерих решение:
Чува се трясък. Нана-чан и класната й от прогимназията, която й е на гости, стреснато поглеждат по посока на шума. На вратата стои един сияещ Грух (който до момента е бил заключен в тоалетната, за да няма излишни издънки) и размахва прясно-употребена дамска превръзка, крещейки:
– Нана-чан, генки!!!
Случката, описана по-горе, може да се включи в някой от по-късните епизоди, когато Грух вече е преживял поне една от менструациите на Нана-чан.

6. Грух се учи да говори.
Ох, тежко! Това ще се проточва в много серии. Засега да започнем със запознаването. Нана-чан и Грух стоят един срещу друг. Нана-чан се тупа по гърдите и казва:
– Нана-чан.
След това протяга ръка към Грух и казва:
– Грух.
Грух гледа, гледа, след което мощно тупва Нана-чан по бюста и възкликва:
– Грух!

7. Голямото разчекване.
Още е онази сутрин с ерекцията (тя вече е отшумяла). Нана-чан се приготвя за училище. Грух просто си кибичи. Успял е междувременно да се оттърве от омразните прашки. Изведнъж на вратата се чука. Нана-чан започва паникьосано да бута Грух към гардероба. Той се дърпа и вика: "Грух! Грух!". Двамата си оплитат краката и се гътват в доста скандализираща поза (Грух е разкрачен точно към вратата, а Нана-чан е отгоре му с разкопчана блуза). В този миг вратата се отваря и в стаята нахлуват: хазяйката, мъжът й и 5-годишното им хлапе, майката, бащата, братът, братовчедът (който е влюбен до смърт в братовчедка си), класният и двете приятелки на Нана-чан, а също и няколкостотин японски минувачи, понеже, поради катастрофа, пътят към ситито е отбит и временно минава точно през семейното гнездо на нашите две птички.
Настава суматоха. Хазяйката прикрива с ръка очите на детето, докато мъжът й прикрива нейните със своята. Майката припада и братът и бащата се юрват да я спасяват, класният се гали по пакета и държи реч за ценните мигове в живота, а Лулу-чан и Мина-чан цвилят от завист и възторг и се лигавят. Минувачите си минават – те са заети хора и бързат.
Следва обяснение на ситуацията. Всички кимат с разбиране, освен братовчеда, който гледа лошо. Решено е Нана-чан да се грижи за Грух, а другите да й помагат.

8. Обличането.
Грух временно е обзаведен с дрехи от мъжа на хазяйката. Влачи се след Нана-чан, сочи към ключовото място, вика "Грух!" и се разкопчава. Стиска му.
Решаването на проблема не търпи отлагане. Лулу-чан и Мина-чан предлагат услугите си. И двете са в кръжока по шиене.
За отрицателно време Грух успява да дефилира пред неумолимия критичен поглед на Нана-чан, натъкмен с поне 10, коя от коя по-екзотични одежди, например: Леопардова препаска (ала Тарзан), рицарска броня, мускетарска униформа, прилепнали дрехи от черна кожа, скафандър... Отчаяна от живота, Нана-чан го хваща за ръчичка и двамата се понасят към най-близкия магазин за дрехи.
Там, разбира се, не може да мине без произшествия. Докато Нана-чан се черви и пелтечи, все едно вижда мъжки гащи за пръв път през живота си (след всички онези списания), Грух скучае и щъка сред рафтовете със стоката. Накрая се появява, крещейки тържествуващо "Грух!" и въртейки над главата си едни прашки (разпознал е артикула милият).

9. Голямата драма + бягство + угризения.
Тя настъпва към средата на анимето. Грух вече е натрупал някакъв речников фонд и е започнал да се самоосъзнава като бреме. Затова решава да зарадва Нана-чан, като подреди стаята, докато тя е на училище, после на работа, след това на другата си работа, а след нея – и на третата. Сгъва нейните и своите дрехи прилежно и ги прибира в гардероба. Изчиства праха. Измива чиниите.
Нана-чан се прибира и къщата свети. Тя е щастлива, а Грух се чувства полезен. Всичко е прекрасно до момента, в който тя осъзнава, че той е прибрал вмирисаните си чорапи точно под любимата й блузка.
Следва избухване. Нана-чан крещи, че сега само изгаряне без остатък би изчистило дрехата. Грух я гледа с ококорени очи, пълни със сълзи и хуква да бяга. Тя остава в къщи и решава, че 30-градусовата вода (според указанията на етикетчето) не може да отстрани миризмата, независимо от агресивността на използваните детергенти. Увеличава температурата на 50 градуса. Ризката е непоправимо повредена. Нана-чан я държи в ръце и я гледа. Тръгва поток от покъртителни flashbacks. Накрая тя захвърля парцала и се юрва да търси Грух. Намира го след часове, на пътя между една стоманолеярна и промишлен строеж в прогрес. Когато го вижда, Нана-чан започва да вика:
– Къде беше? Толкова време те търсих! Изплаши ме!
Отговор няма. Грух я гледа като ритнато кученце. Нана-чан омеква:
– Хайде! Да си ходим у дома.
Тръгват си. Нана-чан продължава:
– Съжалявам! Не трябваше да ти викам.
Грух отвръща разпалено:
– Не! Не! Грух виновен! Грух сгрешил! Грух обещава вече винаги ще си миел крак!
Нана-чан е трогната. Протягат се и хващат ръцете си на романтичния фон зад тях...

10. Грух и стереотипите.
В един от епизодите преди средата Грух вманиачено гледа телевизия. Особено е впечатлен от някаква романтична история, разиграваща се в миналите епохи. Започва да повтаря като лайт-мотив всеки път, щом види Нана-чан:
– Нана-чан, Грух твой рицар на бял кон.
Части от последното могат да се сложат в opening theme-а към сериала. Ще е нещо от сорта на grind core или death metal, на фона на който вокалът бълбука:
– I’m your knight! – И т.н.
Може да има и filler-епизод, посветен на мъжките дейности. Например, Грух, след поредната телевизионна промивка на мозъка, стига до умозаключението:
– Нана-чан – жена. Жена трябва готви, пере, чисти и ражда деца. Грух – мъж. Мъж трябва ходи на лов.
След което, въоръжен с нож и специалните си умения, той цял ден се опитва да приколи котката на съседите.
Когато Нана-чан се прибира, в къщи я чака богат улов, в който тя успява да разпознае безценните скаларии на хазяйката си и любимото канарче на бабичката под нея.

11. Грух и вибратора.
Планирам това да са главно неопределен брой моменти, разпределени по продължението на целия сериал, в които Грух почти успява да види нещото. Нана-чан винаги пристига навреме, за да получи сърцебиене, да се изчерви и да го покрие някъде.
Може да има и пряка колизия. Върти ми се главата една сцена, в която Грух най-сетне се е докопал до устройството и го сравнява с the real thing...

Засега – толкова. В момента събирам кураж да доизгледам "DearS" – основният ми източник на вдъхновение. Но ще мине малко време, докато достигна нужното ниво на мазохизъм, още повече, че сега наистина знам какво ме очаква.

Ама Амелия се е справила просто чудесно с тези два разказа. На гаврата с Наруто не спирах да се смея.
Да се надяваме, тя самата да пусне нови разкази, тук в форума.

Страхотна е наистина!^ не съм се смяла така от много време насам, а тя ми повдигна настроението за няколко минути! Надявам се дори да посети този форум и да види колко фенове си има тук (в това число слагам и себе си!) и да напише още нещо, ако ще и продължение на Наруто-то, че то направо обра всички овации!



^Пияният Джирая тотално ме разби от смях!

това с Наруто тепърва трябва да го изчета, но другото ме срина тотално!
Не се бях смяла така от доста време!
И незнайно защо все се сещах за поредицата с дневниците на Джорджия Никълсън..
Супер готино е! Утре ще изчета и Наруто; и тая тема май направо си плаче за Изключително творчество

Е т'ва с Наруто-гаврата направо трепи рибата! Да се надяваме момичето да пише още, защото ми е страшно приятно да ми се пука корема от смях и после да ме боли ченето!Честно - страхотни са

Лелей!Умирам от смях!Бърза помощ да се вика някой да ме ядоса А ядосването ще стане лесно, ако Амелия спре да пише!Ако някой може да се свърже с нея, насърчете я да драсне още нещичко.Аз съм и фен, а публиката скандира: "А-ме-ли-я, А-ме-ли-я!"